ПОРТРЕТИ В СЯНКА - Широколикия

Ефект от знанието ни няма, защото лечението изисква и действие. Срещу тебе трудно се действува, защото ти си «наш» човек, с минали заслуги и ... настоящи интереси, с връзки, положение и думи. Но да те преиебрегна, значи да съм несправедлив към нашето и тяхното настояще, гледано от миналото! Моята справедливост значи твоя страх от истината. Сега ще пиша за тебе, без да споменавам името ти, хората ще знаят за кого става дума, ти ще се страхуваш да се защитиш, за да не се издадеш. Това ще наподобява наказание...

Физическият облик на Широколикия[3] (нека го наречем така) не говори нищо особено. Фигура, поглед и глас след десетилетно старание са се нивелирали със сивотата, която в представите му носи грешното име Народ. Тази представа и старание са поверителният аргумент за наличие на някакъв първоначален идеализъм, изроден от бедната почва на способностите му. Неговото облекло до преди няколко години беше подчертано демодирано - една демодирана равнозначност на идеологическа "устойчивост". Сега костюмът му е скъп, което отговаря на заплатата му, моден, което отговаря на претенциите ни, и неудобен, което е просто навик.

Пред него не се откриват възможностите на младостта, безкрайни от наивността на мечтите. За Широколикия животът е практично настояще, а идеалите - минало. Изпълнил едно свое задължение, той се смята за освободен от д ъ л г а и затова получил наградата да мисли за себе си. Кавалерът на тази иаграда се удостоява с опит. Опит, противоречащ на всичко, което би могло официално да се обоснове и приеме в настояще време за една обществена дейност. Служебната му практика, както всяка продължителна практика, е изчистена от "излишното", т.е. неносещо лична полза. Икономията на действията при него е предизвикана от разхищенията на егоизма.

От Широколикия искат мероприятията "Х" и по тях разглеждат дейността му. Той върши само "Х". Не го интересува нищо друго, защото е разбрал, че го преценяват по "Х". Тази едностранност на преценката погубва съединителното звено между мероприятието "Х" и цялостната му личност. Всяка официална едностранчивост има нелегално допълнение. В случая - попското лицемерие: едно говори, друго мисли, трето върши.

... На Широколикия е поставена задачата да разясни на подчинените си някои моменти от сегашната нкономнческа политика. Пред слушателите и гостите той развива мислите, от които мероприятието «разясняване» се причислява в бройката на неговата обществена активност. След събранието пред няколкото любопитни, и непременно заклето близки хора съвсем спокойно Широколикия излага своето противоположно мнение по въпроса. Това може би няма да ви учуди.

Широколикия и подобните му, които са се превърнали в обикновени "високоговорители" на "висшето" мнение, създават впечатлението за празнословие и неискреност на "официалността" и "официалното лице" и скритост на истината.

Как могат думите на Широколикия да разчитат на доверието, да внушават, когато противоположните твърдения са интуитивен предпазител срещу демаскирването му. Но истината иска искреиост, за да получи популярност.

Безпринципното отношение към себе си, към своите думи и дела Широколикия по необходимост превръща в безпринципност към околните. 3а него понятието "наш" се разпада на "свой и "чужд"

«Своят» е съучастник, “чуждият” - пречка или повод да си докажат съучастничеството. "Своите" формират блока си на основата иа лично изгодното тълкуване на понятието Народ. Народът за тях е тълпа поостарели хунвейбини. Годините са им внушили, че трудно биха се справили с всичко "робовладелческо". «феодално", «буржоазио" и "ревизионистично" и затова поумъдрели или поуморени, те се захващат с "чуждите" около себе си. Защото "чужд" е този, който не е съгласен с тяхното нелегализирано на всеослушание мнение, че Народ значи сива уииформена маса, скандираща и единодушно немислеща, където отделната личност има стоиност дотолкова, доколкото е безлична и по хуивейбински мързелива за четене и сериозна работа.

"Чуждият" е човек, който се труди. "Своите" си намират подходяща за тях работа, като се нахвърлят върху него. Иначе явно ще проличи, че нищо не вършат. Освен това «чуждият» е неудобен, защото с този талантлив труд променя критерия за бранша.Някак е неудобно нищо да не произвеждаш, когато един или друг са показали, че може да се произвежда...

... Представете си огромна нива[4] и в нейния център орехова сянка. Под ореха се е разположила брагадата, дошла да копае. Няколко души вече предостатъчно са работили и сега си почиват. От време на време всички скаидират: "Да прекопаем в срок нивата», "Нашата нива е най-добра!", "Да живеят високите добиви от нашата нива!", "Нашата бригада ще спечели всички съревнования за всички аремена!".

Това дотяга на десетина души и те започват наистина да копаят. В останалите настъпва кратко объркване. Започват репликите:"Защо се цепите от колектива?", "Щом като не можем всички като един да копаем, няма да копаем", «Това, дето копаете, не е вярно!" "Нивата е прекопана, няма какво повече да се копае». Най-интересно е поведеннето на част от копаещите, които, за да се отърват от досадниците под ореха или за да отклонят вниманието им от ниското качество на производството си, започват да скандират заедно с тях. Това дава нови основания на мързеливите: "Виждате ли, ние сме против вас, защото погрешно копаете, а не защото изобщо копаете!". Друга група хитреци се разхожда из нивата и от време навреме надава вик; "Насам, насам, народе! Елате, елате да видите! Тук е копано! Каква копка само! Дълбока! Никой не може да я отрече! Защо копаете тогава?!»...

Както забелязвате, "своите" се нахвърлят върху "чуждите". Но как? Вие се обръщате към изправилия се на изхода на трамвая гражданин с: "Извинете, слизате ли?" или , «Ако обичате, да мина», а не "Махай се от вратата, бе заплес", защото всяко общество си има свои норми. Всяко обвинение и санкция трябва да има социално опраданите основания и социално приетата форма. Широколикият и "своите" обвиняват и отстраняват личния си неприятел и не приятел, не с искреността на признанието "Ти ни нарушаваш идилията, махай се!", а с измисленото и обмислено обвинение. Но това обвинение не може да бьде окачено иа стената като дадзибао, то трябва да стане мероприятие. А на подобно "мероприятие" Широколикия е учудващо инициативен и трудолюбив. И еитусиазиран. И...даже принципен!

Широколикия хвърля светлииа върху другата страна на борбата срещу реакционното. За него тя не е борба за нов хуманизъм, за него тя дори не е гигантско стълкновение между два свята. За него тя е удобна конюнктура за запазване на собствения си статут.

Широколикия се плаши от изискванията на социализма за талантлив труд и предава територията на комунизма. Той е странната бълха, която, за да запази себе си, гори юргана. Обявява творчеството за нихилизъм към ценностите, самостоятелността за индивидуализъм, а науката за остаряла ннтелигентщина. За него Айнщайн, Винер и Мендел са си върхът на реакцията.

Широколикия има формата на бацил, който предизвиква карикатурно изкривяване иа понятията - колективизъм, морално-политическо единство, народ и т. н. От неспособност той става провокатор !!! Нашата идеология от зараждането си до днес е отрицание На "широколиката" дейност, защото основна форма на същствуването на Широколикия е лицемерието. 3а него връзката между реалното настояще и настоящето, гледано от миналото, е само в областта на словото. Съгласието му "Критиката е важен лост в нашето развитие!" е придружено с риторичния въпрос – «Ти защо черниш нашата действителност?" Старателното изброяване на принципите на демократическия централизъм има практически еквивалент във въпроса "Кого да изпратим там и там?»

Лицемерието на Широколикия има две измерения - веднъж това е несъответствие между лично убеждение и официални твърдення и втори път между официално твърдение н официална практика в кръга на неговата дейност. Той е принуден да бъде такъв, защото е слаб. Животът има реалната нужда от умната, талантлива дейност на индивида. Този, който не може да удовлетвори изискванията на своето служебно и обществено положение, работи със заместители. Най-евтнният и разпространен заместител е словото. Вместо факти - думи. Словото загубва своето единство с личността и живота, за да остане логично на себе си и адекватно на друга, настояща, минала или бъдеща практика. Думите заместват действителността и предизвикват страх от критиката.

Широколикия се страхува и забранява критиката, защото тя събаря неговата илюзорна действителност, изградена с думи. Той се страхува от съмнението, защото неговата лична дейност не ще запази мнимите си плюсове след очистителната баня на скептицизма. Широколикия се страхува от прогреса, защото не вижда мястото си в бъдещето на социалистическата държава. Затова той е консерватор.

Широколикия се държи като удавник за порядките на все пак съществувалия период на култа към личността[5]. Когато гледа бъдещето - той вижда миналото. Прогресът за него е прогресът в борбата срещу прогреса на социализма. . .

