Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ПРОЕКТ!

ПРОГРАМА ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО И ОРГАНИЗАЦИОННОТО

САМООПРЕДЕЛЕНИЕ НА ФКД

КОИ СМЕ НИЕ?

Ние сме сред първите, които с дързост разместиха и сринаха пирамидалната и тоталитарна структура на еднопартийното идеологическо и политическо пространство на обществото; на едномерното идеологическо мислене; на еднопартийното политическо действие.

Ние сме сред първите, които по възрожденски самоотвержено  просветителски прокламирахме и пропагандирахме идеите на либерализма, радикализма, индивидуализма, клерикализма, синдикализма, плурализма, гражданското общество, правовата държава, гражданските, политическите и човешките права и свободи, хуманизма, демокрацията. Ние облагородихме обществото с идейния плурализъм, който 45 години беше насилствено и целенасочено изкореняван и елиминиран.

Ние активно съдействахме за формирането и легитимиране политическия плурализъм /многопартийната политическа организация на обществените отношения/ като необходима алтернатива на политическия монизъм, породил тоталитаризма

Ние обявихме мирния преход към демокрация за основен принцип на икономическите и политическите действия на демократичните сили в обществото, защото чийто и да е групов, класов, етнически, религиозен, партиен или друг интерес за не е по-висш от ценността и самоценността на човешкия живот.

Ние сме първите сред учредителите на Съюза на демократичните сили, който се формира като многопартийно обединение върху основата на няколко глобални социални цели:

- да формира в организирана опозиция партиите и движенията, отхвърлящи комунизма като идеология; социализма като единствена цел на социалното развитие и тоталитаризма като система, която слива идеологията с държавата.

- да организира и даде шанс на българския народ чрез свободни избори да поеме пътя на парламентарната демокрация; да съгради нормално гражданско общество и правова държава, организирана върху нов, демократичен конституционен ред.

- да даде шанс на народа да отстрани законно от държавната власт комунистическата партия; да разгради тоталитарното сливане на партията с държавното управление, икономиката, законодателството, правозащитата, културата и всички сфери на обществения живот.

- да поеме политическото управление и законодателната отговорност за излизането на държавата и обществото от тоталната социална катастрофа: икономическа, политическа, демографска, морална, екологическа, национално-етническа, културна.

Ние не само участвахме в организирането, формулирането и осъществяването на глобалните социални цели на СДС. Ние бяхме и сме средоточие на лидери на СДС, някои от които днес са политици, легитимно и реално упражняващи законодателни и управленчески дейности.

Ние бяхме и сме средоточие на идейни и политически дискусии. И много хора, намерили в тези дискусии аргументите за политическото си самоопределение, останаха членове на комунистическата партия, станаха членове на други партии и дори лидери, които възродиха стари или създадоха нови партии.

Ние бяхме и сме средоточие на хора, за които политическото самоопределение като членове на СДС – чрез членството си във ФКД е достатъчно. Това съответства на личните им възгледи убеждения и нежелание за по-категорична организационна обвързаност в партиципирани интереси и с тяхната идеологизация.

Нашият политически образ беше и е привлекателен за много хора, защото ФКД едновременно обогати политическото пространство на обществото с модерните идеи на съвременната демокрация и цивилизация и сама се формира като политическа организация от нов тип.

ПОЛИТИЧЕСКОТО НИ САМООПРЕДЕЛЕНИЕ ДО СЕГА.

ФКД представлява политическа организация от модерен тип, което ще рече:

- отворена,

- плуралистична,

- без обвързване с идеологии,

- без сковаване от партизация

- с автономия на хоризонталните връзки и обединения в общинските клубове,

- с приоритетна политическа функция – интеграцията на опозицията,

- субект на опозиционната стратегия и тактика, целящи

а/ отпадането на комунистическата система

б/ изграждането в България на едно нормално общество –

- на свободни и равноправни граждани

- на цивилизовани взаимоотношения

- на демократична култура и хуманни ценности

- на модерна икономика върху силна частна собственост

НАШЕТО МЯСТО В СЪВРЕМЕННАТА ПОЛИТИЧЕСКА СТРУКТУРА НА ОБЩЕСТВОТО

- в лицето на Президента г-н Желев и др. свои членове /съветници в президентството/, ФКД реално е включена в президентската власт.

- в лицето на Парламентарната група на ФКД /и във взаимодействие с ПССДС/ нашата организация официално и легитимно участва в законодателната власт.

- в лицето на Зам.министър председателя на Правителството г-н Луджев; в лицето на други членове на ФКД, участващи във временните изпълнителни управи, и други държавни институции, нашата Федерация реално участва в изпълнителната власт.

- в лицето на наши представители в КС на СДС, в ЦИК на СДС и други негови структури, ФКД реално участва в политическите, консултативните, пропагандните, организационните и други функции на СДС.

- в лицето на колективи от експерти или на отделни лица-експерти, ФКД реално участва в процесите на разграждане на тоталитарните структури; на преструктуриране, моделиране и прогнозиране на държавното управление, законодателството, икономиката, културата – и изобщо на почти всички основни и по-частни /отраслови сфери/ на държавния, обществения и частния живот; участва в формулирането на принципите, целите и средствата за социални преобразувания.

- в лицето на хоризонталните структури на клубовете, ФКД реално участва в обществено-политическите отношения, в тяхното формиране и развитие. Нашите клубове са генератори на нова либерална политическа култура.

В организационните рамки на СДС, ФКД е една от организациите, които изиграха интегративна роля за обединение около основните политически и социални цели на СДС.

В съвременната политическа структура на обществото, ФКД е сред политическите организации, които с реално участие поеха функциите, задълженията и отговорностите на държавното управление и законодателната власт.

КАКВО НИ ПРЕДСТОИ?

Осъществяването на основните политически и социални цели на СДС са в процес.

Предстоят ни избори и нашата основна цел е да ги спечелим със значително мнозинство. Тази цел е начална, а не крайна.

Поради всичко, което сме и което сме постигнали, ние нито сме безразлични, нито можем да останем встрани от предстоящото развитие на демократичните процеси в страната. Ние сме организация с реално доказан интелектуален, професионален и нравствен потенциал за да бъде субект на активно изграждане на ЛИБЕРАЛНО ОБЩЕСТВО И ХУМАННА ДЪРЖАВА.

НАШАТА ЦЕЛ Е ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЛИБЕРАЛНО ОБЩЕСТВО И ХУМАННА ДЪРЖАВА

ПРИНЦИП НА СОЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, С КОЙТО РЕШАВАМЕ ЦЕЛИТЕ НА ЛИБЕРАЛИЗМА Е УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ЧОВЕКА КАТО САМОЦЕННОСТ И САМОЦЕЛ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, КУЛТУРНОТО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ.

Всеки човек, разполагащ с възможности да реализира индивидуалните си способности и качества се реализира и развива като самоценност и самоцел на човешкото си съществувание. Свободно развивайки и прилагайки способностите си, той създава възможности и средства за реализация на целите, способностите и качествата на семейството си, децата си и другите хора в обществото. Разширяващите се средства и възможности стават богатство не само на отделния индивид и семейство, те се натрупват и стават обществено богатство. Обществото, разполагащо с все повече възможности и социални пространства за реализация на разнообразните човешки качества, е общество, което е способно да реализира хуманно държавно управление.

САМООПРЕДЕЛЕНИЕТО НИ Е:  СУБЕКТ НА ЛИБЕРАЛНИЯ ПРЕХОД

Ние съзнаваме необходимостта за либерален преход от комунизъм към демокрация в нашата страна.

За това ние се обединяваме в съюз на либералния преход от нетрадиционен тип.

- модерен и прогресивен в целите и средствата си; демократичен като структура и организация. Ние изстрадахме идеологическата нетолерантност на тоталитаризма.

- в политическата си организация ще защитаваме свободата на мненията, правото на малцинството да мисли различно, правото на всеки да отстоява позициите си.

- единствените мнения, които отхвърляме и никога няма да приемаме са тези, в които се съдържат призиви за насилие.

- ние отричаме идеологиите, които обявяват някоя обща структура като класа, раса, етнос, религиозна общност или държава за по-висша ценност от човека и се наемат да ощастливят човека чрез протекционизъм, терор и насилие.

- ние вярваме в разума на хората и в способността им да променят обществените условия по мирен път.

- ние сме за държавно устройство, което да осигурява възможност на всеки човек да стане личност и да реализира способностите си.

- ние сме за парламентарна демокрация; за сменяемост на политическите лидери чрез избори; за законност и ред в обществото като необходими условия за свободната изява на личността.

- ние сме за морална политика, за балансирано разделение на властите, за мирни форми на политическата борба.

- след нравствеността, ние ценим най-много компетентността, професионализма и трудолюбието. Ние ще работим за възраждането на тези качества на народа ни за да стане той проспериращ и да изяви таланта си.

- ние ще отстояваме твърдо правата на човека и достойнството на всеки.

НАШИТЕ ЦЕННОСТИ

Ценностите, които споделяме, са преди всичко християнските ценности: любов към ближния, милосърдие, взаимопомощ между хората, зачитане самобитността на индивида.

- ние искаме общество, което дава простор на всеки човек да потърси своето щастие. Всеки да има правото и възможността да разкрие личностните си качества, да изяви своите способности, да се себеутвърждава чрез своя труд и взаимоотношенията си с другите.

- ние сме за свободата на човека, разбрана като свобода да обича, да твори, да създава, да познава света и себе си. Свобода, която спасява човека от всякакви идоли. От идолите на идеологиите, дори и религиозните, от идолите на расата, класата, държавата, от идолите на омразата, гордостта и самоунижението.

- ние не искаме повече хората да служат на свръх цели. Не искаме жертвоприношения пред олтара на социалните утопии, не искаме човешки страдания в името на една партия и една идея.

- единственото господство, което признаваме, е господството на правото, равенството на всички пред закона. Ние сме за правно, а не социално равенство Ние сме за частната собственост като гаранция за свободата, независимостта и социалната сигурност на човека. Ние сме за гражданско общество, характеризиращо се със свободните сдружения на хората, с уважението към семейството и традициите.

- ние искаме да върнем и самоуважението на човека, да работим за преодоляване на отчуждението между хората, за изграждане на ново демократично съзнание и нова демократична култура на поведение.

- вярваме в постоянната и търпелива работа по усъвършенстването на обществото, а не в чудодейните левичарски рецепти, които носят само безкрайни жестокости, мизерия и духовна нищета.

- ние се облягаме единствено на правото, на закона и на човешката съвест. Осъждаме всяка проява на мъст, защото всеки опит за възстановяване на справедливостта чрез насилие ражда ново насилие и нова несправедливост.

- ние сме за национално помирение, против разделянето на народа ни по етнически или класови признаци. Ние държим на нашата държавност, на нашата национална и културна самобитност и заедно с това ние сме за взаимното уважение, за цивилизовани връзки и взаимодействия с близки и далечни култури и нации. ние искаме да бъдем българи, но и граждани на света, уважаващи правата на човека, от където и да е той, съзнавайки неповторимостта както на всеки отделен човек, така и на цялото човечество.

- ние ще защитаваме либералните идеи в политиката, културата и икономиката. Демократичните институции са необходимо условие за демократичността на едно общество, но за да бъде едно общество наистина демократично, то трябва да е пропито и от либералния дух, от постоянната грижа за защита на индивидуалните свободи.

- ценност и цел на съюза за либерален преход е самата демокрация и като вътрешно духовно състояние на индивида, и като обществена практика.

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВЛАСТТА – Съюзът на либералния преход разглежда политическата власт не като своя основна цел, а като средство за осъществяване на държавна политика, определяна от идеите на хуманизма и либерализма. Същевременно подчертаваме значението на онези елементи от държавната политика, чието действие е пряко насочено към гарантиране правата, свободите и равноправието на всички български граждани; към охрана на обществения ред; на живота, честта и собствеността на гражданите; към защита на неприкосновеността на държавните граници и националната териториална цялост; към поддържане на международни отношения, съобразени с българските държавни интереси.

Ние считаме, че определящи принципи в дейността на държавни институции като МНО, МВР, МВнР, Съдебните органи и Прокуратурата трябва да бъдат професионализмът, лоялността към държавната власт и пълното съблюдаване на закона. Всякакви прояви на политически пристрастия на едностранно идеологически мотивирани действия и на опити за силово решаване на обществени проблеми от тези институции – в противоречие с официалната държавна политика – са недопустими и подлежат на санкции в духа на конституцията и българското законодателство. Ние сме за цивилни министри на МНО и МВР.

Приемаме принципа на разумната достатъчност на тези институции, а именно:

- висока професионална подготовка и техническо съоръжаване според водещите съвременни стандарти

- откриването им за граждански и обществен контрол

- осигуряване на отбраната на държавата, на вътрешния ред и законност

- изключване на възможности за милитаризация

- ние сме за укрепване на самоуправлението на местните власти, които трябва да бъдат демократични и като структура, и като взимащи решения.

Основните права и задължения на местните власти трябва да се фиксират с Конституцията. Освен това, те трябва да бъдат конкретизирани в специален закон, който регулира отношението на местните власти с централната власт и с населението и ги задължава да работят в интерес на това население.

На местно равнище, ние също сме за принципа на разделението на властите. Чрез преки и тайни избори се избират общинските съветници, на чиито решения са подчинени изпълнителните органи на местната власт.

В рамките на закона местните власти трябва да имат всички възможности да прокарват своите инициативи; да решават проблемите на основата на собствената им концепция, без да ги прехвърлят към други институции. в тяхната работа трябва да се изключи намесата на централните органи, освен в случаите, предвидени от закона.

Промяната на административните граници трябва да става след консултация с местните власти и след провеждането на референдум с местното население.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Промененото положение на страната във външно-политически контекст изисква преосмисляне на геополитическата реалност. Ние смятаме, че единствено правилна сега е такава външно-политическа линия, която може да работи за защита на националните интереси; за възстановяване и укрепване на държавното достойнство; за културния напредък и икономическия просперитет чрез:

- широко отваряне към модерния свят, с предимство на интереса към водещите в културно, политическо и икономическо отношение страни;

- нова перспектива във взаимоотношенията с балканските ни съседи и последователни усилия за преодоляване на наследените от миналото междунационални противоречия на Балканите;

- неотклонна и категорична защита на общовалидните морални ценности и демократични норми, въплътени в приетите от световната общност документи.;

- поддържане на създадените външно-политически връзки с изключение на онези, които бяха основани на двойни политически стандарти и са компрометиращи за страната;

- стремеж към установяване на нови външно-политически контакти, способстващи за увеличаване на българския политически авторитет и за подкрепа на предприеманите български външно-политически инициативи и действия.

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС И ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Националният въпрос е първостепенен обект на българската държавна политика. Отношението към националния въпрос е показателно за политическата отговорност и перспектива на всяка политическа формация. Ние сме за изследване на всички аспекти на националния въпрос в исторически и съвременен план, за отстояване на историческата истина и за обявяване отговорността на всички политически партии и лица, отговорни за неговото усложняване и съвременно състояние.

Ние приемаме, че същност на националния въпрос е исторически нарушеният баланс между нация, територия и държава, който се изразява в недовършено национално обединение в естествените териториални граници, както и в неурегулирани трайно междуетнически отношения в рамките на българската нация и държава. Същевременно, ние сме против възраждането на реваншизма и национализма – поради тази причина и под каквато и да е форма. Главните цели на националната политика са:

- гарантиране единствоното и териториалната цялост на страната

- решаване на спорните моменти по националния въпрос с мирни средства, в духа на съвременните правови норми и решенията на международните форуми за превръщането на Балканите в район на реално добросъседство и политическа стабилност

- пресичане на демографския срив и създаване на условия за пълноценно възпроизводство на българската нация

- създаване на сплотена национална общност под егидата на българските държавни символи чрез осигуряване на равенство в правата и отговорностите на всички етнически групи, които я съставляват

- отстояване на човешките и гражданските права на българските малцинства в чужбина

- поддържане на постоянна връзка с всички емигрантски колонии от българи, независимо от причините за емиграцията им, за да се постигне духовно цяло с всички части на българската диаспория.

Ние сме за такава национална политика, която се ръководи едновременно от принципите на националния интерес и либерализма, т.е. опира се както на собствените сили за самозащита, така и на фактори като обществените контакти, икономическата взаимозависимост и международните организации.

Това са необходимите политически действия, за да влезем в днешна обединена Европа с такова наследство от миналото, в което етническите противоречия и междунационалните конфликти ще бъдат анахронизъм.

ИКОНОМИЧЕСКА ПЛАТФОРМА

Република България е изправена пред уникалната задача да преобразува тоталитарната социалистическа система в нормално човешко общество. Като отчитаме опита на другите страни и сегашните реалности, ние сме за радикална икономическа реформа и бърз преход към пазарна икономика. Това не е див капитализъм от миналия век, а цивилизовано пазарно стопанство. То трябва да осигури необходимата свобода на стокопроизводителите да купуват и продават, без административни ограничения.

При сегашното равнища на развитие на производителните сили и дългото действие на система, която насаждаше по планов път диспропорции, е необходимо да се осигурят условия, при които законът за стойността ще определя обществените пропорции.

Ние сме:

- против утопичните опити на БКП-БСП да възроди централното планиране на икономиката под формата на система за селективност на приоритетите и контрол върху цените, чрез привеждането им в съответствие с производствените разходи.

- против всякакви опити да се заблуждава народа с популистки лозунги за пълна заетост, гаранции за благоденствието на всеки гражданин, дотации и други.

Ние не обещаваме илюзорни надежди за лесна сполука, а ясно заявяваме, че за да се излезе от катастрофата, в която е вкарана страната от тоталитарната система, създадена от БКП/БСП цялата нация ще понесе материални лишения.

Изходът от икономическата катастрофа е пазарното стопанство, в което всеки способен и инициативен гражданин ще има свободата да реализира своите знания и умения за свое собствено благо, а заедно с това и за благото на обществото. Както предприемачът трябва да бъде свободен в своите действия, така и работникът трябва да има свободата да предлага своя труд, където намери за изгодно /вж. социалната програма/.

Модерната пазарна икономика се разбира като единство и взаимодействие на свободни стокопроизводители; разгърнати пазарни структури и система за регулиране на икономиката с минимална държавна намеса. Тези три елемента трябва да се осъществяват едновременно, за да се очаква успех при прехода.

1. СВОБОДНО КОНКУРИРАЩИ СЕ СТОКОПРОИЗВОДИТЕЛИ

Ние сме за последователно демонополизиране на икономиката ускорена приватизация, с цел създаване на пазарна структура, в която основните субекти ще бъдат свободно конкуриращите се стокопроизводители, които сами ще решават какво, колко, по какви технологични начини и по какви цени да се произвежда и продава.

Необходимостта от приватизация и създаване на независими конкуриращи се стокопроизводители е атрибут на пазарната икономика, главно по две причини:

- за да се осигури възможност за свободна конкуренция на стоки, капитали и производствени проекти

- за да се ликвидира насадената от миналото липса на мотивация за труд.

Само стокопроизводители, които се конкурират помежду си за пазарите на купувачите и дефицитните ресурси, могат да пуснат в действие пазарните механизми.

Конкуренцията е най-мощният фактор за внедряване на научно-техническия прогрес. Тя заставя всеки стокопроизводител да се стреми към минимизиране на производствените разходи и го принуждава да търси най-изгодните проекти във всяка сфера на бизнеса. Неефективното отпада и остава само най-доброто. Кое е най-доброто се решава, чрез всекидневния референдум на купувачите с бюлетини – левове. Този процес ще набира сили и ще проявява нарастваща ефективност заедно с преобразуването на социалистическата икономика в икономика, основана на пазарните принципи.

Създаването на свободни стокопроизводители трябва да се осъществява чрез използването на всички известни в световната практика механизми на приватизация:

1.1. Изкупуване /изцяло или частично чрез акции/ на държавната собственост на частни или кооперативни капитали.

1.2. Преотстъпване на държавни фирми под аренда или лизинг на частни лица или сдружения.

1.3. Приватизация на обществения сектор в земеделието чрез връщане и свободна покупко-продажба на земята и средствата за производство.

1.4. Приватизация на крупни монополни държавни фирми чрез частично капитализиране на основните фондове с помощта на акции, които да се предоставят на работещите във фирмата.

1.5. Привличане на чужди капитали за приватизация на държавна собственост.

1.6. Размяна на дълг срещу придобиване на собственост на чужди кредитори в държавни фирми.

1.7. Възстановяване на правата на собственици с незаконно конфискуваната собственост.

2. УСКОРЕНО СЪЗДАВАНЕ НА ПАЗАРНИТЕ СТРУКТУРИ

Не е възможно да се разгърне пазарната икономика, без да се изгради система от пазарни институции. В това отношение трябва да се ползва опитът на страните с развита пазарна икономика. На практика това означава, че ние сме за създаване и развитие на:

2.1. Пазар на суровини и средства за производство в т. ч. и стокови борси.

2.2. Свободен пазар на парични капитали /фондови борси/

2.3. Кредитен пазар, който селекционира най-високо ефективните проекти на стокопроизводителите;

2.4. Свободен пазар на работната сила

2.5 Независими /конкуриращи се/ банкови, кредитни, застрахователни и др. институции.

2.6. Държавна банка с грижа за стабилност на финансовата сфера и борба с инфлацията.

2.7. Земеделска кооперативна банка със задача да поддържа специален режим на земеделските кредити.

3. СИСТЕМА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СТОПАНСКИТЕ ПРОЦЕСИ

Ние предвиждаме система, която се основава на неолибералните концепции за минимизиране на участието на държавата в управлението на икономиката. Основните съставки на една такава система са:

3.1. Въвеждане на единична данъчна система, състояща се от пропорционален данък върху печалбата, върху добавената стойност и личните доходи.

3.2 Облекчен режим за облагане с данъци на особено важни сектори от икономиката – селско стопанство, преработваща промишленост, туризъм, услуги, инфраструктура и др.

3.3. Първоначални данъчни облекчения при създаване на частни фирми.

3.4. Свободно пазарно формиране на лихвения процент с цел превръщането му в основен регулатор на кредитните и капиталови пазари.

3.5. Вътрешна конвертируемост на лева, а след това и конвертируемост спрямо валутите на страните с пазарна икономика.

3.6. Осигуряване на информация за вътрешните и външни пазари, като средство за борба с монополизма.

3.7. Либерализиране на външната търговия с цел отваряне на страната към външните пазари.

3.8. Антимонополно законодателство, което да не позволява завладяването на пазара от монополисти, а при положение, че монопола се диктува от технологични причини или от фактори, които засягат националната сигурност, да осигурява защита на купувачите.

4. ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

С приемането на закона за земята се създаде реална възможност за действителна приватизация в голям мащаб и даване на икономическа свобода на стокопроизводителите. по същество това е първата крупна стъпка към разчупване властта на комунистическите монополи.

Ние сме против опитите да се забави с всички възможни средства процесът на приватизация. Такива опити не могат да се разглеждат по друг начин, освен като саботиране на реформата и лишаване на голяма част от безработните от възможност за достойно препитание.

Атаката срещу частното земеделие, че било “дребно”, неефективно, е неиздържана. Светът познава и дребно, и едро земеделие, но никъде няма ефективно земеделие без собственик.

Ние сме за модерно земеделие и отричаме представата, която насажда БСП, че частното земеделие е “кравешко” земеделие. Малките по размери земеделски стопанства могат успешно да прилагат същите високомеханизирани технологии, каквито и “едрото” земеделие. Същевременно нашата културна и научна политика ще съдейства за разработване и внедряване на модерни и оптимални модели за развитие на частното и кооперативното фермерство.

Едрите стопанства /ТКЗС-колхоз и ДЗС/ доказаха своята неспособност да развиват земеделие. Те са обременени с огромен бюрократичен апарат, чието разбиване може да стане едва след тяхната приватизация.

Ние сме за сдруженията на частните земеделски стопани. Ако ТКЗС се превърне в такова сдружение, то ще има подкрепата на световните финансови институции.

Ние сме за действителен плурализъм и конкуренция на разнообразни по форма сдружения, които да покажат своите предимства и недостатъци в конкуренция помежду си.

Придържаме се към даването на разумни привилегии на земеделието при извеждането на страната от кризата. Ние ще настояваме:

4.1. Да се усъвършенства данъчната политика, която да стимулира производството на земеделска продукция за изхранването на народа и за износ.

4.2. За законодателство, което улеснява доставката на машини и съоръжения; за закупуване на лицензии, осигуряващи производството на разнообразна по мощност и предназначение селскостопанска техника.

4.3. Да се преодолеят слабостите на аграрната реформа, която връща земята без инвентар и обрича на провал възраждането на частното земеделие.

4.4. Да се изгради пазарна инфраструктура /борси, търговски кооперации, тържища, аукциони и др./, която ще създаде условия за нормално производство и реализация на продукция.

4.5. Да се осигури кредитиране, съобразено с особеностите на земеделието /неравномерната реализация на земеделските стоки/.

4.6. Да се изградят ефективни конкурентноспособни преработващи предприятия за пълното оползотворяване на произведената земеделска продукция.

4.7. Да се развие земеделие, насочено към вътрешния пазар и към туризма, който превръща земеделските продукти във валута с минимални транспортни разходи.

4.8. Да се развие висококултурен и печеливш аграрен туризъм.

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

В необходимия преход към либерално общество ролята на социалната политика на държавата е изключително важна. Нейните приоритетни цели и задачи ще се насочат едновременно в два плана:

1. За осигуряване на прехода към либерално общество ние ще утвърждаваме онези принципи в социалната политика, които гарантират постигането на ценностите на либерализма:

- свещеното право на собственост – гаранция за свободното развитие и реализация на индивидуалните способности.

- свещеността и неприкосновеността на гражданските, политическите и човешките права.

- защита на семейството, майчинството, децата, дома, бита и културните традиции на българските граждани – условията, в които се отглежда и развива свободният и способен човек.

- защита и милосърдие към болните и нетрудоспособните, към самотните и сираците, осигуровка на временно безработните.

- охрана, медицинско осигуряване и обслужване на здравето и живота на българските граждани чрез обществено осигуряване; частни фондации; плурализъм на формите и средствата.

- пенсионно осигуряване на възрастните хора.

- охрана и защита на средата за труд; на градските и селски населени места от вредни за здравето и живота дейности и продукти на човешката дейност.

- екологическа охрана и защита на природата; опазване, възстановяване и икономия на природните жизнено обезпечаващи ресурси.

- регулиране на процента на безработицата; създаване на икономически условия за разкриване на нови работни места; насърчаване на свободната трудова инициатива, на частното стокопроизводство; създаване на трудова борса; информационна инфраструктура за пренасочване, преквалификация; взаимодействие със синдикалните организации.

2. За осигуряване на прехода към хуманно държавно управление, социалната политика постепенно, но неотклонно ще поощрява и ще осигурява условия за създаване и натрупване на самостоятелни, независими от държавния бюджет, фондове за пенсионно, здравно, екологическо и културно осигуряване на населението, за развитието на спорта, туризма, отдиха на гражданите.

- ще поощрява чрез законодателството и данъчното регулиране финансирането, даренията, възникването и съществуването на благотворителни /национални и международни/ организации, която дейност има хуманитарна насоченост и цели.

- ще утвърждава правата на синдикалните организации за законодателна дейност, регулираща правата и условията за труд, отдих, здравно и пенсионно осигуряване, за ликвидиране на формите и възможностите за експлоатация на чужд труд.

- ще стимулира разнообразието и плурализма на формите и средствата на социална защита – частни, кооперативни, религиозни и др. Същевременно, през преходния период, самата държава ще осигурява и гарантира хуманността на либералния социален преход към пазарна икономика.

КУЛТУРНА ПОЛИТИКА

1. Ние сме за смяна на колективистичния /тоталитарния/ с индивидуалистичния принцип /свободната себеизява/ на културната политика. Ще преследваме преодоляването на централистичния командно-административен модел на културата, на конфронтационната нагласа във възгледите, на изолираното и стеснено до идеологическите и политическите ценности културно пространство. Ще работим за превръщането на социалистическата култура в култура на свободно проспериращия човешки индивид.

2. Ще следваме и подкрепяме преориентацията на културното развитие към:

- индивидуализъм и либерализация

- отворено за света и за собствено минало и традиция

- икономизация /културен пазар, бизнес, приватизация/

- национална интеграция /в противовес на етническия конфликт, пропастта между поколенията, емиграционната вълна, националния нихилизъм, национализма/.

3. Ние защитаваме следните културни приоритети:

- информационна микроструктура, целяща пълно покритие и насищане на социокултурното пространство с наука и информация при универсален достъп на ползване, модернизиране на информационните технологии, позволяващи диалогов режим на комуникациите – на нас към света и на света към нас, на човека към човека и обществото и обратно.

- културно формиране, целящо разцвета на всекидневната и индивидуализирана култура в центровете на неформалното общуване и духовен живот; подготовката на младите поколения за прагматични знания и умения, адекватни на информационната интензивност, на динамиката на съвременните технологии и пазарната икономика; подготовката им за съществуване в условията на гражданско общество и за съответност на полето на европейския културен федерализъм; възпитанието на чувство за достойнство и самоценност на българина, опиращи се на овладени знания и духовна състоятелност; култивирането у него на нов манталитет, постепенно заличаващ раздвоеното съзнание и двуличния морал, “байганьовщината”, “ориенталщината”, нелоялността, неточността, ниската битова култура.

- образователна реформа, целяща да доведе грамотността и общата култура на българина до нормите и стандартите на модерните индустриални общества, да го въоръжи със способности за конкурентна стопанска дейност, да го инспирира към предприемчивост, да култивира способностите и вкуса му за пълноценен, здравословен /наситен със спорт/ и комфортен семеен живот.

- нова система на науката, освободена от бюрократични и ведомствени спирачки, от антинаучни идеологически мотивации, от разделението на академичен и вузовски профил; с нов принцип на целево финансиране на научни програми и авторски екипи върху конкурсен принцип; със законодателно гарантиране на правата на научните общности /свободен избор на теми и насоки на изследвания, информационно осигуряване, академична автономия и самоорганизация на научните структури/; с привеждане на системата на науката /включително присъждане на научни степени и звания/ в съответствие и координация с модерната световна наука и нейните институции.

- преоткриване на религията, християнската етика, народната традиция в обичаите и обредите; възстановяване на духовния статут на църквата и на нейната независимост от държавата; лекуване на наранената национална идентичност чрез възстановяване на разрушеното от “възродителния процес” взаимно признаване на вероизповеданията и съжителство на етнокултурите на православното християнство и мюсюлманството, опряна на традиционната битова съвместимост на двете религиозно-обредни системи.

- вписване в общоевропейския културен процес чрез увеличаване на личностните контакти, стимулиране на съвместни проекти в областта на образованието, науката и изкуството, интеграция в световната и регионалните системи на масмедиите;

- правна и финансова организация и данъчна политика, обезпечаващи културната производителност на нацията, гарантиращи културните права на гражданите, творческата свобода на интелектуалеца и интелектуалната самодейност, нравствения климат в условията на пълна свобода на словото и информацията; държавен протекционизъм и издръжка на елитните изкуства, националните културни институти, фундаменталните /в т. ч. – хуманитарните/ научни изследвания, сакралните области на културата; участие на държавата във фондации, финансиращи културни и научни проекти.

- културно покритие на националните икономически приоритети

- културно възраждане на българското село чрез съживяване на читалището, църквата, училището и техните настоятелства и чрез мобилна комуникация с градските културни средища; културен ...

 * * *

ПЛАТФОРМА

НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА КЛУБОВЕТЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ [1]

Идейното развитие на Клубовете за демокрация представлява постепенно, но непрекъснато приближаване към либералните възгледи. В някаква степен те съществуваха още когато се създаде Софийския клуб за подкрепа на гласността и  преустройството в края на 1988 г.; и когато се учреди Федерацията на клубовете, изиграла основна роля за обединяване на демократичните сили ; и когато в изборната борба всички Клубове и техните членове работиха за пълна победа на демокрацията, издигнаха компетентни кандидати за народни представители, интегрираха силите на опозицията за избиране на Президент-демократ и за създаване на правителство за реформа, основана на принципите на модерния либерализъм.

В най-широк смисъл, либералните възгледи са основани на свободата и пълноценното развитие на индивида, за ограничаване на законите, институциите и идеологиите, които спъват развитието на личността. Либерализмът отстоява становището, че човекът е достатъчно разумен, за да промени всеки архаичен порядък, без да прибягва до насилие. В това отношение либерализмът стои между консерватизма и радикализма. Според либералните идеи държавата трябва да е конституционна, да гарантира човешките права, заявени в Декларацията за правата на човека, да има разделение на властите и баланс между тях. Модерният либерализъм се различава от традиционния в разбирането за държавата като фактор в  осигуряването на индивидуалната свобода, вместо остарелия  стремеж за максимално ограничаване на държавната намеса в  обществения живот.

Новата вълна на либерално-демократичните идеи в Клубовете  се изрази в желанието да бъде ускорена законодателната програма на Великото народно събрание и цялостната реформа.Ние сме убедени, че обществената промяна, която стои на дневен ред, трябва да бъде либерална, за да не се изроди в нова "априлска" или "ноемврийска" линия със социалдемократически или дясноекстремистки оттенъци.

Необходим е субект, който ще генерира  либерално-демократични идеи и ще осъществи либералната промяна, който най-ефективно ще реши проблемите на българското общество и на отделния българин, като освободи творческите му сили и утвърди либералните ценности в икономиката, държавното   устройство, социалната сигурност, културата и морала.

НИЕ, ФЕДЕРАЦИЯТА НА КЛУБОВЕТЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, СЕ ЛЕГИТИМИРАМЕ ПРЕД ОБЩЕСТВЕНОСТТА КАТО НОСИТЕЛ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ЛИБЕРАЛНИ ИДЕИ И КАТО СУБЕКТ НА ЛИБЕРАЛНИЯ ПРЕХОД.

КОИ СМЕ НИЕ?

Ние сме сред първите, които зачеркнаха едномерното  идеологическо мислене и облагородиха обществото с идейния  плурализъм, насилствено и целенасочено изкореняван през  последния половин век. Ние прокламирахме и пропагандирахме идеите на демокрацията, хуманизма, правовата държава, гражданските и политическите права и свободи, гражданското  общество, либерализма, индивидуализма, клерикализма,  синдикализма.

Ние сме сред първите, които разместиха тоталитарната структура на еднопартийното политическо пространство.  Работихме за формирането и легитимирането на многопартийната политическа система.

 Ние обявихме МИРНИЯ ПРЕХОД към демокрация за основен принцип на икономическите и политическите действия на демократичните сили, защото според нас ничий групов интерес - класов, етнически, религиозен, партиен или друг -  не е по-ценен от човешкия живот.

Ние дадохме идеята и активно работихме за учредяването на Съюза на демократичните сили като многопартийно обединение върху основата на няколко глобални социални цели: да формира в организирана опозиция партиите и движенията, отхвърлящи комунизма като идеология и "реалния социализъм" като социална практика; да даде шанс на българския народ чрез свободни избори да отстрани комунистическата партия от властта и да поеме пътя на парламентарната демокрация; да разгради тоталитарното сливане на партията с държавното управление, икономиката, законодателството, правозащитата, културата и всички сфери на обществения живот; да поеме политическото управление и законодателната отговорност за излизането на държавата и обществото от тоталната социална катастрофа  /икономическа, политическа, демографска, морална, екологическа, национално-етническа, културна/ да изгради цивилизовано гражданско общество и правова държава, организирана върху демократичен конституционен ред.

Ние не само участвувахме в организирането, формулирането и осъществяването на глобалните социални цели на СДС.  Ние бяхме и сме средоточие на лидери на СДС, някои от които днес са държавни мъже, легитимно и реално упражняващи законодателни и управленчески дейности.

Ние бяхме и сме средоточие на идейни и политически дискусии.

Ние бяхме тези, които презряха личното  благополучие  и започнаха антикомунистическата борба. Ние сме тези, които сега са за интегрирането на демократичните сили.

Нашият политически образ беше и е привлекателен за много хора, защото ФКД едновременно обогати полтическото пространство на обществото с модерните идеи на съвременната демокрация и сама се формира като модерна политическа организация, нямаща аналог в българската история и съвременност.  Федерацията на клубовете за демокрация е отворена организация:

- с реална автономия на хоризонталните връзки и обединения в общинските клубове;

- с гарантирана свобода на мненията, с право на малцинството да мисли различно и да отстоява позицията си;

- необвързана с дългосрочни идеологеми, а основана на здравия разум, прагматизма и морала.

Това сме ние. Не носим отговорност нито за 9 юни, нито за 19 май, нито за 9 септември, нито за 10 ноември. Ние преврати не правим. Диктатури не установяваме. Натиск не прилагаме. Затова бихме искали българинът да ни вижда като всекидневни черноработници на демокрацията, от чиито плодове ще се ползува.

НАШАТА ЦЕЛ

Федерацията на клубовете за демокрация работи за изграждане на либерално общество и хуманна държава.  Утвърждаваме човека като самоценност и самоцел на икономическото, културното и социалното развитие.

Всеки човек трябва да притежава възможности за реализиране на индивидуалните си способности и качества.  Така той може да създаде обстоятелства и средства за реализация на целите, способностите и качествата на семейството си, децата си и другите хора в обществото.  Разширяващите се средства и обстоятелства стават богатство не само на отделния индивид и семейство - те се натрупват и стават обществено богатство и основа за хуманно държавно управление.

НАШИТЕ ЦЕННОСТИ

Ценностите, които споделяме, се коренят преди всичко в общочовешките и християнските ценности:  взаимопомощ, милосърдие, любов към ближния, разкаяние и опрощение,зачитане самобитността на индивида.

- Сред личните качества ценим най-високо нравствеността, а също така - компетентността, професионализма и трудолюбието.

- Ние се стремим към общество, което дава простор на всеки човек да потърси своето щастие.  Всеки трябва да има правото и възможността да разкрие личностните си качества, да изяви своите способности, да се себеутвърждава чрез своя труд и взаимоотношенията си с другите.

- Ние сме за вътрешната свобода на човека, разбрана като свобода да обича, да твори, да създава, да познава света и себе си. Свобода, която спасява човека от идолите на идеологиите /дори и религиозните/, от идолите на расата, класата, държавата, от идолите на омразата и самоунижението.  Ние не искаме жертвоприношения пред олтара на социалните утопии.

- Единственото господство, което признаваме, е господството на морала и на правото; равенството на всички пред закона. Ние сме за юридическо, а не социално равенство.  Ние сме за частната собственост като гаранция за свободата, независимостта и социалната сигурност на човека.  Ние сме за минимална намеса на държавата в гражданското общество, характеризиращо се със свободните сдружения на хората, с уважението към семейството и традициите.

- Ние искаме да работим за преодоляване на отчуждението между хората, за изграждане на ново демократично съзнание и нова демократична култура на поведение.

- Вярваме в постоянната и търпелива работа за усъвършенстване на обществото, а не в чудодейните левичарски рецепти, които носят само безкрайни жестокости, мизерия и духовна нищета. Осъждаме всяка проява на мъст, защото всеки опит за възстановяване на справедливостта чрез насилие ражда ново насилие и нова несправедливост.

- Ние сме за национално помирение, против преднамереното разделяне на народа ни по етнически или класови признаци. Ние  държим на нашата държавност, на нашата национална и културна самобитност. Ние сме на първо място българи, но сме и граждани на света.

- Ние ще защитаваме либералните идеи в политиката, културата и икономиката. Демократичността на обществото според нас трябва да бъде пропита от либералния дух, от постоянната грижа за защита на индивидуалните свободи.

- Ценност и цел на ФКД е самата демокрация и като вътрешно духовно състояние на индивида, и като обществена практика.

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

1.ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВЛАСТТА

Федерацията на клубовете за демокрация разглежда политическата власт не като самостоятелна цел, а като средство за осъществяване на политика, основана на принципите на хуманизма и либерализма. Същевременно подчертаваме значението на онези елементи от държавната политика, чието действие е пряко насочено към гарантиране правата, свободите и равноправието на всички български граждани; към охрана на обществения ред, на живота, честта и собствеността на гражданите; към защита на неприкосновеността на държавните граници и националната териториална цялост; към поддържане на международни отношения, съобразени с българските държавни интереси.

Поддържаме необходимостта от системни отчети на президента, правителството и другите отговорни органи пред нацията.

Ние смятаме, че определящи принципи в дейността на държавни институции като МНО, МВР, МВнР, Съдебните органи и Прокуратурата трябва да бъдат абсолютното съблюдаване на закона, професионализмът и лоялността към държавната власт.  Всякакви прояви на политичски пристрастия, на едностранно идеологически мотивирани действия и на опити за силово решаване на обществени проблеми от тези институции са недопустими и подлежат на санкции в духа на Конституцията и действуващото законодателство. Ние сме за цивилни министри на МНО и МВР.

Приемаме принципа на разумната достатъчност на тези  институции, а именно:

- висока професионална подготовка и техническо съоръжаване според водещите съвременни стандарти;

- откриването им за граждански и обществен контрол;

- осигуряване на отбраната на държавата, на вътрешния ред и законност;

- изключване на възможности за милитаризация.

Ние сме за укрепване на самоуправлението на местните власти, които трябва да бъдат демократични и като структура, и като звена, вземащи решения.

Основните права и задължения на местните власти трябва да се фиксират с Конституцията. Освен това, те трябва да бъдат    конкретизирани в специален закон, който регулира отношението на местните власти с централната власт и с населението и ги задължава да работят в интерес на това население.

Ние сме за принципа на разделението на властите и на местно равнище.  Общинските съветници, на чиито решения са подчинени местните изпълнителни органи, да бъдат издигани също въз основа на общи, равни и преки избори с тайно гласуване.  Ние сме категорично против системата на императивния мандат както в общодържавните, така и в регионалните представителни органи.

В рамките на закона местните власти трябва да имат всички възможности да прокарват своите инициативи. Да решават проблемите на основата на собствената си концепция, без да ги прехвърлят към други институции. Нужно е в тяхната работа да се изключи намесата на централните органи, освен в ограничен брой случаи, предвидени от закона.

Промяната на административните граници трябва да става след консултация с местните власти и след провеждането на референдум с местното население.

