1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

Рубрика: ВРЕМЕНА

КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

 Петко Симеонов разказва как извънземни са охранявали митингите на СДС и как на 14.XII.1989 г. за малко сме се разминали с революционните действия

 - Викахме си "другарю". Единственият, който се мусеше при това, беше Константин Тренчев, борецът за "господин". Не издържаше и от време на време скачаше "Стига с това другарю!" Доста дълго се задържа това обръщение. Още повече, че Крум Неврокопски му дръпна защитно слово - щом сме седнали всичките, значи сме другари. Преди това той имаше друга пламенна реч, с която направи впечатление. Някой спомена нещо непредпазливо за Милан Дренчев. Крум скочи и говори за заслугите му, за страданията на николапетковистите. Тогава си казахме, че тоя човек е доста темпераментен. Същата пламенна реч след това чувах в много различни варианти.

Постоянна тема на всеки Координационен съвет на СДС в началото била "Кой присъства в залата?" Първите заседания били в Института по социология - залата на научния съвет и залата в мазето, и в стаята на списание "Социологически преглед". Не всички се познавали и представянето ставало на място, понякога и след въпроса "Кой си, кого представляваш?" Ставал човекът, казвал си партията, но се явявал друг проблем: "А бе, тия приели ли сме ги?" Вадел се тефтер със записки, разгръщал се и често се отсичало: "Тия ги няма." Така понякога на човека му бил посочван изходът. И въпреки това на заседанията винаги имало навалица от хора, които присъствали. Щом скръцнела вратата, погледите с питащото "Кой е тоя?" отново се насочвали към Петко Симеонов, тъй като бил домакин.

Много се разисквало по въпроса при какви случаи се приема партия. Първи дошли радикалдемократите, после демократите, но имало голямо пренебрежение към тях в началото. Често пъти не било ясно за какво точно се говори на заседанията, има ли някакъв дневен ред, няма ли, ще се вземат ли решения. Тук се проявил Чавдар Кюранов, човек, присъствал на различни форуми, знаел какъв е редът, що е процедура, обяснил какво е консенсус. Присъствието му имало трайни следи. Някой довел и стенограф.

- В КС на СДС дълго продължи тази обща неорганизираност - разказва Петко Симеонов. - Тя беше естествено при положение, че не бе имало реално дисидентство, не беше имало реална опозиция с изградени структури, многобройни заседания в нелегалност, които да дадат наченки на ред и традиция. Имаше такива обща напоритост всеки да се изказва за това, за което го стяга чепикът, да не се изслушват хората.

Изведнъж се появи група много интересни лица. Единият от тях беше Димитър Димитров, който се кандидатира за президент. Дава ми той тетрадка: "Аз написах конституцията." Мина се време, пак така един ден ми носи поправка на член еди кой си, написал я на листче.

Един образ пък контактуваше с извънземни. Идваше и предупреждаваше: "Ще избухне бомба еди къде си, извънземните ми казаха." Като наближи митинг, ми описваше какви опасности грозят конкретни имена. И много говореше за сина на Желю (Желев има две дъщери - б.а.), как се готвят да отвлекат сина на Желю.

Спомням си невероятни кавги в КСъвет, никой никого не слуша, викове, крясъци. От една страна, е смешно, комично, но заедно с това всичко, което узряваше като решение в тази обща неразбория, е историческо. То е съдбоносно за страната ни. Точно в тая обстановка се появи Желю Желев. Срещу него имаше много тежки атаки, че е много кротък към комунистите, че не е настъпателен. Открити атаки, няколко пъти до сваляне. Но при реалното състояние на КСъвет се проявиха характерологичните особености на Желю - внимателно да изслушва, да търси междинен вариант. За да има все пак някакъв ред на заседанията, някой отнякъде донесе училищен звънец. Поставихме го на масата и имаше заседания, на които Желю непрекъснато го удряше. Миг настъпи тишина, почне дискусията, Желю пак размаха звънеца...

Много разгорещени били разискванията кога да излезе вестникът на опозицията ("Демокрация" - б.а.), какъв да бъде. Разделили се на три групи - волунтаристите казвали, че от утре може да тръгне, реалистите отпускали седмица-две, песимистите настоявали за месеци. Между претендентите за главни редактори били Георги Спасов, Пламен Даракчиев и Александър Йорданов. Имало момент, когато се дискутирало и за Стефан Продев. Но той казал, че не е съгласен, ако вестникът ще бъде като в. "Кръгла маса". Имал предвид политическите позиции при списването му от Александър Йорданов. Йордан Василев много се опъвал , Петко Симеонов настоявал за него да стане главен редактор и му осигурил така отслабване с 10 кг. Вестникът тръгнал със събрани от хората пари. Петко Симеонов твърди, че митингите били много плодоносни. Хората давали. Е, после разбрали и видели, че някои мошеници и пияници се възползвали успоредно от идеята.

 - Сега, като погледне човек, сякаш на шега беше организирано това, което стана на 14 декември 1989 г. Събрахме се в дома на Абрашеви на ул."Карнеги", като беше ясно основното - не можем да с стоим пасивни, трябва да има действия, непрекъснати действия. И какво да направим? Ще направим жива верига около Народното събрание, когато се гласува чл. 1 от конституцията. Написахме план как точно е стане, кой къде ще бъде, ксерокопирахме схемата. Живата верига трябваше да мине покрай Народното събрание, "Св.Ал.Невски", "Раковски'. да се върне зад Паметника Цар Освободител и да се затвори пред университета. Имаше и по-смели варианти. Разпределихме си задачите.

Изведнъж се оказа, че студентите правят митинг и са се накачили на паметника. Едни се събират при тях, други се опъват във верига. И както са се хванали за ръце, хората започнаха да викат "Който не скача, е ченге". Всички скачат. каква щуротия беше. Желю и аз с мегафони се опитваме да укротим нещата. Между другото тогава се видя как технически е изгърмяла властта. В Народното събрание нямат мегафони, нямат уредба, за да съобщят на хората това, което искаха. Да докарат войска, танкове можеха, но да съобщят, да кажат на хората - не.

Една подробност, която, мисля, че никъде не е изяснена досега: на другия ден сме поканени в Министерския  съвет. Отиваме аз, Желю Желев, Георги Спасов, Константин Тренчев, може да е имало и някой друг. В Министерския съвет - Георги Атанасов и, мисля, Андрей Луканов. Тогава видях, че тях ги е страх. Георги Атанасов гледаше като много, ама много изплашен човек: "Вие какво си мислите, докъде ще стигне това?" Ние обясняваме: "Трябва да свикнете, то сега започва. Нищо страшно не е станало. Всичко беше мирно и спокойно." Но в действителност имаше момент пред Народното събрание, когато хората тръгнаха напред и пред тях беше един, тогава член на Координационния съвет. Желю го пита "Къде си тръгнал, не виждаш ли, че до кръв може да доведе тая работа?" И той отговори: "Защо, нека да има и малко кръв." Казвам го, защото имаше хора, които бяха готови да отидат докрай. И на другия ден, и по-късно отговарях на въпроса: "Защо ни спряхте? Щяхме да влезем вътре, да ги съборим и да вземете властта." Аз обяснявам, че ние нямаме готовност за такова нещо, не искаме това. А ми отвръщат: "Как ония слезнаха от Балкана и седнаха да управляват, а вие няма да можете." В този смисъл много поучителна е случката после с партийния дом. До подпалването валяха упреци, че сме спрели хората, че на 14 декември сме можели да решим всичко веднъж и завинаги. Добре, като беше подпален партийния дом, те влязоха вътре, влязоха в една сграда. Властта не е сграда. Властта означава да имаш хора, които да поемат цялата тази силова мрежа - държавата. Да я поемеш и да управляваш благодарение на информация, която можеш да получаваш и да изпращаш. Но надделя здравият разум. Желю излезе с реч, която трябва някъде да е запазена. В тоя ден, мисля, той пръв употреби формулата мирен преход, свободни избори, парламент.

Петко Симеонов разказва така, както е видял събитията. Разбира се, за тях има и други гледни точки. Наченал е книга, в която обещава да каже доста неща, абсолютно неизвестни на публиката. Засега се задоволяваме с по-малко известните и весели (и не дотам) случки от кръглата маса и първите свободни и демократични избори.

(Следва)

Румяна ГЕОРГИЕВА, Аглая ШАМЛИЕВА

НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА СЦЕНА ИЗЛЕЗЕ "ОНЯ ОТ МЪГЛАТА"

Седесетата започна с дънки и бради и завърши с бръснене и костюмиране

(Продължение от бр. 14) 

- Дойде денят да отидем на кръгла маса, която започна в Народното събрани - разказва Петко Симеонов. Камери, прожектори, всички с костюми, с вратовръзки. Седнахме на масата и проумях, че това е история, а аз съм по пуловер. Освен пуловерния момент си спомням и един друг, когато кръглата маса щеше да рухне. Някъде около средата на януари 1990 г. изведнъж се оказа, че не е изпълнено нито едно от условията, които бяхме поставили. Нито имаме сграда, нито имаме вестник. Бях много ядосан и мисля, че тогава си изградих образа на настъпателен и злобен, защото започнах да се карам на отсрещната страна. Казвам: "Разберете, няма къде да седнем да разговаряме." Те викат: "Не може, няма как."

Казах: "Ние напускаме." Станахме всички и си тръгнах,е. На излизане Гиньо Ганев, който присъстваше като независим, ме настигна: "Така, много хубаво се ядосахте, но за да не се провали всичко, дайте възможност за още един компромис, най-много до следващото заседание и ще се оправят нещата."

Напуснахме зала "Запад", преместихме се в зала "Изток" и направих предложението, което Гиньо Ганев в подхвърли в момент, когато надделяваше мнението да се махаме. А на нас кръглата маса ни беше нужна за легитимиране. СДС като опозиция, като политическа сила се легитимира на кръглата маса, стана опонент на управляващата сила.

Колоритна гледка са били двете страни на кръглата маса - едните стоят чинно, изказват се един по един, изслушват се, искат разрешение да вземат думата. Желев се опитвал да въведе ред в своята част, но изведнъж някой натискал копчето и започвал да говори. Петко Симеонов нарича едните чиновници, другите - любители. Най-чепато присъствие на кръглата маса имал Тренчев. Идвал, оставял си куфарчето и седял с каменно лице. Издържал 5-10 минути, грабвал си куфарчето и излизал. Понеже им сервирал соди, кафета, натиснали ги да си плащат.

- Вече в НДК се опитахме да изградим по-добра структура на групата. Секретар-организатор от наша страна стана Деян Кюранов. Той седеше зад Желю, приемаше заявките на листчетата и ги степенуваше. В това начало от политическа гледна точка нещата бяха на много елементарно равнище - отделните партии още нямаха ясни идеологии, в повечето случаи се действаше по импулс и въз основа на съвсем повърхностни случайни впечатления. Просто хората не бяха се занимавали с политика. Това предизвика остра негативна реакция у такъв задълбочен човек, какъвто е Деян. Спомням си, на едно от заседанията на КС на СДС седнах до него и му казах: "Писна ми, махам се." Той ми отговори: "Аз вече обух бързите обувки. Просто си отиде.

На едно от заседанията на кръглата маса и аз не издържах и пуснах една бележка на Желю: "С мен дотук, желая ти успех!" Той гледа бележката, гледа мен, разстроен. И аз, хайде още малко, хайде още малко и...

По време на кръглата маса литературните увлечения не хващали място. Най-ядосан от това бил Александър Йорданов и все идвал да агитира да му дадат думата. Още тогава правел впечатление неговият енергетичен потенциал. Сам започвал издаването на "Кръгла маса", първия опозиционен вестник след 9.IX.1944 г. И това било едно от големите основания да претендира за главното редакторство на "Демокрация".

- Спомням си появяването на Стоян Ганев, той беше доведен експерт на Федерацията на независимите студентски дружества от Емил Кошлуков. Те са пазарджиклии. И на един координационен съвет някой изведнъж каза, че Стоян работи и в школата в Симеонов. Настана едно особено раздвижване. Вярно ли е? Вярно е. Тогава поставихме условие да избере или там, или тук. Стоян изчезна за известно време. Появи се малко по-късно на кръглата маса като човек, взел решението.

- Имаше една друга история, много смешна - с подслушвателни уредби на СДС около изборите. Първи ние поискахме проверка дали има апаратура на ул. "Раковски" 134. Идват хора от съответните служби, проверяват и: "Петко, бъди сигурен, от нас тук няма нищо." Казвам: "Екстра, ще имам предвид и като вземем властта, веднага те правим министър на вътрешните работи." А той, стъписан, шепне: "Тихо, тихо, стига си говорил глупости."

 Най-големите скандали започнали с реденето на листи. Желю Желев, Петър Берон и Огнян Пишев тръгнали по света обясняват що е то българска опозиция. А на "Раковски" по цели нощи обсъждали район по район, листа по лиса, човек по човек.

 - Николапетковистите все искаха квота. От 80 % паднаха на 40. Бай Милан водеше със себе си група експерти на възраст 70- и 80-годишни. Питам: "Кажи сега какъв е този, когото предлагате?" "Ти знаеш ли колко години е седял в лагер, колко в затвора?" Добре, какво образование има?" "Бе, какво образование по лагерите и в затворите" - повишава глас бай Милан. Кандидатите се представяха с трите си имена и образованието. Бай Милан вадеше листчета от джобовете, ту от единия, от от другия и каже - Петър, Круме, как се казваше, бе, как му беше другото име. Уточняваха се сума време. На другия ден идва с ново листче - тука пише Петър еди кой си. И изведнъж Крум Неврокопски зад него дърпа листчето: "Това е водопроводчика, спри, грешка стана. грешка." Имаше един друг от възрастните хора, не от николапетковистите. По цели дни и нощи седеше и току се обаждаше: "И какво, моя внук пак не го писахте, аз защо ли вися тука. Пиши ми внука веднага!" - и се обръщаше с пламенна реч към Дертлиев. Имаше един, сега е суперфункционер в една партия. Идваше при мен и шушне, ли шушне: "Бутилка най-скъпо уиски давам, пиши и мен вътре." (Петко Симеонов не пие - б.а.)

Историята с уискито се повтаряла на масата, на която се пишели листите, масата била безобразно дълга. Най-професионално към изборите се отнесли "зелените". Соломон Паси носел папка с предлаганите кандидати, тествувани по някакви суперамерикански тестове за интелигентност. Мони винаги вадел папката, за да опонира на бай Милан, но без особен успех. Идвали и от силни хора и казвали: "Аз съм с вас, ама друг път, никой да не знае." Имало и журналисти от телевизията и радиото, държавни служители, видни интелектуалци, но паролата била "Да си остане между нас."

- Никога няма да забравя "оня от мъглата". Връщам се от заседание, от мъгла не се вижда на метър, пердаша към "Люлин" и изведнъж ме спира една кола: "Другарю Симеонов, да ви закарам." Казвам му закъде съм, той: "Нищо, нищо, ще ви закарам." Оказва се, че ме помни от телевизията с това, че имам много деца, и той бил многодетен. И по целия път питаше какво става сега, какво е положението, как са земеделци, николапетковисти... Разменихме си телефоните. След няколко дни се обажда някой. "Какво става, др. Симеонов, как е положението?" - не си спомних кой е той. "Абе, оня от мъглата, как е положението, какво става?" И започна системно да ми звъни. И когато дойде време да се определят листите, гледам до бай Милан седи оня от мъглата. Написахме го в София, в пропорционалната листа. А той всеки ден - избираемо ли е, та избираемо ли е това място, сложи ме по-напред. Влезе във ВНС. Когато тръгнаха да излизат 39-те, отива при Георги Мишев и вика: "Бате, кажи сега, какво мислиш." Мишев - ние сме избрани да приемем конституция. "И аз така мисля - казва оня от мъглата, - обаче в другия парламент няма да бъдат 400 души. Казаха ми, излезем ли сега, влизаме в листите." Оня от мъглата излезе и сега отново е в парламента.

- Преди втория тур ми се обажда Йордан Василев от Троян. "Петко, не мога, ти, ако знаеш тука какви са мошеници и подлеци, какви лъжи разпространяват за мен. Отивам и се отказвам, това е под достойнството ми." "Недей, му казвам, сега е важно да издържиш, един ден е само, стой там." И чувам: "Не, край, дотук бях, отказвам се." Питам: "Има ли някой там, дай ми го." Не си спомням с кого говорих, но се разбрахме, че важното е тази вечер да мине, на другия ден беше вторият тур. И те просто го заключили с утешителната печалба - бутилка ракия. На следващия ден Троян го избра за депутат във ВНС.

Преди изборите кандидатите се учили как да говорят и как да се държат. Направен бил график, хората се снимали и след това това анализирали. Голяма активност проявявала режисьорката Илияна Беновска. Въпреки че кандидатите не спазвали графика, усилията дали плод. Това було времето, в което неусетно започвали да се скъсяват бакенбардите на Желю Желев. Други се подстригали и сресали брадите си, повечето окончателно избрали вратовръзките. Все пак ВНДС познало и маратонки, и дънки, и цветни пуловери.

Румяна ГЕОРГИЕВА, Аглая ШАМЛИЕВА