Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd All rights reserved.
|
Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация |
||||
|
Бюлетини на Оперативното бюро на Федерацията
28.01.91
Писма, информации, декларации от ръководството на Федерацията
19.07.91 /І/ 19.07.91 /ІІ/
Бюлетини за заседанията на Националния координационен съвет на СДС
Протоколи от заседания на ОБ на ФКГД
05.06.91, пр. №2 17.07.91, пр. №4
Протоколи от заседания на Федеративния съвет на ФКГД
|
ДОКЛАД ПРИ УЧРЕДЯВАНЕТО НА СОФИЙСКИЯ КЛУБ ЗА ЛИБЕРАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ[1]
Дами и господа, Ще се спра накратко върху процесите, развили се в СДС. СДС по статут беше създаден като коалиция от партии, но до изборите и по време на изборите той действаше като движение, тъй като партиите, влизащи в съюза нямаха изградени национални структури и не можеха да действат като самостоятелни политически сили. До и по време на изборите, СДС се реализираше, се изявяваше като движение. СДС загуби не защото беше коалиция, а защото беше слаб като опозиционно движение. СДС нямаше време да изложи позициите си. Голяма част от хората, особено в селата и малките градове, останаха под влиянието на демагогстващата с успешни пропагандни ходове комунистическа партия. Много от избирателите не бяха се освободили от страха пред репресии, насаждан от комунистите дълги години. СДС не проведе и достатъчно добра пропагандна кампания. Наблегна с на митингите, вместо на индивидуалната работ с хората. Вестник “Дума” пропагандираше по-талантливо от вестник “Демокрация”. Не фалшификациите на изборите, каквито несъмнено имаше, а слабостта на опозицията, липсата на време за подготовка и незрялостта на част от населението за цялостна смяна на системата, съчетани с умелите действия на пропагандата и репресивна машина на БКП, лишиха СДС от победа. В следизборния период, лидерите на опозицията се оказаха в парламента, Желю Желев бе избран за президент и опозицията остана фактически без дейно ръководство. Създадените по време на изборите организационни структури залиняха. Макар и загубила изборите, опозицията получи достатъчно места в парламента, за да се почуства едва ли не победителка. Маневрите на правителството на Луканов, демонстриращо слабост и неумение да управлява, засили в опозицията илюзорната увереност, че тя владее положението в страната. С падането на правителството на Луканов и създаването на коалиционно правителство, доминирано от силните фигури на министрите Костов и Луджев, и на безпартийния министър-председател, се усили чувството за победа и за слабостта на комунистите. В тази обстановка, партиите от коалицията започнаха да мислят за бъдещото си самостоятелно участие във властта. Започна самоопределянето на партиите, което бързо се изроди в остро съперничество под покрива на СДС. Най-големи шансове в привличането на повече привърженици имаше БСДП, тъй като предлагаше възможност за най-безболезнен отказ от комунизма и заставане на социал-демократически позиции, изискващи относително малко вътрешно напрежение и борба, за да бъдат приети от хора, доскоро манипулирани от комунистическата пропаганда. По същия начин действаше и БЗНС “Никола Петков”. Партията ерозираше казионния БЗНС и също предлагаше безболезнен начин за смяна на предишните политически възгледи с нови, но не много по-различни. Партийното самоопределение удари по непартийни организации, влизащи в СДС. Така Федерацията на клубовете за демокрация - като един първичен плуралистичен модел на СДС, загуби много членове, прехвърлили се в партиите, съставящи коалицията на СДС. ФКД обаче не се обезлюди, защото бяха създадени много нови клубове, главно в провинцията. Други малки и не толкова популярни партии и партии с дясна идейна ориентираност като ДП, РДП и ОДЦ, и др., предлагащи много по-различни идеи от господствалите до момента в обществото, идеи, подлагани на системна дискредитация от комунистическата пропаганда, не можеха да разчитат на масова подкрепа. Наблюдавайки как растат и укрепват БЗНС “Никола Петков” и особено БСДП, тези партии и организации мечтаеха за такъв ход, който да ги спаси от участта да останат с размера на кръжоци. По този начин интересите на малките и дясно-ориентираните