Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

Доклад пред събранието на Клуба на 19 януари 1990[1]

Историята на Клуба за гласност и демокрация би могла да бъде разказана по различни начини и от нея могат да се правят множество допълващи се или противоречащи един на друг изводи. Безспорно е обаче, че когато на 3 ноември 1988 година Клубът беше основан, както неговите създатели, така и неговите противници, разбираха много добре, че става дума за изключително удачна форма на организирано противопоставяне на тоталитарната система оглавявана от Тодор Живков. Клубът позволи на няколкостотин души, предимно от средата на творческата интелигенция, чрез серия от декларации и други документи, посветени на остри политически проблеми, да издигнат една нравствена мярка на гражданско поведение в Българското общество.

Именно този резултат – нравствената мярка[2], беше и си остава главно постижение на Клуба в политическия живот на страната. Достатъчно беше да се надигне вълната на политическото невежество по повод решенията от 29 декември за възстановяването на имената на мюсюлманите, за да се повдигне наново и значението на Клуба сред вече десетките национални движения и партии. Той е важен, защото е готов да пренебрегне евтината популярност и благоволението на властите, в името на достойното отстояване на общочовешките ценности. Той може да каже “да” или “не”, без да се интересува дали ще бъде освиркан или аплодиран, но и без да проявява глупашка упоритост.

Надигането обаче на псевдопатриотична вълна, в която бяха увлечени стотици хиляди хора, показа какво значение би имало за целия народ, ако навсякъде по страната, авторитетните и интелигентните хора, могат навреме да казват своето “да” или “не” по повод политически събития в страната или региона. Реакциите на Клубовете в Благоевград, Смолян, Търговище са характерен пример за това. С други думи нравственият метър на нашия Клуб трябва да бъде под ръка, пред очи и уши на всеки български гражданин. Националните средства за масова информация могат да вършат полезна работа в това отношение, но те не трябва да отнемат възможността за политическа инициатива на отделния интелигентен човек.

В политическия живот на обществото какво друго може да върши интелигенцията, която си има достатъчно собствена творческа работа, освен да поддържа образеца за достойно политическо поведение?

Така се очертават двете основни задачи пред Клуба за гласност и демокрация и съществуващите вече родствени на него сдружения, както и на федерацията, която трябва да възникне:

Първо. Той трябва да продължи да отстоява общочовешките ценности и висшите национални интереси.

Второ: Той трябва да насочва своите сили към творческо осмисляне и творческа разработка на главните политически, икономически, научни и културни, екологични, демографски и други проблеми, които стоят пред нашата страна, особено при прехода от тоталитаризъм към демокрация. Дейността на Клуба трябва да се насочва и постепенно да обхване цялата страна. Подобни на Софийския клуб, и даже открито обявяващи се за негови филиали, има в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Благоевград, Петрич, Михайловград, Видин, Смолян, Ямбол, Ловеч, Севлиево и другаде. Навсякъде, където има интелигентни и будни хора, те би трябвало да се обединят и да се опитват да налагат висока нравствена мярка в политическия и граждански живот на своето селище, община или област.

Естествено е, че като изхождаме от тези две задачи, лесно бихме могли да развием идейната платформа на Клуба, характера на неговата организация и въпросът за членството в него.

Идейната му платформа би могла да бъде много сложна или подробна. Клубът смята, че общественият живот трябва да бъде устроен по демократичен модел, в обществото не трябва да има подтискани и експлоатирани, грижа на държавата трябва да бъдат хората, които поради физически, психически или възрастови причини, не могат да се издържат. Освен това Клубът е за нравствени междуличностни отношения, достойнството на индивида е висша ценност, а етническите и националните традиции и обичаи трябва да се съхраняват и развиват. Запазването и възстановяването на природната среда, където тя е увредена, представлява траен интерес в дейността на Клубовете.

В по-разгърнат вид, макар и не подробно, Клубът се обявява за:

1. Създаване на нормативни основи и социални механизми, за да може да се реализира в нашето общество записаното в международно приетите документи за правата на човека и то да стане действителност за всеки български гражданин.

2. Да бъде премахнат и по-нататък да не се допуска, монополът на една партия, група или личност в политическия и обществен живот на страната, региона, селището.

3. В страната да има разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Парламентът да бъде постоянно действуващ орган.

4. Изборите на всички равнища да бъдат действително избори и да бъдат свободни.

5. Националните средства за масова информация, милицията, армията, съдът да бъдат независими от партиите.

6. Трудовопридобитата собственост е неприкосновена и може да се наследява.

7. Социалната политика на държавата, както и дейността на обществените благотворителни организации трябва да гарантират жизнения минимум, образование и здравеопазване на всеки гражданин, който поради независещи от него причини – здраве, възраст, безработица, сиротство е без издръжка.

8. Минималното почасово заплащане на труда в държавните, кооперативните и частните предприятия е еднакво и регламентирано от парламента в зависимост от икономическата конюнктура.

9. Подкрепяме проявите на милосърдие, доброта, търпимост и великодушие.

10. Не трябва да има нормативни документи и социални механизми, които уронват достойнството на човека.

11. Да бъдат обявени за национални празници Коледа и Великден за тези, които спазват християнските обичаи и Байрама, за тези, които спазват мюсюлманските обичаи. Да се даде възможност на всеки вярващ човек да се подчинява на законите на своята вяра.

 12. Да се съдействува за запазване и възстановяване на народните обичаи и всички прояви, които водят до укрепването на трудовите и селищни общности на основата на хуманизма.

13. Да съществува дружелюбие и взаимопомощ между различните етнически общности. Малцинството, в което и да е селище трябва да бъде зачитано от по-голямата общност. Помирение.

14. Да има гласност на всички аспекти на увреждането и опазването на природната среда. Към природата трябва да се отнасяме с разумна мярка.

-    -    -

Член на Клуба може да бъде всеки, който не е нравствено, политически или съдимо корумпиран. Основната общност, ком която е насочен Клуба е интелигенцията, но това не пречи негови членове да бъдат всички, които пожелаят и споделят неговите ценности и могат да участват в различните форми на неговата дейност.

Основните дейности, които извършва Клуба в сегашния момент, са подчинени на политическата ситуация, в която се намираме – преходът от тоталитаризъм към демокрация. Те могат да бъдат:

1. Дискусии, събрания, лекции, беседи, обсъждания по направленията, залегнали в идейната платформа и засягащи страната, региона или селището.

2. Изготвяне на документи – декларации, писма, предложения и прочие до държавни, стопански или обществени организации по повод проблеми и събития с общонационално или местно значение.

3. Издаване на вестници, списания, бюлетини, листовки и прочие, чрез които се защищават общохуманните идеи на Клуба.

4. Провеждането на преки политически акции – митинги, демонстрации, шествия, събиране на подписки, обявяване на нетрудови стачки. Организиране на благотворителни мероприятия.

5. Взаимодействие със всички обществени организации и отделни лица, които си поставят общодемократични задачи и не са политически и граждански компрометирани. Взаимодействието на национално равнище се извършва от федерацията. А взаимодействието с останалите Клубове е в рамките на Федерацията.

6. Извършване на политическо просветна дейност сред населението чрез лекционна дейност на членовете му. Особен акцент в тези, пък и в останалите форми на дейност на Клуба, трябва да представлява мирното и законно придвижване към демокрацията. Мирното и законно демократично политическо действие има свръхценност за Клуба.

Първичната организация на бъдещата федерация е самият клуб. Той може да се състои от хора, които са от една или сродни професии, но неговите членове могат и да бъдат представители на най-различни професии. Броят им не трябва да надвишава 30-40 души, за да се познават помежду си, да се събират лесно и бързо.

Клубът има свое ръководство, но как ще го структурира си решава сам. Той приема срочни планове за своята работа и води документация за дейността си. Поне веднъж в годината трябва да провежда отчетни и организационни събрания. Клубът сам се учредява и сам се саморазпуска. Той може да бъде инициатор за създаването на други клубове, но от момента на възникването им те добиват автономната си самостоятелност.

Всеки Клуб си изготвя свои правила на организацията, като изхожда от общата за федерацията примерна нормативна наредба. Планът за дейността може да бъде, ако това е желанието на неговите членове, тясно ориентиран – само дискусии, само в определена дисциплина. В този смисъл клубът може да бъде и място за професионални или задълбочени изследвания на местни, национални или общочовешки проблеми. Тогава той е специализиран клуб.

Всеки клуб поддържа преки връзки с ръководството на федерацията и участвува според силите си в нейните общи акции.

Структурата на федерацията е както следва:

ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО

То се състои от седем души и има свой председател, който е председател на федерацията на клубовете. Председателят се избира за една година и я представлява заедно с още двама души в Координационния съвет на Съюза на демократичните сили. В оперативното ръководство има:

 - заместник председател;

 - говорител на федерацията, който е и отговорник за нейните издания;

 - координатор на клубовете;

 - отговорник за международното сътрудничество;

 - отговорник по финансовите и имуществените въпроси;

 - отговорник за техническите служби.

Оперативното ръководство има свой план за работа, който се утвърждава и отчита пред

СЪВЕТА НА ФЕДЕРАЦИЯТА

Съветът на федерацията се състои от председателите на всички клубове, които членуват в нея. Съветът се събира поне веднъж в тримесечие като пътуванията на председателя на клуба за участие в заседанията са за негова сметка, освен ако неговия клуб не е решил друго.

Съветът избира Оперативното ръководство, одобрява неговия план и приема отчета му.

Съветът избира председател и управителен съвет на

КАСАТА НА ФЕДЕРАЦИЯТА

Касата набира средства чрез волни пожертвувания от членовете на клубовете, от самите Клубове, от други организации и граждани. Приема се за мярка, че всеки член на Клубовете дава по около лев на месец за федерацията. Тази вноска няма задължителен или пределен характер.

Касата има план за разходите и се отчита пред Съвета на Федерацията. Тя е в оперативно взаимодействие с Оперативното ръководство като нейният председател е “отговорник по финансовите и имуществени въпроси” в Управителния съвет.

Съветът избира и

РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ

Която поне веднъж годишно проверява Касата и прави отчет за Общото отчетно-изборно събрание на Федерацията. Ревизионната комисия проверява и уставната и идейно-програмна целесъобразност на дейността на Оперативното ръководство. Планът и отчета за дейността на ревизионната комисия се приемат от Съвета.

Клубът и Федерацията като цяло са политически организации, но Клубът като Клуб и Федерацията като Федерация не се стремят към политическа власт. Те нямат собствена общоприета разгърната и конкретна програма за политическото устройство и преустройство на обществото, за икономическите, юридическите, и прочие реформи. Клубът и Федерацията обаче съдействуват и подкрепят като организации свои отделни членове или групи членове, когато те се кандидатират в някоя от избирателните кампании със свои собствени или партийни програми. Клубът и Федерацията подкрепят в избирателната кампания своите партньори от Съюза на демократичните сили и съгласуват с тях подкрепата на избирателната инициатива на собствените си членове.

В този смисъл член на Клуб може да бъде всеки, независимо от неговата партийна принадлежност. Клубът и Федерацията не са партия и партийна организация, чиято цел е да дава нравствена мярка, идеи и просвета в политическия живот на страната. Като разчита на своите

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ КЛУБОВЕ

Които се състоят от професионалисти в определена област на обществознаниието, Федерацията може да разработва програми за политически действия на партии и политически сдружения, които се стремят към властта. За целта могат да се сключват договори и работата да се извършва срещу възнаграждение. Ето защо Федерацията и Клубовете извършват духовно производство, чрез което участвуват в пазара на идеите в едно пазарно стопанство. Духовните продукти на специализираните клубове задължително трябва да не противоречат на идейната платформа на Клуба и Федерацията.

Както специализираните, така и обикновените клубове са доброволни членове на Федерацията. С изключение на нейните учредители останалите Клубове стават членове на Федерацията като тяхната програма, устав и учредителен протокол се разглеждат на заседание на Съвета на федерацията по предложение на Оперативното ръководство.

Целият този проект за Клуба и Федерацията е само проект, но и документ, който отразява сегашното състояние и виждане за развитието на дейността на софийския Клуб за гласност и демокрация и неговите филиали, секции и родствени клубове възникнали другаде – както в София, така и в останалите селища на страната, които трябва да прераснат във Федерация на клубовете за гласност и демокрация.