КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

12 февруари '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

 

Национална кръгла маса

Първо пленарно заседание

НДК, зала № 6

12 февруари 1990 г., начало 14:00 часа, край 18:25 часа

    /продължение/ 

      МИЛАН ДРЕНЧЕВ:
    Господин Пирински, 
    Един въпрос само Ви задавам: Вие казахте, че трябва да се пита волята и желанието на членовете на партийната организация по месторабота. Логично е да си зададем и въпросът - какво би казал колективът на едно производствено предприятие - трябва ли да съществува партийна организация в това предприятие и ако е производствено предприятие, и е логично, ако трябва да има политически организации в това предприятие, би трябвало да има и други. Какво производство ще ми ако има няколко партийни организации там? Няма ли да се обърне на партизанщина, когато икономиката ни е в криза и когато производството нито по количество, нито по качество може да се похвали? Това ми е въпросът. 
     
      ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
    Въпросът Ви е логичен, разбира се, но аз се постарах да изясня, че ние категорично считаме, че каквато и да е политическа дейност, ако тя бъде разрешена от закона, трябва да е при ясните условия, че тя не се вмества във функционирането на едно или друго предприятие и неговото ръководство. И това го заявих съвсем еднозначно и това е именно нашето разбиране. 
    Заявил е желание да се изкаже Иван Велинов от наша страна. От вас имаше желание за изказване. 
     
      ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
    Стефан Стоянов от Демократическата партия. 
     
      ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
    Да чуем господин Стоянов и след това Иван Велинов. 
     
      СТЕФАН СТОЯНОВ:
    Благодаря Ви. 
    Разрешете ми от името на нашата делегация да ви обърна внимание на следното: на миналото заседание на "кръглата маса" господин Васил Мръчков, професор по право, член на делегацията на БКП или поради незнание, или съвсем съзнателно, с цел да парира репликата на господин Петко Симеонов, посочи, че първичните партийни организации в Българската народна армия и МВР са били създадени по силата на Закона за всеобщата военна служба, и поради това е трябвало да бъдат разпуснати с Указ на Държавния съвет. Действително Законът за всеобщата военна служба регулира основните обществени отношения, свързани с българските въоръжени сили, но нито една, повтарям, нито една негова разпоредба не третира въпросът за създаването на организации на Комунистическата партия в БНА и МВР.

    Питаме: необходимо ли бе господи Мръчков да заблуждава българската общественост, само за да избегне директния отговор на въпроса - защо с акт на висшия орган на държавната власт да може да се разформироват организациите на БКП по месторабота, след като всички участници на националната "кръгла маса" са съгласни, че този въпрос не е вътрешнопартиен, а от общонационално значение.
    Въпросът остава открит и ние чакаме от управляващата партия коректен отговор.
    По предложението да изградим и ние първични партийни организации по месторабота искам да ви заявя, че Демократическата партия не счита да използва недостойни методи за политическа борба.
    Благодаря за вниманието.

      ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:

    Аз също благодаря. Може би и другарят Велинов може да даде отговор и на този въпрос. Доколкото разбирам, става дума за недоразумение. Друг е законодателният акт, с който са учредени тези организации, но не съм съвсем сигурен, не съм юрист. Може би другарят Велинов може да изясни.
    Заповядайте.

Извинявам се, това е намерило отражение във в. "Работническо дело".
 
