Кръглата маса (3.01.1990 - 14.05.1990) Пълна стенограмаКОНСУЛТАЦИИ
Консултации с ръководствата
на обществените организации,
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса3 януари 1990 година, 9:30 часа
3 януари 1990 година, 15:00 часа
Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса
3 януари 1990 година, 11:40 часа
3 януари 1990 година, 17:30 часа4 януари 1990 година, 15:00 часа
ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ
Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса
Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности
18 януари 1990 година, 14:30 часа
Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС
16 януари 1990 година, 14:30 часа
18 януари 1990 година, 10:00 часа
ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ
Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса
ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ
22 януари 1990 година, 18:05 часа
23 януари 1990 година, 10:44 часа
23 януари 1990 година, 17:00 часа
29 януари 1990 година, 10:00 часа
6 февруари 1990 година, 10:05 часа
7 февруари 1990 година, 09:00 часа
12 февруари 1990 година, 14:00 часаВТОРО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ
12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа19 март 1990 година, 15:10 часа
26 март 1990 година, 09:36 часа
27 март 1990 година, 17:10 часа
29 март 1990 година, 13:14 часа
30 март 1990 година, 12:05 часа
ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ
23 януари '90, първо заседание
Първо пленарно заседание
НДК, зала № 6,
23 януари 1990, начало 10:44 часа
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Другарю Луканов,
Ако не възразявате, да започнем с представянето на делегацията, на пълномощията.
Също така, ако не възразявате, най-напред нашите хора тук ще представят своите делегации както са по организации, членуващи в Съюза на демократичните сили.
Аз представям говорителя - Георги Спасов и секретаря на Съюза на демократичните сили - Петър Берон.
Костантин Тренчев - ръководител на профсъюза "Подкрепа, който може да представи своите хора.КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ:
Делегацията на независимата федерация на труда се състои от Пламен Даракчиев - секретар на федерацията, и д-р Любомир Павлов - член на федеративния съвет.
Георги Аврамов - секретар на "Екогласност".
Деян Кюранов - член на Управителния съвет.
Любомир Собаджиев - председател на движението "Гражданска инициатива" - представям ви Христо Пеев и Емил Стумбов - членове на делегацията на "Гражданска инициатива".
Емил Кошлуков - председател на федерацията на Независимите студентски дружества - в делегацията са Атанас Кирчев - студент по право и Васил Петров, секретар на федерацията, студент по история.
Елка Константинова - председател на Радикалдемократическата партия - в делегацията ми са Михаил Неделчев, историк и теоретик на българската литература и секретар на делегацията, и научния сътрудник и литературен критик Александър Йорданов - говорител на партията.
Румен Воденичаров - председател на Независимото дружество за защита правата на човека, - другите членове на нашата делегация са Костадин Георгиев, секретар на дружеството, и Драгомир Цеков, третият представител на дружеството в координационния съвет на Съюза на демократичните сили.
Александър Каракачанов - председател на Зелената партия.В нашата делегация са също така заместник-председателят Филип Димитров и членът на националния съвет доц.Любомир Иванов.
Петър Дертлиев - председател на Българската социалдемократическа партия, лекар.
Михаил Петков - преводач.
Янко Янков - юрист.
йеромонах Христофор Събев - председател на комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности в България. В делегациите участвуват г-н Петър Кънев - секретарят на комитета и г-н Тони Радков - завеждащият секцията по духовните ценности.Милан Дренчев - председател на БЗНС "Никола Петков". Съставът на делегацията се състои от Крум Неврокопски - юрист, Михаил Асенов Михайлов - историк.
Димитър Баталов - председател на Клуба на репресираните след 1945 г. Членове на делегацията са Иван Неврокопски и Васил Гьолер.
Демократическа партия - представена от делегация в състав Борис Кюркчиев - председател на Централното оперативно бюро, моя милост Стефан Стоянов - заместник-председател на Централното оперативно бюро, и членът на бюрото Ивайло Кутов.
Петко Симеонов - председател на федерацията на клубовете за гласност и демокрация. Член на нашата делегация е Димитър Луджев, старши научен сътрудник по история, и третият член е всъщност Желю Желев, който е председател на Съюза на демократичните сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Бих помолил другата страна да се представят.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Аз бих искал да направя тази забележка преди да започнем представянето, че ние ще съобщим всички членове на делегациите, но количествения брой на участниците във всяко заседание в бъдеще ще се съобразява с уточнените от нас количествени квоти.