2.ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Промененото външнополитическо положение на страната изисква преосмисляне на геополитическата реалност.  Ние смятаме, че единствено правилна сега е такава външнополитическа линия, която може да работи за защита на националните интереси; за възстановяване и укрепване на държавното достойнство; за културния напредък и икономическия просперитет чрез:

- широко отваряне към модерния свят  и предимно към водещите в културно, политическо и икономическо отношение страни;

- нова перспектива във взаимоотношенията с балканските ни съседи и последователни усилия за преодоляване на наследените от миналото междунационални противоречия на Балканите;

- неотклонна и категорична защита на общовалидните морални ценности и демократични норми, въплътени в приетите от  световната общност документи;

- поддържане на създадените външнополитически връзки на  базата н равноправието и взаимнополезните междудържавни взаимоотношения.

- стремеж към установяване на нови контакти, способстващи за увеличаване на българския политически авторитет и за подкрепа на предприеманите български външнополитически инициативи и действия.

3.НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС И ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Националният въпрос е първостепенен обект на българската държавна политика. Ние сме за изследване на всичките му аспекти в исторически и съвременен план, за отстояване на историческата истина и за обявяване отговорността на всички политически партии и лица, виновни за неговото усложняване и съвременно състояние.

Ние смятаме, че у нас националният въпрос ще намери най-доброто си решение чрез включването на държавата в новите европейски структури, чрез икономически просперитет на обществото, чрез засилване на всестранния стопански и духовен обмен със съседите, чрез поддържане на живата връзка между съотечествениците, което и кътче на земята да обитават те.

Ние сме за трайно регулиране на междуетническите отношения в рамките на българската нация и държава.  Същевременно сме против възраждането на реваншизма под каквато и да е форма.  Главните цели на националната политика са:  

- гарантиране единството и териториалната цялост на страната;

- решаване на спорните моменти по нациналния въпрос с мирни средства, в духа на съвременните правови норми и решенията на международните форуми за превръщането на Балканите в район на реално добръсъседство и политическа стабилност;

- пресичане на демографския срив и създаване на условия за пълноценно възпроизводство на българската нация;

- създаване на сплотена национална общност под егидата на българските държавни символи; осъществяване на етническо             равенство чрез гарантиране на индивидуалните права и свободи на всеки български гражданин.

- поддържане на постоянна връзка с всички емигрантски колонии от българи, независимо от причините за емиграцията им, за да се постигне духовно цяло с всички части на българската диаспора.

Това са необходимите политически действия, за да влезем в утрешна обединена Европа с такова наследство от миналото, в което етническите противоречия и междунационалните конфликти ще бъдат анахронизам.

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

България е изправена пред уникалната задача да преобразува тоталитарната социалистическа система в нормално човешко общество. Като отчитаме опита на другите страни и сегашните реалности, ние сме за радикална икономическа реформа и бърз преход към цивилизовано пазарно стопанство.  То трябва да осигури необходимата свобода на стокопроизводителите да купуват и продават, без административни ограничения.

При сегашното равнище на развитие на производителните сили и дългото действие на система, която насаждаше по планов път диспропорции, е необходимо да се осигурят условия, при които пазарните принципи и механизми ще гарантират и регулират икономическите взаимоотношения.

Ние сме против:

- утопичните опити да бъде възродено централното планиране на икономиката под формата на система за селективност на приоритетите и контрол върху цените, чрез привеждането им в съответствие с производствените разходи;

- всякакви опити да се заблуждава народа с популистки лозунги за пълна заетост, гаранции за благоденствието на всеки гражданин, дотации и други.

Ние не обещаваме илюзорни надежди за лесна сполука, а ясно заявяваме, че за да се излезе от катастрофата, в която е вкарана страната от тоталитарната система, създадена от БКП, цялата нация ще понесе материални лишения.

Изходът от икономическата катастрофа е либералният преход към пазарно стопанство, в което всеки способен и инициативен гражданин ще има свободата да реализира своите знания и умения за свое собствено благо, а заедно с това и за благото на обществото. Както предпримачът трябва да бъде свободен в своите действия, така и работникът трябва да има свободата да предлага своя труд, където намери за изгодно /вж.  по-подробно социалната програма/.

Модерната пазарна икономика се разбира като: единство и взаимодействие на свободни стокопроизводители; разгърнати пазарни структури и система за регулиране на икономиката с минимална държавна намеса. Тези три елемента трябва да се  осъществяват едновременно, при преференцирано функциониране на частната собственост.

1. СВОБОДНО КОНКУРИРАЩИ СЕ СТОКОПРОИЗВОДИТЕЛИ

Федерацията на клубовете за демокрация е за последователно демонополизиране на икономиката и ускорена приватизация, целяща  създаването на пазарна структура.  В нея основните субекти ще бъдат свободно конкуриращите се стокопроизводители, които сами ще решават какво, колко, по какви технологии и по какви цени да се произвежда и продава.

Необходимостта от приватизация и създаване на независими конкуриращи се стокопроизводители е атрибут на пазарната икономика, главно по две причини:

- за да се осигури възможност за свободна конкуренция на стоки, капитали и производствени проекти;

- за да се ликвидира насадената от миналото липса на мoтивация за труд.

Само стокопроизводители, които се конкурират за парите на купувачите и дефицитните ресурси, могат да задействуват пазарните механизми.

Конкуренцията е най-мощния  фактор за научно-техническия прогрес. Тя заставя всеки стокопроизводител да се стреми към минимизиране на производствените разходи и го принуждава да търси най-изгодните проекти във всяка сфера на бизнеса.

Неефективното отпада и остава само най-доброто.  Този процес ще набира сили и ще проявява нарастваща ефективност заедно с преобразуването на социалистическата икономика в икономика, основана на пазарните принципи.

Създаването на свободни стокопроизводители трябва да се осъществява чрез използването на всички известни в световната практика механизми на приватизация:

- Изкупуване /изцяло или частично чрез акции/ на oържавната собственост от частни или кооперативни капитали;

- Преотстъпване на държавни фирми под аренда или лизинг на частни лица и сдружения;

- Приватизация на обществения сектор в земеделието чрез  връщане и свободна покупко-продажба на земята и средствата за производство;

- Приватизация на крупни монополни държавни фирми чрез  частично капитализиране на основните фондове с помощта на акции, които да се предоставят на работещите във фирмата;

- Създаване на пазарни механизми при приватизацията, които да предотвратят изпирането на "мръсни пари".

- Привличане на чужди капитали за приватизация на държавна собственост;

- Размяна на дълг срещу придобиване на собственост на чужди кредитори в държавни фирми;

- Възстановяване на правата на собственици с незаконно конфискуваната собственост.

- Връщане имуществото на БКП и на незаконно забогателите нейни функционери.

2. УСКОРЕНО СЪЗДАВАНЕ НА ПАЗАРНИТЕ СТРУКТУРИ

Не е възможно да се разгърне пазарната икономика, без да се изгради система от пазарни институции. В това отношение трябва да се ползва опитът на страните с развита пазарна икономика. На практика това означава, че ние сме за създаване и развитие на:

- Пазар на суровини и средства за производство, в т.ч. и стокови борси;

- Свободен пазар на парични капитали /фондови борси/;

- Кредитен пазар, който селекционира най-високо ефективните проекти на стокопроизводителите;

- Свободен пазар на работната сила;

- Независими /конкуриращи се/ банкови, кредитни, застрахователни и др. институции;

- Държавна банка с грижа за стабилност на финансовата сфера и борба с инфлацията;

- Земеделска кооперативна банка със задача да поддържа специален режим на земеделските кредити.

3.СИСТЕМА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СТОПАНСКИТЕ ПРОЦЕСИ

Федерацията на клубовете за демокрация предвижда система, която се основава на модерните либерални концепции за минимизиране на участието на държавата в управлението на икономиката. Основните съставки на една такава система са:

- Въвеждане на единна данъчна система, състояща се от  пропорционален данък върху печалбата, върху добавената стойност и личните доходи;

- Облекчен режим за облагане с данъци на особено важни    сектори от икономиката - селско стопанство, преработваща помишленост, туризъм, услуги, инфраструктура и др;

- Първоначални данъчни облекчения при създаване на частни фирми;

- Свободно пазарно формиране на лихвения процент с цел превръщането му в основен регулатор на кредитните и капиталните пазари.

- Вътрешна конвертируемост на лева, а след това и конвертируемост спрямо валутите на страните с пазарна икономика;

- Осигуряване на информация за вътрешните и външни  пазари, като средство за борба с монополизма;

- Либерализиране на външната търговия с цел отваряне на   страната към външните пазари;

- Антимонополно законодателство, което да не позволява завладяването на пазара от монополисти. При положение, че монополът е продиктуван от технологични съображения или от фактори, които засягат националната сигурност, да осигурява защита на купувачите.

