Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

ПРОТОКОЛ

от заседание иа Федеративния съвет на ФКГД, проведено

на 13.04.1991 г.

Председателстващият Йордан Василев предложи следния дневен ред:

1. Становища по политическия избор в днешния мовент.

2. Национална конференция на ФКГД - предложения.

3. Разни.

.....

П. Симеонов[1] (встъпително изказване):

Въпросът, на който трябва да си отговорим днес, е как да постъпят Клубовете за демокрация при очертаващата се политическа ситуация в СДС.

На вас са ви раздадени две проекторешения: едното се отнася за тази първа точка от дневния ред, а другото за предстоящата национална конференция.

С няколко думи: онова което всички знаят - вече участваме в правителството.

Когато го съставяхме изхождахме от позицията, че скоро предстоят избори и ще бъде добре да сме в изпълнителната власт, защото от изпълнителната власт много неща зависят. Да вземем само бюлетините и избирателните списъци, ами то стига.

Правителството, което избрахме обаче започна реформата. Преговорите по неговото съставяне така протекоха, че в последния миг се оказа, че СДС поема икономическия блок. Правителството започна реформата и е очевидно, че с това не вървим към избори.

Има два тезиса. Първият - да оставим нещата така, защото реформата, връщането на земята и приватизацията ще променят интересите на хората и от там ще се променят политическите нагласи на населението. Вторият тезис е, че не бива да чакаме повече, защото нищо не се променя само умората и досадата на хората расте.

От дълго време коментираме по тези въпроси и аз ще спестя излишно навлизане в техните дебри, предполагам, че обсъждането на двете алтернативи е омръзнало на всички.

Сега имаме нов проблем: Парламентът започна работата по Конституцията. Това е безспорен факт.

Ако опозицията прояви настойчивост, много е вероятно до първата половина на юли да проведем избори зa НС. Но даже и да няма парламентарни избори, ще има общински.

Ние от СДС не сме в състояние да диктуваме какви избори да има и кога да бъдат.

При това положение каква е картината при нас. При общо взето понижената роля на Националния координационен съвет в рамките на коалицията, в последните месеци бяха приети много нови организации. Вече 20 партии и политически движения членуват в СДС или са наблюдатели. По такъв начин се засили тежестта на извън парламентарната опозиция, което може да личи и от вън.

Вторият момент е Парламентарният съюз. В Парламентарния съюз продължава онова, което вече стана традиция. Липсва организация. В сравнение с предишните месеци нещата се задълбочиха. Очертават се две видими парламентарни групи. В първата надделяват увличащите се в словото хора, които често пъти вземат думата и нищо не казват (поне аз така преценявам), те си остават на равнището на митингите и това придава лекомислен и демагогски характер на изказванията им. Втората група са партизански настроени оратори, които вън от интересите на собствената си партия не са способни нищо да видят. Да блесне партията им, да покажат, че са те. Даже като излязат на трибуната и започнат да говорят, казват името на партията си и забравят изобщо да споменат, че са от СДС.

 В коалицията като цяло съвсем ясно се оформиха две крила - дясно и ляво. Лявото нарече себе си център. Дясното си избра сложното и трудно име Съвет на неолибералните и неоконсервативни сили. Двете крила ни ухажват в частни разговори, а някой път и в официални, а заедно с това публично ни атакуват. Атакуват ни, че сме били заграбили властта, че сме виновни за бавния ход на реформата, че на Федерацията е нисък рейтинга, че искаме да превърнем СДС в партия и прочие.

Общо взето, като ги стегне обувката, първото, което предприемат е да ни посочат с пръст. Вътре в СДС могат едновременно да ни обвиняват, и това се случва, че сме комунисти или пък, че сме фашисти.

Общото състояние на организациите на СДС е много пъстро. Ако в района между Кричим и Пловдив въпросите са решени в наша полза, то в някои села например около Русе практически няма СДС. В повечето места интелигенцията стои настрана. Стопанските ръководители плътно сплитат редиците си и гледат бързо да станат чорбаджиите. Обикновеният човек е стреснат от кризата и определено обвинява СДС за хала си. Пълзят вече такива слухове, такива настроения. Най-активните седесари все повече проявяват нетърпение. Парите и силите са на свършване, зачестяват оплакванията. Много характерно беше това на последното съвещание на националния консултативен съвет. Зачестяват оплакванията, че повече не могат да издържат. Нямат пари, нямат физически и психически сили да работят по-нататък.

По моя преценка, при някои местни координационни съвети ще бъде пресилено да се говори за политическа култура и политическа дисциплина. Продължават боричканията за властта в отделни селища. Това разбира се не е патент на СДС. Това характеризираше комунистическата партия през цялото време на нейното управление, а СДС очевидно наследява такъв национален или полуостровен манталитет в политическата дейност.

Поради лошата организация и липсата на йерархия, издигането кандидатите и за Парламент и за местните органи на властта ще бъде съпроводено с невероятни трудности. Вътрешните проблеми на коалицията могат да засенчат предизборното съперничество с БСП и от там да дадат решаващо отражение върху електората.

Вие може би сте чули вчера нашата[2] декларация по телевизията. Там ние казахме, че се идентифицираме със СДС, че вън от СДС не виждаме своето самостоятелно политическо съществуване, че който иска да прави някаква групировка - да се цепи, ние не възразяваме, но ние сме в СДС и вън от СДС не се виждаме. Ако приемем такава най-обща позиция с която да вървим към изборите, то ще рече, че ние предварително предпоставяме издигането на един кандидат от СДС в изборите.

Ще се борим за това. Аз ще разгледам няколко варианта. При един кандидат, при двайсетте организации, които ще предлагат кандидати, ще се стигне до създаване на вътрешнокоалиционни групировки, които по същество са вече очертани: дясната и лявата. Ако не се стигне до разцепление, почти сигурно е че левицата[3] ще получи повече кандидатски места. Така в резултат на бъдещите избори в бъдещия български парламент ще преобладават представителите на левицата – социалистите от БСП, и от СДС - социалдемократите, земеделците и прочие. Това ще се случи независимо кой ще победи - СДС или БСП. Левицата ще преобладава в парламента.

При това положение, ако СДС остане единно и победи на парламентарните избори, разцеплението вътре в коалицията е сигурно. Това ще предизвика, подчертавам го, и разцепление в БСП. Защо?

Ситуацията в БСП е сложна. Не са просто нашите приказки, ние да си говорим, че те се цепят. На последните три поредни събирания на политическия консултативен съвет[4] - във връзка с изборите и по повод декларацията, която беше приета във ВНС за неговата собствена работа[5], чрез Луканов, Йончев, Нора Ананиева присъстваха поне три различни групи, ако са групи, представители на БСП.

И трите пъти човекът който присъства от тяхното ръководство, казва: аз не съм в състояние да взема някаква позиция, не съм се консултирал. Отказваха да вземат позиция. Следващият, който присъства на следващото заседание на консултативния съвет, говори друго. Развива друга позиция. И пак като се стигне до решение, казва - трябва да се консултирам. Няма преструвки.

Съвсем очевидно там в момента няма един човек, който да може да поеме отговорност. Очевидно това не е Лилов. Той не може да вземе самостоятелно решение даже по дребни въпроси. Очевидно е много силно атакуван. Луканов по статут не може да вземе решение от името на тяхното ръководство. Останалите бихме могли да ги наредим по същия начин. Оформили са се някакви много относителни, преливащи се една в друга и успоредно с това противопоставящи една на друга, групи. Има групи народни представители, които изобщо не ходят в техния парламентарен съюз. Не се съобразяват с решенията им. Друг е въпроса, че те имат добре изработен рефлекс, но въпреки рефлекса при редица гласувания не гласуват единно. Разпечатките от електронното гласуване, са категорични в това отношение. Значи и те при победа на единно СДС, когато стане явно, че левицата преобладава в новия парламент и няма политическа сила, която отвън да ги крепи, ще се разцепят. В крайна сметка обаче пак ще се получи очерталата се картина. Едно управление на левицата.

Но да се върнем отново там, където тръгнахме: издигането на кандидати на СДС за предстоящите избори.

Да разгледама предлаганата вече множествена[6] листа - в една партийна бюлетина да има повече от един кандидат. Да вземем за пример синята бюлетина. При вътрешните обсъждания в СДС всяка партия ще предложи своите кандидати. Обсъждаме и оставяме няколко имена в бюлетината. При изборите избирателят в тъмната стаичка отбелязва за кого гласува. За избран ще се счита този, който е получил най-много гласове. Той ще събере подадените гласове и за останалите кандидати, вписани в нашата обща седесарска синя бюлетина.

Ако приемем такава бюлетина, тогава ще се изправим пред множество избирателни кампании. Всяка партия от СДС ще хукне да защитава своите кандидати. Ще тръгнат по села и градове партийните агитатори, ще агитират за своите хора, ще започнат взаимни оплювания между тези, които са в бюлетината, защото това си е съперничество. Ще се получи вътрешно съперничество и това ще отслаби силно нашата обща кампания, ще се разпилеят кадри и ресурси.

Ако разцеплението в СДС се задълбочи и се оформят двете крила с две листи, СДС ще води две избирателни кампании. При сегашните ресурси, искам да вметна, че ние сме бедни като църковни мишки и вие го знаете, в сравнение с БСП ние буквално тънем в мизерия, две кампании ще бъдат разорителни за СДС като цяло.

Ние няма да се питаме коя от двете групировки има повече шансове в бъдещите избори - СДС-център[7] или СДС­неолиберали и неоконсерватори[8]. Въпреки че заслужава да помислим и по този въпрос.

За нас е важен един принципен въпрос - коя от двете групировки ще съдейства за по-бърз преход към демокрация. И аз сега ще направя някои разсъждения, които са мои лични разсъждения и не ангажират Оперативното бюро.

Не трябва да забравяме едно основно правило - уличният натиск не печели избори. Изборите се печелят от този, който успее да привлече на своя страна хората, които се плашат от улицата. Мнозинството иска ред и спокойствие, тишина и нищо да не се променя. Човекът е по принцип консервативен. С възрастта това се увеличава, а при възрастовата структура на населението в България това е от фундаментално значение. Малцина са тези, които биха били привлечени от едно безредие, от катаклизми, от обещаване за някакви много радикални и бързи промени, свързани със сътресения. СДС-център определено вдъхват повече увереност. Повече увереност, че при спечелване на изборите ще продължи мирният процес, мирният преход от тоталитаризма към демокрация. В СДС-център има трима по-известни лидери. Днес прочетох в “Демокрация", че Зелената партия се отказвала от СДС-център, но поне онова, което аз слушах на заседание на Националния координационен съвет, зелените определено се присъединиха към СДС-център.

Значи там има трима лидери: Дертлиев, Каракачанов, Милан Дренчев, но да изключим Каракачанов. Каквото и да е личното ни отношение към тези хора, трябва да се признае, че тримата се ползват с авторитет и имат името на конструктивни политици сред обикновените хора, сред този, който формира образа на избирателя в България. В БСДП, в БЗНС “Н. Петков", в Екогласност, Зелена партия - това са най-популярните организации в СДС и имат най-висок рейтинг. За масовия човек перспективата, че тези хора и организации ще спечелят изборите вдъхва увереност, че няма да има големи сътресения, а и действително едва ли ще има такива при хипотезата, че това се случи. Мнозинството от българския народ е “социалистически" настроен. Идеите за равенството и социалната справедливост са много по-важни за него, отколкото идеите за частната инициатива, за демокрацията, за многопартийната система и т.н. Поне в сегашния етап на реформата, когато законът за земята още не е конкретизиран в един разностранен правилник. Мнозинството от хората по своето икономическо положение, по социалното си положение са левичари. това е характерно за нашата страна, поне в сегашния етап, а е характерно и за останалите страни от Балканите. Само си спомнете, че три или четири избори трябваха на десницата в Гърция, за да победи Папанnдреу, като при предпоследните избори за Папандреу излязоха фантастични неща за корупция.

И въпреки това те си гласуваха за Папандреу.

Другото крило на СДС – неолибералите и неоконсерваторите, има значително по-богат спектър от изявени личности. Тук са Стефан Савов, Георги Марков, Георги Спасов[9] от Демократическата партия, Елка Константинова, Александър Йорданов и Михаил Неделчев от радикалдемократическата партия, Стоян Ганев, Венци Димитров от ОДЦ. Към тях трябва да прибавим "Подкрепа" и АСП, които са извън парламента. Така че към лидерите трябва да прибавим Константин Тренчев и Николай Василев.

Пъстротата обаче тук не позволява да има един доминиращ /от национално известни личности/ сред останалите политически лидери. В това има и отрицателен елемент. Организациите, които са включени, с изключение може би на "Подкрепа" имат нисък рейтинг. Това са най–непопулярните организации при социологическите изследвания и ние трябва да държим сметка за това. Тази групировка определено е по-радикална, притежава повече възможности за извънпарламентарен натиск. Но едва ли ще успее да привлече мнозинството от избирателите и следователно предлага по-малко възможности за спокойна парламентарна смяна на системата.

С напредването на реформата ще расте апатията сред населението, това показва опитът на Унгария и Полша, следователно ще намалява политическото влияние на тази група партии. Така че, радикалната политика няма бъдеще. Тя е улица без изход.

Имах една среща с Георг Конрад (Той се е срещал и с Йордан Василев). Това е един много известен унгарски интелектуалец, свързан с опозицията, който беше кандидат за президент на Унгария и без малко щеше да стане. Той е присъствувал на митинга в понеделник[10] и казва: "В Унгария ние нямаме политическа партия, която да е в състояние да свика такъв голям митинг”. Аз го запитах: "А имало ли е?". Той казва: "О, да, имаше".

Имало е, ама сега няма.

Да мислим как да правим политика без митинги!

В раздадената ви идейна платформа съвсем определено говорим за либералната демокрация. Някак естествено нашите клубове претърпяха идейно развитие и в момента са в лоното на либерализма. Идейно ние, в преобладаващото число на нашите клубове, сме по-близко до демократическата или радикал-демократическата партия, отколкото до социал-демократическата или земеделската.

Това е от идейна гледна точка. Но от политическа гледна точка, от гледна точка на това, че винаги сме били привърженици на мирния преход, на спокойните действия, на аргументираното настъпление в преминаването от едната в другата система, ние сме по-близко до СДС-център.

Ние сме общо взето политически прагматици, хора, които търсят онова, което в момента е най-важно за страната. Еволюцията, а не революцията е важна в момента. Не може да се извърши нито социалистическа, нито социал-демократическа смяна на системата. Смяната на системата може да бъде само либерална.

В нашата страна се е получила интересна и прелюбопитна картина. Двете партии представителки на социализма - БСП и БСДП в практическата си дейност като партии, и в своето поведение за личностно, семейно и кланово устройване са либерали, а във фразеологията - социалисти. Защото виждаш ли те говорят за безработните, за гладуващите... Обратно - демократите, радикал-демократите, нашата родна десница, твърди че са либерали, че са десница, а издигат левичарски лозунги, привличащи гладните, аутсайдерите, безработните. С кого ще правим прехода? С агитка от лумпени? Десницата в начина си на действие са социалисти и комунисти, те искат с тропане по масата, от веднъж да решат проблемите. В обществото няма чудеса, има всекидневие.

Либерализмът при нас е в следствие на това, че ние осъзнаваме: в България в момента преходът може да бъде само либерален! Това значи и еволюционен. Постепенен. Стъпка по стъпка. Наши съюзници трябва да бъдат тези, които са съгласни да вървим така. Утре може да се наложи да имаме други съюзници с оглед променената ситуация, но винаги в интерес на България.

Тези мои разсъждения не ангажират Оперативното бюро. В оперативното бюро проведохме една продължителна и задълбочена дискусия. Изработихме подходяща за Клубовете позиция по отношение на очерталата се картина в СДС. Тези, които се обявиха за неолиберали и неоконсерватори, след обявяването на СДС-център, което се обяви като протодействие на тях, преосмислят ситуацията и при вчерашни разговори се разбра, че нямало никакъв съвет на неолибералните и неоконсервативните сили.

Не бива при всички сложности да пропускаме най-крупния политически факт в момента: процесът на създаване на клубове на СДС! Това беше една много стара наша идея. Ние я приложихме по времето на изборите за Велико народно събрание. След изборите социалдемократите ни обвиниха, че сме тръгнали да правим СДС-партия, и техните агитатори обикаляха страната и разгромяваха клубовете. Нанесоха страхотна вреда на СДС. През есента заговорихме открито от клубовете на СДС заедно с нашите клубове да направим синя партия с либерална платформа. На българската реформа е нужен либарален политически субект, който да извърши либералната реформа и ако не може сам да я извърши да бъде политически носител на либералните ценности. На реформата е нужен постоянен ценностен коректив. Иначе тя ще бъде катастрофа.

В момента отново се възражда нашата идея за клубове на СДС, но дума не се споменава за тяхната идейна база. Защо се събират хората там? За да заемем мястото на БКП в системата на властта? А?.. Мисля, че Подкрепа има някакво решение на своето ръководство да стимулира създаването но политически клубове на СДС. Това е изключителен политически факт, който трябва да обмислим. Ако има нещо, което да ме смущава в момента, това са политическите клубове СДС.

До сега на няколко пъти сме предотвратявали разцеплението на СДС, в много случаи сме играли решаваща роля при вземането на решения от СДС. Аз съм убеден, че днес нашето решение ще бъде от изключително значение за съдбата на демократичната българска опозиция. Убеден съм, че нашето решение ще формира отношението на СДС и на повечето организации в СДС.

Затова изказвайки се тук по целия спектър от въпроси, които засягат нашето писмо изпратено до вас предварително, да имаме предвид отговорът на това, как да постъпи Федерацията, за да знаем как да действаме от тук нататък. Благодаря ви за вниманието.

Й. Василев: Основната опасност за СДС е БСП. Ключови позиции в икономиката се заемат от бивши и сегашни комунисти. Огромната маса от БСП е съдбовно заинтересована от запазването на системата. Трябва да им дадем гаранции, че са нужни на страната, за да предотвратим анархия в икономиката. БЗНС има шанс за следващите избори.

Готовност на 55 депутати да напуснат Парламента. ВНС не е нужно на България. На комунистите не е нужна приватизация, нито Конституция. Конституция им трябва след година.

Хр. Иванов: Последиците от ликвидирането на клубовете на симпатизанти на СДС са тежки[11]. Сега тези клубове се възстановяват. Политическите споразумения ни правят съучастници в монопола на властта на БСП.

Руско Иванович, с. Петревене, Луковитско. В миналата изборна кампания политизирането беше грешка. Трябва да излезем с платформа. В нашето село сме на позиция: за демокрация. Във ФКГД да се привличат хора, които са готови за апостолска работа, млади, личности. Реформата се бойкотира от стопанската номенклатура, а Парламента - от комунистическото мнозинство.

Д. Луджев: Много се говори за 100-те дни на Правителството. Материалите за дейността ни през този период ще бъдат предоставени във ФКГД. Действията ни на всички равнища са блокирани и бойкотирани. Фирмите държат замразени 1 400 000 000 лв. Профсъюзите имат предложения за отстраняване на 200 стопански ръководители. Средната административна прослойка е негодна за стопанска дейност. Изходът е в разгромяване на монополите и създаване на малки предприятия; създаване на среден слой; можещите да получат съответно заплащане - реален пазар на труда.

Тези процеси не могат да се провеждат в екстремна ситуация: Неприятно е, когато сторонници на СДС изменят на лозунга "да издържим!" Появяват се нездрави амбиции. Тези, на които не им се работи, чакат своя светъл ден на улицата. Ние сами създаваме ситуация на блокаж. Световната банка е срещу дестабилизацията.

В. Панайотов: Световната банка е срещу дестабилизацията, а не срещу изборите. Една близка изборна дата се представя като фатална за реформата. Една близка изборна дата е мобилизация, която ще ускори реформата. Защо нашите представители в Правителството се боят от избори?

Д. Луджев: Не е вярно.

Гичка Филипова: Вървейки към изборите, ние сигурни ли сме, че ще спечелим? Имаме ли анализи за миналите избори?

П. Панайотов: Правителството върши огромна работа благодарение на присъствието на сини министри. Опитът за бламиране на Парламента е положителен - активизира Парламента.

Студентите се държат настрана от политическия живот на страната. Основната им маса е аморфна. Трябва да създадем организация сред тях, за да не ги използват реакционни сили.

Абкарян /Тополовград/: Не съм съгласен членовете на други партии да излязат от ръководството[12] и да не могат да членуват в клубовете.

Тошо Пейков /Ловеч/: Смяната на системата ще е трудна и продължителна. Политическата криза пречи на реформата. Демонополизацията не може да стане така, както го мисли г-н Луджев. С това ВНС не можем да вземем имуществото на БСП. В Ловешка област работата на местната власт е блокирана.

Желю Желев[13]:

Уважаеми Господин Председател,

Уважаеми колеги!