Уважаеми другарю председател,
Уважаеми другарки и другари,
Аз искам да взема отношение по два въпроса, които бяха достатъчно дискутирани на нашата "кръгла маса".
Първият въпрос се отнася до взаимоотношенията и взаимодействието между "кръглата маса" и органите, които имат нормотворчески правомощия, а именно парламентът и Министерският съвет, тъй като вече Държавният съвет почти не издава нормативни актове.
Не може да се приеме становището, изразено от някои другари тук, че нашата "кръгла маса" стои над органите, които имат нормотворческа компетентност. Ние всички тук имаме убедеността и желанието да изграждаме правова държава. Това означава да спазваме установеният правен режим в тази държава а да се съобразяваме с компетентността на съответните органи.
"Кръглата маса" е един обществен, широк форум с оглед постигането на консенсус по определени или всички важни въпроси за по-нататъшното развитие на Народна република България и след постигането на съгласие по част или по всички основни, или да кажем, и второстепенни въпроси, те трябва да намерят своя юридически израз в законите, в изменението на Конституцията, а когато правителството е компетентно да издава подзаконови актове или на основание неговата обща компетентност, да издаде постановления или други нормативни актове, посочени в Конституцията. Друг орган, стоящ над тези органи не може да има.
Вярно е, че в историята има отделни епизодични случаи на двувластие, но не и на надвластие на един орган, който не е създаден по установения ред над органи, които са установени по установения ред. Следователно, харесва или не харесва сега Народното събрание на някой от нас, то е единственият законодателен орган в Народна република България. И то ще измени Конституцията, то ще създаде необходимите закони - нови или чрез изменение, примерно за партиите, за изборите, чрез изменение на избирателния закон, или създаването на нов избирателен закон, въз основа на които ще се отиде към провеждането на най-демократичния начин, най-демократичната форма за конституиране на органите на една държава, щом искаме да направим мирен преход.
Следователно на нашата "кръгла маса" ние трябва да положим максимални усиля да постигнем съгласие, или както се нарича с небългарския термин "консенсус" по редица основни въпроси, които след това участвуващите в "кръглата маса" представители на политическите партии, които имат свое представителство в Народното събрание да поемат моралното задължение и да приведат в съответствие Конституцията и законодателството на настоящия етап у нас на необходимото стъпало, необходимото състояние, годно да гарантира провеждането на едни демократични избори.
Ето защо аз мисля, че и другарят Желев спомогна за това, ние може в никакъв случай да се приеме /тук съм записал, не дословно, моля да ме извините, другарю Желев/ формулировката за декларацията - "нито един закон или важно политическо решение не може да се взема от Народното събрание или от правителството без предварително съгласие на "кръглата маса"". Извинете, това са пълноправни органи. Те нито са подведомствени на нашата "кръгла маса", нито са подчинени. Те ще решат. Ако утре се избере едно Народно събрание, при което опозиционните сили ще имат болшинство, питам аз, ако ние поставим пак на една "кръгла маса" представителите на Българската комунистическа партия, на Земеделския съюз, въпроса както вие го поставяте: "Ние искаме каквото "кръглата маса" реши, да го проведете в парламента" бихте ли се съгласили? Едва ли. Че тогава няма да има парламент, няма да има парламентарна демокрация. Ще има нещо друго.
Затова по основните въпроси, по които ние трябва да постигнем съгласие и то час по-бързо ще трябва да се направят предложения по установения ред да се измени както Конституцията в съответната част /вече има публикуван проект за изменение на Конституцията и ние трябва да пристъпим към неговото конкретно разглеждане/, а също така и към законите, за които посочих.
Вторият въпрос, на който искам да се спра, това е дискутираният вече няколко пъти въпрос за партиите. Тук се постави въпросът за Комунистическата партия. Аз поставям въпроса за партиите. Въпросът е достатъчно комплициран и сложен и той не може да се реши с едно решение така, както се предложи от някои другари, участвуващи в дискусията - "дайте да вземем решение днес, тези партии се разпускат", защото в международната практика той не е решен еднозначно, тъй като има правни системи и то демократични, нетоталитарни, от които можем да се учим в една или друга насока, където се разрешава да се градят партии на производствен и на териториален принцип.
Искам да посоча само един пример у нас, за да се види колко е комплициран този въпрос.
В централните ръководства на политическите партии, които са реалност у нас, в техните стопански организации, които ще създадат, фирми пример за издателска дейност и пр., ще можем ли да забраним там да няма техни партии? Примерно, Съюзът на демократичните сили вече има своя редакция. Може ли да се забрани и трябва ли да се забрани там да има партийна организация на Съюза на демократичните сили?
 
Вече е забранено. Абсолютно е забранено.
 
А как Вие смятате, другарю Симеонов, а как ще се реши? Това ще се реши по друг ред и именно с това искам да свърша.
Ние трябва не да спорим, а да пристъпим към обсъждане изменението на чл. 52 от Конституцията и създаването на закона за политическите партии със съзнанието, че при тази бързина той може да не е най-сполучливият. Не може при сегашната правна уредба да се извърши регистрация на политическите партии, защото това, което е останало в Закона за лицата и семейството от 1951 г. неотменено, не може да обслужи правната система, за да се регистрират партиите. Трябва да се реши спорният въпрос - къде ще се създават те, на какви условия ще отговорят, какви партии ще имат, какво трябва да представят при регистрацията, кой ще е компетентен орган да ги регистрира, какво имущество ще имат, ще могат ли да имат стопанска дейност, която те ще осъществяват, печатна, издателска и друга, за да осигуряват издръжка и т.н., въпросът за тяхното прекратяване. Всичко това не може да се реши в една или две алинеи на конституцията. Безспорно ще трябва да се създават една или две алинеи в конституцията, които отразят сегашното правно политическо виждане и състояние у нашата страна, въз основа на които веднага да се започне обсъждането на закона за партиите. И тогава, като се проведе дискусията, ако постигнем съгласие по всички основни въпроси, безусловно парламентарните групи на БКП и БЗНС трябва да внесат законопроекта час по-скоро в парламента и той да се реализира, но не защото ние ще гласуваме тук и чрез някакво вишегласие ще задължим българският парламент да вземе едно или друго решение.
Че нали именно вие в тази насока критикувате парламента, че безкритично всичко онова, което му се внасяше до 10-и ноември, го приемаше? Ами сега, ако поставим парламентът това положение? Ами ако народните представители не се подчинят? Какво ще стане? Няма да има закон, разбира се.
Затова трябва да постигнем консенсус по безспорните основни въпроси със съзнанието, че по някои въпроси и след новото Народно събрание ще има нормотворчество.
И накрая, другарю председател, другари съпредседатели,
Струва ми се, че трябва да преминем към конкретно разглеждане на измененията на Конституцията, на двата закона, за да не губим време, за да постигнем определено съгласие по някои от въпросите - там, където дискусията не даде своя резултат на едно единомислие, контактната група, която работи като междинен орган, да се опита да сближи становищата, за да можем да отиваме към едно законодателно решаване, тъй като изборите вече чукат на вратата и нашият народ чака да чуе каква избирателна система ще има, кога ще са изборите, кои ще са политическите сили, които ще излязат пред него да дадат своята платформа и за кого да гласуват.
Благодаря за вниманието.
 
Да се постави въпросът кога трябва да се произведат изборите.
 
Доктор Желев, бих помолил Вие да назовете изказващият се от ваша страна, след това ще дам думата на другаря Тани Танев, който от доста време беше заявил и заплашва, че няма да остане сред нас, ако му дадем думата.
 
Преди да поискам думата за Иван Пушкаров от Социалдемократическата партия, 45-секундна реплика обещава Петко Симеонов.
 
Нашата "кръгла маса" все повече се закръгля и заприличва на грамофонна плоча. Верен на нейната форма, аз отново ще обърна внимание върху икономическото положение на страната и че в нашите предприятия не трябва да се политиканства, а да се работи.
Господин Пирински твърди, че партийните първични организации няма да се наместват в стопанската дейност, но има създадени от десетилетия структури. Не може просто да се каже на партийния секретар: "Няма повече да се намесваш", при положение, че структурата си съществува. Това е социологическа утопия.
Александър Лилов обявява началото на изборната борба, без да са създадени нормални условия за политическа борба. Какви свободни избори ще правим, когато тъпчем всъщност на едно място? Ние непрекъснато повтаряме едно и също вече няколко заседания. Партиите не могат да се регистрират, а ще правим избори. По какъв начин? Ето сега чухме, че партиите не могат да се регистрират. Заедно с това главният прокурор /бележка на стенографката - става дума за В. Мръчков/ точно по такъв начин подведе "кръглата маса", може би неточно се изрази, но изразът му беше точно такъв какъвто беше разтълкуван от Демократичната партия. Как ще си сближаваме позициите, когато едната позиция това означава просто задушаваща прегръдка. Дайте да създадем нормални условия за всички политически сили в страната, за да има свободни избори.
Благодаря ви.
 
Аз не знам дали бяхте тук, другарю Симеонов, когато Васил Мръчков изложи основните положения на новия закон за партиите.
 
Да, слушах го в...
 
И идеята, която той разви беше, че от утре трябва да заработим в рамките на "кръглата маса", за да можем час по-скоро да дадем нашите съображения и предложения, за да се премахнат тези пречки, които Вие назовахте.
Другарят Пушкаров има сумата.
Продължение...
 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието