1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

Разговор с Петко Симеонов

Водещ: Ясен Бояджиев

 Водещ - Ясен Бояджиев: ... Междувременно тук в студиото ще разговаряме с представител на политическа сила от така наречената извънпарламентарна опозиция, правеща по-богат и колоритен българския политически спектър. Последните дни ни дадоха достатъчно поводи за това. Впрочем към подобен разговор ни насочват и някои от вас, уважаеми слушатели в писмата си. Разговор, който ще разнообрази кръгозора от политически позиции, интереси, гледни точки, представени в политически позиции, интереси, гледни точки, представени в студиото "България". Такъв именно е стремежът на радиото, което слушате. Това е предаването "Студио България" днес с водещ Ясен Бояджиев и със специален гост г-н Петко Симеонов - председател на БДЦ. С него ще разговаряме за позициите, намеренията, ако щете и надеждите на БДЦ, за сегашното и бъдещото място на тази организация в българския политически живот... Добър ден! Моят първи въпрос към Вас е, да започнем от външните белези, бих казал, на БДЦ като политическа коалиция, нейния състав, от вътрешния регламент, от който тя се ръководи, т.е. споразумението, което бе подписано. Тоест, в чисто организационен план как изглежда вашата коалиция?

П. Симеонов: Аз първо искам да кажа няколко други думи. От изборите през 1990 г. аз за пръв път говоря по радио "Свободна Европа". Бях канен на няколко пъти, но така се случваше, че се разминавахме. поводът да спомена това е изключителната роля на "Свободна Европа" за развитието на демократичния процес в България. Това беше радиото, което силно ускори процесите в страната през 1989 г. и мисля, че тази радиостанция вече трайно присъства в нашата история. Искам да благодаря на приятелите на "Свободна Европа" и на всички онези, които тогава говореха от България по радиото.

Във връзка с БДЦ - той е една организация, която обединява в себе си политически формации, които напуснаха СДС през миналата година /това беше през лятото/. Това са формации, които участваха в създаването на СДС и всъщност бяха прогонени от СДС няколко месеца преди изборите.  Тогава формация - една широка коалиция, за която толкова много говорехме. БДЦ има един Политически съвет съгласно новия си Статут, едно Централно ръководство тук в София: Председател, двама зам.-председатели, двама секретари. Изгражда регионални структури, но регионалните ни структури - това са също политически съвети. Регионалните ни структури не са директивно изградени. Изграждате ги местните организации на тези, които участват в БДЦ. Като в зависимост от съгласието по между си и атмосферата, която има в даденото населено място те формират този Политически съвет. Заедно с това ние развиваме сега и еднопосочни хоризонтални връзки между централата в София и тези регионални структури. Това е всъщност новото. Аз бих искал да спомена организациите, които участват в БДЦ - това са партия Либерали, която е продължител на Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството, това е Зелената партия - първата ПК "Екогласност" - всъщност най-мащабното неформално сдружение от преди 10 ноември в България, това е сдружение от преди 10 ноември. То води началото си всъщност от Русенския комитет за екологична защита на гр. Русе, след това е Демократическата партия в Пловдив, със седалище - Пловдив в- те са пет, мисля. Демократически партии в България, има такава регистрация. Това е първата, която се е регистрирала като Демократическа партия. Следващата формация е Демократическа партия - Консервативен сговор - това е едно отцепило се крило от партията на г-н Стефан Савов и тук членува АСО - независими - това е една бивша фракция, както е известно, на комунистическата партия, която вече е стационирна като партия, като Алтернативно социалистическо обединение.

Водещ: ... Това е второто АСО, което се отцепи от БСП след Алтернативната социалистическа - сега соц.либерална партия?

П. Симеонов: Да, след АСП, като това АСО имаше след това едно свое деление вътрешно - едната част отиде с Иван Калчев и формира Съюза на свободните демократи, които сега са в СДС, а тези останаха като една отделна формация. Заедно с това ние имаме едно рамково споразумение със БСДП и по принцип сме постигнали съгласие за съвместна работа, но това рамково споразумение не е подписано...

Водещ: Доколкото знам, изчаквате Конгреса?

П. Симеонов: ... конгреса на социал-демократите, тогава ще по подпишем. Две от основните неща, които според М. Зебер са нужни за изграждането на една партия са тя да има програма - такава ние имаме, ще я огласим широко в близките дни и второто нещо - това е да има апарат. Казвам две от важните неща. Апарат в момента БДЦ няма, имаме две момичета, които работят на телефоните, но сме с амбицията да изградим такъв апарат, защото без хора, които да се занимават с организационната работа не може да се гради политическа организация. Целта, която си поставя БДЦ, впрочем това вече преминава към други въпроси...

Водещ: Преминаваме към други въпроси. може би, малко повече - докъде все пак стигна споменатото от Вас изграждане на регионални структури, къде имате такива структури, на какъв етап се намират тези неща? ... Чух, че се каните да издавате и свой печатен орган - седмичник или всекидневник в последствие, въобще в това отношение на какъв етап са нещата.

П. Симеонов: Да започнем със състоянието на организациите. След този трус, който преживяха нашите организации при изгонването на СДС, в много от тези организации преживяват един тежък оздравителен период. Те са в процес на възстановяване. Най-изградена мрежа има БСДП, но  и те си имат редица вътрешни организационни  трудности. Практически навсякъде, където има наша организация, организация на някоя  от тези партии, които споменах, има вече формиран някакъв Политически съвет и вече има обявен БДЦ. Практически навсякъде - това всъщност всички общини в България и всички по-големи селища. там, където не са изградени, те са в процес на преговори помежду си как да го направят, но поради това, че тепърва започва да действа този нов Статут, при който има вертикални структури. Досега в БДЦ нямахме вертикални структури, вертикалните връзки вървяха по линията на партиите и например всяка от партиите  си знае къде какво има и всяка от партиите би могла да каже къде нейните хора участват в БДЦ, в такива формации. Но ние сега тепърва, няма и седмица, сега започваме вертикалната структура на БДЦ и обратно да очакваме от местните регионални звена на БДЦ. Така, че ние нямаме информация, аз не мога да Ви кажа - на толкова места има политически съвети, на толкова места очакваме, но където сме ходили, например аз ходих в Североизточна България миналата седмица, навсякъде има. Където просто минахме - достатъчно да има социал-демократи, да има либерали, да има някои други . лепнали са там едно листче, на което пише БДЦ.

Водещ: Няколко думи за печатния орган?

П. Симеонов: За печатния орган Вие засягате един много болезнен въпрос за нас. Ние след изборите от 13 октомври и с всеки изминат ден нататък все по-малко имаме достъп до радиото има само една рубрика, в която ни канят - това е "Постфактум", в "Постфактум" аз досега не съм участвал и нямам намерение да участвам поради редица причини, въпреки че с Виза Недялкова преди 10 ноември съм работил чудесно в "Добър ден". Така, че ние по линия на електронните медии сме отрязани от комуникационното пространство. Нямаме собствен печатен орган. обсъждаме на няколко пъти въпросът да започнем издаването на вестник. Един вестник, обаче, е скъпо занятие, скъпо удоволствие. За такова начинание ние нямаме достатъчно средства, а пък заедно с това как ние ще се конкурираме останалите основни политически сили, останали разбирам - СДС, БСП, ДПС, които имат собствени издания, къде нашия, българския читател ще може да прочете онова, което е наша позиция, автентично. Като се участва в едно конно състезание всички ездачи трябва да бъдат на конете си, ние в момента сме седнали на седло, нямаме коня. Използвам само такъв образ, но искам да направя една, според мен, важна забележка. Аз не съм много убеден, въпреки това, което става в БДЦ, ние бихме могли с една обикновена листовка да разпращаме по нашите организации и да ги информираме. А независимия печат, онези независими издания и към независимите медии тук бих прибавил и "Свободна Европа", надявам се тя по-пълно да демонстрира и за в бъдеще своята независимост, политическа независимост. Те всъщност, една независима информация е всъщност центристка информация и един независим сериозен вестник аз го разглеждам аз го разглеждам като центристки вестник. Защо - той нали информира точно, нали казва точно онова, което е станало, какво повече би могъл да направи един центристки вестник при осветляването на едно събитие.

Водещ: Може да спрем дотук с въпроса за печатния орган. Преди малко споменахте две от основните условия, необходими за да има една партия - апарата и програмата. В едно Ваше интервю миналата седмица прочетох споменавате няколко условия, за да може една политическа сила да стане център на власт. Там споменавате структури, достъп до медиите, споменавате и още едно условия, даже ако не се лъжа, на първо място бе споменато, поне в печатния вариант , в който съм го прочел - да привлече тази сила към себе си кадърни и можещи хора. Отговаря ли БДЦ на това условие според Вас?

П.Симеонов: Много важен въпрос! За да бъде сериозна една политическа сила, тя трябва не просто да е декларирала някакви намерения, а и да има хората, кадрите, които са в състояние да реализират тези намерения и, естествено, организацията, машината, която може да приведе в движение волята на тези хора. БДЦ разполага с кадри, ние разполагаме с кадрови резерв, мисля - по-голям от СДС, като гледам как на тях изтъня мрежата...

Водещ: Имате предвид хора за политическа дейност, политици, бих казал, или експерти в различни области или и едното, и другото?

П.Симеонов: Имам предвид предимно експертите. На експертно равнище ние притежаваме хората, значителната част от експертите са центристки ориентирани. Това е факт и има политически изявени личности в Центъра, те не са в никакъв случай по-малко, отколкото в СДС, макар че аз сравнявам СДС, защото БСП го изключвам изобщо от конкуренцията, според мен те нямат никаква политическа перспектива в обозримото бъдеще. Това, че непрекъснато сравнявам БДЦ със СДС - това не е някакво тенденциозно противопоставяне, а просто според мен силата, с която си струва да се сравняваме. При нас, примерно да кажем - Стефан Гайтанджиев, който направи Устава на Русенския комитет. Това беше началото на 1988 г. Аз мога тук у Петър Слабаков да кажа, тук са и хората от целия актив на "Екогласност". Тези хора, които тогава имаха смелостта, куража да тръгнат напред. Тук е основната част от Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството, тук са - по провинцията като тръгнем - първите председатели на Координационните съвети на СДС - те са с нас, те са при нас сега.

Водещ: Предлагам да спрем за малко нашия разговор...

Продължаваме разговора в "Студио България" с неговия специален гост - г-н Петко Симеонов - председател на БДЦ. Досега говорихме, бих казал, за външния вид на БДЦ, за неговата структура, намерения в това отношение, за онези условия, които правят една политическа организация, една партия - партия, за онези условия, които биха й позволили в определен момент, при определени условия да влезе и във властта. Междувпрочем Вие и на пресконференция, и в интервюта тези дни изказахте мнение, че рано или късно и то по-скоро рано според Вас навлизането на БДЦ във властта ще стане факт, че центристки ориентирани сили най-вероятно скоро да управляват тази страна. Ако не се лъжа такова мнение беше застъпило. Бих Ви попитал на какво разчитате в това отношение, в какво виждате шансовете си, каква алтернатива предлага вашия демократичен център. Пак си спомням пасаж от Ваше интервю, че скоро или вече проблема, дилемата няма да бъде толкова: комунизъм или демокрация, както бе прокламирана на последните избори, а по-скоро какъв вариант на демокрация. Т.е. - какъв вариант на демокрация БДЦ си представя и предлага на избирателите, разбира се?

П.Симеонов: Вие зададохте всъщност много въпроси. Ние все още не сме влезли в предизборна кампания, така че не бихме могли да говорим за това - какво предлагаме на избирателите. Ние имаме някои основни тези, които са развити, но ще бъдат огласени ...

Водещ: Извинете, може ли аз да доразвия въпроса си, за да не изглежда евентуално зрителен и преждевременен, като го свържа с Вашия анализ на обстановката, на това, което става сега у нас и с Вашите прогнози, което би станало или ще стане през следващите месеци.