Много се затруднявам откъде да започна и какво точно да говоря. Онова, което най-много лично мен ме смущава и ме тревожи е отсъствието на достатъчно политически реализъм. Или по-точно казано – липсата на стремеж от хората, които формират политиката на СДС към по-голям, по-дълбок реализъм, който се основава на обективна информация, информация при това събрана от различните източници. Доста смущаващ е самия факт, че СДС няма собствени изследвания, не са правени такива изследвания. Мисля, че този революционен ентусиазъм, който отвреме-навреме избива до голяма степен е нещо неосъзнато, компенсаторно. Отново стремеж към митингаджийство – не искам да кажа, че в предизборната борба няма да има митинги, това е нормално, това се прави навсякъде, но че ударението отново започва да се поставя главно върху това значи, че си завираме главата в пясъка, вместо да се стремим да направим възможно най-вярната, най-пълната оценка на действителността и на тази основа да изградим своята стратегия и тактика.

Много се спори кога да бъдат изборите – дали през юни, или през есента. Аз мисля, че тази постановка, че този начин на поставяне на въпроса, не е най-коректният. Истинският въпрос е - ще спечелим ли изборите. При това става дума не за какво да е спечелване, а спечелване с едно подавляващо мнозинство, което ще развърже ръцете за ускорено провеждане на икономическите и политически реформи в нашата страна.

Аз много се тревожа от данните в социологическите изследвания, на които аз вярвам, за разлика от някои колеги. Ние по-рано не вярвахме на изследванията, но те ни показаха нашият резултат до десети от процента. Затова нека да не се самозаблуждаваме, че като не е наше изследване, то не е вярно и че не можем да се доверяваме на него. Ами представете си патовата ситуация. Аз не говоря за по-лошия случай, когато СДС може и да загуби изборите. Това вече означава катастрофа не само за СДС. Макар че никак не ми е безразлично дали СДС ще спечели изборите, или не. Истинска катастрофа ще бъде за България. Тогава вече на България ще бъдат затръшнати всички врати, защото за света това ще означава, че ние сме един негоден народ, който за втори път не може да спечели изборите с такава убедителна победа, която да гарантира действителната промяна, радикалната промяна, както напоследък стана модно да се изразяват - смяната на цялата обществена система.

Аз нямам нищо против изборите да се проведат през юни. Знам, че за това също има аргументи. Както има аргументи и за това да се проведат през есента. Много повече ме тревожи факта, че няма подготовка, не се върши нужната подготовка за изборите. Какви структури има СДС в провинцията? Приехме закона за временните управи, целта на който беше (това беше моя законодателна инициатива, с която се гордея) да даде равни възможности за всички основни политически сили да присъствуват във временните управи. Какъв беше резултатът? СДС има само 17% от кметовете. Защо? Защото няма структура, защото едно е да говориш приказки, едно е да дигаш лозунги, друго е да предложиш качествени хора и да ги наложиш, а това го нямаше. Това е страшното.

Аз лично бях много неприятно изненадан. Този закон по постановка уж беше изцяло в ущърб на БСП.

Другото, което също много ме тревожи, е, че на много места, не казвам навсякъде, на преден план излязоха хора, които са в голяма степен лумпенизнрани, хора, които не привличат, а отблъскват от СДС. Това е най-страшното за мен. Затуй трябва да се направи всичко възможно да се привлекат качествени хора, хора, които са уважавани от избирателите, които поради това непременно ще бъдат избрани, когато се предложат.

Общото настроение е такова, че напоследък много започнах да се дразня от понятието "граждански мир". Въпреки това ще кажа, че това е едно от големите постижения на България. И то се цени особено много навън.

На Запад уважението към България се изгражда върху това, че тя без ексцесии, без размирици, без кръв можа да започне по толкова смел, шоков начин, реформата. И не знам докъде ще може да я изкараме, доколко успешен ще бъде този край и дали докрай изобщо ще можем да запазим гражданския мир. В това отношение илюзии не бива да се правят.

Винаги е възможно при влошаване на ситуацията да се появят популистки сили, които да използват трудностите на населението, масовите обществени негативни настроения и реформата да бъде пометена заедно с официалните държавни институции. В други страни при подобна реформа са разстрелвали хората. В Египет например преди години, когато започнаха този тип реформа. Слава богу, у нас политическите сили дотук се оказаха на равнище. Профсъюзите, правителството и работодателите също засега успяват да закрепят процеса, да създадат такива гаранции.

Бях в Амстердам на “глобален панел” - това е среща, международна среща. Аз преди това не знаех, че изобщо съществува, но тя за трети път се събира. Това е среща на видни политически личности, където по една случайност са включили и мене. И беше много интересно да се чуят вижданията на такива големи като Шмид, като Хенри Кисинджър, като Перес - бившият министър-председател на Израел, външния министър на Холандия Брот, един изключително умен човек...[14]

