1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

- ПРОМЕНИТЕ В БСП СА ЗНАЧИТЕЛНИ, НО НЕДОСТАТЪЧНИ, СМЯТАТ ПОЛИТИЦИ

В статията има изказвания на Александър Лилов, Иван Костов, проф. Чавдар Кюранов, Стефан Савов и Петко Симеонов.

...

Петко Симеонов, председател на

Българска партия либерали:

БСП НЕ Е ПАРТИЯ, А КОНТИНЕНТ

БСП се промени идейно, кадрово и организационно, Тя вече е патия, която функционира в условията на демокрация. Създава се впечатление, че вътрешнопартийната търпимост към другомислещите е значима.

Но през изтеклите 5 години БСП се обезкърви кадрово. Мнозина от най-подготвените й хора може би продължават да гласуват с червена бюлетина, но навлизат  в частния сектор и имат различни интереси от партията-майка. Останаха или се върнаха на ръководни места такива, които не успяха с частния бизнес и не можаха да се устроят по друг начин. Дано са кадърни, но май ги блъскат стари спомени. В момента тя е най-сложната по състав и тенденции политическа организация. Тя не е партия или коалиция, тя е континент, в който наред със свръхразвиви градове по джунглите обитават и най-примитивни племена. Накъде ще върви този континент зависи от неизброими вътрешни и външни фактори.

Ако тя продължи да се свива, сигурно в 38-то НС ще има и БКП, а други нейни членове ще попълнят редиците на десноцентристките формации. БСП не може да бъде загърбена и реформата без нея няма да е успешна.

НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ЛИБЕРАЛ, СЛЕД КАТО ОТРИЧАШ КОНСТИТУЦИЯТА

 Петко Симеонов, председател на Българска партия Либерали, пред "Дума"

- Определяте третия конгрпес на Българска партия Либерали като изключително важен, водоразделен. Защо, господин Симеонов?

- От поне няколко гледни точки. Досега партията ни, пък и не само тя, всички онези организации, които възникваха в бурните месеци след ноември 1989-а, в организационната си структура, в механизмите, по които функционират, имат много останало от атмосферата на Южния парк, на многобройните митинги и бурни дискусии. Ние трябва да се разделим  с това време, трябва да бъдем една организация, която работи в условията на стабилно общество, което върви по пътя на демокрацията.

Вторият момент е свързан с промяна на отношението към БСП. БСП да се възприема като реалност в българския политически живот, с която нито една политическа сила не би могла да се съоразява. От 1989 година досега БСП броени месеци не е упрявлявала открито или чрез други организации, чрез други структури. Очевидно е, че това е организацията, която носи най-голяма отговорност за прехода. След неудачното управеление на СДС (на правителството на Филип Димитров) е съвсем ясно, че БСП носи най-голямата отговорност за прехода. И ние трява не да сме в конфронтация с БСП, просто трябва да си променим отношението. Тези са, с които ще трябва да се работи, за да стане демокрацията в България. Няма други.

- Казахте, че БСП само няколко месеца не е упрявлявала. Значи ли това,     че тя трябва да носи отговорност и за управлението на правителството на Филип Димитров, и за поразиите, които то направи?

- Не, разбира се. Вие от БСП много подскачате, като се каже нещо за управление, за отговорност.

- А вие подскачате, когато се каже, че подписвате споразумения с БСП, защото е управляваща.

- Не е въпросът за това, че те управлявавт и ние затова се присъединяваме към тях. И Филип Димитров управляваше, и пътят ни към него беше много по-кратък.

- Той ви отплюспи, а вие говорите за кратък път.

- Ние се ругаехме и заедно с това си пиехме ракията заедно. Пътят ни там беше в разстояние на две-три седмици. Но при нас беше фундаментално различието, то беше дълбоко. С БСП сме не защото управлява, а защото очевидно тя е силата, която ще извърши демократичния преход в страната. При това положение трябва да се сътрудничи с тази сила. Не може непрекъснато да се конфронтираме със силата, която реално извършва прехода. И защо трябва да бяга БСП от отговорността? Нейните кадри основно бяха в управлението по времето на правителството и на Беров, и на Димитър Попов. Ако БСП има пълно съзнание за своята отговорност, тя ще бъде по-адекватна на действителността.

- БСП не бяга и никога не е бягала от своята отговорност. Но сега говорим завашия конгрес, а не за БСП. Каква ще бъде тактиката на партията ви в предстоящите избори за местна власт?

- Ако бъде приет законът, който мина на първо четене, ние ще дадем свобода на клубовете си да участват в местни коалиции както намират за добре. На повечето места очакваме, че те ще бъдат в рамките на Патриотичния съюз и в коалиция с Демократичната левица. Но имаме клубове, които ще участват в коалиция със СДС, някои с Народен съюз, другаде ще участват обединено.

- Това означава, че част от клубовете ви ще се присъединят към сега сформиращата се либарелна формация, която нарича себе си Обединени демократични сили?

- Не, там е и СДС, не са либерални формации само, там е и Демократичната партия, там е и БЗНС.

- Имам предвид кръга, който се събра на Копитото.

- Чие е копитото, се пита.

- Да не би да е на Желю Желев?

- Не зная. Имаме и такива клубове. Не можем да командваме хората си от страната всички да бъдат в коалиция с Демократичната левица. Има места, на които взаимоотношенията, на които взаимоотношенията, които са създадени между нашите клубове и местните ръководства на БСП, са много тежки и те не могат да установят контакти. И понеже одеве ме закачихте, ще кажа, че и в момента по-бързо бихме могли да постигнем едно споразумение със СДС, отколкото с БСП. Ние на СДС им казахме, въпросът за нас е свързан с това кой ще извършва прехода и може ли да го извърши. А СДС се оказа, че не е в състояние, те прогониха хората. Не беше просто отлюспване, а прогонване.

- На втория конгрес на Българска партия либерали една от целите, които  си постави вашата партия,  беше да изгради силна либерална  формация, да обедини други либерални партии около себе си. Опитът беше Либерално-консервативният съюз, но той се провали. Отказахме ли се от идеята  да правите такава либерална формация?

- Никога не сме се стремили около Българска партия Либерали да се направи нещо, ние сме се стремили една коалиция с близки или родствени партии и организации. Една петилетка мина, не успяхме. Но като казвам не успяхме, това означава, че и другите не са успели.

- Сега каниха ли ви новите либерали?

- Не, не са ни канили. Искахме да направим разговор с тях въпреки огромните резерви, които имаме, свързани с конфронтационната политика, от която те не се отказват. Достатъчно е човек да слуша изявленията на Сашо Йорданов - единия радикалдемократ, или на Михаил Неделчев - другия радикалдемократ, или на Димитър Луджев, който е малко по-гъвкав, но и той не подписа конституцията. Конституцията и сега е отворена за подписване. Конституцията е водоразделът между нас. Не можеш да бъдеш либерал, при положение че отричаш конституцията.

Интервюто взе

Весела ДОНЕВА