Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

 

У С Т А В[1] 

на Федерацията на клубовете за демокрация

  

ГЛАВА ПЪРВА: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

1. Федерацията на клубовете за гласност и демокрация е независима доброволна организация, обединяваща Клубовете за гласност и демокрация и сродните местни организации, които нямат национална структура и програмите им не се различават по принципните въпроси, залегнали в програмата на Федерацията.

2. Федерацията е юридическо лице със седалище гр. София, адрес ........... бул. Дондуков 39.

3. В своята дейност Федерацията се основава на Конституцията на България, действуващите закони, Хартата за правата на човека и всички международни съглашения, подписани от България в хуманитарната област.

4. Федерацията развива обществено-политическа дейност самостоятелно, или в съюз с други демократични движения на равноправни начала.

5. В организациите на Федерацията не могат да членуват граждани с националистически, расистки и екстремистки убеждения, или пропагандиращи еднопартийна система в обществото.

6. Организациите-членки на Федерацията могат за изпълнение на определени свои задачи да влизат в сдружение с други организации, без предварително разрешение от ръководството на Федерацията, но са задължени веднага да го уведомят.[2]

 

ГЛАВА ВТОРА. ЦЕЛИ И СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ

 

7. Федерацията си поставя за цел чрез обединяване на Клубовете за гласност и демокрация и сродните организации да работи за пълното демократизиране на обществото, нравственото и духовното извисяване на българския народ и за по-бързото икономическо развитие на страната.

8. Федерацията ще бъде инициатор на демократични промени в страната и ще подкрепя демократичните мероприятия и действия на всички други организации и отделни граждани.

9. Федерацията отрича както физическото, така и моралното насилие под каквато и да било форма за постигане на поставените цели, като същевременно осъжда каквито и да са насилствени действия от страна на държавните органи, политическите сили, обществените организации и отделни граждани.

10. За постигане на своите цели и задачи Федерацията ще си служи само с мирни средства, позволени от Конституцията и действащото законодателство.

11. Федерацията приема Програма, в която определя задачите, които си поставя за изпълнение на целите.

  

ГЛАВА ТРЕТА. УСТРОЙСТВО

 

12. Органите на Федерацията са Съвет на Федерацията, Оперативно бюро и Контролен съвет.

13. Съветът на Федерацията се състои от по един представител на членуващите клубове и други организации. По решение на Оперативното бюро представителите могат да се увеличават, но винаги по равно от всяка организация.

14. Съветът се свиква по решение на Оперативното бюро най-малко два пъти в годината. Той може да се свиква и по писмено искане най-малко на десет клуба.

15. Всички решения на Съвета се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите представители. Решенията за избиране на Оперативно бюро, Контролен съвет, комисии и др. се вземат съобразно броя на спечелените от кандидатите гласове.

Всички решения се вземат с явно гласуване.

16. Решенията на Съвета не са задължителни за членуващите организации[3] и имат препоръчителен характер.

Организациите, които не желаят да изпълняват определени решения на Съвета, могат да декларират това, да запазят мълчалив неутралитет, или да се разграничат от определени действия на Федерацията, но нямат право да предприемат действия, насочени към възпрепятстване на изпълнението на тези решения.

17. Съветът се свиква от Оперативното бюро с писмена покана, в която се посочва дневният ред най-малко 30 дни преди заседанието.

18. Съветът на Федерацията:

Взема решения, учредяване, прекратяване или обединяване на Федерацията с други организации.

Приема нови членове[4] по тяхна молба.

Приема Устава, Програмата и промените в тях.

Избира останалите органи на Федерацията и определя длъжностите, които ще заемат техните членове.

Приема отчет на Оперативното бюро и Контролния съвет.

Отменя решения на Оперативното бюро и Контролвния съвет, когато противоречат на устава, програмата, или са незаконосъобразни.

19. Заседанията на Съвета са законни, ако присъствуват 50+1 от представителите на всички организации-членки.

20. Оперативното бюро се състои от единадесет членове в състав:

Председател

Зам.-председател

Секретар

Говорител на Федерацията, който отговаря и за нейните издания.

Координатори на клубовете трима.

Отговорник на връзките с другите обществени организации.

Отговорник за международното сътрудничество.

Отговорник по финансовите и имуществени въпроси.

Отговорник по техническите въпроси.

21. Оперативното бюро работи изцяло на обществени начала. По решение на Съвета на Федерацията при необходимост могат да се създадат и платени длъжности.

22. Оперативното бюро се свиква на заседания от неговия председател, или по искане най-малко на трима негови членове.

23. Оперативното бюро взема решения по всички въпроси с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието.

Заседанието е законно, ако присъстват 50 + 1 от членовете му.

24. Оперативното бюро:

Осъществява решенията на Съвета на Федерацията.

Осъществява връзки с други организации, държавни органи и граждани.

Взема решения по управлението на имуществото на Федерацията.

Изготвя планове за работата си и проектобюджет, който се утвърждава от Федерацията.

Формира комисии, работни групи и др. за изпълнение на определени задачи.

25. Оперативното бюро се избира за срок от две години.

Никой не може да бъде избиран за член на Оперативното бюро за повече от два мандата.

25. Контролният съвет се избира за срок от две години и се състои от Председател, секретар и член.

26. Никой не може да бъде избиран за член на Контролния съвет за повече от два мандата.

27. Контролният съвет:

Контролира действията на Оперативното бюро.

Осъществява контрол върху дейността на организациите-членки само относно съответствието им с Устава и Програмата на Федерацията.

Разрешава спорове, възникнали между отделните организации-членки.

Следи за финансово-имущественото състояние на Федерацията.

Ежегодно се отчита пред Съвета на Федерацията.

Съветът на Федерацията приема правила за водене на касата и управлението на имуществото. 

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. ЧЛЕНСТВО

 

29. Членове на Федерацията могат да бъдат всички Клубове за гласност и демокрация в страната, както и сродни местни организации, които нямат национална структура и програмите им не противоречат на принципите на Федерацията.

30. Клубовете се изграждат само на териториален принцип. Те могат да имат подразделения секции, групи, направления и др.

31. Член на клуба може да бъде всеки гражданин, независимо от неговата етническа, расова, религиозна, политическа и професионална принадлежност и идейни убеждения, който приема програмата и устава на клуба и участва в неговата дейност.

32. Всяка организация-членка сама определя своята структура, приема своя програма и устав, избира свои ръководни органи, решава своите организационни и финансови въпроси.

33. При констатиране на противоречия на програмата или устава на даден член на принципите на Федерацията, Контролният съвет предлага на неговото ръководство да извърши необходимите промени и ако това не стане в определен срок, организацията-член се изключва от Федерацията по решение на Съвета.

34. Всеки клуб поддържа връзки с ръководството на Федерацията и участва според силите си в нейните общи секции. 

 

ГЛАВА ПЕТА: ИМУЩЕСТВО 

 

35. Имуществото на Федерацията се образува от:

Доброволни вноски на организациите-членове

Дарения на физически и юридически лица, независимо от тяхното местоживеене и седалище.

Извършена стопанска и друга дейност съгласно законите на НРБ.

Завещания.

  

ГЛАВА ШЕСТА. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

36. Федерацията на Клубовете за гласност и демокрация няма краен срок за съществуване.

37. Прекратяване на Федерацията става по решение на 2/3 от членовете, като се решат всички ликвидационни имуществени въпроси.

38. Този устав е приет на    .............................................[5] 

 

 

 

Председател: 

...............

/Петко Симеонов/

 

Секретар:       

...............      

/Ивайло Трифонов/

 

 

*                *                    *

  

ПРОГРАМА [6]

НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА КЛУБОВЕТЕ ЗА ГЛАСНОСТ И ДЕМОКРАЦИЯ[7]

 

Основните средства, с които хората на умствения труд могат и трябва да влияят на обществения живот, са високият професионализъм, просветителската дейност и честната гражданска позиция. Тези качества създават личен престиж като мярка за нравственост и достойно гражданско поведение. Това естествено противопоставя интелигента на всяка власт от тоталитарен тип, укрепва гражданския морал и солидарност, създава културен продукт и образци, които са в основата на прехода към демокрация, гаранция за еволюоционно, мирно развитие, опряна на световния опит.

Участвуващите във федерацията клубове за гласност и демокрация и родствените на тях са политически, надпартийни, интелектуално-професионални сдружения на граждани. Тяхна непосредствена цел е приобщаването на все по-широки среди, свързани с интелигенцията за независима професионално-обществена дейност. Като средища за опознаване, диалог и взаимна подкрепа Клубовете стимулират процесите на освобождение на интелигенцията и другите обществени слоеве от закостенелите и догматични рамки на тоталитарния режим, на гражданска еманципация от властта, от всякакви политически и идеологически опекунства.

Клубовете изхождат в своята дейност не от партийно-групови интереси, а от грижата за съдбата и бъдещето на България, за решаване на неотложните национални задачи, свързани с преодоляването на обществената криза, с прехода към демократично управление, ефективна стопанска организация и социална справедливост.

Клубовете обединяват съмишленици, които приемат, че за разрушаването на съществуващата тоталитарна система и прехода към общество, устроено на началата на демокрацията и хуманизма е необходимо да работят за осъществяване на следните общи задачи:

 

I. Човекът да стане основна ценност и мярка за развитието на българското общество, което е свързано с: 

1. Утвърждаване и разпространяване на принципите на хуманизма, защитата на човека, личността и гражданина, във всекидневния живот, подкрепа на онеправданите, социално слабите, несправедливо преследваните;

2. Създаване на нормативни основи и социални механизми, които практически да осигурят на всеки гражданин в нашето общество действието на записаните в международно приетите документи права на човека.

3. Преодоляване на натрупаните през десетилетията на тоталитарния режим политически, социални и национални противоречия и вражди, за постигане на национално помирение и съгласие.

    

II. Да се ускори и разшири процесът на формиране на гражданско общество, еманципирано от партии и държавата, чрез: 

1. Съдействие при създаване и укрепване сътрудничеството на всевъзможни политически, стопански и професионално-културни структури, които да обхващат все по-голяма част от българския народ като обществена гаранция и сила cpeщу всеки, който се стреми да монополизира и манипулира обществото.

2. Създаване на условия за контакт и диалог, конкуренция и сътрудничество на независимите сдружения, за търсене на съгласие и общи цели в тяхната дейност, насочена към коренна промяна на съшествуващия порядък.

3. Подпомагане на усилията на независимите обществени сили и различни категории граждани да изразяват своите интереси, знания и искания, да изработват и устояват критични оценки и алтернативни решения по всички големи и малки въпроси, да изпращат свои компетентни и почтени представители в изборни и други национални и местни институции.

 

III. Да се установи демократична политическа система, като се реализират следните принципи, механизми и мерки: 

1. Възпрепятствуване на установяването на безотговорна, монополна власт чрез конституционно, уравновесено и фактическо разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

2. Свобода на сдружаването, самостоятелна и свободна изява на интересите и мненията на обществени сдружения и граждани, конституционни гаранции за правата на малцинствата - политически, етнически, религиозни и др., граждански контрол на всички нива на политическата система.

3. Многопартийна система да бъде гаранция за свободна конкуренция на различни идеи и течения. Създаване на Закон за партиите.

4. Парламентът да бъде избран със свободни избори и да работи като постоянно действуващ орган, упражняващ законодателната власт и представляващ народния суверенитет. Да се гарантират правото на народна инициатива чрез референдуми и други форми на пряката демокрация. Правителството да бъде отговорно само пред Парламента.