...и за Чехословакия, и за Унгария все още няма гаранция за неблагоприятно развитие на процесите. Никоя от тях не е гарантирана, че ще може докрай да докара икономическата реформа без помощта на Запада. Затова аз пледирах западните страни да окажат максимално голяма финансова помощ и не само финансова на страните от Източна Европа, които са се ангажирали с една толкова тежка икономическа реформа, каквато е смяната на цялостната система. Даже си позволих да им напомня една цифра. Според специалистите във войната в Персийския залив за един месец време бяха смляни 100 милиарда долара. Аз им цитирах тази цифра, казах “не съм специалист, не мога да кажа колко е вярна, но я казват военни специалисти". Само една четвърт от тази сума - 25 милиарда, ако бяха хвърлени тази година в Източна Европа, това щеше да бъде мощен тласък, мощна подкрепа за икономическите реформи, защото ако реформите в Източна Европа не успеят, това неизбежно ще доведе до големи усложнения в цяла Източна Европа и ще влияе вьрху общия климат на европейския континент. Да не говорим за Съветския съюз, който сега поема този път и успехът и неуспехът на неговата бъдеща реформа ще зависи от примера на Източна Европа. В смисъл, че ако Източна Европа пропадне в усилията си за радикална реформа, това за консерваторите, представителите на тоталитарните сили в Съветския съюз ще бъде аргумент те отново да вземат властта и да се опитват да направят реставрация. Там все още това е възможно. От тази гледна точка на Запад най-много ценят съчетанието на реформата, на действителната реформа - не става дума за приказки само за реформа - с гражданския мир.

На Запад са много изплашени от това, което става в Югославия, което става и се очертава в по-лош вариант в близко време да стане в Съветския съюз. Дано не се случи това, дано да се намерят сили, които да предотвратят насилствения вариант на протеста. Плашат се дори, това, което става в Чехословакия, между чехи и словаци. Подобни проблеми в една или друга степен има и в други страни в Източна Европа. И на фона на всичко това, това, което става в България - радикална реформа, съчетана с граждански мир - се цени изключително много и това е вдигнало рейтинга на България толкова високо, че правят открито изявления да бъде приета България в Съвета на Европа преди Полша. Понеже Полша не е правила още парламентарни демократични избори.

Искам да се върна пак към изборите. Аз много се страхувам и от това и моите колебания са на тази база. Ние дори уроците от нашите избори не ги извлякохме както трябва. Страшно много загубихме от нашата пропаганда. Ние си създадохме представата, че ще спечелим непременно изборите, защото можехме да правим по-големи, по-ентусиазирани митинги, далеч по-ентусиазирани митинги от БСП. На това се базираше нашата увереност. Не си давахме сметка, че на тези митинги, освен нашата агитка в по—предната част до към средата на митинга, стоят други хора, които са излезли просто да видят аджеба тия пък какво искат, за какво пледират. И когато дойдоха изборните резултати, това подейства шоково върху цялата система на СДС и върху електората на СДС, защото си бяхме изградили тази погрешна представа.

Отново виждам да се повтарят някои предишни модели. Отново се минава на крайни лозунги, което не се харесва на българския гражданин. На българина това не се харесва, разберете го! Недейте да съдите по нашите привърженици, които са нетърпеливи, които при всички случаи ще гласуват за СДС.

На широката маса, която иска успех семеен, която иска реформи, българинът действително сега вече иска бърза реформа, но той иска непременно тези реформи да станат в условията на мир, на гражданско спокойствие, да не се стига до насилие, до ексцесия, той поначало е миролюбив и ние трябма да се съобразяваме с тази национална психология. В миналите избори някои от нашите лидери, като излизаха и размахваха разни закани срещу комунистите, това ще правим, онова, с това отблъснаха много хора от електората, тогавашния електорат на БСП, които щяха да дойдат с нас, при нас.

Аз бих дал за пример Йордан Василев как навремето си водеше предизборната агитация, когато нито веднъж не нападна генерал Джуров да го разобличава като номенклатурчик, като човек, който носи вина, който трябва да плаща и прочие. Напротив, с цялото уважение към него и тъй нататък, но принципните въпроси нали се поставят коректно. И се оказа, че това действа много по-силно на хората, много по-силно от директните нападки, ругатни и обвинения.

От какво се изгражда една крайна позиция в редиците на СДС? Аз много пъти съм мислил просто за себе си, да си обясня нещата. Естествено е нетърпението, естествено е разочарованието от бавната работа на Народното събрание, което за съжаление половината от времето се занимава със себе си, с комисиите, подкомисиите, обследването на един, на друг случай от вътрешния ред, от взаимоотношенията, вместо нон стоп да приема закони – това, което беше нужно на страната като юридическа основа за реформите. Повтарям, разбираемо е това недоволство, разбираемо е това нетърпение.

Но заедно с това се формира тая група, която иска излизането от Народното събрание, вожд на която е моят добър приятел Йордан Василев, в абсолютната честност и почтеност на когото никога не съм се съмнявал, защото ние сме приятели от много години, заедно в трудни ситуации сме правили много неща и претендирам, че го познавам като човек. Но мисля, че той представя тая група от хора, които искаха чрез това да бутнат Народното събрание да върви по-бързо, да го тласнат, да го стреснат, за да се заеме с работа. В тая група обаче има и други, които имат други мотиви, за да искат разпускането на Събранието – страха от досиетата. Тука се прави сметката, че като се разпусне събранието, всичко се приключва, покрива се и този въпрос няма да съществува. Има и хора, една трета категория, /имам конкретни данни, сега тука няма да цитирам, по-нататък вероятно ще се наложи да играем с по-малко открити карти/, които искат чисто и просто да работят за монархията. Те искат разгонването, пропадането на Народното събрание, за да не се гласува първото изречение “България е република”, като се надяват, че при следващия състав на Народното събрание, бъдещо Велико Народно събрание, ще има толкова много привърженици, ще могат да бъдат вкарани толкова много привърженици в парламента на монархията, че да се установи в България конституционна монархия. Казвам, за това имаме конкретни данни, включително и документи, които стигнаха до нас от Симеон, който инструктира някои лидери в парламента кога какво да поставят.

