1990 | 1991 | 1992 | 1993 | 1995

ИЛЮЗИЯ Е ДА СЕ СМЯТА, ЧЕ СДС МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ

 Петко Симеонов пред "Дума"

- Кой погуби СДС?

- Убийството на СДС започна още на 19 май 1991 година, когато се свика Националната конференция, взела курс към радикални действия, тоест когато се санкционира всъщност създаването на СДС-движение. Тогава бе заложен този ген на саморазрухата. Всичко по-нататък беше логично следствие. Тези, които бяха отлюспени , много говорихме, че този път е зананикъде. Истина е, че в началото Филип Димитров се опитваше да балансира, да укротява нещата, но после изглежда смени позицията си. Все още не смятам, че СДС се е саморазрушил - той се самоидентифицира, вече получава ясен политически облик на крайнодясно формация, защитаваща интересите на буржоазията, свързана с правителствата - съюзници на Хитлер, или наследниците на тази буржоазия. Това е СДС за съжаление.

- Опечален ли сте от предизвестената смърт?

- Откровено казано, към СДС имам определени сантименти. Мъчно ми е, че нататък тръгнаха нещата и съюзът се превърна в точно такава политическа сила. Мисля, че основният въпрос кой в България има правото да прави демокрация е решен вече не в полза на СДС. Надеждите са свързани с други политически сили. Илюзия е да се смята, че СДС може да се промени. СДС няма да се промени.

- Дори и ако се смени сегашното му ръководство?

- Как смятате, ако се смени ръководството на БСП, от това тя добива ли моментално нов облик? Това е организация, която си има членска маса и представлява определени интереси. Промените не стават внезапно. СДС в обозримо бъдеще няма възможност да еволюира. И да се смени това ръководство, ще дойде друго, което ще продължи тази линия.

- Какво очаквате от пререгистрацията на парламентарната група на СДС?

- Не съм сигурен, че тя ще се осъществи. Смятам, че ще е проява на достойнство тия 23-ма депутати да напуснат СДС.

- Но ще загубят магическите буквички "СДС".

- Казах вече - името СДС е на идентифицирала се политическа организация, представляваща интересите на крайната десница в България, и няма нищо лошо в това, ако 23-мата я напуснат. Напротив, идентификацията така ще се затвърди и ще възникне реалната потребност от изграждането на политически партии в страната, които да бъдат стълбове на демократичния процес.

- Вие готови ли сте?

- Не сме готови. В момента никой не е готов. И това е драматичното в политическата ситуация у нас. Няма политическа сила в сложната международна обстановка и при тази сложност на прехода, която да поеме отговорността за управлението на България. В този смисъл много високо оценявам куража на проф. Беров. Той и хората, които го подкрепят, се нагърбват да водят страната, да защитават националните интереси, опирайки се на здравомислещи хора от всички среди. За това се иска не само кураж, а и чувство за национална отговорност. Правителството е нужно да се опре на експертите, да потърси подготвените хора независимо от тяхната партийна принадлежност. Сега не са необходими лозунги и развети знамена. Трябва да вървят успоредно процесите на декомунизация и на дефашизация в страната, за да изградим наистина демократично общество.

Интервюто взе Ангел Бонев