Доклад за проведена социологическа анкета сред участниците на Националната конференция на ФКД, 20-21 юни 1991 г., Банкя

На 20 юни тази година в Банкя по време на Национална конференция на Федерацията на клубовете за демокрация /ФКД/ беше проведена анкета сред делегатите. Целта беше да се проучи мнението на участниците по някои проблеми, свързани с бъдещия политически облик на федерацията. Изследването е продължение и доразвиване на интереса към тези проблеми, които се очертаха като основни при предишна наша анкета /Общо събрание на ФКД, 13 април 1991 г, София/.

На Националната конференция в Банкя бяхя регистрирани 157 делегати от страната. На всички тях бяха раздадени авкетни карти. Върнати бяха 95 карти, което, строго погледнато, осигурява 63% възвръщаемост. Като се има предвид обаче, че в гласуванията участваха редовно около 135 делегати, може да се смята, че реалната възвръщаемост е над 70%. Това ни дава основание да предполагаме, че получената възвръщаемост гарантира представителност на събраната информация.

От попълнилите анкетните карти 74% са мъже, 24% жени /2% неотговорили/. С основно образование са 3%, със средно 15%, с полувисше – 5% и с висше образование – 77%!. Последното е една много добра атестация за Федерацията.

Разпределението по местожителство е следното: София – 34%, от град – 36%, друг град – 25%, село – 5%. Най-много сред делегатите са тези, които попадат във възрастовия интервал 31-40 години – те са 40%. Другите се разпределят по следния начин: до 30 г. – 7%, от 41 до 50 г. – 19%, от 51 г. до 60 г. – 15% и над 60 г. – 5%.

53% от анкетираните са членове на Координационни съвети, 47% не са.

Анкетата, която беше предложена на участниците в конференцията, съдържаща: 8 въпроса /от тях три “отворени”/; възможност да се изрази мнение по важни по преценка на анкетирания въпроси, и блок от демографски идентификатори – пол, възраст, образование, местожителство ...

Трите главни опорни пункта в анкетата са:

1. - питане за политическата ориентация на ФКД, в частност за партийната й ориентация, както и за приоритетните й сътрудничества

2. - питане за отношението към ВНС – оценка за работата му и евентуалното му разпускане, и

3. - питане за най-одобряван лидер /деец/ на ФКД и на СДС.

Трите опорни пункта визират персоналната и институционалната ориентация на анкетираните делегати. Направените от тях “избори” /оценки, мнения/ характеризират по-общи тенденции и нагласи, валидни за членовете на ФКД. Анализът им може да бъде полезен за изработване на адекватна на изходните условия и успешна спрямо търсените цели и ефекти стратегия.

I. БЪДЕЩ ПОЛИТИЧЕСКИ ОБЛИК НА ФКД

1. Политическа идентификация на ФКД.

17% - виждат в бъдеще ФКД като част от Либерален блок.

35% - като част от Нац. Движение СДС.

12% - като част от СДС-център.

35% - като самостоятелна сила, която сътрудничи както със СДС, така и с др. опозиционни организации извън СДС.

Горното разпределение говори за стабилна троична структура на нагласите на анкетираните. Почти по една трета са “за” самостоятелност или обвързаност с Нац. Движение, малко под една трета са общо ориентираните към Либерален блок и СДС-център. Като се има предвид поляризацията в СДС като цяло, тази троична структура говори за липса на преобладаващи двуполюсни нагласи, но и едновременно за наличие на възможности да се развиват едни или други /не задължително взаимноотричащи се/ политически линии.

Възрастовите предпочитания са следните:

До 30 г /общо 13%/ по-често “избират” либ. Блок /42% от всички 30-годишни/ и много по-рядко от средното “избират” Движението /8%/.

31-40-годишните /общо 40%/ в по-голямата си част подкрепят Движението.

41-50-годишните /общо 19%/ отдават предпочитанията си на самостоятелността,

51-60-годишните /общо 15%/ най-вече са предразположени към самостоятелността на ФКД и отчасти, по-малко към Движението.

“Тежестта”, която имат като активност и като брой групите от 31 до 40 и от 41 до 50-годишните /особено първата, която е най-многобройната/ допринася за отчетливото оформяне на предпочитанията към самостоятелността и Движението.

Както възрастта, така и образованието, което е преобладаващо висше /от всички анкетирани 77% са с висше образование/, се оказва фактор за склонността към подкрепа на Движението /31% от всички висшисти са “гласували” за него/ и самостоятелността /33% от всички висшисти са я предпочели/. От всички висшисти саво 16% са склонни да видят бъдещия политически облик на ФКД като част от Либ. Блок, а 15% - като част от СДС-център. Възможно е “разширяването” на привържениците на ориентацията към Либел. Блок и СДС-ц. Да е свързано с други образователни и възрастови групи – известно е, че “извадката”, която може да предложи Федерацията /а още повече на активистите й/, е обременена и изкривява както възрастовите, така и образователните показатели, характерни средностатистически.

Привържениците на Либ. Блок /17%/, са относително по-често от София; СДС-център се избира сравн. По-рядко /12%/, но доколкото това става, то е по-често в окръжните градове; СДС-Движение най-често се избирпа също в окр. Градове, а “самостоятелността” – най-често от жителите на друг град – не окръжен и не София.

Софиянци са най-неблагосклонни към СДС-център, а най-благосклонни към Движението и самостоятелността /отн. Най-благосклонни/. В окръжните градове отн. Най-често се избира Движението, най-рядко Либ. Блок. От “друг град” по-често избират самостоятелността, отколкото някоя от другите възможности.

Характерен акт е, че от всички членове на КС /общо 53%/ само 4% са посочили бъдеще на ФКД, свързано със СДС-център, а от всички нечленове на КС /47%/ СДС-център са посочили във връзка с бъдещето на ФКД 20%. От всичките 11%, които са посочили СДС-център, 20% са членове и 80% - нечленове на КС.

Интересно е да се отбележи, че жените, които са сравнително малко - /3 пъти по-малко от мъжете в цялата изследвана съвкупност/, по често са за либерален блок, отколкото мъжете. Напротив, мъжете по-често избират бъдеще на ФКД с Движението. Увеличаването та едните или другите съществено може да повлияе нагласите за пол. Облик на ФКД.

2. Приоритетни сътрудничества на ФКД.

На анкетираните беше предложено да посочат до две партии или организации, с които ФКД трябва приоритетно да развива сътрудничество. Регистрирани бяха следните резултати:

1. Нито една от предложените за избор партии и организации не е спомената от всички или дори от половината от участниците в анкетата. Това може да се интерпретира като шанс за установяване на разнообразни по насоченост и характер сътрудничества и още едно доказателство, че ФКД може да служи като мост между различни политически формирования както в СДС, така и извън него.

2. Най-много гласове печели сътрудничеството с Радикалдем. партия – 45%.

На второ място е Екогласност – 33%.

На трето – Демокр. Партия – 32%

На четвърто – Зелената партия – 29%.

На пето – ОДЦ с 28%.

На шесто – АСП с 14%.

Сравнително най-популярно[1] е сътрудничество с БСДП и БЗНС “Н.П.” – те събират съответно по 10% и 7%. 17% събира и сътрудничество с други организации /има се предвид извън СДС/, като най-често споменаван е Българският конституционен форум.

3. Забелязва се интересна зависимост между признака “член на КС” и изразеното желание за приоритетно сътрудничество. Най-отчетливо тя е фиксирана при избора на РДП – там е най-силно отклонението от средната стойност – 62% от искащите подобно сътрудничество са членове на КС /срещу 38% нечленове/. Над половината от всички членове на КС са посочили РДП /срещу една трета от нечленовете/. Същата зависимост е характерна и при посочването на ОДЦ – две трети са членовете на КС и само една трета са нечленове на КС /от всички, които са предпочели сътрудничество с ОДЦ/.

4. Изборът на политически партньори на ФКД е относително независим от местожителството на анкетираните. Отклонение има само при ОДЦ, който е сравнително по-рядко посочван от софиянци и сравн. По-често от жителите на друг град, не окръжен.

5. РДП е “фаворит” на всички възрастови групи без над 60 г. и под 30 г. Интересното е, че приоритетът й се осигурява от симпатиите към нея сред най-многобройната група /от 31 до 40 г./, не е за пренебрегване, че точно в тази група тя има сериозен конкурент в лицето на Зелената партия. В групата до 30 г. повече от половината анкетирани са предпочели сътрудничество с Екогласност.

3. Партийни пристрастия сред анкетираните делегати.

78% от анкетираните не одобряват превръщането на ФКД в партия.

18% одобряват превръщането й в либерална партия /от “либерален тип”/,

други алтернативи засега не се виждат.

От тези 18%, които одобряват превръщането на ФКД в партия от либерален тип, относително най-много са сред групата на 31-40-годишните – това е /абсолютно/ най-многобройната група, така че е естествено донорството й спрямо либ. партия, въпреки че основните й тежнения са към Движението.

От софиянци 87% не одобряват превръщането на ФКД в партия, а 13% одобряват превръщането й в партия от либерален тип. Окръжните градове – жителите им, разбира се, са по-благосклонни към либерална партия, което влиза в известна степен в противоречие с неблагосклонността им към либерален блок.

Потвърждава се последователното пристрастие на жените към либерализма. Освен че /както видяхме от предишния въпрос/, са по-склонни да подкрепят либерален блок, те виждат по-често от мъжете бъдещето на ФКД като либерална партия.

Впечатление прави рязкото неодобрение /доста по-високо от средното/ на партийността сред групата на 51-60-годишните. 93% от тях не одобряват превръщането на ФКД в партия.

II. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВНС

Най-критични към работата на ВНС са софиянци и жителите на окръжни градове. По-благосклонни са жителите на “друг град”.

Нечленовете на КС също са по-толерантни към ВНС. Ето какво е общото разпределение по въпроса за разпускането на ВНС:

трябваше вече да е разпуснато

смятат - 69,5%,

сега е време – 19%,

още е рано – 12%.

Особено в случая е, че от 12%, които смятат, че “още е рано” 80% са до 40 г. и всичките са с висше образование. Относително по-често “още е рано” за ВНС казват жителите на окръжни градове и нечленовете на КС /2 пъти по-често/.

От симпатизиращите на определени партии в СДС /въпросът за приоритетните сътрудничества/ се вижда ясна зависимост между радикалните ориентации и накгласата към ВНС. Най-често симпатизиращите на АСП, ОДЦ и БЗНС ”Н.П.” са на мнение “трябваше вече” да бъде разпуснато. “Още е рано” смятат най-често привържениците на тясно сътрудничество на ФКД с Екогласност. Най-радикалната “слаба” оценка на ВНС е дадена най-много от привържениците на идеята за тясно сътрудничество на ФКД с РДП. “По-скоро добра” оценка на ВНС най-често са давали привържениците на идеята за по-тясно сътрудничество на ФКД със Зелената партия и Екогласност.

Общото разпределение на оценката на ВНС е:

добра – 2%

по-скоро добра – 12%

по-скоро лоша – 34%

лоша – 52%.

III. ЛИДЕРИ

1. Одобрявани дейци от ФКД

Въпросът, въз основа на който “класираме” дейците на ФКД е открит: “Дейността на кой от изявените дейци на ФКД одобрявате най-много?” С него избегнахме предварително структуриране на отговорите, т.е. си осигурихме спонтанност и непредубеденост. Заедно с това обаче понесохме някои от неудачите на откритите въпроси: отговорите се “разляха” – има над 10 посочени дейци, много от респондентите са посочили повече от един деец, с което ни принудиха ние да избираме /в класацията влиза само първият посочен/ и т.н. Подредбата, която се получи в края на краищата, е следната:

1. 33% са посочили Й.Василев

2. 25% - П. Симеонов

3. 21% - Ж. Желев /явно още асоциират името му с ФКД/

4. 10% - Хр. Иванов

по 2% са посочили Б. Димитрова и Д. Луджев, по 1% “имат” Е. Божков, А. Димитров, Д. Пушкаров, М. Тодоров.

33%, които посочват Й. Василев, са относително равномерно разпределени по възраст. Относително по-популярен той е сред възрастовата група от 41 до 50 г. За разлика от него, П. Симеонов е по-често посочван във възрастовата група 31-40 г. – половината от всички, които са посочили П. Симеонов, са от тази група. От цялата възрастова група на 51-60-годишните /общо 16%/ - половината са посочили като най-одобряван деец Й. Василев. Само 14% от тях са посочили П. Симеонов.

Друга особеност е, че членовете на КС два пъти по-често са “избирали” Й. Василев, отколкото нечленовете. При “избора” на П. Симеонов няма значима разлика. Относително по-често посочван от жените е П. Симеонов, а относително по-често посочван от мъжете е Й. Василев.

От неодобряващите превръщането на ФКД в партия /общо 78% за изследваната съвкупност/ 23% посочват като най-одобряван лидер на ФКД П. Симеонов, 40% - Й. Василев, 17% - Ж. Желев. От одобряващите превръщането на ФКД в партия /18%/ - 30% са посочили П. Симеонов, 6% Й. Василев и 35% Ж. Желев. Взаимната връзка между отношението към бъдещия политически облик на ФКД и дейците, които по определен начин го персонализират /П. С. И Й.В./ се вижда и от разликата по-долу: 97% от посочилите Й. Василев не одобряват превръщането на ФКД в партия, докато само 70% от посочилите П. Симеонов не са склонни към същото.

Доказателства за персонализацията на политическата линия и за определен тип политизация на личностите във ФКД са и зависимостите между посочения деец и посочените приоритетни сътрудничества.

Например, от посочилите П. Симеонов общо 25% - най-честите избори за приоритетни сътрудничества са Екогласност /50%/ и Зелена партия /45%/, на трето място е Радикалдемократическата партия /36%/.

От посочилите Й. Василев общо 33% - най-честия избор за приоритетно сътрудничество е Радикалдемократическата партия /60%/, следват ОДЦ /41%/ и Демократическата партия /40%/.

От посочилите Ж. Желев /21%/ предпочитанията са за Екоглрасност и Демократическата партия, но общо взето са доста по-равномерно разпределени, отколкото тези при посочилите Й. В. И П. С. От посочилите Хр. Иванов /общо 10% от анкетираните/ предпочитанията натежават към РДП и ДП.

Тези, които изразяват интерес към партньорство с БСДП и БЗНС “Н.П.” сравнително най-често са посочвали П. Симеонов като най-одобряван от тях деец на ФКД.

--------------------------------

* Въпросът за приоритетните сътрудничества разрешава посочването до две партии или организации, поради което е възможен процент по-голям от 100

--------------------------------

2. Най-одобряван деец от СДС

Разпределението на въпроса: “Към кой политически деец на СДС се отнасяте с най-голямо доверие в момента?” е следното:

1. Ж. Желев – 24%

2. Ф. Димитров – 20%

3. Ст. Ганев – 14,5%

4. Й. Василев – 10,5%

5. П. Симеонов – 8%

Следват И. Костов, П. Дертлиев, С. Савов и др.

Ф. Димитров е относително най-често посочван от жителите на “друг град”, Ст. Ганев е фаворит на окръжните градове, П. Симеонов и Й. Василев се ползват с благосклонността на софиянци.

Ст. Ганев и Ж. Желев, както и Ф. Димитров относително по-често са посочвани от членове на КС, отколкото от нечленове. Най-ясно изразено е това при Ст. Ганев, при когото съотношението членове – нечленове е 3:1. П. Симеонов и Й. Василев имат почти идентичен профил в случая, тъй като са предпочитани повече от нечленовете на КС.

От отбелязалите предпочитание към превръщане на ФКД в либерална партия /18%/ - над 50% са отдали предпочитание и на Ж. Желев, от същите 18% - 14% са спрели избора си на П. Симеонов. От всички, които са избрали Ж. Желев /24%/ - 56% не одобряват превръщането на ФКД в партия, а 44% - одобряват превръщането й в либерална партия – доколкото тези данни се отклоняват от средните за съвкупността, може да се смята, че анкетираните симпатизиращи на Ж. Желев са раздвоени в отношението си /т.нар. раздвоено очакване/ спрямо бъдещия политически облик на ФКД.

Тези, чието доверие е спечелил Ф. Димитров /общо 20%/, най-често подкрепят сътрудничество с РДП /60%/ и ДП /53%/; тези, чието доверие е спечелил Ст. Ганев, са най-малко склонни да сътрудничат с Екогласност, а най-много с ОДЦ и РДП.

Тези, на чието доверие се радва Ж. Желев, са най-склонни на сътрудничество с Екогласност, Зелената партия и РДП, а предпочитателите на Й. Василев са ориентирани най-вече към РДП /два пъти по-често от средното/ и по равно към ОДЦ, Екогласност и ДП – по 37%.

Одобряващите П. Симеонов са най-често ориентирани към сътрудничество със Зелената партия и Екогласност.

Данните, приведени по-горе, насочват към съществуването на по-дълбоки пластове, определящи политическите нагласи – явно е, че общо взето има съгласуване на институционалните /партийните/ и персоналните предпочитания. Колкото и големи да са разсейванията – вижда се съвместимостта между определени избори и несъвместимостта на други избори. Характерното е, че в повечето случаи съвместимостта и несъвместимостта са взаимни и симетрични – напр. от всички, посочили Екогласност като партньор на Федерацият, най-малко посочват С. Ганев и обратно – от всички, посочили Ст. Ганев най-малко са посочилите Екогласност. Последното разкрива изясняването на определеността на политическия избор като нарастване на диференциацията в политическия спектър на СДС, респективно ФКД. “Определението е ограничение” – истинността на това твърдение ще намира все повече потвърждения в бъдеще.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Регистрираните чрез анкетното проучване нагласи сред участниците в Националната конференция на ФКД ни насочват към следните изводи:

1. Политическата ориентация на делегатите /а с уговорки и на членовете на ФКД/ е към политически плурализъм и непартийност, и обхваща множество отклоняващи се едно от друго мнения по повод бъдещия политически облик на ФКД. Отчетливо се забелязва троична структура на нагласите – към блоковост /СДС-център и Либерален блок/, към самостоятелност[2] и към обвързване с Национално движение СДС. Това са латентни нагласи, които по принцип би трябвало да са взаимноизключващи се, но в условията на сегашната неопределеност съществуват. Всяко централизилано послание основаващо се само на една от преобладаващите политически линии, е обречено на неуспех сред 2/3 от федералистите и би могло да има успех пред 1/3 от тях. При условие, че сегашната неопределеност се запази, пълен успех може да гарантира само компромисно послание, отчитащо въпросната троична структура на нагласите.

2. Високата степен на хетерогенност сред нагласите, които тази анкета регистрира, може да бъде активизирана, или напротив – туширана в зависимост от приближаването на изборите и увеличаването на предизборната определеност на СДС /струва ми се, че сегашното положение ще претърпи промени в най-скоро време/. Разнообразието от политически ориентации във ФКД има едно голямо преимущество – то лесно може да бъде “завладяно” и един голям недостатък – трудно може да бъде управлявано.

3. Специално внимание трябва да се обърне на сътрудничествата – особено с Радикалдемократическата партия, а също и с Екогласност, Демократическата партия и Зелената партия. Засега няма основания да се смята, че превръщането на ФКД в партия от либерален тип ще бъде посрещнато с особен ентусиазъм. Въпреки това оформянето на Либерален блок с участието, а защо не и с инициативата на ФКД /ако се подкрепи с активна пропагандна кампания в СМИ/ може да разчита на подкрепа, а в бъдеще и на успех.

4. Като се има предвид възрастовата структура на българските избиратели и регистрираната на конференцията възрастова структура – много млада, за да предполага съобразяване с различни от собствените й интереси – може да се препоръча засилване на пропагандата сред преобладаващите възрастови групи на електората. Има потенциал за разширение и сред женската половина на избирателното тяло – особено чрез либералната програма.

5. Конкуренцията между двамата лидери П. Симеонов и Й. Василев отразява съществуването на реално разминаване в политическите нагласи на делегатите. Тя персонализира противоречието между различни стратегии при оформянето на бъдещия облик на ФКД и несъвпадението в политическите ориентации на делегатите. Доколкото двамата споменати лидери нямат истинска конкуренция от други дейци на ФКД, е утопия да се смята, че избирането на трети ще спомогне в краткия срок до изборите да се сплоти и организира ФКД. Струва ми се, че всеки компромисен вариант за трети лидер на ФКД е губещ за ФКД.

6. Съществуването на троична структура на нагласите във ФКД наистина затруднява поддържането на консенсус. Неслучайно ФКД се сравнява с мини-СДС. Тази й особеност обаче може да се използва при проникването в други политически пространства и при разширяване на политическия й пазар. Ако ФКД успее да задържи досегашния си “пазарен дял” в политическото пространство, това ще бъде достатъчна гаранция за бъдещето й. Без реклама и вестник обаче то ще бъде неясно.

27 юли 1991 г. Вяра Ганчева

Асен Кънев

[1] Допусната е грешка, да се чете: "най-непопулярно".

[2] Привържениците на превръщането на ФКД в партия от либерален тип могат да се търсят сред тези две групи.

Документи от политическия живот

Биографични справки

Справки за партии и организации

Интервюта, статии и изявления

Документи на ФКГД

Устав на ФКГД, 3 март 1990

Програма на ФКГД, 3 март 1990

Декларация-обръщение на ФКГД до правителството на НРБ, есен 1990