Делегацията на БКП освен мен включва другарят Александър Лилов - секретар на ЦК, член на Политбюро, проф.Александър Янков - Юрист, председател на Комитета за висше образование,
Васил Мръчков - заместник председател на Държавния съвет, юрист, Белчо Белчев - министър на финансите, член на Политбюро на ЦК на БКП, Бойко Димитров - министър на външните работи, Георги Пирински - заместник-председател на Министерския съвет, икономист и Александър Мирчев - заместник-завеждащ отдел "Организационен" в Централния комитет на партията.
Освен това ние сме привлекли тук и експерти, които ще участват съобразно тяхната компетентност и в работата на работните комисии другарите Евгени Танчев, Димитър Димитров, Димитър Ананиев.
Повтарям броят на участниците ще се съобразява с общата квота, като ориентировъчно във всяко от заседанията от наша страна - на БКП ще участвуват 5 души членове на делегацията или по-малко.
Моля другарката Светла Даскалова да представи тяхната делегация.
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА:
Виктор Вълков - електроинженер, секретар на ПП на БЗНС, Светослав Шиваров - юрист, член на ПП на БЗНС, Светла Даскалова - секретар на БЗНС, юрист, Иван Глушков - говорител на делегацията на БЗНС на "кръглата маса", журналист, Лъчезар Тодоров - юрист, Иван Грозев, икономист, Александър Димитров - юрист.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Благодаря, другарко Даскалова.
Аз бих представил, ако не възразяват безпартийните народни представители, това са акад. Благовест Сендов, математик, народен представител; Любен Кулишев - юрист, специалист в областта на международните отношения и Гиньо Ганев, също юрист.
Бих помолил в този азбучен ред, както са посочени при мен отделните делегации, Борците против фашизма и капитализма и Съюза на антифашистките сили в България: Таньо Георгиев Танев.
Ако разрешите, аз ще прочитам имената, а другарите да се представят.
ДКМС - Росен Карадимов, Кирил Георгиев, Любомир Кючуков.
Комитет по правата на човека - Константин Теллалов.
Независими български професионални съюзи - Кръстьо Петков, Коста Андреев, Красимир Димитров.
Общонароден комитет за защита на националните интереси - Минчо Минчев, Кирил Харамиев.
МИНЧО МИНЧЕВ:
Искам да направя едно уточнение.
Ние не сме страна, а участвуваме в квотата на партията.
Минчо Минчев - говорител на Общонародния комитет за защита на националните интереси и член на Координационния съвет и Кирил Харамиев - член на експертния съвет и консултант на Координационния съвет.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Понеже Вие не бяхте вчера, другарю Минчев, на пленарното заседание това нещо бе обявено и прието от всички участници - че независимо по коя квота участвува една или друга организация, тя е самостоятелен участник, не е обвързана с онези партии и организации, които разпределят квотата, освен ако тя сама го желае естествено. Но тя е напълно автономна пред своето участие и отстоява и защищава своите гледища.
Отечественият фронт - Живко Живков, председател на НС на Отечествения фронт, Янка Брезовска - заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт и проф.Васил Иванов - заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт.
Подготвителен комитет на демократичния съюз на жените - Нора Ананиева, съпредседателка на подготвителния комитет, юрист, Емилия Масларова - икономист, съпредседателка, също и Ирина Бокова - член на подготвителния комитет.
Съюз на българските журналисти - Любен Генов.
Съюз на българските писатели - Димитър Гулев.
Съюз на българските художници - Стефан Куртев.
Съюз на българските учители - Панка Бабукова.
Съюзна българските филмови дейци - сега участвува Ивайло Знеполски, ще участвува и Георги Стоянов.
Съюз на юристите в България - Иван Велинов.
Федерация на научно-техническите дружества - Лазар Лазаров.
Това са организациите, на които предложихме за сметка на преотстъпените от нас места участие в "кръглата маса". При тяхно желание, разбира се.
Благодаря.
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
В нашата квота влизат представителите на Комитета за национално помирение. Те биха могли да се представят тук сами.
Михаил Иванов - говорител на Комитета за национално помирение. Спартак Гавазов - също говорител на Комитета за национално помирение и Фани Хаджиминева - член на комитета.
