Това са няколко съображения, които исках да изтъкна от името на делегацията на Българската комунистическа партия иска да даде за конструктивно и предметно обсъждане на въпросите от дневния ред, позволете ми с няколко думи да ви изложа основните положения на бъдещия законопроект за политически партии, защото той фигурира в дневния ред на нашата "кръгла маса".
Законопроектът би трябвало да уреди по наше мнение само основните въпроси, свързани с правото на гражданите да създават политически партии, редът, по който става създаването на политическите партии, техните права, имущество, както и деликатните въпроси за тяхното прекратяване. Що се отнася до вътрешноорганизационните въпроси на политическите партии, те са от компетентност на тези политически партии.
Общите положения на законопроекта би трябвало преди всичко да прогласят основното право на гражданите за свободно сдружаване в политически партии и да посочат основните белези на политическата партия като обществена организация, чието предназначение е да съдействува за изразяване на политическата воля на народа и да съдействува за определяне и осъществяване на държавната политика.
По наше виждане политическите партии би трябвало да бъдат създавани и да съществуват само в рамките на Конституцията и на законите в страната. Наред и в продължение на тази основна идея е: трябва да се посочат основните изисквания при създаването на политически партии, които се съобразяват с Конституцията и законите, и да се предвидят изрични забрани за политически партии, които се изграждат на верска или етническа основа, както и политически партии, които си поставят цели, които могат да се постигат с насилие срещу установения с Конституцията държавен и обществен строй.
Една следваща група от въпроса, които би следвало да намерят място в законопроекта за политическите партии, се отнася до начина на тяхното образуване. Да се предвиди един минимум от граждани, чиято съгласувана воля може да учреди политическа партия, и да приеме устава на партията.
По-нататък в законопроекта би следвало да се уреди начинът на тяхното вписване, за да бъдат направени достояние на обществото, че съществуват тези партии и са създадени.
Правилно би било струва ни се, вписването на политическите партии да се извършва в регистъра на съда, по реда, който е обявен за вписване на всички юридически лица съгласно Гражданско-процесуалния кодекс и решението за вписването им да се обнародва в Държавен вестник. От този момент насетне на политическите партии би следвало да се предостави съгласно закона и качеството на юридическо лице, което им осигурява право да участвуват в гражданския оборот.
Важен е въпросът, свързан със съществуването на организации на политическите партии по работни места. Едно първо приближение към решаването на този въпрос би следвало да бъде като се държи сметка и за опита, който съществува в други демократични страни с продължителна история в законодателството в тази област, и да се предвиди, че се забранява образуването на организации на политическите партии във въоръжените сили, в прокурорски, прокурорските, в следствените органи, в държавните учреждения, а също така и в някои служби, които имат общонационално значение, като заведенията за образование, здравните заведения, националните средства за масова информация и т.н.
Все в тази връзка, съгласно политическата обстановка, в която живее страната е важно също така да се предвидят гаранции за невъзможността други обществени организации, вън от политическите партии, да развиват политическа дейност и да изпълняват по същество политически функции, които са присъщи на политическите партии. В това отношение в закона също би трябвало да се предвидят съответни механизми, които гарантират, че политическа дейност могат да осъществяват политическите партии, а другите обществени сдружения могат да осъществяват политическите партии, а другите обществени сдружения могат да осъществяват дейности, съобразно техния устав.
Основен е въпросът за правата на политическите партии, които трябва да намерят място в законопроекта. Между тези права би следвало изрично да се посочат такива основни политически права за политическите партии, като правото им да издигат кандидати за народни представители, народни съветници, кметове и други изборни длъжности, струва ми се без съдийските, да искат отзоваването, да организират събрания и митинги, обсъждането на политически въпроси, да участвуват в политическия живот, за да изразяват политическата воля на народа.
Важни и деликатни въпроси се поставят във връзка с имуществото на политическите партии, поради което на тях е необходимо да бъде отделено специално място. Стоят въпросите за източниците на имуществото на политическите партии, на техните финансови средствата и за тяхното недвижимо имущество.
В това отношение законопроектът би могъл да предвиди, че основният източник на средства за политическите партии е преди всичко вноските на техните членове, а също и развиването на издателска и друга стопанска дейност, която е свързана с основните цели и задачи на политическите партии, така, както те са определени в техните устави.
Що се отнася до държавното субсидиране на политическите партии - въпрос, по който има опит в чуждите законодателства и преди всичко в законодателствата на западните страни - биха могли да се възприемат две основни разрешения. Първото е: възможност за субсидиране на политическите партии от предвидените за тази цел средства в държавния бюджет при провеждането на изборите и участието на политическите партии в тях. и на второ място, във връзка с осъществяване на дейността на политическите партии, западните и други демократични законодателства приемат за основен критерий при определянето на тези средства за политическите партии броят на народните представители в съответните парламенти или други представителни органи. Във всеки случай това е един от въпросите, по които отношението между политическите партии и тяхното отделяне от държавата трябва да бъде проведен с най-голямо внимание и деликатност.
И на последно поред, но не и по значение, място стоят въпросите, свързани с прекратяването на политическите партии. Като се зачита автономността и самостоятелната воля на политическите партии тогава, когато самата политическа партия сметне това за необходимо, когато се слее или влее в друга политическа партия, или когато се саморазпусне.
Най-деликатен е въпросът за разпускането на политическите партии и в това отношение законопроектът, за да гарантира свободното и демократично съществуване на тези партии, струва ни се, би следвало да предвиди законов ред за разпускане на политическите партии, който би трябвало да бъде осъществяван пред съда с възможност въпросите и споровете в тази връзка, които винаги ще имат и политически характер, да стигнат и до Върховния съд на републиката.
Основанията за разпускането на политическа партия биха могли да бъдат пречките, които законът ще установи при тяхното създаване - тогава, когато политическата партия е противно на Конституцията и законите, когато в дейността си осъществява дейност на организация, изградена на верска или етническа основа и тогава, когато с дейността си използва насилието за постигането на тези цели.
Това са накратко изложение някои от основните положения на бъдещия законопроект за политическите партии.
Делегацията на Българската комунистическа партия е готова и ще помоли секретариатът да разпространи тези основни положения на законопроекта за политическите партии за обсъждане от "кръглата маса".
В заключение, позволявам си да отбележа също така, че до края на утрешния ден ще предоставим основни положения и на избирателния закон, за да послужат и неговите основни положения като основа за разискване и постигане на съгласие по основни идеи и разрешения, и за да се чуят различни становища по тези въпроси.
Благодаря ви.

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележка

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието