Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ДЕКЛАРАЦИЯ - ОБРЪЩЕНИЕ[1]

 на ФКГД към Правителството на НРБ

Федерацията възникна като политическо движение, което си поставя за цел демократичното преобразуване на обществото ­ към общество без идеологически лъжи и тайни решения вземани зад гърба на народа. Федерацията разглежда себе си като обществен гарант на демократичния печат и масовите комуникации, освободени от политическа цензура. Тя работи за такова правно устройство на страната ни, което да осигурява обществения контрол върху дейността на всяка една политическа и социална организация.

Федерацията счита за свой дълг постоянно да насочва вниманието на обществеността към онези страни на живота ни, които по една или друга причина остават извън социален контрол и критика, към теми и проблеми, които определени сили се стремят да премълчат, към факти от миналото и настоящето, които някои искат да потулят.

Всичко това налага широката българска и международна общественост да бъдат своевременно запознавани с официалното становище на Правителството и на влизащите в него политически сили и партии по основни въпроси, засягащи икономическата стабилност и националния суверенитет на Република България.

Известно е, че крайъгълен камък във външната политика на България от Освобождението насам са отношенията ни с Русия и Съветския съюз, чиито стремежи за влияние на Балканите имат многовековна история. Но докато усилията на първите български правителства бяха насочени към създаване на суверенна държава, а не на 3адунайская губерния, комунистическите правителства съзнателно тласкаха страната ни към икономическа военна и политическа зависимост от СССР. В конституцията и химна на България бяха включени текстове, които не само унизяват националното ни достойнство, но и накърняваха държавния ни суверенитет. Антисъветизмът бе приравнен с държавна измяна.

Бяха предприети и реални стъпки от Политбюро на БКП и Тодор Живков за присъединяване на България към СССР. В страната ни бяха изпратени явни и тайни, цивилни и военни съветници.

Службата в полза на съветското разузнаване бе издигната в култ. Органите на БКП и ДС здраво се срастнаха със съветските тайни служби.

Поетата през последните години в СССР линия на преустройство и демократизация създаде впечатление за отслабване на дейността на съветските тайни служби зад граница. Днес обаче светът е свидетел на отлив от демократичните тенденции на развитие в съветското общество. Старият и добре познат сценарий, по който се развиват събитията в Прибалтика, будят тревога и загриженост. Федерацията разглежда тези събития като косвена заплаха за крехкия суверенитет на страната ни, намираща се в период на мъчителна борба за преодоляване на тоталитаризма и на своята многостранна зависимост от СССР.

Ето защо федерацията смята за свой дълг да се обърне към правителството със следните въпроси:

1. Формално опитите България да бъде превърната в съветска република не успяха, но на практика страната ни се оказа дълбоко интегрирана в политическата и икономическата система на СССР. Ние искаме да знаем какви са конкретните размери и прояви на тази интеграция? До каква степен българската икономика е зависима от съветската? Не представлява ли сегашното икономическо положение на страната ни форма на икономически шантаж от страна на СССР, имаща за цел да ни принуди да се върнем в орбитата на Съюза. До каква степен действията и бездействията на двете последни правителства на БСП водени от А. Луканов, могат да се разглеждат като съзнателно водене на страната към пълна икономическа безизходица, за да бъдат улеснени реставрационните амбиции на определени сили в СССР.

2. До каква степен БКП и сега БСП е обвързана организационно, икономически и личностно с КПСС? Съществуват ли взаимни споразумения и частни връзки между двете партии, пренебрегващи държавните институции и нанасящи вреди на националните ни интереси?

3. Има ли в българските държавни институции съветски съветници и каква е тяхната роля в такива важни за националната ни независимост държавни органи като Външно министерство, Държавна сигурност и армията? Какви съвместни операции са осъществявани от секретните служби на двете страни под съветско ръководство? Има ли уволнени или отстранени чужди съветници или сътрудници - колко, от кого и кога?

4. Каква е ролята на съветските граждани постоянно или временно пребиваващи в страната ни и какво се прави, за да не се допусне шпионаж в полза на СССР? Какъв е точно случаят с пристигането на нов контингент съветски граждани на работа в България в период на икономическа криза и нарастваща безработица. Има ли договор за това от кого и кога е подписан, по чие настояване и каква ще бъде "ползата" за страната ни?

5. Защо своевременно не се дава гласност за резултатите от посещението на Ал. Томов в Москва, срещите и преговорите, които е водил.

6. Имало ли е от страна на СССР опит за икономически натиск с политически цели както и опити за намеса в демократичния процес в България

7. Какво е направено от сегашното правителство и какво възнамерява да приеме, за да се преодолеят рецидивите в българо­съветските отношения, за да могат политическите, икономическите и културни връзки между двете страни да се градят на действително равноправна основа и нашите най-добри чувства към съветските народи да не бъдат помрачавани и експлоатирани от безскрупулни политици и идеолози, от безсъвестни кариеристи и от двете страни.

[1] Документът не е датиран. По съдържанието му го отнасям към август-септември 1990 година.