5. Органите на местното самоуправление да бъдат свободно избрани и тяхната автономия спрямо централната власт да бъде закрепена законодателно.

6. Създаване на предпоставки за сравнително равностойни материални условия за обществен живот на управляващи и опозиционни партии, политически организации и други обществени сили.

7. Отделяне на управляващите партии от държавата. Премахване на съществуващата йерархична система от органи на БКП и техните нормативни актове, с които се уреждат връзките, подчинеността, съгласуването и регламентацията, кадровите и други въпроси, засягащи държавни централни и местни институции, както и обществените организации извън БКП. Премахване на партийните организации по месторабота и изграждането им по местоживеене.

8. Пълна деполитизация на държавните органи като армията, милицията, съда, прокуратурата, образованието, науката, литературата.

9. Деполитизация и премахване на държавния и партиен монопол върху средствата за масова информация. Националното радио и телевизия да придобият автономен статут под контрола на народното събрание.

 

IV. Преход към съвременен тип икономическа организация. По-важните изисквания са: 

1. Многообразие и юридическа равнопоставеност на формите на собственост като необходимо условие за възникване на пълноценни автономни икономически субекти, демократична структура на гражданското общество и политически плурализъм. Законопридобитата частна собственост е неприкосновена и се наследява. Премахване на съществуващата система от институции и отношения между БКП, държавата и икономическите субекти. Да се прекрати всякаква императивно партийна намеca в икономическия живот. Никоя политическа сила не трябва да налага своя модел за излизане от кризата и стопанското развитие извън институциите на парламентарната демокрация. Отказ от "месиански" идеологически концепции за преобразуване на обществото с дългосрочна крайна цел в полза на икономика с фиксирани правила, които ще дадат простор за изява на разнопосочни лигитимни интереси.

2. Цел на преходния период е отделяне на държавата от икономиката в смисъл на премахване на нейния монопол върху собствеността, труда и външноикономическите връзки, който е материална основа на съществуването на номенклатурния управленчески слой и за свръхексплоатация на трудещите се. Необходимо е превръщането на държавата от директивен в регулиращ фактор. Държавната собственост да се дезинтегрира чрез обособяване на автономен държавен сектор под обществен контрол, преминаване към смесени, кооперативни, частнособственически и други форми на собственост.

3. Разрешаването на кризата и развитието на селското стопанство изисква премахването на съществуващите производствено-организационни структури и неговата нова законова уредба, основана върху напълно самостоятелни ефективни фермерски и кооперативни стопанства в съчетание с модерните средства  на поощрителна и регулираща роля на държавата.

4. Ориентация към стабилизиране и саморегулиране на икономиката чрез пазарни механизми. Регулираният пазар е най-ефективното средство за постигане на позитивни цели и балансирани интереси.

5. Социалната политика на държавата и социалната защита, осъществявана от обществени, особено професионални организации трябва да гарантират справедливо установен жизнен минимум за всеки гражданин, да регулират доходи, трудови и други социални отношения.

6. Създаване на отворена пазарна икономика, ориентирана към сложилите се форми, структури и отношения в международната икономическа система. Държавният монопол върху външноикономическите връзки се премахва. Държавата изпълнява регулиращи функции чрез стопанската политика на правителството, приета от Народното събрание.

 

V. Да се създадат условия за свободен от идеологическа и политическа опека културен живот и развитие на културата съобразно естествено присъщите й закони посредством отстраняване на всякаква намеса на овластени партийни органи в областта на културата.

 

За Целта: 

1. Да се премахне държавния монопол върху образованието, издателската дейност, киното, театъра, производството и разпространението на културния продукт.

2. Свободно организиране на творците в творческо-професионални сдружения. Защита на интелектуалната собственост.

3. Автономен статут за обществени национални и местни културни институти. Преустройство на читалищата, културните дружества, фонда и дpyги подобни в обществено-самодейни и управляващи се тела. 

4. Държавата да провежда поощрителна политика в областта и на културата със законоопределени средства. Да се децентрализират държавните органи в тази сфера.

5. Самостоятелност на църквата от държавата, уредена с нов закон за религиозните култове.

6. Поощряване на благотворителни инициативи, различни форми дарителство, милосърдие, дружелюбие и взаимопомощ.

 

VI. Обществена и държавна защита на околната среда при неограничен обществен и публичен контрол. Подкрепа на хартата за опазване на българското природно наследство, приета като документ на Софийския клуб за гласност и демокрация на 2 ноември 1989 г.

 

VII. Международните отношения и външната политика на България трябва да изхождат от опазването на нейната национална независимост и териториална цялост, мира в сътрудничеството между народите, пълно отваряне към света и активно включване в процеса на интеграция в Европа.

 

Участвуващите във Федерацията клубове за гласност и демокрация ще реализират своята идейна платформа  и ще провеждат дейността си единствено с легални средства.

 

     Основните форми на дейност на Клубовете са:

 

1. Дискусии, събрания, лекции, беседи, обсъждания по направленията, залегнали в настоящата програма и засягащи страната, региона или селището.

2. Клубът създава комисии, експертни и други работни групи, организира срещи на компетентни специалисти и общи събрания, които изготвят проекти, предложения, критични оценки, декларации, програми по въпроси с общонационално и местно значение.

3. Клубът става инициатор на искания и предложения или поддържа позицията на друга или други обществени организации пред централни и местни органи на властта. Клубът може да участва в съвместни комисии, проекти и мероприятия с тези органи.

4. Клубът организира или съдейства за юридическа или социална помощ на своите членове и други граждани чрез правни консултации, адвокатска защита, огласяване в печата, организиране на подписки, дарения, спомагателни каси, благотворителни мероприятия и други форми на обществена взаимопомощ.

5. Клубът търси начини и средства да бъде посредник и участник в размяната на мнения, помиряване на конфликтни ситуации, постигане на общи становища по целия спектър от въпроси на гражданското общество чрез създаване на контактни комисии, кръгли маси, срещи, публични диспути, изработване на общи документи.

6. Издаване на вестници, списания, бюлетини, листовки и прочие, чрез които се защитават общохуманните идеи на Клуба.

7. Провеждане на преки политически акциимитинги, демонстрации, шествия, събиране на подписи и др.

8. Взаимодействие с всички обществени организации и отделни лица, които си поставят общодемократични задачи и не са политически и граждански компрометирани. Участие в коалиции, съюзи и други съглашения с политическа цел.

9. Взаимодействието между Клубовете на национално равнище се осъществява в рамките на Федерацията. Федерацията да гарантира защитата на отделните клубове и участниците в тях.

10. Клубът пропагандира и организира културни инициативи-концерти, изложби, четения, научни проекти и т.н. главно на обществени начала.


 

[1] Уставът е приет на 3 март 1990 година. С него ФКГД се регистрира по закона за политическите партии, за да може да участва в изборите. С малки несъществени промени с този устав се работи до средата на 1991 година.

[2] Такива организации-членки на Федерацията бяха Женското дружество "Надежда" и Съюзът на свободните демократи на Иван Калчев.

[3] Имат се предвид членовете-клубове и членовете-организации.

[4] "Нови членове" - нови клубове за членове на Федерацията.

[5] Тук помествам Устава, внесен за обсъждане на събранието на клубовете на 3 март 1990 година и приет с редакционни корекции.

[6] Първите идейни и организационни принципи за изграждането на Клуба се съдържат в Учредителната декларация. По-нататък те бяха развити в обичайните за политическа организация документи, отразяващи развитието на Клуба: от неформална структура, през организация от типа политическо движение, до партия.

[7] Това е първата програма на Федерацията. Тя е приета на 3 март 1990 г. С нея Федерацията се регистрира в съда. В програмата са залегнали идеи, споделяни от мнозина - членове и не-членове на Клуба. Неин основен автор е Димитър Луджев.

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени