Ува­жа­е­ми гос­по­дин съп­ред­се­да­те­лю,

Ува­жа­е­ми да­ми и гос­по­да,

 

То­ва е мо­же би пос­лед­но­то за­се­да­ние на Кръг­ла­та ма­са, ко­я­то от­бе­ля­за един етап в по­ли­ти­чес­ко­то раз­ви­тие на Бъл­га­рия. Ко­га­то сед­нах­ме в на­ча­ло­то, бе­ше в пър­ви­те дни на яну­а­ри, от ед­на­та стра­на се­дя­ха хо­ра, ко­и­то се съ­би­ра­ха по по­лу­тай­ни квар­ти­ри, во­де­ха по­лу­ле­гал­ни раз­го­во­ри и бя­ха въо­ду­ше­ве­ни от ед­на ми­съл – де­мок­ра­ци­я­та в Бъл­га­рия. То­ва бе­ше гру­па­та на по­ник­ва­ща­та бъл­гар­с­ка опо­зи­ция или де­ле­га­ци­я­та на СДС.

Ед­на­та част от та­зи опо­зи­ция, в ли­це­то на пред­с­та­ви­те­ли­те на БЗНС „Ни­ко­ла Пет­ков“, БСДП, Клу­бът на реп­ре­си­ра­ни­те и дру­ги, учас­т­ву­ва­ха в бор­ба­та за де­мок­ра­ция ка­то ор­га­ни­за­ции и ка­то от­дел­ни лич­нос­ти още от­п­ре­ди 9 сеп­тем­в­ри 1944 го­ди­на. Сред нас има хо­ра, ко­и­то поз­на­ват доб­ре фа­шис­т­ки­те зат­во­ри, а тех­ни близ­ки са из­би­ти от фа­шис­ти­те. След 9 сеп­тем­в­ри, при под­мя­на­та на хит­ле­ро­вия със ста­ли­но­вия то­та­ли­та­ри­зъм, те­зи хо­ра и ор­га­ни­за­ции по­не­со­ха от­но­во уда­ра на дик­та­ту­ра­та. Мно­зи­на от тях из­ля­зо­ха от фа­шис­т­кия зат­вор, за да вля­зат в но­вия. Мно­го са стра­да­ни­я­та на те­зи пред­с­та­ви­те­ли на Съ­ю­за на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли и за нас е чест, че те са сред на­ши­те ре­ди­ци – ка­то про­дъл­жа­ват да за­щи­та­ват цен­нос­ти­те на де­мок­ра­ци­я­та: сво­бо­да, ра­вен­с­т­во, брат­с­т­во, бла­го­ден­с­т­вие за на­ро­да, не­за­ви­си­мост за стра­на­та, мир и спо­койс­т­вие във все­ки дом.

Дру­га­та част от на­ша­та де­ле­га­ция е пред­с­та­ве­на от ор­га­ни­за­ции, ко­и­то в пос­лед­ни­те го­ди­ни от­ка­за­ха да се под­чи­ня­ват на ло­ги­ка­та на то­та­ли­тар­но­то мис­ле­не и спря­ха да прик­ляк­ват, за да ми­не ис­то­ри­чес­ка­та вих­руш­ка над гла­ви­те им. То­ва са не­за­ви­си­мо­то дру­жес­т­во за пра­ва­та на чо­ве­ка, Клу­бът за глас­ност и де­мок­ра­ция, проф­съ­ю­зът „Под­к­ре­па“, дру­жес­т­во­то за за­щи­та на ре­ли­ги­о­з­ни­те пра­ва и сво­бо­ди, дви­же­ни­е­то граж­дан­с­ка ини­ци­а­ти­ва и про­чие.

Та­ка де­ле­га­ци­я­та на СДС по своя ис­то­ри­чес­ки ко­рен и със­тав е сви­де­тел­с­т­во за то­ва, че в ро­ди­на­та ни иде­я­та за де­мок­ра­ция ви­на­ги е би­ла жи­ва, че де­мок­ра­тиз­мът на бъл­га­ри­на не мо­жа да бъ­де уни­що­жен от то­та­ли­та­риз­ма или (народа в ) ко­му­нис­ти­чес­ка Бъл­га­рия ви­на­ги е би­л за де­мок­ра­ци­я. Още от го­ди­ни­те на свет­ло­то Въз­раж­да­не бъл­га­ри­те са от­с­то­я­ва­ли с це­на­та на жи­во­та и сво­бо­да­та си об­що­чо­веш­ки­те иде­а­ли за сво­бо­да, ра­вен­с­т­во и брат­с­т­во. Съ­ю­зът на де­мок­ра­тич­ни­те си­ли е жи­во сви­де­тел­с­т­во за то­зи факт и нес­лу­чай­но те­зи дни на­ша де­ле­га­ция по­лу­чи приз­на­ние, ка­то бе­ше при­е­та от пра­ви­тел­с­т­ва­та на Че­хос­ло­ва­кия, Фран­ция, Ве­ли­коб­ри­та­ния, Съ­е­ди­не­ни­те ща­та, Пол­ша.

Пра­ви­тел­с­т­ва­та на на­ро­ди­те, ко­и­то са сим­во­ли в днеш­но вре­ме на об­що­чо­веш­ка­та бор­ба за сво­бо­да и де­мок­ра­ция, ко­и­то са при­мер на бор­ба­та про­тив то­та­ли­та­риз­ма, приз­на­ха СДС ка­то пред­с­та­ви­тел на бъл­гар­с­ка­та де­мок­ра­ция.

Раз­би­ра се, ние не бих­ме би­ли ни­как­ви де­мок­ра­ти, ако не от­бе­ляз­вах­ме, че има ор­га­ни­за­ции, ко­и­то не чле­ну­ват в СДС, но съ­що са де­мок­ра­ти. Де­мок­ра­ти са хо­ра и ор­га­ни­за­ции, ко­и­то не се­дят са­мо от та­зи стра­на на Кръг­ла­та ма­са. СДС не пре­тен­ди­ра да пред­с­тав­ля­ва всич­ки де­мок­ра­тич­ни си­ли в Бъл­га­рия. СДС и у нас, и по све­та, оба­че е сим­во­лът на не­у­гас­ва­ща­та, неп­ре­въп­лъ­ща­ва­ща се, неп­ре­и­ме­но­ва­ща се бъл­гар­с­ка де­мок­ра­ция.

Каз­вам всич­ко то­ва, за­що­то, ко­га­то днес сме из­п­ра­ве­ни пред ед­ин епо­ха­лен ис­то­ри­чес­ки про­цес, об­х­ва­нал це­лия свят, про­це­сът на пре­хо­да от дик­та­ту­ра към де­мок­ра­ция, тряб­ва да има­ме яс­но­то съз­на­ние, че бъл­гар­с­ка­та де­мок­ра­ция не бе­ше из­мис­ле­на на 10 но­е­м­в­ри. Бъл­га­рия ви­на­ги е би­ла за де­мок­ра­ци­я­та и тя ще го до­ка­же на 10 юни.

Каз­вам всич­ко то­ва, за­що­то се­га, ко­га­то ще под­пи­шем спо­ра­зу­ме­ни­я­та на Кръг­ла­та ма­са за чес­т­ни из­бо­ри, тряб­ва да се знае, че към те­зи чес­т­ни из­бо­ри бъл­гар­с­ки­ят на­род, пред­с­та­вян от БЗНС „Ни­ко­ла Пет­ков“, БСДП и дру­ги пар­тии и ор­га­ни­за­ции, обе­ди­не­ни днес в пре­диз­бор­на­та ко­а­ли­ция СДС, ви­на­ги се е стре­мял. За те­зи чес­т­ни и сво­бод­ни из­бо­ри за­ги­ва­ха бъл­га­ри­те в бор­ба­та про­тив фа­шиз­ма, за съ­щи­те те­зи сво­бод­ни и чес­т­ни из­бо­ри ги­не­ха хо­ра­та и след Де­ве­ти сеп­тем­в­ри.

Ва­жен е то­зи миг. Със своя под­пис под то­ва спо­ра­зу­ме­ние, как­то и под дру­ги­те до­ку­мен­ти, СДС ще про­дъл­жи ис­то­ри­чес­ка­та тра­ди­ция, на ко­я­то е сле­дов­ник. Ще про­дъл­жи тра­ди­ци­я­та в Бъл­га­рия да се от­с­то­я­ва сво­бо­да­та, ра­вен­с­т­во­то и брат­с­т­во­то меж­ду хо­ра­та, да се от­с­то­я­ва пра­во­то на труд, соб­с­т­ве­ност и бла­го­ден­с­т­вие.