1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

ВЕЧЕ НЕ СЪМ ОПТИМИСТ

В рубриката: Според мен - ПЕТКО СИМЕОНОВ

 В СДС продължава неудържимото желание на група представители на политически партии и организации да се заявят като единствените представители на Съюза. Това е една много странна позиция. И някой застава пред вас и ви казва - Не вие, а ние сме истинските! Няма никакво историческо основание за подобно твърдение, нито пък то ще доведе до особени политически успехи.

Въпреки че Федерацията на клубовете за демокрация (ФКД) остана встрани от това явление на разцепление, има 50-100 човека, които правят опит да разцепят и нея. Само така може да се тълкува публикуваното във в. "Демокрация" съобщение на "инициативен комитет" за свикване на извънредна конференция на 27 юли. Представете си една група тропа с юмрук по масата и напук на всички писани и неписани правила свиква конференция. Защо се прави това? Чий интерес обслужват тези хора? Борим се за закон и право, за закон и демокрация, а на практика някой потъпква всички правила.

По решение на Федеративния съвет, конференцията трябва да се състои на 3 август в Шумен. Разпратихме съобщения до клубовете в страната и вече имаме потвърждение за участие. Финансово сме ангажирани с провеждането на конференцията на тази дата, но основното е, че свикваната от "истинските" демократи конференция не може да се признае за легитимна. Решението за нея е взето на неправилна от формална гледна точка сбирка. Тя е в нарушение на всички правила и говори за определен тип политическа култура. Тези господа възразяват срещу всичко, по-различно от това, което искат да чуят. Претендират да са истинската опозиция. И тази опозиция иска по-най истински начин да проведе една най-истинска конференция...

Вече не съм оптимист, че дори "кръгла маса" може да помогне. Прекъсва се диалогът. Срещаш един "истински опозиционер" и той обръща глава встрани. Докато има диалог - има надежда за единство, няма ли - чука разцеплението.

Във връзка с това напълно разбирам болката, с която е написан докладът на Филип Димитров за състоянието на СДС. Въпреки че докладът отразява реалното състояние на съюза, не е достатъчно откровен. Обвиненията срещу Филип Димитров не изненадват, те дори закъсняха. И това - срещу интелигентен, честен лидер. В СДС нещата вече надхвърлят възможностите на един човек.

Има естествен и съвсем очевиден процес на радикализация на част от електората на СДС. Това се забелязва и сред нашите клубове. Обикновено техни представители членуват и в други партии и организации. Всъщност точно тези хора се опитват да издърпат, да претопят нашата организация в СДС - движение. Разслоението ще получи ясна политическа определеност след събранието на Клуба за либерална демокрация. Ние вече имаме списъци на несъществуващи клубове, "участвали" в изготвянето на документа с невярно съдържание. Така беше учреден Клубът за либерална демокрация. Изпитвам задоволство, че ме обявяват за враг на СДС, защото следващата степен е вече "враг на народа"... Наслагвам, преценявам нещата и стигам до извода, че това, което става в СДС, е в интерес само на БСП.

Бих отбелязал и малко неочакваното решение на Комисията по радио и телевизия в Народното събрание. ФКД не подкрепя това решение. Федерацията дълго време беше свързана с идеята за гласността, за публичността, за отстояване на свободата на словото и печата. Това е една от нашите каузи в борбата за демокрация и сега.

Неизтощимите опити да се разцепи опозицията вече дават плодове. Борбата става борба един с друг вътре в СДС. Не може да няма замисъл в това, което става. Все повече се налага мисълта за тайни центрове на властта.