партии в СДС съвпаднаха обективно с тези на БСП и БЗНС-официален. Последните също най-много се страхуваха от БСДП и БЗНС “Никола Петков”, поради техните реални възможности да привличат електората. С приемането на няколко малки, но силно амбициозни партии в СДС, (например АСП) стана възможно в Координационния съвет гласовете да бъдат изменени в полза на малките партии и организации. Интересите на тези партии съвпаднаха и с амбициите на “Подкрепа” да контролира опозицията. Както “Подкрепа” се нуждаеше от тези партии, за да се наложи в Координационния съвет на СДС, така и те се нуждаеха от профсъюза, за да получат масова подкрепа. Така се роди техният съюз и планът за разрушаване на коалиционния характер на СДС и създаването на движение, за което вече нямаше никакви реални основания, тъй като партиите се бяха обособили. Идеята за движение обаче съдържаше необходимите силни елементи, правещи възможно укротяването на големите опозиционни партии и организации и дори тяхното елиминиране. Идеята за движение даваше невярно, но затова пък просто и разбираемо обяснение на привържениците на СДС защо са загубили изборите – поради партийните партизански борби. Тя поставяше абсурдното искане за разтурване на вече изградени партии в името на желязно единство. Искане, което звучеше красиво и идеалистично, но целеше не единство, а точно обратното. Чрез атаката срещу партиите се търсеше и идейната им дискредитация. Това, което беше силно у БСДП – че тя предлагаше близки идеи до тези на “реформиращите се” комунисти – беше използвано, за да се превърне в нейна слабост. БСДП беше обвинена, че е еднаква с БСП и че нейните лидери са предатели, виновни за съглашение с комунистите, а оттам и за всички трудности в страната. Вървящият след СДС електорат, измъчен от кризата и обезверен от ежедневното нарастване на трудностите, само чакаше някаква проста идея, която да му обясни защо страда. Той и не се усети, че му пробутват една стара и изтъркана комунистическа уловка за “врага с партиен билет”. Операцията срещу партиите и коалициите, защищаващи коалиционния характер на СДС, започна да се развива успешно. Но операцията се провеждаше не толкова на идейна основа, колкото чрез клевети, фалшификации, груби нападки и изобщо с помощта на всички срамни пропагандни средства, познати ни от комунистическия печат. Изграждайки своите партийни организации и БСДП, и БЗНС “Никола Петков” направиха голяма грешка. Те мислеха повече за собствената си организационна изграденост, отколкото за организацията на коалицията. В много от структурите на СДС, в неговия апарат, надмощие взеха малките партии и “Подкрепа”, доколкото всички, работещи в апарата на СДС бяха и членове на “Подкрепа”. Новите хора от апарата прогониха тези, които бяха изнесли на плещите си първите избори, хвърляйки върху тях вината за загубата. Така, разполагайки с апарата и с вестника на обединената опозиция “Демокрация”, партиите и организациите, съюзени около идеята за движението, получиха изключително широк оперативен простор. Те още веднъж доказаха от какво голямо значение е апарата и печата в политическата борба. БЗНС “Никола Петков” усетила опасността, се опита да противостои, образувайки с БСДП “СДС-център”. Но, притисната от една страна от адептите на движението, а от друга от натиска за обединение с БЗНС-официален, тя разбра, че може да оцелее, макар и сведена до третостепенна сила, само под крилете на силните на момента в СДС, под крилото на движението. БЗНС “Никола Петков” вдигна бялото знаме и, предавайки довчерашния си съюзник БСДП, напусна и ВНС. Другите три големи организации в СДС – Зелената партия, сдружение “Екогласност” и ФКД отначало се опитаха да запазят единството, като подкрепят идеята за движение в нейния разумен вариант – на широко обществено значение, при запазване на партиите. Тъкмо тази позиция се оказа най-страшна, тъй като тя дискредитираше истинските намерения на привържениците на движението. Ето защо ударът срещу тях не закъсня. “Екогласност” бе разгромена поради слабата й организационна структура и неясна политическа позиция. Зелената партия и ФКД обаче упорите се съпротивляват. Те са по-добре организирани, а и много от техните привърженици са образовани хора, които започнаха да усещат, че има нещо гнило в красивата идея за единно движение. Опитът на привържениците на идеята за движение нямаше да има такъв голям успех, ако не им помогна положението в парламента. Парламентът работеше като всеки парламент, но тъй като очакванията към него бяха прекалено големи и несвикналото с парламент мнозинство от народа бе възпитавано в комунистическа експедитивност, то видя в парламента “говорилня”. Комунистите съзнателно усилваха това впечатление, за да дискредитират още неродената парламентарна демокрация в нейния зародиш. Отношението към парламента се влошаваше от ден на ден. Привържениците на движението се възползваха от стария пропаганден трик – да печелиш популярност като говориш против това, което повечето хора също не харесват. 39-те депутати напуснаха парламента и в очите на всички, настроени критично към него, станаха герои. Първоначално тяхното излизане имаше ефект, защото накара останалите да заработят по-бързо. Но излизането от парламента беше използвано за разправа със всички, които останаха в него, както и със самата парламентарна институция. Под заплаха беше поставена самата идея за демократично устройство ва страната ни. Излизането от парламента имаше определен пропаганден ефект, тъй като позволи на излезлите да твърдят, че всички оставащи в него са предатели, съглашатели и агенти на комунистите. Възпитаното в комунизъм население, свикнало да разделя всичко на черно или бяло и все още нищо неразбиращо от демократичните принципи на водене на политическа борба, повярва на този силен, но елементарен ход. Грозната и нечестна атака срещу собствените съюзници, обвинени във всички възможни грехове, амбицира останалите в парламента да отстоят докрай позициите си. Комунистите бяха на седмото небе от щастие. Те активно запомагаха работата в парламента да върви. Те знаеха, че каквато и демократична конституция да бъде приета, каквито и закони да се гласуват, те ще бъдат обявени за комунистически. Това, към което те се стремяха от самото начало, да дискредитират самата възможност в България да съществуват демократични институции, беше направено открито и безцеремонно от самата опозиция. На комунистите им оставаше да заемат позата на защитници на демокрацията и по този начин напълно да дискредитират и за в бъдеще, всяка мисъл за демокрация. Депутатите от СДС, останали в парламента, съзнаваха, че трябва да направят всичко, за да защитят принципите на демокрацията, правото на съществуването на демократичните институции и законност. Но те бяха в мръсна клопка. В парламента трябваше да правят закони с комунистите, а вън от парламента им предлагаха присъединяване към антидемократични искания. Борбата стигна своя абсурден връх. Конституцията беше приета и както се очакваше, излезлите от парламента я обявиха за комунистическа. И едните, и другите в СДС нямаше накъде да отстъпват. Разрухата в СДС стана факт. Грандиозната операция по омаловажаването на големите партии и организации в СДС успя за сметка на погребването на опозицията. Единствените, които извличат дивиденти от братоубийствената война са отново комунистите. На приемането на конституцията привържениците на движението отговориха с гладна стачка. Както едните знаеха, че ще загинат като политици, защищаващи демокрацията, ако не приемат конституцията, така и другите виждаха в гладната стачка (този по същество терористичен акт) единствена възможност да се наложат. Това беше краят на ожесточението, краят на една ескалация, започнала невинно и която може да завърши фатално за реформата и демокрацията, за цялата страна. Сега вече е много сложно да се постигне помирение. Тези, които на всяка цена искаха да превърнат СДС в единна синя партия, заговориха отново за коалиционния характер на СДС сякаш нищо не беше се случило. Те не искат да признаят своята грешка. Те нямат доблестта да се извинят на хората, които несправедливо обидиха. Напротив, в стремежа си да скрият своя провал, те усилват хулите, удвояват злобата си срещу всички, които още в началото им сочеха разумния път. Те искат със всички средства да прехвърят вината “от болната глава на здравата”; те продължават с удвоена енергия да обявяват за враг всеки, който не сподели заблудите им.
“ “ “
Днес ние сме изправени пред разединението на опозицията от една амбициозна група, служеща си с антидемократични средства, с възможно най-отвратителната пропаганда, използваща тоталитарните рефлекси на хората и загубата на демократичния усет в определени групи от народа ни. За съжаление, сред идеолозите и активните дейци на тази група са и представители на нашата федерация. Уважавани интелектуалци, някои от които спечелиха известност с гражданското си поведение при бившия режим, днес изповядват идеи, които могат да будят само съжаление. И ако ставаше само въпрос за идейна позиция, това би могло да бъде разбрано, но става дума за нечестни действия, за опит ФКД да бъде превзета отвътре чрез нелегитимни събрания и конференции. Благодарение на усилията на тези хора, нашата Федерация изживява, макар и по-късно, същите сътресения, каквито настъпиха и в другите организации. Атаката е не само срещу законно избрания лидер на организацията, не само срещу ръководните й органи. Атаката е срещу принципите на демокрацията. Въпросът не е само да бъде спасена нашата организация. Въпросът е да се спаси възможността България да стане демократична страна. Реална е опасността, хора, които имаха пълна възможност да се борят за каузата си с парламентарни средства, но предпочетоха гладната стачка; хора, които взеха за заложници себе си, утре, ако дойдат на власт, да заложат всички ни, за да постигнат амбициите си. Реална е опасността такива хора, взели веднъж властта, да потъпчат всякаква законност и да захвърлят демокрацията като ненужна дреха. Политическият авантюризъм на тези личности, стилът на тяхната политическа изява, колкото и безобидни да изглеждат днес, утре могат да доведат до нова диктатура, независимо откъде ще дойде тя. Четиридесет и пет годишната разруха на духа на нацията, унищожаването на гражданското общество от комунизма, направи възраждането на демокрацията в България изключително труден процес. Моментът днес е изключително отговорен за бъдещето на страната ни. От това дали в България ще се намерят хора, които да отстояват принципите на демокрацията (върховенството на правото, законността, спазването на правата на човека, разделението на властите, уважението към мнението и идеите на другия, уважението към личността изобщо); от това дали ще се намерят хора, които да защитят крехките кълнове на свободата и да баротят за нея, ще зависи бъдещето на нацията. Отново, само една година след падането на Живковия режим, е необходима гражданска смелост, за да се застане срещу антидемократичната стихия, срещу инерцията, срещу вълната от пропаганден примитивизъм, срещу диктаторските амбиции на новите псевдодемократи. Считам, че е дълг на всички честни и мислещи интелигенти, на тези, които бяха едни от първите в борбата срещу тоталитаризма и не се поддадоха на безумни внушения, да се обединят и да защитят демократичното бъдеще на страната ни. Създавайки клуб на либералната демокрация, ние показваме, че има хора в тази страна, които няма да продадат демократичните си идеали, че не всички интелектуалци са се подвели по новите силни на деня, че в България все още има хора, мислещи реалистично и с отговорност за бъдещето на нацията. Дълго мълчахме, дълго чакахме разумът да надделее. Време е да заговорим ясно и открито. Да отстоим правото си на глас; да изпълним гражданския си дълг, да излезем пред обществото и да му кажем истината, колкото и горчива да е тя, колкото и да засегнем хора, които бяха наши приятели и които все още обичаме. Нека покажем, че още сме интелектуалци и можем да бъдем съвестта на нацията. Идват избори и те отново ще бъдат съдбовни. Намерети сили и време, и смелост да работите за победата на либерализма, на разума, на демокрацията. Нека отрезвим хората! Нека им покажем кой е демократичният път и кой води встрани от него! Мисля, че има кой да ни чуе, че много българи са зажадняли за честни и откровени думи. Нека не оставяме хората в ръцете на ловки и безпринципни политици. Нека още днес започнем своето дело.
25. VII. 1991 г. Иван Евтимов София [1] Докладът е на Иван Евтимов. Той не е произнесен на събранието. Представен е в ръководството на Федерацията за сведение. |
Документи от политическия живот Справки за партии и организации
Документи на ФКГД Декларация-обръщение на ФКГД до правителството на НРБ, есен 1990 Платформа на ФКД, есен 1990 - зима 1991 Платформа на ФКД, приета на 3 август 1991 Протокол от заседанията на Националната конференция на ФКД, Банкя, 20-21 юни 1991 г.
Документи за разцеплението на СДС Резолюция на клубове относно П. Симеонов и ФКД от 16 юли 1991 г. Заявление на учредители на първия Клуб, 16 юли 1991 г. Обръщение на Изпълнителното ръководство на ФКД до председателя на НКС, 16 юли 1991 г. Обръщение на СДС-либерали към българския народ, 18 юли 1991 г. Доклад на Филип Димитров за състоянието на Съюза, 22 юли 1991 г. Доклад на Иван Ефтимов при учредяването на Софийския клуб за либерална демокрация, 25 юли 1991 г. Доклад за социологическа анкета на Националната конференция на ФКД, 20-21 юни 1991 г. Събранието в Каспичан, 2 август 1991 г.
|
||
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd All rights reserved.