Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности

18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

 

НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА

Първо пленарно заседание

НДК, зала № 6

29 януари 1990 година, начало 10:00 часа, край 14:30

 
 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Добър ден и добре дошли на всички. Откривам поредното заседание на "кръглата маса" по темата за политическата система. 
Без да си присвоявам правото да правя каквито и да било преценки за досегашните изказвания, и още по-малко да насочвам бъдещите, бих искал все пак да кажа, че в основната си част те бяха декларации, които представителите на отделните организации изразяваха повече или по-малко пълно и цялостно своето виждане и своето отношение към съществуващата политическа система. Те бяха изказвания, които изразяваха платформи. 
Този факт предизвика недоволството на някои от участниците, които настояха да се пристъпи директно към полемиката, към разискването на онези въпроси, които са спорни и ни разделят. Мисля, че това не е съвсем правилно. Трябваше най-напред да се даде възможност на хората преди да влязат в дискусия по спорните въпроси, да заявят и изложат цялостното си виждане по темата, още повече, че става дума за гледната точка на отделни партии и организации, и едва тогава да се пристъпи към конкретни изисквания по спорните въпроси. 
Така че според мен ходът на разискванията не е бил неправилен и неудачен. Аз лично го намирам за съвсем естествен и нормален. 
Друг е въпросът, че отсега нататък ние трябва да се насочим към въпросите,които ни разделят и по които трябва да водим спор, да търсим конструктивно решение. Тъкмо затова на миналото заседание беше избрана смесена комисия от двете страни на "кръглата маса", която да открие съществените различия, да ги регистрира и да ги поднесе във форма удобна за дискусия и конструктивно решаване. 
Струва ми се, че тези разногласия са: 
Първо, по въпрос за характера на нашата държава: как тя трябва да бъде определена – като социалистическа, както настоява делегацията на БКП, към която се присъедини също така Отечественият фронт, или като парламентарна, правова държава, както настоява опозицията и присъединилият се към нея Български земеделски народен съюз. 
Второ, по въпроса за разпускането на първичните партийни организации на БКП по месторабота. Този въпрос мисля, че по-скоро се замълча от делегацията на БКП, тъй като очевидно за нея той не е така лесен за решаване. Още повече, че на много места в провинцията, доколкото ние имаме сведения, първични партийни организации са гласували резолюции да не се разпускат. 

Тъй като това е ключов въпрос, без разрешаването на който не може сериозно да се говори за демонтажа на тоталитарната структура, този въпрос трябва сериозно да се разисква. Ние смятаме, че той не е вътрешнопартиен въпрос на Българската комунистическа партия, той е общодържавен, национален и трябва да се разисква като такъв.
Третият проблем, по който различията се очертаха повече или по-малко ясно, е разпускането на репресивния апарат. Не става дума, разбира се, за Народната милиция, която е призвана да поддържа обществения ред, да осъществява контрола по транспорта и да се бори с престъпността. Към нея ние сме готови да се отнасяме с уважение, когато те изпълняват действителните си задължения. Отнася се за всички онези образования, които крепяха и все още продължават да крепят монополната власт на Комунистическата партия и привилегиите на партийната номенклатура. Става дума преди всичко за Държавна сигурност – тази частна политическа и идеологическа полиция на партията.

И четвъртия въпрос. Различия очевидно се очертават около структурното, кадровото и финансово обособяване на БКП и БЗНС от държавата и нейните структури. Доколкото срастването на Българската комунистическа партия с държавата, на партийния с държавния апарат, на партийната с държавната идеология, представлява гръбнакът на цялата тоталитарна структура, изградена у нас, ние смятаме, че този въпрос също трябва да се постави на масата на разискванията на следващия етап и да се разисква сериозно и детайлно.

За целта разбира се ще трябва да бъде предоставена цялата информация за партийните и държавни структури, както и за финансовото състояние на партията - партийно имущество, източници на доходите, наличност и пр.

Вероятно и по други, по-второстепенни въпроси, ще се окажат различия в рамките на голямата тема, която разглеждаме тук – темата за разграждането на тоталитарната система у нас. Но това ще бъде задача на следващата фаза, към която бихме могли да преминем още на следобедното заседание, ако разбира се, смесената комисия междувременно е успяла да подготви документ, който тя да постави на "кръглата маса".