П.Симеонов: Някои основни констатации за развитието на политическата ситуация в България не могат да бъдат скрити, те са ясни. Реформата, която се извършва у нас и в цяла Източна Европа е изключително сложна и тежка. Този преход не се оказа в никой случай такъв, какъвто си го представяме. Аз който минавах общо взето за песимист, се оказа, че съм бил доста голям оптимист в това колко лесно може да се премине към пазарна икономика и многопартийна система. Сложността на реформата е толкова голяма, че тя изисква задължително една много широка социална подкрепа. Без ангажирането на народа /нека бъда извинен, че използвам този термин - народа, но е така, случаят е такъв/, без подкрепата на народа реформата просто не може да стане. Не може да се прави реформа от една част от обществото за сметка на друга част или в конфронтация с друга част от обществото. Обществото като цяло трябва да има консенсус, трябва да има съгласие за основните неща, които се вършат в страната - законодателно, онова, което се върши от изпълнителната власт. Не е възможно да се смени системата в противоборство, не е възможно да се смени системата незабавно. Това всички разбират, но това беше един от основните ни конфликти и миналата година. През миналото лято една от причините, например, аз да бъдат обвиняван за това, че съм комунист, предател и не знам какъв си, беше за това, че аз казах, че незабавна смяна на системата не може да има. Това не е да се смени риза и ние трябва да обясним на хората, че ги чакат години на изпитания, но ние просто знаем пътя. Реформата, това също не не е тайна, в момента буксува. По действеност сегашното правителство, за съжаление, може да бъде сравнено с правителството на Луканов. Аз мисля, че правителството на Попов беше някак по-енергично. Проблеми има много, но какви са основните проблеми, пред които е изправено нашето общество сега? Аз ще спомена няколко от основните проблеми, много е трудно да се опише онази сложност на обществената система, пред която сме изправени. Първото, което бих споменал, това е катастрофата на технологията. Досега ние работихме в една система с общо-взето изостанали страни, където нашата технология се справяше със задачата на пазара или със задачата на потребностите да задоволява потребностите. Изведнъж ние сега навлизаме в досег с модерния свят, където технологията изведнъж рухва. Тя рухва просто морално и не случайно по оценка на български бизнесмени, бизнес среди, икономисти - много малко са онези предприятия, които в момента си струва да бъдат купени, да бъдат приватизирани. Вторият проблем - това е деструктуриране на стопанството. В празните полета нахлува Запада, западния пазар, който създава други стандарти, друга потребителска мярка. Това довежда до едно общо взето разпадане на система - вътре на системата на стопанството. Загиват или са пред загиване структурообразуващи стопанства........ Затова напълно се занимавам с някои от тези проблеми. Например, в много трудна ситуация са хибридните центрове по свиневъдство край Добрич и край Русе. Там животните се колят, тези животни, които трябва да дават разплод за цялата страна. Тази година за пръв път, може сега вече да са го направи, аз не зная  дали са успели, но за пръв път не бяха внесени 5-те хиляди тона картофи, които ние внасяме всяка година от Холандия, изкарваме в Самоковско и в Родопите, засаждаме тези картофи, те стават 30 000 за 5 години, след което се разпространяват като семе из цяла България. Тази година за пръв път тази верига беше прекъсната. Унищожават се млечните стада. Третият проблем е свързан със загубата на пазари. При разпадането на бившия Съветски съюз ние загубихме един гигантски пазар. За това пазар е пригодена българската икономика. 80 на сто от това, което в България работеше, работеше за съветския пазар. От износа става дума, не изобщо от всичко. Знаем, че от износа се работи за съветския пазар. Съветският съюз се разпадна , там има редица трудности във връзка с плащанията, но изведнъж нашите предприятия няма къде да пласират своето стопанство. В бившия Съветски съюз нахлуват чужди форми, западни фирми. Ние губим непрекъснато, всеки ден пазари. По оценка на наши стопански деятели, които добре си разбират от работата, до края на годината нещата ще бъдат необратими. Представете си какво ще бъде в българските предприятия, свързани със стандарта на оня потребител. Даже аз си спомням консерви, които в България не могат да се ядат, те са за вкуса на онзи човек, когато те бъдат изтикани от очевидно по-качествените стоки на западните производители. Има една друга опасност - следващия проблем, който бих споменал - това е опасността от мръсотията на Европа да дойде в България, като се почне - химически нечисти производства, някои особености с предложения, свързани с развитието на атомната енергетика. Там историята с атаката срещу Козлодуй не бяха много коректни. Друг проблем - това е прехвърляне на мярката по отношение към кадрите. Има хора, които безспорно трябва да бъдат отстранени от държавна работа. Те са корумпирани. Някои от тях трябва да отидат под съд. Но много са онези, които са били кадърни хора, които са работили добре, които още могат да работят добре, които са били номенклатура на някакъв партиен комитет, които в момента се уволняват. За колко време се създава стопански ръководител? Това не проста работа. Ами служител в държавно учреждение, в министерство, в съвет, в община? Социалният ефект от цялата тази работа е, че се появяват не просто много бедни, България очевидно върви към разслоението на бедни и богати, това е неизбежно. Цената на прогреса е тази да бъдем разслоени, да има социална диференциация. Въпросът е, че мнозина хора са изправени на ръба на физическото съществуване. Аз бих могъл да изложа още проблеми, но ще спра. Мога да кажа за онова, което ние предлагаме.

Водещ: Точно натам исках да обърна разговора. Проблемите са много. Общо взето аз също вероятно бих могъл да продължа този списък. По-важно е да говорим за това как си представяте тяхното решаване?

П.Симеонов: Първото нещо, аз мисля, че то крие в себе си цялото онова, всички онези идеи, които стоят зад това нещо - това е, че изходна база за изграждане на демокрацията да бъде 1939 г. Нещо, което според нас в момента върши СДС.

Водещ: Бихте ли разшифровали тази мисъл малко по-подробно?

П.Симеонов: Ами по-подробно, много просто - във Външното м-во е имало един човек, който знае индонезийски. Този човек е уволнен. Мога да вляза в много частни случаи, за това ще взема принципния въпрос. Реституира се един магазин - хубаво, нямаме нищо против. Ние нямаме нищо против да се върнат магазините, фабриките, става дума за връщането на национализирания труд на хората, които са градили България през последните десетилетия. Магазинът, който е наследен или сега бил собственост на даден човек, той се връща, а това, че лекарят десетилетия наред е оперирал за стотинки, за това, че инженерът, аз си спомням един инженер от ЗММ, който беше взел 80 лв. премия за струг, за това, че създал, конструирал струг, беше взел 80 ле., а този струг е изнасян, производството му е дало хляб на хора, та той само с този струг има пет магазина, е произвел стойности за България за пет магазина. Реституцията на труда, ние искаме тези хора, които са работили през тези десетилетия да имат, на тях също да им се даде. Не те да тръгват от нулата. Това е разликата между това да тръгнеш от 1939 г. и да тръгнеш от 1989 г. Това много лесно би могло да стане с приватизационни бонове в приватизацията.

Водещ: Разбирам, т.е. - Вие пледирате за друг вариант, различен от приетия вече вариант на приватизация. Имаме още малко време до края на първата част на предаването. Аз бих си позволил да обърна разговора малко в една по-различна посока. Говорейки на пресконференции, в интервюта напоследък и споменавайки, че разчитате на едно скорошно навлизане във властта при следващи избори, Вие споменавате центристкия манталитет на българина, ако не се лъжа, има такова нещо, нали? Аз бих Ви попитал, обаче, не мислите ли, че съществува една друга, исторически обусловена характеристика на този манталитет в момента? Имам пред вид такива прояви като нетърпимостта към чуждото мнение, мисленето чрез етикети, бих казал, т.е. - свеждането на далеч по-сложно нюансирани понятия и явления до примитивни черно-бели представи - оттам склонността да се поляризира всичко и да се дели до крайности, противоположни крайности. Т.е. - не е ли рано да считаме, че този манталитет, бих казал типично комунистически, безразлично от това кой какъв е и какъв си мисли че е; да се мисли, че не е ли твърде рано, че той е отминал, не е ли илюзия това?

П.Симеонов: Аз мисля, че много от нещата, за които споменахте, те не са просто особеност на нашия народ, те за всеки народ, всички мислят с етикети, политически етикети. Може би нашите етикети са по-малко на брой, другаде са повече етикетите и по-разнообразни, но естествено е тези политически знаци на политическия театър да бъдат тепърва развивани, тепърва обогатявани у нас, защото ние сега тръгваме по пътя на демокрацията.

Водещ: Просто цивилизовано демократично мислене се възпитава, бих казал...

П.Симеонов: Разбира се, това е един много продължителен процес. Ние не можем да очакваме, че сега изведнъж с един акт, с един закон, с някакви просто административни действия, бихме могли да скочим от царството на тоталитаризма към царството на демокрацията. Това е процес първо тежък, той е мъчителен процес - първо в главите на хората...... За това аз съм го казал това много отдавна и то беше още някъде края на декември 1989 година в едно интервю, може и по "Свободна Европа" да е било, за това, че българското махало има малка амплитуда. Българското махало се люшва силно само обикновено под въздействие на външна сила, под провокация от външна страна. Българинът е един обикновено вътрешно дисциплиниран човек, човек на дълга, българинът е човек на труда, трудът е неговата религия, българинът е човек на семейството. Онова, което всички тези положителни качества - това са положителни качества за една голяма, така бих го казал - обществена пластичност. Те се превръщат в негативни качества, когато трябва да бъдат отстоявани права. В този смисъл българското махало нали има малка амплитуда, това означава, че центристките убеждения са най-подходящи за българина, за неговите разбирания, за неговото светоусещане, българинът, малко е вероятно да се очаква, че той масово ще се вдигне да отстоява центристки възгледи. Това е работа вече на интелигенцията, която по разделението на труда, благодарение на което съществува обществото, е длъжна да поеме своята роля за отстояване на тези умерени, центристки разбирания.

Водещ: Можем ли да считаме, че Вие разчитаме на един бъдещ успех, разчитате на това да привлечете, как да кажа, гласовете на разочарованието от крайностите. В какъв период мислите, че това би могло да стане? Не смятате ли, че все още е рано? Не смятате ли, примерно, че един евентуален отлив от крайностите или от сегашните парламентарни партии, да кажем, бих се изразил по-скоро - в един отлив от участие в изборите, да кажем?

П.Симеонов: Несъмнено ще има увеличаване на политическата апатия, дезинтересирането от политическия процес, но заедно с това ще има и един естествен отлив от крайностите. Аз споменах за реституцията, тази 100-% реституция, която се извърши в България и тази странна приватизация, която се канят да правят. Хората, по едно социологическо изследване, провеждано в края на 60-те години, представително за страната, хората, които са засегнати от т.нар. мероприятия на народната власт, бяха между 2 и 3 % от населението, непосредствено засегнати и техни преки родственици. 2 и 3 % като тази цифра е установена от една косвена анкета значи по документ, по разпитване на антуража е установено. Да кажем, да не са 2-%, да са 10 %. Това са хората, които са всъщност социалната база на тази политика, която в момента се провежда. Ако не се отиде към следващата крачка.

Водещ: Нека да спрем засега дотук. Имаме само още минутка, т.е. - първата част на "Студио България" завършва.

..... От "Студио България" продължаваме с разговора със специалния гост днес -  г-н Петко Симеонов - председател на БДЦ. Нека да продължим най-напред с един въпрос, който е получен, доколкото разбирам, на телефона в Мюнхен:

от Мюнхен: .....Г-н Симеонов, през 1990 г., преди първите избори, бяхте обвинен в скриване на средства, събрани от българите в чужбина за предизборната кампания на СДС. По този случай Вие не се извинихте. Преди няколко месеца имаше серия от статии от народния представител от СДС, който Ви обвини в корупция и директно Ви нарече мошеник и крадец или нещо подобно. Вие пак не реагирахте. Реагирахте по комунистически, снижихте се, изчакахте да премине бурята и след 2-3 месеца Ви чуваме отново. Докога, г-н Симеонов, ще досаждате на българската общественост и ще пречите за по-нататъшната демократизация? Искам да допълня, че това беше народния Едвин Сугарев. Благодаря Ви!

Водещ: Г-н Симеонов, добре помни за кого става дума. Г-н Симеонов, само ще Ви помоля, мисля, че нямаме време тук подробно да разнищвате всички тези истории, но може с две думи, имате ли за какво да се извинявате, както каза слушателя?

П.Симеонов: Сега за изборите 1990 г. Аз водех кампанията на СДС. В резултат на тази кампания СДС спечели повече проценти, отколкото през октомври. Аз за пръв път чувам, че съм бил обвинен в укриване на средства. Имахме ревизия в СДС, ревизията на показа никаква злоупотреба. Така че уважаемият слушател какво има пред вид? На г-н Сугарев аз отговорих в една пространна публикация, която беше предложена на 4 вестника: "Демокрация", "Дума", "Труд" и "Отечествен в-к". "Демокрация" отказа да я публикува. Използвам повод да кажа, че г-н Е. Сугарев е лъжец и аз го нарекох "лъжец" и "клеветник" и по БНТ. Това, че не съм реагирал, не е вярно, на клеветите на г-н Сугарев по отношение на моята дейност в Агенцията. Аз съм изпращал систематично отговори на поставени от него въпроси в "Демокрация". Те не са били публикувани. В Агенцията за чуждестранна помощ са проведени 3 ревизии. Нито една от тези ревизии не установи закононарушение. Никога не съм се снижавал. Откакто се помня, аз живея изправен, живеех изправен и преди 10 ноември.

Водещ: Предлагам да продължим нашия разговор, свързан с БДЦ. Този Център обединява две крила, две идейни платформи, бих казал. От една страна - либералната, от друга страна - социалната или социал-демократическата. Мислите ли, че те се допълват и съжителстват достатъчно органично във вашата организация така, както е например съвременното западно постиндустриално общество?

П.Симеонов: В БДЦ има две основни идейни течения /разбира се, тук не бива да пренебрегваме  и екологичното движение/ -  това са либералното и социал-демократическото. България в момента извършва един преход от тоталитарно общество към демократично общество, от една тоталитарна структура към една либерална структура. В този смисъл преходът е либерален, революцията /впрочем аз не искам да употребявам тази дума и може да стане дума защо/, еволюцията, която извървява Б-я в момента, тази бурна еволюция, тя има либерален характер. И целта, която си поставяме, е либерална, но над 90 - 95 на сто от производствените мощности в България са държавна собственост. Значителна част от населението изцяло зависи от работната си заплата, те са наемни работници. В този смисъл те са изцяло зависими от своя работодател, в случая - държавата. Така че ние извършваме либералния преход в условията, да го кажем, на социализъм. Нали, в кавички слагам "социализъм", но е ясно за какво става дума. Либерали и социалдемократи по един естествен начин могат да се съюзят в името на този преход. Той да стане бърз, той да стане колкото се може по-безболезнен и, разбира се, по-резултатен.

Водещ: Той самият характер и самите цели на този преход предопределят това съжителство на либералния и социалдемократическия подход?

П.Симеонов: Да, аз така мисля и това е, според мен, едно временно състояние, поне от гледната точка, която аз имам в момента. Дотук виждаме. В един от разговорите ни, когато основахме БДЦ, аз казах на д-р Дертлиев: "Докторе, моята мечта е да доживеем времето, когато либерали и социалдемократи ще бъдат основни конкуренти за властта, но сега в момента ние сме тези, които трябва да бъдем съюзници".

Водещ: Просто времената са други. В тази част на предаването ще редуваме нашия разговор с други теми по-често, отколкото в първата част.....

В предаването "Студио България" продължаваме разговора със специалния му гост днес - г-н Петко Симеонов - председател на БДЦ. Продължаваме с отговори на слушателски обаждания. Те са на телефоните в Мюнхен. Нека чуем първи въпрос:

от Мюнхен: Въпрос към г-н Петко Симеонов - Във връзка с устроената служба от Агенцията за чуждестранна помощ със съдействието на фондацията "Приятели на България". Относно устроената изложба в Лондон на картини и икони пролетта 1991 г. направих цялостно журналистическо разследване. Имах двучасово интервю с г-н Спас Русев - зам.-директор на Агенцията, от което недвусмислено установих,  че около изложбата има редица безобразия. Списъкът е безобразен на картините, без числом, без словом, някъде словом, някъде числом, някъде кавички, без размери на картините на Казаков. Това мое интервю не беше излъчено, беше предложено и на "Свободна Европа", и на "Демокрация", и на "Дума". Никой не го излъчи. Г-н Петко Симеонов нарече Едвин Сугарев "лъжец". Какво е мнението му за неговия помощник Спас Русев, за устроената изложба в Лондон, на която Спас Русев като посетител, както той казва, си е позволил да подари две икони, струващи по 30 английски лири стерлинги на Князете. И редица безобразия - всички материали , записа магнетофонен, протокол, всичко е на разположение, но никой не желае да излъчва такива материали. За това г-н Петко Симеонов да отговори, ако може, какво му е мнението за работата на Агенцията за чуждестранна помощ в случая за изложбата в Англия. Аз имам доказателства, че има сериозни безобразия и вратички, и врати големи за корупция. Д-р Симеон Давидов - Лондон.

Водещ: Г-н Симеонов, за добро или за зло, повечето въпроси са като към директор на АЧП. Ще Ви помоля за кратки отговори и на този, и на следващия въпрос!

П.Симеонов: Това, което казва този г-н, който е направил собствено разследване, аз не чух нищо обвинително в неговите думи. Той казва, че липсвали размери, номерация. В Агенцията се получи един подробен отчет за тази изложба от Българското посолство в Лондон с пълен опис на картините, протоколи за приемане, копия от документите, в които са заприходени. Картините са в наличност. Това е по документи, всичко го имаме при нас. Няма установено никакво нарушение по тази изложба. За споменатите две икони, които били подарени от двамата князе. Това са две икони, аз поисках обяснение, получил съм обяснение по телефона, след това то е било потвърдено и от друг източник. Това са две икони, които са купени от сувенирен магазин на български художник. Такива икони има в България навсякъде в такива магазини, те не представляват никаква особена художествена стойност, освен на съвременни художници, купени от магазин на СБХ.

Водещ: Имам още един въпрос на телефоните в Мюнхен. Да го чуем и него!

От Мюнхен: Въпросът ми е следния: г-н Симеонов, за какви 2 - 3 % говорите, за които щяла да се извършва реституцията и изобщо политиката се водела в тяхна полза. България беше страна на дребния и среден собственик и чрез реституцията се възвръщат всички тези национализирани имущества - магазини, работилници, сгради, жилища, складове, фабрики и . Това е имуществото на предприемчивия българин. Политическата коалиция на власт мисли за всички тези селяни, които имаха земя. Това не са 2-3 %, г-н Симеонов. Колкото се отнася за стругът, който споменахте, хубаво било да се реституира национализирания труд, но той за жалост не е донесъл нищо в държавната хазна, а капиталът от въпросният струг, за който говорихте, не е на разположение. Този изнесен струг, за който говорихте, не е на разположение. Той е изнесен или изяден от комунистическата номенклатура. Благодаря Ви!

П.Симеонов: Да, и аз благодаря за този въпрос. Първо, 2-3 %, става дума, аз споменах, за засегнатите от т.нар. на времето мероприятия на народната власт. И отдолу във въпроса си спомням, че имаше едно уточняване от Народен съд и от национализации. Така че стават 10 %.

Водещ: Става дума за проучване, правено през 60-те години.

П.Симеонов: Да, в края на 60-те години. Разбира се, нека да бъдат 10 %. Аз съм съгласен с дамата, която се обажда, затова, че реституцията в този, пълния й вид засяга и земята. Това е нещо изключително важно. Но ние тук отива в една тема, която наистина се нуждае от основно разнищване. Аз само ще кажа, че преди започването на кооперирането, в България има 12 милиона поземлени участъци. Съгласно Закона тези 12 милиона поземлени участъци трябва да се върнат в техните реални граници. Това е практически нереализуема задача. Това е нещо, което няма начин да не доведе до блокаж на Закона за земята.

Водещ: Все пак съгласно Закона те ще се върнат в реални граници там, където това е възможно, разбира се.

П.Симеонов: Това го пишеше преди това в Закона, а сега пише, нали, за реалните граници. За онова, за струга, да се върнем отново. Важният въпрос за реституцията на труда. Това не е вярно просто. В материалните измерение онова, което съществува в момента в България, е построено в последните десетилетия в основната си част. И то е построено с труда и благодарение на труда на тези хора, които са живи днес и които са работили през тези десетилетия. Като започнете от една магистрала и свършите даже с тази сграда, в която ние се намираме в момента. Тя също е построена след 9-ти септември..... Всичко това, което е построено, то не е изпито, не е изядено. Строено е с труда на тези хора и техният труд не може да бъде пренебрегнат. Как може се пренебрегне приноса на един лекар, на един инженер, на един обикновен работник Та той е изкарал и е спечелил през тези години за пет магазина, не за един. Това всъщност са лесно установими неща и по тях, аз съм убеден, ще имаме тепърва една много широка дискусия за това - какво всъщност се връща и на кого всъщност какво се връща. Пак подчертавам, категорично съм за - аз и моите съюзници от БДЦ, ние сме категорично за връщането на национализираната собственост. Искам да кажа на дамата това, че това трябва да бъде върнато, няма никакво съмнение. Въпросът е за онова, което е було създавано, което е същи било национализирано. То не може да бъде така просто прескочено.

Водещ: Т.е. - връщаме се до Вашата теза за другия, необходимия друг вариант, според Вас, на приватизацията. Ако имаме още въпроси, ще имате възможност да отговорите и на тях. Имаме още 10 минути до края на предаването. Продължаваме отново с други теми....

В самия край на предаването още един въпрос на телефоните в Мюнхен към специалния гост - г-н Петко Симеонов.

От Мюнхен: ...Разполагам с писмо на г-н Спас Русев - зам.-директор на Агенцията, с което 4 месеца след закриване на изложбата се иска да се изпращат от фондацията "Приятели на България" чекове, лични, на името на художниците: за малки картини - по 50 щатски долара, за големи - по 100 щатски долара. За картини, които са внесени безмитно, тука се искат лични чекове на имената на художниците. Явно нарушение на законите и на делото ........ на даренията на това дело, което се извършва тука от "Приятелите на България". Какво ще каже г-н Петко Симеонов, за тях всичко е в ред, всички ревизии са в ред......

П.Симеонов: .... Нека г-на да изпрати в АЧП копие от тези документи, до които се е добрал. Ние ще направим едно разследване по въпроса, но искам да повторя - в АЧП има пълен отчет от Българското посолство в Лондон, от който отчет е видно, че всичко, свързано с тази изложба, е наред.

Водещ: С това завършва днешното издание на "Студио България".