1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

ПРИКАЗКАТА ЗА ДОБРИЯ ЦАР 

Реформаторите от комунистическата партия на постове и без постове усилено търсят пътища към лоното на социалдемокрацията. Реформаторите, дотолкова доколкото отстояват хуманистични цели, са наши съюзници, но в техните политически стремежи се преплитат и искреност, и корист. Да се спаси партията, нейната изградена в десетилетията структура, да се запази личното положение в обществото и всичко това скрито зад думите за великите идеали, които трябва да бъдат спасени, за десетилетията подтисничество - тухлено, бетонно, коминно, десетилетия, които не са минали напразно, и прочие.

Реформаторите не искат партията просто да стане социалдемократическа, те искат тя да играе ръководна роля в прехода от тоталитаризъм към демокрация.

Но възниква въпрос – може ли партията, създала плеяда от забележителни и други секретари, изградила цялата система на всепоглъщащия тоталитаризъм, да се прероди и да изведе обществото на пътя на демокрацията?

Въпросът е принципен. Досегашните членове на партията, тези, които не са политически омърсени, тези, които си разбират от работата, ще бъдат необходими на демократична България. Нещо повече – ще намерят поле за по-значими успехи. Самата партия ще бъде необходим елемент в политическата биография на страната.

Безспорно е, че без градивната роля на комунистическата партия мирният преход към демокрацията е невъзможност. Но това съвсем не означава, че демократизирането на самата партия, на нейното Министерство на любовта и прочие при запазване на ръководещата й роля ще бъде преход към демокрация. Напротив, една гъвкава и силна комунистическа партия може да ни запрати в нови десетилетия на посттоталитаризъм.

Ще си бъдат пак Те. Техните кадри и кадрили, обвързаности, власти. Ние, народът, ще правим митинги, за да бъде чут нашият глас, а Те ще си дават разпорежданията – на четири очи, по телефона или както си изберат. Но Те ще бъдат вече други.

Това няма да бъде простият селянин от Правец и неговата ловджийско-табладжийска компания, това ще бъдат хора с научни титли, с трудове, с езици, любители на музиката и живописта. Пред очите ни разцъфтява приказката за добрия цар.

"Ръководната роля" на партията, мислят нашите реформатори, си е много добро нещо, щом като махнем диктаторските закони и напълним сградата на ЦК с умни глави. Стой, та гледай каква демокрация ще стане тогава.

Не би!

Комунистическата партия трябва чрез свободни избори да слезе от сцената на властта за толкова години, колкото народът пожелае. Това ще бъде както от полза за обществото, така и от полза за самата нея. Тогава ще се разбере кой и защо иска да я реформира и колко са действителните й членове.

Петко СИМЕОНОВ