Анжел Вагенщайн - от съюза на филмовите дейци беше пропуснат да се каже.
Беше пропуснат и Българският съюз за физкултура и спорт.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Да, аз искам да съобщя, че по някои от въпросите ние ще каним и други организации, по-специално Българският съюз за физкултура и спорт, Българският туристически съюз, ако те имат желание да се възползват от възможността за участие.
Аз бих предложил, другарю Желев, да помолим Секретариата, да направи окончателен сверен списък на организациите и на хората, които ги представляват, и да го предостави на всички участници за ползуване, като го поддържа и осъвременява, съобразно промените, които се внасят при необходимост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
И последното, което бих искал да уточним преди да започнем по същество, бих искал да уточним, понеже се повдига въпросът тук, е статутът на гостите - става дума за Патриаршията и Мюфтийството. Доколкото аз си спомням, ние се договорихме така - те присъствуват на заседанието, могат да се изкажат, могат да направят и предложения, но не могат да гласуват и да слагат вето при вземането на решения.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Аз съм съгласен, разбира се, ако представителите на Патриаршията и на мюфтийството са съгласни. Аз лично бих избягнал думата гласуват, тъй като ние се договорихме ние да не гласуваме, да търсим консенсус около "кръглата маса". Но то моите разговори с двамата представители аз имам впечатление, че те не държат предвид на особения статут на представляваните от тях институции да участвуват във взимането на решения. Така поне ми потвърдиха и двамата представители. Така че техният статут е изяснен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Можем да започнем работа.
Аз бих искал, без да злоупотребявам с времето, като председателствуващ да направя все пак една реплика на вчерашното изказване на другаря Луканов, още повече че се касае от части за едно недоразумение.
Беше ми приписано, че апелирам към отдалечаване от Съветския съюз. Това е и вярно, и не е вярно.
Всеки сериозно мислещ човек, без дори да е необходимо той да бъде политик, професионално да се занимава с политика, знае какво дължим на Горбачов, на неговия реформаторски курс, на неговата перестройка. Всеки знае, че без неговата перестройка процесите и промените в Източна Европа са немислими. В миналото опитите за подобна реформация в страни на Източна Европа, както беше в Унгария през 1956г., в Чехословакия през 1968г., в Полша през 1980г., а и преди това на няколко пъти, завършваха с разгроми, благодарение на обединените усилия на Варшавския договор.
Отдавайки обаче дължимото на съветския ръководител и неговия реформаторски курс, който, повтарям, направи възможни промените в Източна Европа, ние бихме искали да заявим, че не желаем нашата българска перестройка да прилича на съветската, не желаем тя да се проточи и да забуксува като съветската в продължение на години, защото това крие огромни опасности от насилствено разрешаване, от насилствен вариант. Крие опасността страната да се свлече от курса на мирното разграждане на тоталитаризма по пътя на гражданската война и военната диктатура, пред които струва ми се, до голяма степен сега е изправено съветското общество. Защото ако Горбачов има историческото оправдание за това забавяне, тъй като той реформира държава, която е имперски обременена, и която по силата на това обстоятелство при бърза демократизация е заплашена с разпадане, то ние нямаме такова оправдание. Нас такава опасност не ни заплашва. В това отношение всяка страна в Източна Европа е в по-добра позиция от Съветския съюз. Защото каквито и промени да стават в тези страни, колкото и дълбоки да са политическите и икономическите реформи в тях, те не са заплашени от държавно разпадане.
Ето защо този модел трябва да бъде източноевропейският - този на Германия, на Чехословакия, близко до Полша и Унгария, модел на бързите промени, а не съветския модел. Защото ние нямаме не само оправдание да се бавим, но имаме и морално-политическото задължение да бързаме. Колкото по-бързо България минава в границите на източноевропейските модели и варианти, толкова повече ние помагаме на самия Съветски съюз там реформите да станат необратими, за да доведат до пълното разпадане на епицентъра и бастиона на тоталитарните режими в Европа и в света.
Такава е обективната диалектика на протичащите политически процеси, че само като са отдалечаваме от Съветския съюз в този смисъл, от модела на неговата демократизация, ние помагаме на демократичните процеси в самия Съветски съюз, на демократите, помагаме на самия Горбачов.
Благодаря за вниманието.
![]() |
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени