Доклад за състоянието на Съюза от Филип Димитров, разпространен на НКС на СДС, 22 юли 1991 г.

Датата за двата вида избори е обявена и дори поради забава на парламента да се стигне до известно отлагане, то, съгласно конституцията, не може да бъде повече от седмица-две. Това означава, че от този момент нататък, всички действия трябва да се насочат към мотивиране на избирателите да гласуват за СДС.

II. Равносметка на политическата ситуация

От началото на м. март, когато стана очевидно, че политическото споразумение няма да бъде спазено, беше поставен въпросът за незабавни избори по следните мотиви: избягване на неблагоприятните последици от твърде дълъг период на съучастие в правителството с комунистите; съмнения в годността на парламента да създаде ефикасна база за реформата в кратък срок; засилване на центробежните сили в централните органи на СДС; засилване на напрежението в структурите по места поради принудителното отлагане на изборно-организационата им дейност и заместването й с безкрайни и безсмислени "политически анализи". Изглеждаше, че тази теза се възприема от Координационния съвет и местните структури, но част от партиите (БСДП, БЗНС "Н. Петков", 311, Екогласност и отчасти ФКД) поставяха действията си в зависимост от достатъчно сериозен повод, даден от БКП в Парламента. Тази теза се поддържаше и след излизането на тридесет и деветте депутати на 14 май 1991 г. Споровете около Конституцията се свеждаха първоначално до следното: че гласуването й може да забави изборите и да засили процесите на дезинтеграция в СДС, че ще доведе до президентски избори в неподходящо време и че ще даде възможност на Великото Народно събрание да избере съдебните органи в по-голямата им част в приемливи за комунистическото мнозинство.

В процеса на споровете и конфронтацията между отделните групировки в СДС тези съображения бяха подменени с противопоставяне на Конституцията и нейното гласуване изобщо. Това умело бе използувано за раздухване на монархическата тема и засилване на противоречията. Стигна се до абсурдното предложение за референдум по чл. I (категорично отхвърлено от основната част на симпатизантите на СДС и повечето организации) и до отчаяното искане за референдум по цялата Конституция практически след приключването на третото й четене. При това гласуването на Конституцията беше превърнато в основен източник на противоречия в СДС, т. е. това което се подозираше, че е замисъл на искането за референдум за монархията до голяма стенен беше постигнато чрез спора по Конституцията.

III. Какво представлява СДС в момента:

СДС беше създаден като коалиция от партии и движения, които се развиха по различен начин и някои от които имат малка членска маса и\или политическо влияние. Това направи и различията между някои от тях неясни, а електората започна да го схваща по-скоро като кауза, отколкото като коалиция. Опитът да се извърши окрупняване на някои от организациите в ...[2] личностни противоречия и страхове от загубване на позиция. Независимо от това част от електората всъщност схваща СДС като синя партия. Това важи и за някои негови активисти, поради което и спазването на коалиционния принцип /както стана ясно на последните конференции/ им се струва необоснован с нищо. Друга част обаче по различни мотиви изпитва лоялност към партийната си обособеност.

В момента СДС разполага със структури във всички Общински центрове и в около две-трети от принадлежащите към тях села. В много от селата, където обединението на двата земеделски съюза протича спонтанно е неясно каква е ориентацията на обединените дружби, които в голяма част от случаите са единствената опозиционна формация. Сблъсъкът вътре в СДС практически обезсмисли идеята за обединена опозиция, която беше източник на сигурност по отношение на тези структури.

Структурите по места са сериозно разтърсени от сблъсъка в СДС. Както би трябвало да е известно председатели на общинските Координационни съвети в 25 на сто от случаите са от БСДП, в 18 на сто - от ЗП, в 12 на сто от фКД. Наред с това в 20 на сто те са от БЗНС "Н.Петков". Има данни, че последните не във всяко отношение възприемат основанията за конфликт в СДС. Що се отнася до съответните организации на БСДП, фКД и ЗП, определянето им към която и да е групировка на СДС не е още окончателно извършено в повечето от случаите. Постъпват данни за организации на БСДП, които отхвърлят поканата за извънреден конгрес.

Граждански комитети се изграждат в София и на други места. Има данни, че цели области или поне големи региони от тях не намират смисъл от изграждането на такива комитети. Изборни структури (клубове в окръзите и групи в общините) са общо взето изградени, но сблъсъкът в СДС разклаща н тях.

Централният избирателен клуб функционира, като са изградени организационен (координативен) сектор - Национална координация, експертни групи -съвет (чиято работа беше блокирана по време на стачката), група за анкети и преброявания, технически отдел, който ще функционира от тази седмица с промени в състава. В процес на изграждане са пропаганден отдел и пресцентър. Следва да се отбележи обаче, че във връзка със сблъсъка в СДС поне трима от централните координатори са напуснали. Финансовите възможности са сведени пракитечски до нула.

IV. Правни въпроси.

Измененията в статута от последната конференция създават сериозни проблеми, доколкото се предполага, че регистрация за избори ще могат да получат само партии или коалиции от партии. Това не важи за движенията.

Не съществува пречка и други партии или коалиции да се регистират с име "СДС" с някаква добавка (какъвто е случаят с БЗНС и БЗНС "Н.Петков").

V. Политически проблеми

СДС се бори за получаване на властта по парламентарен път чрез избори. Срещат се изявления, в които се отхвърля понятието "мирен преход" Не е ясно какво му се противопоставя. Ако става дума за революция, тя може да бъде или въоръжен преврат, какъвто СДС никога не е заявявал (и слава Богу), че цели, или "нежна" революция, която е може би способ за промени в администрацията, но не и в парламентарното присъствие. Трябва да бъде ясно, че очевидно се стремим към мирен преход, друг е въпросът кой и кога го е употребявал. Противопоставянето на това понятие е безотговорно. Твърденията, че СДС се насочва към революционно действие - също. Уличните акции са способ за изразяване на протест или на мнение, а не способ за решаване на въпроса за властта. Това не трабва да се забравя. Чрез тях могат да се поставят искания, които се изпълняват от надлежните институции.

Резултатите от последните политически събития, включително напускането на парламента и гладната стачка на депутати, са преди всичко консолидиране на твърдите кръгове на опозицията и известно преодоляване на неблагоприятните последици от прекалено дългото съжителство с БКП в правителството. От друга страна - социалното напрежение естествено не привлича онази част от електората, която е заявила, че няма да гласува. Изключително неблагоприятно за тази група гласоподаватели е и афиширането на конфронтацията между отделни части на СДС. То има определено подтискащо въздействие и върху част от твърдия електорат на СДС. Прави впечатление високото ниво на одобрение за д-р Дертлиев при значително по-ниско одобрение за БСДП и СДС-Център, което може да се обясни с факта, че макар и да не са готови да гласуват за неговата формация, него те схващат като жертва на несправедливи обвинения.

С разбиването на идеята за единна опозиция особено остро се постави въпросът за бъдещото правителство след изборите. Идеята, че СДС ще се бори за да остане и опозция, заявена публично би била изтълкувана от електората като изоставяне и бягство от отговорностите на властта. От друга страна, при запазване на конфликтните отношения между групировките в СДС, дори и да не бъде осигурена изборна победа за БКП, шансовете за съставяне на правителство сериозно намаляват, а това поставя под съмнение подкрепата на електората и във всички случаи означава спиране на всяка помощ отвън.

VI. Изводи и програма за действие

1. Запазването на структурите на СДС по места не може да стане с простото заявяване, че някоя от групировките представлява истинското СДС. Размерите на труса в тях по време на кампанията са трудно предвидими и могат сериозно да попречат на предизборната дейност.

2. Най-вероятният вариант за участие в парламентарните избори на различните групировки в СДС е с две или три отделни листи. Все още е трудно да се говори какъв ще бъде точно избирателният закон, но вероятно ще бъдат предвидени цветни бюлетини. Във всеки случай във всяко от имената ще се съдържа абревиатурата СДС. Вероятно ще има отделни кампании.

3. За да бъде печеливша кампанията, е наложително незабавно да се спрат всякакви враждебни действия, хули и разобличения в медиите.

4. Необходимо е между лидерите на партиите и движенията да започнат незабавни консултации за споразумение за водене на мирна помежду им кампания и обсъждане на възможностите за споразумение, засягащо следизборния период - гаранции за неучастие в коалиция с БКП, възможности за бъдещо коалиционно партньорство. В случай на възприемане на смесена избирателна система задължително е да се договарят условията на поведение в случай на балотаж. Уместно е да се обмисли възможността за протокол на съгласие и разногласие, по досегашната обща програма на СДС. Следва да се обсъди и възможността да се излиза на местни избори с няколко листи, респективно възможността да се определят от местните структури общи листи за кандидати за местни избори. Това би могло да бъде обект само на изричен договор.

5. Независимо от развитието по горните пунктове, за да бъде кампанията що-годе успешна, необходимо е цялата й организация да преминава през изборния клуб. Това означава всички депутати и лидери да бъдат безусловно на разположение на клуба. Техните действия следва да бъдат съобразени с общата изборна стратегия и тактика. Речите на митинги и събрания в провинцията трябва да следват обща схема, която, държейки сметка за конкретните специфика е задължително да съдържа изискваните от ЦИК елементи, респективно - да не съдържа елементи, които ЦИК посочва като противопоказни.

6. За да бъде печеливша тази кампания и за да си заслужава изобщо да се води, тя ще трябва да бъде в по-голяма степен позитивна, отколкото негативна. Това особено съществено след участието ни в правителството. Трябва да излъчва увереност, а не съмнения, отчаяние и готовност за прибягване до крайни средства; умереност и последователност, а не артистични импровизации при оформяне на позициите; трябва да спазва определена отнапред последователност, освен за изключителни случаи, породени от непредвидими до тогава събития. Всичко това означава до известна степен на подчинение на един общ план и уважение към него.

Молим ви да подготвите развита биография /автобиография/, отнасяща се до обществената и професионална дейност на вашите кандидати в парламентарните и местните избори. Включете и детайли, които според вас са от значение при издигането на кандидата. Изпратете биографията на адреса на федерацията в срок - до края на месеца. Носете екземпляр и на Националната конференция в Шумен на 3.08.[3]

[1] Докладът е приложение към информацията в предишния бюлетин.

[2] Неясен текст.

[3] Курсивираният текст е бележка на Федерацията, следваща края на доклада на Филип Димитров.

Документи от политическия живот

Биографични справки

Справки за партии и организации

Интервюта, статии и изявления

Документи на ФКГД

Устав на ФКГД, 3 март 1990

Програма на ФКГД, 3 март 1990

Декларация-обръщение на ФКГД до правителството на НРБ, есен 1990

Платформа на ФКД, есен 1990 - зима 1991