- ФКД ще отхвърля по принцип разрешителния режим за чуждестранните инвестиции. Ще поддържа прееренцирания режим за тези инвестиции, вложени пряко в материалното производство и осигуряващи нови работни места, както и за облекчен режим при реинвестиране на печалбата на чуждестранните инвеститори.

4.ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ПРЕХОДА КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Законът за земята създаде реална възможност за действителна приватизация в голям мащаб и за икономическа свобода на стокопроизводителите.  По същество това е първата сериозна стъпка към елиминиране властта на комунистическите монополи.

Ние сме против опитите да се забави процесът на приватизация. Такива опити не могат да се разглеждат по друг начин, освен като саботиране на реформата и лишаване на голяма част от безработните от възможност за достойно препитание.               Атаката срещу частното земеделие, че било "дребно", неефективно, е неиздържана. ветът познава и дребно, и едро земеделие, но никъде няма ефективно земеделие без собственици.

Малките по размери земеделски стопанства могат успешно да прилагат същите високомеханизирани технологии, каквито и "едрото" земеделие. Същевременно нашата културна и научна политика трябва да съдейства за разработване и внедряване на модерни и оптимални модели за развитие на частното и кооперативното фермерство.

Едрите стопанства /ТКЗС, ДЗС и АПК/ доказаха своята неспособност да развиват земеделието. Те са обременени с огромен бюрократичен апарат, чието разбиване може да стане едва след тяхната приватизация.

Ние не сме против сдруженията на частните земеделски собственици. Те биха имали и подкрепата на световните финансови институции. Ние сме за действителен плурализъм и конкуренция на разнообразни по форма сдружения, които да покажат своите предимства и недостатъци в равнопоставена конкуренция.

Придържаме се към даването на разумни привилегии на земеделието за  извеждане   на страната от кризата. Ние ще настояваме:

- Да се усъвършенства данъчната политика, която да   стимулира производството на земеделска продукция за зхранването на народа и за износ;

- За законодателство, което улеснява доставката на машини и съоръжения; за закупуване на лицензии, осигуряващи    производството на разнообразна по мощност и предназначение селскостопанка техника;

- Да се преодолеят слабостите на аграрната реформа, която връща земята без инвентар и обрича на провал възраждането на частното земеделие;

- Да се изгради пазарна инфраструктура /борси, търговски кооперации, тържища, аукциони и др. /, която ще създаде условия за нормално производство и реализация на продукция;

- Да се осигури кредитиране, съобразено с особеностите на земеделието /неравномерната реализация на земеделските стоки/;

- Да се изградят ефективни конкурентноспособни преработващи предприятия за пълното оползотворяване на  произведената земеделска продукция;

- Да се развие земеделие, насочено към вътрешния пазар и към туризма, който превръща земеделските продукти във валута с минимални транспортни разходи;

- Да се развие висококултурен и печеливш туризъм. Да се обърне особено внимание на туризма, който запознава с културата и историята на Бъгария.

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

В необходимия преход към либерално общество ролята на социалната политика на държавата е изключително важна. Нейните приоритетни цели и задачи трябва да се насочат едновременно в два плана:

1.За осигуряване на прехода към либерално общество ние ще утвърждаваме онези принципи в социалната политика, които гарантират постигането на ценностите на либерализма:

- свещеното право на собственост - гаранция за свободното развитие и реализация на индивидуалните способности;

- свещенността и неприкосновенността на гражданските, политическите и човешките права;

- защита на семейството, майчинството, децата, дома, бита и културните традиции на българските граждани - условията, в които се отглежда и развива свободният и способен човек. В българското семейство постепенно ще се създадат нови условия за жената-майка. Ще възникнат кредитни и предприемачески              организации, които ще строят и обзавеждат семейния дом.

Ще продължи създаването на фондации за подкрепа на младите таланти. Специални грижи ще се полагат за децата със забавено развитие. В тяхна помощ ще се привличат връстниците им, бащите и майките на връстниците, училището;

- защита и милосърдие за  болните и нетрудоспособните, за  самотните и сираците, осигуровка на временно безработните;

- охрана, медицинско осигуряване и обслужване на здравето и живота на българските граждани чрез обществено осигуряване;              частни фондации; плурализъм на формите и средствата;

- пенсионно сигуряване на възрастните хора;

- охрана и защита на средата за труд; на градските и селските населени места от вредни за здравето и живота дейности и продукти на човешката дейност;

- регулиране на процента на безработицата; създаване на икономически условия за разкриване на нови работни места; насърчаване на свободната трудова инициатива, на частното стокопроизводство; създаване на трудова борса; информационна инфраструктура за пренасочване, преквалификация; взаимодействие със синдикалните организации.

2. Екологическа охрана и защита на природата; опазване, възстановяване и икономия на природните жизненообезпечаващи ресурси. Изхождайки от принципите на модерния либерализъм, признавайки правото на живот и нормална жизнена среда на всеки, ФКД:

- ще се стреми към въвеждане на световните стандарти за оценка на жизнената среда;

- ще поддържа засилването на контролните функции на държавата с цел осигуряване на нормална жизнена обстановка за всеки индивид;

- ще организира и ще подкрепя всички природозащитни и екологични правителствени и неправителствени сдружения и експертни групи и ще отстоява техните разумни предложения пред държавата;

- с обществени и политически средства ще се бори за нормална жизнена среда, осигуряваща оцеляването на човека;

- ще поддържа въвеждането на заплатена употреба на всички природни ресурси;

- ще съдейства за узаконяване на принципа за възмездяване на щетите, нанесени върху природата чрез въвеждане на подходящи икономически способи, които ще осигуряват и отстраняване на щетите;

- ще подпомага разработването и реализацията на екологическа програма, обусловена от конкретните условия в нашата страна, както и за реализация на стопанските програми, базирани върху приоритетното развитие на леката промишленост, селското стопанство и туризма и опазването на възпроизводството на природната среда.

3.За осигуряване на прехода към хуманно държавно управление, социалната политика е длъжна постепенно, но неотклонно да поощрява и да осигурява условия за създаване и натрупване на самостоятелни, независими от държавния бюджет фондове за пенсионно, здравно, екологическо и културно осигуряване на населението, за развитието на спорта, туризма, отдиха на гражданите.

- Да поощрява чрез законодателството и данъчното регулиране финансирането, даренията, възникването и съществуването на благотворителни /национални и международни/ организации, чиято дейност има хуманитарна насоченост и цели;

- Да утвърждава правата на синдикалните организации за законодателна дейност, регулираща правата и условията за труд, отдих, здравно и пенсионно сигуряване, за ликвидиране на формитеи възможностите за експлоатация на чужд труд;

- Да стимулира разнообразието и плурализма на формите и средствата на социалната защита - частни, кооперативни, религиозни и др. Същевременно, през преходния период  самата държава да осигурява и гарантира хуманността на либералния социален преход към пазарна икономика.

    КУЛТУРНА ПОЛИТИКА

1.  ОСНОВНИ НАЧАЛА И ПРИОРИТЕТИ

Федерацията на клубовете за демокрация работи за смяна на

социалистическата култура с култура на свободно проспериращия човешки индивид. Наша цел е отхвърлянето на административния централизъм в културата, на изолацията и свеждането на културата до идеологическите и политическите ценности. Следваме и подкрепяме културно развитие, което:

- освобождава индивидуалността и разкрепостява инициативата;

- отваря обществото към постиженията на световната цивилизация и към собствената ни традиция;

- дава път за внедряване на икономически механизми /културен пазар, бизнес, приватизация/;

- интегрира българската нация /в противовес на етническия конфликт, пропастта между поколенията, емиграционната вълна, националния нихилизъм и национализма/.

Нашите приоритетни цели в културата са:

- осигуряване на широк достъп на обществото до информация и нейното използване; модернизиране на инфраструктурата; включване в европейските и световни комуникационни системи;

- културно формиране, което да обуслови разцвета на всекидневната и индивидуализираната култура ; подготовката на младите поколения за практически знания и умения - съответни на информационната интензивност, на динамиката на технологиите и на пазарната икономика; подготовката им за живот в гражданско общество и за включване в европейската културна общност; възпитанието на чувство за достойнство, опряно на образованост и духовна издигнатост на българина, култивирането у него на нов манталитет, постепенно заличаващ "байганювщината", "ориенталщината", нелоялността, неточността, ниската битова култура;

- преоткриване на религията, християнската етика, народната традиция в обичаите и обредите; възстановяване на духовния статут на църквата и на нейната независимост от държавата; възстановяване на наранената от "възродителния процес" национална идентичност чрез зачитане и взаимно признаване на вероизповеданията и етническите култури;

- включване в европейския културен процес чрез увеличаване на личностните контакти, поощряване на съвместни проекти в образованието, науката, изкуствата, средствата за масово осведомяване; интелектуалци в чужбина, като се присъединят към националното културно общуване и развитие.

- съвременно правно и финансово осигуряване на културния напредък на нацията, творческата свобода и интелектуалната собственост; държавен протекционизъм и издръжка на елитните изкуства, на националните културни институти, на фундаменталните /в това число хуманитарните/ научни изследвания;

- културна подкрепа на националните икономически приоритети

- възраждане на българското село в съживените читалище, църква, училище и техните настоятелства посредством гъвкава връзка с градските културни средища; културен туризъм, опрян на инвестиции в модерното експлоатиране на културното наследство и паметниците на културата; износ на култура, организиран да носи икономически дивиденти и да влияе за националната и европейска стабилизация на страната ни.

2. МОДЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУКАТА

Антинаучният натиск върху науката в продължение на  десетилетия разстрои вътрешнонаучните механизми, формиращи целите, приоритетите и ефективността на изследователската дейност. Бяха разрушени съществуващи научни школи.  Науката ни изостана от темповете и посоките на световното развитие.

Българският учен изпадна в катастрофална изолация и често бе обречен на провинциализъм и дребнотемие.  Експертите бяха изолирани от управлението и обществото.  Оазиси на истинската наука съществуваха въпреки системата, а не благодарение на нея.

Необходимо е научната дейност да бъде освободена от:

- паразитиращата прослойка на околонаучната бюрокрация, която заема ключови постове и воюва за запазване на досегашните принципи на структуриране и финансиране на науката;

- ведомствените бариери, които израждат научните институти в учреждения за планово производство на научни сътрудниици и защита на ведомствени интереси;

- разделянето на научната дейност от образователния процес;

- антинаучните идеологически звена и институти.

Конкретните форми на модерния тип научна интеграция трябва да бъдат оставени да изкристализират от свободните взаимодействия на автономни научни звена.  Науката е самоорганизираща се система.  Тя не може да бъде строго планирана. Научните планове трябва да оставят достатъчно свобода на действие на учените, съчетана със строго прилагане на международните критерии и механизми за оценка на качеството на научните резултати.

Организацията на научните изследвания трябва да се постави върху нови принципи на финансиране:

- да се отпускат средства за конкретни изследователски проекти и програми на свободно формирани научни колективи;

- финансирането от национални фондове за научни изследвания да става въз основа на конкурсно начало и с временни договори;

- на безсрочни договори в основния състав на научните организации да бъдат назначавани само утвърдени учени;

- чрез умела данъчна политика да се стимулира заинтересоваността на предприятията и фирмите за субсидиране на науката;

- връзката между науката и производството да се основава на базата на взаимния интерес;

- държавата да субсидира фундаменталната наука /включително и хуманитарните изследвания/ чрез създаване на фондове и механизми за тяхното разпределение.

Реформата в научната сфера трябва да бъде уредена с цялостен закон за научната дейност и научните организации, който:

- да регламентира задълженията на държавните институции и финансирането;

- да гарантира правата на научните общности по отношение на свободния избор на теми и насоки на изследванията, информационното осигуряване, самоуправлението и свободното формиране на научни структури;

- да приведе системата на научните организации в съответствие със стандартите и критериите на европейската наука.

Приоритетно направление в създаването на модерна и адекватна на преобразованията в страната система на науката е активизирането на международното научно сътрудничество чрез подготовка и специализация, лекционна и изследователска работа на български учени в чужди институти, разработване на съвместни програми, създаване и у нас на условия за привличане на чуждестранни учени за съвместна учебна и изследователска дейност.

3.  ОБРАЗОВАТЕЛНА РЕФОРМА

Федерацията на клубовете за демокрация се придържа към такава философия на образованието, която поставя на мястото на досегашното целенасочено формиране на поданика, слугата, идеологическия роб на тоталитарната държава изграждането на качествения и конкурентноспособния специалист, самостоятелния гражданин, моралния и духовно богат човек.

Еднотипното образование, основаващо се на административен  централизъм и монопол, трябва да бъде заменено с разнообразни по своята същност образователни възможности, като на училищата се предостави съответстваща степен на автономия.  Същевременно то може частично или изцяло да се самоиздържа в алтернативни и конкурентни форми на частни училища, колежи, свободни университети, центрове за знания и информация.

Ние сме убедени, че българското образование трябва да бъде съобразено с най-добрите световни образци.  Плурализмът на формите и автономията на образователните структури естествено ще провокира плурализъм в учебното съдържание, избираемост на дисциплини, курсове, програми, култивиране на самата избирателна способност.

Имуществената неравномерност в обществото трябва да бъде компенсирана в областта на образованието чрез създаване на възможности за равен образователен старт.

Това може да се осъществи чрез подходяща система за кредитиране на студентите, която да ги освободи от финансови затруднения по време на следването и да ги направи независими от издръжката на родителите.

Образователната реформа цели ориентация към прагматизъм.

Преходът към пазарна икономика и демократизацията на обществото преобръщат ценностната мотивация за учене.  Училищата трябва да станат средища за формиране на жизнени методики и професионална компетентност.

Стратегия на учебните програми на началното и средното образование трябва да бъде постигането на базовата грамотност, а именно:

- да обучават и информират за началата на знанията, уменията и дисциплините, стоящи в основата на бъдещата специализация и на професионалното развитие;

- специализирано да насочват към актуални и дефицитни области на знанието - икономическа и правна култура; познания, умения и вкус към качествен бит, към здравословен и хигиеничен начин на живот, към поддържане на дом и семейство, към ефективен труд, към езикова култура, към култура на развлечението.

Училището трябва да формира информационна култура от ранна възраст:

- способности за усвояване на готова качествена информация, съобразена с международните стандарти и отчитаща информационната обвързаност на днешния свят;

- способности за самостоятелно, многовариантно и активно извличане на информация.

Формулата "отворен към знанието човек" предполага нови начини за интелектуално натрупване и приложение, съставляващи база за непрекъснато образование - образование, превръщащо подготвителната фаза в постоянен елемент на човешката жизнена дейност.

Откриването и авансирането на индивидуалните възможности и таланта, които гарантират интелектуалния растеж на обществото, трябва да се диктува не от утопията на бъдещо идеално устройство, а да бъде насочено към ползата и удоволствието от познание и култура в личния живот.Реформата трябва да осигури образование, даващо основата, върху която човек да съумее да постигне своя максимум.

Хуманитарният блок в образованието трябва не само да бъде изчистен от идеологическите фалшификации, но и да се превърне в старт за отъждествяването ни със световната и националната културна класика и перспектива. Това означава насоченост към знание, което съдържа морални принципи и предпоставя морална реализация на личността.

Историческият клон на познанието, наред с освобождаването от еднолинейност и партийност, трябва да превъзмогне ограничаването си само до политическата история.  Разширяването на хуманитарния хоризонт е свързано с нов тематичен обхват в културно-историческото познание.

Новата хуманитарна ориентация трябва да даде възможност на училището:

- да формира гражданската култура на българина; да елиминира балканските стереотипи в политическото и битовото поведение; да култивира манталитет на толерантност и търпимост, на лоялност и почтеност;

- да формира сакрална култура, хранеща уважение към богатството на националната традиция, неутрализираща нихилизма, възвръщаща българина към християнския му корен;

- да надмогне варварски насаждания атеизъм чрез религиозно просвещение.

Училището се нуждае от постановка на образованието, която би възвърнала авторитета на учителя, превръщайки го от говорител на чуждо и стандартно съдържание в педагог с лично мнение и познания.

Системата на висшето образование трябва да гарантира създаването на висококвалифицирани специалисти, които ще бъдат търсени както на българския, така и на международния пазар на работната сила. Едновременно с това трябва да се гарантира и

правото на всеки гражданин да задоволява своите образователни потребности назависимо от възрастта.  Висшите училища трябва така да формират учебните си планове, че учебният процес в максимална степен да съответства на индивидуалните способности и интереси на студентите.  Висококачественото висше образование изисква значителни финансови средства, добра материална база и елитен научно- преподавателски състав.  Това изисква нови принципи за финансиране на висшето образование, нови принципи за заемане на научно-преподавателските длъжности, ново виждане за развитие на науката във висшите училища.

Ние сме убедени, че въпросите на културата, образованието и науката не бива да бъдат считани за второстепенни - нерешаването на тези проблеми е като бомба със закъснител.  Ние придаваме на тези проблеми същото значение, кавото и на смяната на икономическата система.