1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

Лица - БЕЗВРЕМИЕТО БЕШЕ ВЧЕРА

Петко Симеонов - председател на Партия Либерали пред сп. "Критерии"

 - Г-н Симеонов, Вие бяхте сред интелектуалците-дисиденти още преди 10 ноември 1989 г. Как оценявате "отвътре" хората, които участваха в промяната?

- Намирам досегашното развитие за естествено, защото в разрушаването на системата участваше самата комунистическа партия. Ако прегледате документите, приети от висшето й ръководство през последните 15 години, ще можете да проследите опитите за излизане от черупката. Те се изразяват в търсене на нови форми на самата нея, но значително смекчиха и климата вътре в страната. Това даде възможност на хората, които смятаха, че в рамките на тоталитарната черупка не може да се направи нищо, да излязат на преден план и да започнат разрушаването на системата. Т. нар. десидентстващи интелектуалци влязоха в открит сблъсък с властите още преди 10 ноември. В този процес се включих и аз. После дойдоха онези, които бяха засегнати най-тежко след 9 септември. Дотогава те бяха в девета глуха, бяха се напатили или просто бяха лишени от доблест. Техните интереси е да възвърнат старите си позиции. И когато вече черупката я няма, те са свободни да ги защитават на едно разчистено пространство. След тях ще дойде и нова вълна емигранти, които ще поискат своя дял.

Някои от хората, които дадоха своята дан за първоначалните трусове на старата система, вече слязоха от политическата сцена...

Сега на гребена на вълната са реставрационните групи с реваншистки стремления. Те бяха настрана от обществените структури. Но не бива да забравяме, че в социалното управление трябва да участвуват професионалисти. Да се очакват от човек, който в повечето случаи несправедливо е бил аутсайдер, да разгърне големи управленски данни е утопия. Но ако се замислим, тези, които вземат ръководно място в реставрационната вълна, съвсем не са били низвергнати. Доста от тях - искат или не - са били номенклатура. Проблемът обаче не може да се реши с петима души. Необходими са хиляди хора, а сега из цялата страна в местните органи на властта масово нахлуват много непрофесионалисти.

- Кои хора считате, че трябва да бъдат запазени?

- Като имам предвид особения характер на българския модел на комунизма, мисля, че не може да мине без хората, които и по своя, и по обективна преценка смятат, че са живели добре и са успели в живота. Не можем да пренебрегнем стопанските ръководители, изградени като професионалисти през тези десетилетия. Те не са се родили от нищото, а неспособните сред тях в повечето случаи са търсили начини да се реализират. Не можем да осъществим промените без подготвени хора независимо от политическата им ориентация и партийна принадлежност. За жалост сега наблюдаваме узурпиране на постове, а идейно и законово реформата се свежда до реставрация. Считам, че трябва да се даде шанс на всеки човек, който не е вършил закононарушения, независимо от биографията си.

- И в живота, и в политиката е по-лесно да постигнеш нещо, отколкото да го запазиш и да го развиваш.

- На едно от заседанията на КС на СДС преди време казах, че трябва добре да осъзнаваме следното: ние изпълняваме една временна задача - разбиването на системата. сегашните управляващи се страхуват да не загубят властта си. Не е случайно, че площад "Батенберг" и площад "Ал. Невски" станаха паркинги. Властимеющите се страхуват от митингите. А трябва да се разбере, че без активна политическа позиция без политическа активност България е обречена.

Появяват се две геополитически тенденции, които сегашното правителство активно подкрепя - много систематично се работи за превръщането на България в турски вилает и на второ място - в екологическо бунище. Големите пари, съчетани с реставраторските тенденции, формират един общ могъщ интерес.

- Къде виждате изхода?

- Хората, които се идентифицират с националните интереси на България, трябва да намерят формулата на своето единодействие, макар и групирани в различни политически структури. Партия Либерали бе създадена като наследник на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, основан а 3 ноември 1988 година. Ние бяхме едни от инициаторите за създаването на СДС и действахме много активно за възраждането на старите партии, защото политическият плурализъм е един от белезите на демократичния процес. По-късно оценихме, че в България се осъществява преход от ляво на дясно и в същност се извършва либерална революция. сега работим по формирането на политическия субект, който да извърши прехода от тоталитаризъм към демокрация. Ние не робуваме на политически догми, а изхождаме от  национални интереси.

- Неотдавна подписахте политическа декларация с Българската бизнес партия. В каква насока ще координирате усилията си?

- Общата ни задача е утвърждаването на частния собственик като социална база на гражданското общество. Всеки българин трябва да притежава достатъчно имущество, за да бъде независим в поведението си. Българският бизнес има всички шансове да се развива на наша територия и да играе решаваща роля в стопанския живот на страната. Ако нашите частници получат поне една стотна от вниманието, оказано на какви ли не бизнесмени - включително и свързани и с наркотрафика - смятам, че ще се стимулира създаването на класата на собствениците. Ние защитаваме интересите на хората, които чувстват сили в себе си да успеят в едно пазарно общество. подкрепяме и тези, които нямат сили за самостоятелен бизнес. Искаме те да имат прилична работа и техните деца да имат равни шансове с всички останали. за да постигнем политическите си цели, трябва да пробием комуникационната завеса към всички останали освен СДС-движение и БСП. Но не можем да я пробием, докато не станем център на власт. Когато се появи демократичната алтернатива на СДС, в страната ще възникне предизборна ситуация. СДС и БСП обаче нямат интерес от това, както и от провеждането на нови избори.

- Какво е мястото на ДПС в политическите ви намерения?

- Винаги съм защитавал човешките права, дори когато това беше опасно. Смятам, че самоосъзналите се като турци български граждани трябва да имат равни права с другите етнически групи. Когато ДПС защитава български вътрешнополитически интереси, аз съм готов да сътруднича с него. Но доколкото се защитават етническите цели, изведени на политическо равнище, и когато се толерират чужди национални интереси, не съм. България и Турция не са разделени на хиляди километри и очевидно се следва в общи щрихи кипърския вариант. СДС върви към турцизиране на страната, защото това съвпада с реставрационните действия, за които говорих.

- Какви са вашите територии извън политиката?

- Най-важното е, че имам четири чудесни дъщери, които много обичам. След тях поставям писането. То е като един вид отшелничество, а всеки текст е една молитва. Писането ми е много по-приятно и ако обстановката в страната не беше толкова драматична, щях да съм на тази "моя писта". В момента обаче нямам правото да бъда безучастен свидетел на това дали България става турски вилает, или екологическо бунище на развития свят. Не мога да приема и това българите да бъдат наемни работници на чужд капитал. България се нуждае от действията на хората, които мислят като мен, а те не са малко. Всички професионалисти, които изповядват чист и свят демократизъм, трябва да работят заедно за добруването на България. Иначе отново ще изпаднем в безвремие. Със свидетелски "показания" за последните три години е свързана книгата, която се надявам да излезе от печат до края на годината. За съжаление, досега съм написал само три книги. С още една, художествена, с две новели се надявам да наваксам през тази година. Тя сигурно ще се казва: "Пилето на рендовалната машина".

- С какво искате да ви помнят като личност и политик?

- Политическите действия са въпрос на съответната историческа оценка. Но бих искал да ме помнят като човек, защитавал българските национални интереси.

Интервюто взе: Бойка Мицева