Ние не участвуваме в комбинацията на Отечествения фронт.
Има думата др. Гошкин.
Другарки и другари,
Сега, след като разисквахме преди обед и изслушахме доста изказвания,
можем да помислим действително да изразим едно становище по-главно за това
как е замислено нашето участие и нашата помощ в този диалог. Сигурно не
съм само аз този, който очаквах, да се срещнем тук с опонентите. Не случайно
и др. Груди Атанасов започна с възражение по този въпрос.
Замисълът на ръководството, представители на двете управляващи партии,
е ясен – да се получи разискване на основните проблеми, които са набелязани
добре, и аз не възразявам, да се сумират мнения и, както се казва, по-нататък
по-висшият ешелон да излезе по-подготвен.
Смятам, че след това, което преживяхме, това не е верният път. Казвам
го направо. Аз смятам, че нашият капацитет няма да може да бъде използуван
по този начин. Ще дадем написани изказвани, стенограми, ще се извличат
приказки и накрая вече ще зависи от няколко души, които ще обработват тези
материали. Но не това е най-главното. Най-главното е, че ние трябва да
се срещнем, обществените организации, с представителите на Съюза или какво
ще го наречем, и да се изслушаме пряко. Нашият капацитет ще бъде използуван
най-добре в един начален пряк диалог с представителите на неформалните,
нека така да ги наречем. Мисля, че и др. Янков говори по този въпрос, но
мисълта ми е, че тази възможност трябва да бъде използувана докрай. Трябва
да бъде използувана, като капитал. Това е моето пожелание и предложение,
ако щете, защото да се получава връзката между нашия и другия форум Благовест
Сендов и Любен Кулишев, това също е нещо тяхно замислено. Аз не го проумявам
с целия си организационен опит.
Каква е обстановката? Вижте, ние сме набелязали хубави въпроси - политическата
власт. Отварям скоба, за да кажа, че като е поставен въпросът за политическата
власт, така е поставен и въпросът за собствеността. Отделно да се акцентира
върху него, няма нищо да спечелим. Нито на практика в тази трудна година.
А той освен, че е практически въпрос, той е и програмен въпрос. Това, което
каза др. Петков, да се възползуваме от опита, "Солидарност" не са успели
да го решат, той има и обратната страна. При толкова много разисквания
и спорове те не можаха да го решат. Значи това не е лесен въпрос.
Казвам само, че примерът има две страни, но политическата власт, по-общо,
като парламентарна власт, като закон за избори и по-нататък начин на работа
при новите парламентарни условия, всичко това влиза вътре, а по въпроса
за собствеността смятам, че това, което сме изнесли досега, е предостатъчно.
това е мое лично мнение.
Така или иначе още от снощи, както каза др. Георги Атанасов, Съюзът
на демократичните сили обяви според мен предизборна борба. Той излезе със
своя платформа. Остава и ние да излезем със своя платформа и, както се
казва, да я обсъждаме в конфронтационен стил. Това, разбира се, не е приемливо,
но говори за една обстановка, която трябва да премислим много добре и да
излезем със съответни структурни позиции.
Другарят Сендов, с когото сме водили много разговори по българските
въпроси, поставя твърде аритметично грубо за неговия математически мозък
въпроса - почва борба за власт! Каквото и да го въртиш, той, както се казва,
изплю камъчето. Какво трябва да се направи. Ние не можем да приемем такава
алтернатива, а може би и самият той го каза в съвсем свободен разговор,
затова аз не се хващам за думите, но тук стои и въпросът за конструктивността.
Какъв диалог ще водим ние? Аз съм си го представял така. След много обмени
на мнения все пак спорещите страни ще трябва да излязат с доближаване на
едни позиции, които не само да помогнат за излизане от сегашното критично
положение, особено през тази година. Ще използувам възможността да изтъкна,
че др. Белчев излезе с едно наистина великолепно, конкретно и спокойно
слово, след което няма какво повече да се каже. Но няма гаранция, че ще
се задоволим с този род отношение към нещата така, както започна работата.
Този въпрос трябва да се постави както трябва, т.е. съвсем открито.
Ние вече сме отречени като формални. Трябва да кажа, че за дейците
на движението за мир това обвинение не е нещо ново. На международни форуми
ние сме се сблъсквали често с обвинението, че българското движение не са
равностойни, тъй като са формални, а те са формални, защото поддържат позициите
на своето правителство. Аз неведнъж съм влизал в спор по този въпрос и
трябва да ви кажа, че в тези спорове съвсем не сме били по-слабите, защото
зад нашата поддръжка на правителството и държавната политика е седяла позитивна
програма за мир, която, колкото и да беше осакатена за известен период,
е давала известен резултати. Защо споменавам всичко това?
По-късно, погледнато от сегашния етап, ние виждаме, че тези обвинения
са свързани с периода на конфронтация в международните отношения, от една
страна, и с взаимното изграждане на образа на врага. С рязката промяна
в международните отношения този образ се стопява. Това обвинение в международен
план отпада, а сега имам чувството, че нашите опоненти усилено се стараят
да изградят в наше лице един образ на врага. Грубо казано, но не мога да
го видя другояче на фона на това, което сме преживели. Това трябва наистина
са се обсъди много сериозно и да се каже в упор – чакайте сега, за какво
говорим?
Ние осъдихме авторитарната система, административно-командната и т.н.
Главните виновници вече не са тук и ако има някои, има комисия, има съдилища,
изобщо има начин този, който има да плаща, да си плати. Който има да плаща
да си плати, но ние самите се преустройваме вътрешно. И все пак ние не
можем да приемем такова обвинение, без да вземем мерки и без да се изработят
правила на конструктивна игра, т.е. на конструктивно отношение към това,
което желаем да направим. Сме ли ние за подобряване на положението на българския
народ? Същата ли е България, каквато е била на 9 септември? При всички
грехове, особено ние сме ощетени, защото между правителствата не се обменят
такива обвинения. Ние не можем да приемем това обвинение, защото то хвърля
в конфронтация представители на движения, които съществуват от десетилетия.
Ние трябва да възразим и срещу нещо друго. Получава се така, че историята
за тези неформални движения в България започва с тях. А това не е така.
С грехове, с половинчатост и т.н. и не можем да се откажем от всичко това,
което сме направили. Най-важното е, че няма да се смутим от това, че ни
обвиняват, но трябва да се постави условие, че в един диалог ние не можем
да бъдем така третирани. Това няма да бъде равноправен диалог.
И още нещо, трябва наистина сериозна да се помисли за изработване на
правилата на играта на нашите средства за масова информация – телевизия
и радио. Какво се получава? Повечето от нас са заети със своите ежедневни
дела. Партийното и държавно ръководство, икономически структури и пр. всички
се мъчат да излезем от кризата. Полагат огромни усилия и, както се казва,
не сме седнали да помислим сериозно как да излезем насреща на тези обвинения,
на този курс и естествено опозицията винаги е била в предимство в това
отношение, но тук вече е прекалено. Прекалено е да се използува това, че
опозицията е по-активна. Кой беше предупреден за това, че те ще излязат
снощи по телевизията? Телевизията е към парламента, да речем, че вече е
към парламента. Но кой ни предупреди нас. Вие излизате с една определена
програма. Защо не ни поканихте? Дали ще дойдем, това е друг въпрос. В тази
насока ние играем в едни условия без правила, условия, от които само губим.
Пак ще се върна към това, но на мен ми се иска да влезем в един свободен
диалог с нашите опоненти и оттам вече да се извлекат групи, които да обработят
предложенията, да ги подредят и вече там ще бъдат малко хората, които ще
работят по окончателния вариант. Чувствувам, че нашето е твърде безсилно
(пасивно).
Консултации с ръководствата