За да не удължавам моето изказване, аз лично мисля, че трябва да направим всичко възможно в максимално ускорен темп това Събрание да приеме Конституцията. Ако то не може, ако то забуксува първия момент, в който то даде такива доказателства, ние ще искаме неговото разпускане. Аз лично ще бъда един от хората, които твърдо ще настояват /ръкопляскания/.

Аз не изключвам и такова съчетание на нещата, това Събрание да приеме Конституцията бързо и някъде към средата на юли да направим парламентарни избори. Защо не? Всъщност може и малко по-късно да се направят, но поради общественото напрежение, аз съм за това, поради общественото нетърпение съм за това да станат по-рано изборите. Аз не съм за късни избори. /Ръкопляскания./

За промените, които стават в СДС. Мисля, че вътре в себе си има големи напрежения, които се показват и чрез разделянето на депутатската група на СДС и чрез формирането на тези два блока – краен десен блок, неолиберален, консервативен и центристки блок. Според мене, това се получи, защото някои от представителите на СДС не са толкова десни, колкото крайни. За мен дясната партия е спокойна партия и тя си има своята база. Парадоксалното у нас, за нас, за нашата действителност е, че се опитват да изграждат десни партии, без да имат те социална база. Няма ги бизнесмените още, няма ги собствениците, няма ги банкерите, няма ги търговците. Това са хората, заможната интелигенция. Това са хората, които обикновено са социалната база на десните, консервативни партии. В случая става дума за нещо много парадоксално, както между впрочем много други парадоксални неща стават в нашия политически живот. Хората, които претендират да бъдат десни, те всъщност приемат левичарската крайна тактика - не се връзват тези неща.

Аз все пак смятам, че може да се намери компромис между тези две групировки в СДС. Той трябва да бъде на основата на реалистичен анализ на действителността, върху който да се изгради една вярна, оптимална тактика и стратегия за бъдещата предизборна работа на СДС. Не би трябвало нито едната, нито другата групировка да се опитват да доминират, да налагат своите виждания. Това ще доведе неизбежно до разцепление, което в условията на предизборната борба е катастрофално опасно. Аз мисля, че това не е разцепление още, нека да не го драматизираме, но трябва да се търси компромиса и то не безпринципният компромис, а компромисът, на базата на реалната оценка на нещата, на реалните факти, премерването на собствените сили, реорганизацията на цялата опозиция, на нейните структури с оглед на успешното спечелване на изборите. Благодаря за вниманието. /Ръкопляскания./

Един въпрос беше изпратен до мен: моля, отговорете може ли на този етап процеса на демократизация в страната да се превърне във въоръжен конфликт. Ако е възможно, кога ще стане възможно? Слава богу, аз мисля, че няма още подобни опасности и дано да не се стига дотам, но използвам случая да кажа, че това в огромна степен ще зависи от СДС, от неговата трезва и реалистична политика. Ще бъде много глупаво, ако поради отсъствието на такава вярна оценка на действителността, СДС се поддава на провокации, една от които би могла да бъде СДС да разгони Парламента. Това ще бъде най-добрият подарък на БСП. Парламентът трябва да бъде разпуснат, когато той покаже своята неспособност, предварително не, предварително всичко ще бъде стоварено върху СДС. /Ръкопляскания./

 Тодор Тодоров /Горуня/[15]: Дълго време наблюдавам лицемерието, езуитщината на БКП, на тази терористична партия. Трябва да изземем имуществото на партията, милиардите, натрупани от срастването на партийната и държавна власт. Тактиката на СДС трябва да бъде близка до хората. Да се действа не с митинги, а със събрания във всяко населено място. Трябва да отстояваме Парламента, не бива брутално да прекъсваме реформата.

Сл. Сапарев: Мисля, че трябва първо да се приеме Конституцията и след това да се напуска Парламента.

Станка Райчева /Варна/: Кредитът на Парламента е изчерпан. Без декларации, тотално напускане на ВНС. Клубът във Варна е консолидираща сила в СДС. Има недоволство от поведението на Дертлиев, Луджев и отчасти на Ф. Димитров. Ние сме за консолидация на всички сили в СДС - да издигнем за кандидати избираеми личности.

Н. Николов /Елена/[16]: Хората в Елена настояват за по-скорошни избори, убедени, че Президента ще бъде преизбран и изборите спечелени от СДС. Не успяхме да вкараме хора от клуба във временната управа. БСДП и БЗНС гледат повече към властта. Ниският рейтинг на клуба се дължи на това, че в средствата за масова информация се изявяват повече хора от другите партии. Федерацията трябва да коригира рейтинга си чрез публични изяви[17]. Членове на други партии да не се приемат в Клубовете.

Илия Джамбазов /Пазарджик/: Ние сме против участието на членове на други партии в Клубовете. Да се изключи от името на ФКГД думата “гласност”. Демокрацията включва по принцип гласността. Да имаме печатен орган. Депутатите от Клубовете трябва да работят за повишаванене рейтинга на Федерацията.

Людмил Георгиев /Благоевград/: Клубът в Благоевград е в основата на СДС. Той води опозицията и в града, и в Македония. Всички съблюдават нашите решения. Ние сме за мажоритарна система. Искаме избор на нов Парламент още през юли-август. Мит е, че опозицията има водещо място в правителствато, мит е и че има реформа и тя върви. Смятаме, че клубовете трябва да имат дясна ориентация. Считам, че ако сега СДС има 28 %, то през есента процента ще бъде по-нисък. Ако лидерите и опозицията се страхуват да поемат риска - Пиринска Македония няма да ги чака да зреят!

Иван Будинов /Петрич/ - Клубовете работят за СДС, а партиите за себе си. Президентът уважаваме много, ние сме сини, искаме Парламентът да работи действително. Избрахме във временните управи хора за провеждане на избори, а не да управляват.

Н. Георгиев[18] /Казанлък/: Цялото гражданство на Казанлък подкрепя Клуба и СДС-център. Добре ще е към нас да се присъедини и Конституционния форум на проф. Генчев.

Н. Близнаков[19]: СДС загуби свежестта си. Трябва да сменим лозунгите. Промъкват се нетолерантни отношения във Федерацията. Да бъдем предпазливи при употребата на "ляво" "дясно". Трябва да съберем гласовете на 30—40 % мълчаливо мнозинство, програмата “Равен старт” ще бъде поддържана от 80% от електората на БСП/БКП и СДС. “Шанс за всички” - разбиване на червената мафия и печелене на изборите. Това е мнението на Пловдивския клуб.

Вълчо Куртев /Несебър/: Ние създадохме СДС и партиите в него, но след нас няма никой.... Двама души във временната управа срещу 90 не могат нищо да направят, претопиха се.

Обяснявахме, че СДС дава земята /3акон за земята/, но ни обясниха, че председателя не дава. Хората казват: “Вие ни излъгахте”, "Деполитизираните" комунисти останаха в предприятията, а ние не можахме да влезем в тях.

Има разногласие между мнението на хората от провинцията, НКС и това, което се говори в Парламента.

Християн Ганев /Русе/: Гражданското движение[20] трябва да бъде в състава на СДС. В Русе от 5 кандидата на СДС, 3 са от клуба. Изборите ги спечелихме със своята умереност. Ролята на клуба е да изглажда недоразуменията с умерена, центристка политика. Русе е син град, с много сини кметове, но с ниска ефективност. Червените си пишат молбите за напускане на временните управи, т.е. готвят се за избори.

Д. Пушкаров[21]: Това не е разцепване на СДС, а опит за преразпределение на електората. Между една партия и парламентарната й група трябва да има етика. Парламентарна демокрация не може да има при недемократичен Парламент. Мнозинството е на недемократична партия в лицето на БСП. Имам предвид инсинуациите на Нора Ананиева по отношение на Президент и Правителството.

Граждански мир има ли при този Парламент? Едно лошо икономическо състояние лошо време за избори ли е? Нека да каже и г-н Президентът.

П. Симеонов: Предлагам на вашето внимание проект за решение. Моля да го изслушате и след това ще го обсъдим. (чете го[22]) Имате думата.

....[23]

След дребни редакционни бележки, основният текст бе приет с мнозинство.

П. Симеонов: Оперативното бюро има предложение за свикване на Национална конференция на ФКД през м. май. Предложени са две дати - 4 и 18 май. Моля ви чрез гласуване да определим датата, ако няма възражения по принцип. Имате думата за изказвания.

Няма изказвания.

....[24]

П. Симеонов: Предлагам ви предварителен дневен ред от пет точки.

За тема на конференцията предлагам: “ЗА СМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ”

... [25]

Има ли възражения по същество? Няма.

За подготовка на проекто-програмата предлагам да изберем работна група. Оперативнота бюро предлага: д-р Ж. Желев, П. Симеонов и Г. Фотев.

Димитраков: Мисля, че този състав е прекалено малък. В комисията предлагам да влязат и В. Панайотов, Д. Ненов, Иван Евтимов. Редно е да се включи и Вл. Петков като координатор на експертите.

Ив. Панайотов: Предлагам н Ани Серафимова като човек, запознат с развитието на ФКГД.

П. Панайотова: Нека участва и Ангел Димитров.

....[26]

П. Симеонов: Трябва да изберем и работна група за подготовка на проекто-промени в Устава. Нека помислим за подходящи хора.

Диан Гладичев: Предлагам Еленко Божков, П. Абаджиев и Й. Соколов[27]. Двама юристи и един човек, запознат в детайли с работата на ФКД ми се струва достатъчно като състав.

....[28]

В. Панайотов: Струва ми се разумно да определим и броя на делегатите, които ще представляват един клуб. Според мен е добре да са двама.

П. Симеонов: Членският състав на клубовете е различен като бройка. Предлагам на 30 души да присъства 1 делегат. Ако клуба е с членски състав по-малък от 30 души, да има право да бъде представляван от един човек.

....[29]

Гласуване: приема се с единодушие.

П. Симеонов: Клубовете за демокрация бяха едни от инициаторите за създаване на СДС. Вече можем определено да кажем, че Клубовете изиграха основна роля в отстояването на СДС.

ФКД укрепва организационно. От всяко заседание на Оперативното бюро се изпраща информация до клубовете в страната. Изпращат се и всички решения и декларации, направени от името на Отеративното бюро.

За съжаление обратната връзка е слаба. Отправям към вас призив за създаване на нови клубове. Закривам заседанието.

На заседанието на Федеративния съвет на ФКГД присъстваха представители на 60 /шестедесет/ клуба от общо членуващи във Федерацията 102 /сто и два/.

Утвърдил: ..............          За протокола: ..................

/П. Симеонов/                     /Победа Панайотова/