Спомням си много ярко как, леко повдигайки очилата си, съвсем тихо и деликатно този човек, събрал около себе си няколко студенти, говори за израждане на социализма у нас, след Априлския пленум. След това помълча малко и пак, тихо святкайки с очите си, се нахвърли върху "буржоазния скептицизъм" на А. И[6].

Тези, които го слушаха, не можеха да не забележат изключителната му самоувереност. Психологията на неговата увереност ни отвежда двадесетина години назад, когато в острите класови стълкновения Широколикия беше на страната на правите и силните. Тази правота принадлежеше на класата, а той я употребяваше като лична. Тези времена, които бяха достатъчно напрегнати и велики, за да се отчитат нюансите, принадлежат към историята на героичното минало. Навикът си остана. Широколикия поради неспособност и винаги неискрена всеотдайност смени класовия враг с конкурента за мястото. Най-важна за него стана битката със съперника. При тази смяна самочувствието си остана той третира личния си враг като обществен.

Разсъжденията му за народа, лицемерието и консерватизма са рамката, в която се развихря неговата дейност. Поради високо самочуствие и ниско реално покритие неговият живот е непрекъсната гонитба на компенсация. Гонитба повече инстинктивна, отколкото разумна – да запази себе си.

Тровещ се от самостоятелността, Широколикия неуморно търси аргументи и силни думи, за да я смаже. После ги излага в доноси и изложения. Праща и се надява. Той се занимава с тази творческо-издателска работа от самоувереност. Уверен в своята правота, по-точно в своите чувства към едии или друг, и задушен от липсата на аргументи, той без угризение на съвестта прибягва до лъжата. Хвърля измислени обвинения за подкрепа на чувствата си и от желание да предизвика същите чувства в слушателя, читателя, началника. Степенуването в неговите обвинения не зависи от фактите, а от силата на емоциите.

В този "емоционален тип" преобладават астеничните преживявавания, определени от непрекъснатите горчивини от чуждите успехи. Той мрази силно и жестоко, защото е претенциозен. Желанието му да има кариера и некадърността му да я направи го карат да не жали боята, за да създаде благоприятен фон за себе сн. Неспособен за творец, той се опълчва срещу творчеството. Неспособен за водач, той злослови за Р Ъ К О В О Д И Т Е Л И Т Е[7]. Неспособен за труд, той мрази трудолюбивите.

Широколикия никога не се задоволява с нанесения удар. Затова той си има особено хоби - занимаване с чуждите биографии. Чете ги внимателно, усърдно разпитва и с дедективски усет разплита неясните положения и заплита ясните. Така събира сила за натиск върху един или смазване на друг.

Широколикия може да бие падналия като автомат - раз-два, раз-два. Той не прощава, защото желае доказателство от настоящето за своята правота и сила. Toй удря немощния и си повтаря: "Ето, аз съм си сила!", "Така мога да ударя всеки!"[8]

Уволни един от подчинените си по преувеличени съображения и ясни чувства. Разпрати очернящи писма до всички предприятия в този град и започна с опитите да разбие ceмейството му[9].

Даже да беше прав! Всяко право си има граница, иначе става непочтеност!!!

За нeгo моралните норми са нужни дотолкова, доколкото могат да бъдат използувани за санкции срещу някого, за пречупване на нечии гръбнак. Иначе според Широколикия те са празни приказки за неопитни момчета.

За нападките му много често причината не е в нападнатия. Както отбелязахме вече, Широколикия обвинява. за да оправдава своето безплодие, за да има работа. Koгато го питат: "Ти каква работа свърши?" Той отговаря: "Обвиних Х, уволних У, скарах К със С и проучвах А.»

Широколикия понякога успява с нападките си и после не пропуска случай да подчертае успехите си. Случва се и да губи, когато, като в старите приказки се намесят "отгоре"[10].

Широколикия търси да компенсира своя егоизъм в интимниченето с подчинени и колеги – «Как сте? Какво правите? Хубава ли е квартирата ви? Нуждаете ли се от нещо?" Вие може да не се нуждаете, но той се нуждае от вас и вашето послушание. Спрете ли да бъдете негов човек, гравитирате ли към хората, които не са му приятни, към "чуждите", вие вече не сте "вие", а "ти". Така, избягал от егоизма, той се хвърля в прегръдките му.

Широколикия компенсира своята консервативност, своя безперспективен мързел в заседавания и заседанието се превръща в сладка приказка, когато се решават миого бързо големите въпроси. Така той удовлетворява незадоволената си амбиция за много голямо място в живота, където по неговите представи всичко е бързо и лесно. Не виждайки плодовете в тази си "работа", той се нагърбва с тежката мисия да съди чуждата работа. Широколикия не е производител, той е ценител. Станал такъв по некадърност, той го приема със самочувствието на избран.

... Широколикия е сложеи характер, плод на сложни условия. Той не може да бъде изчерпан с николкото щрихи. Безспорното в него е лицемерието, подлостта и кариеризмът, съчетани с консерватизъм и некадърност. Причината за неговата амбициозна настървеност е преди всичко недоволството му от политическата лииия на нашата Партия. Той с всички сили се старае да спре развитието на творческите сили, които го лишават от жизнено простраиство. Забравил, че да се биеш за нещо, значи да поемаш задължението за неговата реализация, той си присвоява правото да санкцнонира реализациита от другите според личните си интереси. Той по иеобходимост е такъв.

Ако чуя някога, че Широколикия е умрял, бих си казал "Един средно издигнат, силно амбициозеи некадърник умря. Времето да го прости!»

Това, което е той, за жалост все още е недостатъчно основание за адмииистративни санкцин срещу него. Единственото нещо е да се р а з г р а н и ч и м! Винаги и всякога младият човек да пази себе си от покварата на този опошляващ идеалите ни характер! Вииаги и всякога младият човек да му се противопоставя! Вннаги и всякога Широколикия да среща нашата неприязън! Винаги и всякога да се борим за комунистически отношения!!!

...Знам, че ти си жилав плевел. С едно или две писания няма да изчезнеш. Ние трудно ще те изкореним, а ти няма да се самоубиеш. Твоят въпрос е много труден. А можеш да направиш и моя труден. Спомням си един въпрос и един отговор:

Но няма как. Не мога да те пренебрегна, няма и да те забравя - пак ще си пишем!!!

[1] Есето беше първото от цяла поредица “потрети в сянка”. Затова е означено с цифрата “1”. Бях готов с пет-шест чернови на различни типове от онова време. Бях запознал устно Веселин Панайотов с намеренията си и той се беше съгласил. До двайсетина дни трябваше да му представя – службаша, който бях нарекъл “пагона”. Следваха - кариериста, слагача (доносника), все съгласния... Имах предвид конкретни лица, но ги обобщавах в типове... Свои идеи имаше Кунчо Грозев. Сега преценявам, че замисълът е бил утопичен.

[2] Ленин много е писал. Съчиненията му бяха издавани и изучавани. Той беше абсолютният авторитет. Така че беше лесно и препоръчително да се открие и изчопли негово подходящо изречение, за да бъде защитена собствената теза. Няма спор, че цитираната фраза не характеризира политическата му практика. Той е зловеща фигура.

[3] По това време първи секретар на Ботевски районен комитет на БКП, към който бяха университетите. Активен борец, сталинист, на “ти” с членове на Политбюро. Преподавател във Филосовския факултет по история на марксизма. Много слаб като преподавател. Некадърен. Главна фигура в разправата с Желю Желев и Асен Игнатов. Преследваше като щурак всичко свестно в Университета.

[4] В метафората с нивата разказвам за ситуацията сред преподавателите в специалност филрософия на СУ през шейсетте години на миналия век. Срещу групата на свестните и талантливи учени – Аристотел Гаврилов, Асен Игнатов, Добрин Спасов, Елка Панова, Исак Паси, Кирил Василев.... като глутница бяха застанали група неосталинисти, предвождани от “Широколикия”. Всички до един бездарни, некомпетентни и агресивни. Все “наши хора” и правоверни.

[5] През шейсетте години битката между реформаторите и неосталинистите, които искаха да се върне “политиката на здравата ръка” и не искаха да се споменава “култа към личността” и репресиите, беше реална и се развиваше на всички равнища в БКП и държавната власт.

[6] Асен Игнатов

[7] Тодор Живков по това време е сред реформаторите в БКП. Срещу него са неосталинистите.

[8] Визирам разправата с Желев и изеселването му в Грозден.

[9] Намеквам за случая с Иван Славов.

[10] Спасението от “широколиките” беше възможно в няколко варианта: капитулация пред тях и присъединяване към тяхната общност; бягство зад граница; самоизолация; или - носене на кръста с разчитане на солидарност от средата и разбира се - помощ, изразена в “намеса отгоре”.