И
второ, че ние трябва да разполагаме с възможност в този преход до приемането
от Великото народно събрание на бъдещата Конституция на Народна република
България да има държавна институция, която ще бъде в състояние не само да
гарантира тази приемственост, но и да гарантира връзките
–
вътрешни и външни, които биха могли да ни помогнат да решаваме, макар и
частично, макар и нецялостно, трудните въпроси, които стоят пред
икономиката, пред другите области от обществото на България.
Като
се съгласявам с вашата оценка, уточнявам, че нашата партия е нямала и сега
няма желание да решава въпроси, които са от компетенции единствено на
народа. Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Благодаря ви и аз.
Ние
трябва да процедираме по-нататък.
А.
ЛИЛОВ: Бих ви предложил да приемем вашето предложение да подпишем
документите, които са готови.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Разбира се, с уточнението по въпроса за т. нар. президентска
институция, която нашата делегация категорично не приема.
А.
ЛИЛОВ: Аз казах, че приемам вашето предложение, включително и тази точка.
Ако не се лъжа, вие признавате необходимостта от държавен глава, но не
признавате или не се ангажирате с названието на държавния глава като
президент на републиката.
Дали
съм ви разбрал добре, д-р Желев?
Ж.
ЖЕЛЕВ: Нашата позиция продължава да оставя предишното ни решение
–
държавният глава да се нарича председател на републиката. Това е твърдо
становище на СДС, разбира се, до приемането на новата Конституция. Великото
народно събрание ще реши как по-нататък да се нарича държавният глава и
изобщо каква институция, каква форма на управление ще има в България.
А.
ЛИЛОВ: В такъв случай очевидно не съм ви разбрал добре, тъй като в
предишната си реплика вие не споменахте думата председател. Вие казахте, че
сте съгласен да се определи държавен глава на страната. Аз смятам, че това
би могло да бъде решение на въпроса, за който става дума, т. е. в документа
да се запише, че Кръглата маса е съгласна да има държавен глава или както е
записано в текста
–
същевременно да се определи статутът на държавния глава. Не се определя
неговото название.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Ние държим и за определението на самото название. Вероятно Народното
събрание ще възприеме президентската институция, чрез което може да се
направи внушението, че това става с благословията на Кръглата маса.
А.
ЛИЛОВ: В такъв случай трябва да се договорим как да процедираме. При
сегашната структура на властта в България единствено компетентен да направи
това е парламентът, Народното събрание на Народна република България.
Тук
бихме могли да изразим мнение. Нашата делегация не е на това мнение, на
което е вашата делегация. Тогава може би трябва двете делегации да запишат
по този текст своите различни мнения, своите особени мнения. Може да
запишете, че вие сте за председател, а ние да запишем, че сме за президент.
Бихме могли да подпишем документа с особени мнения на двете делегации.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Мисля, че е по-мъдро да дадем думата и на другите делегации да си
кажат мнението. Нашите две делегации не са единствените, които заседават на
Кръглата маса.
А.
ЛИЛОВ: Не само е по-мъдро, но е и необходимо.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Има думата представителят на Българската демократична младеж.
Р.
КАРАДИМОВ: Тъй като вчера се направиха някои инсинуации, аз бих желал съвсем
накратко да обоснова по така направеното споразумение нашата позиция.
Приемаме това, което в момента е изработено. Като неполитическа организация,
мотивацията, която ни води за това да искаме изпълнителна власт, която има
определени правомощия, с известно опасение, че след изборите за Велико
народно събрание при евентуално равномерно разпределение на политическите
сили във Великото народно събрание и със съзнанието, че във функциите на
Великото народно събрание е да приеме конституция, и със съзнанието за
краткостта на мандата на Великото народно събрание би могло да се стигне до
ситуация, подобна на тази, когато през януари политическа партия или сила да
откаже да поеме отговорността за управлението на страната. Краткият мандат
на Великото народно събрание не предполага достатъчно възможност за изява на
едно компетентно правителство. Възможността политически да се разиграват
министерските кресла в едно такова събрание ни мотивира да искаме и силна
изпълнителна власт, която не може да овладее този процес.
Във
връзка с това искам да припомня, че нашата делегация беше първата, която в
края на декември предложи формирането на служебен кабинет вместо сегашното
правителство. Мисля, че историческата практика и няколкото месеца, които
минаха, потвърдиха правилността на тази наша постановка, особено когато БЗНС
и СДС отказаха да влязат в коалиционното правителство. При едно равномерно
разпределение на гласовете не изключваме подобна ситуация да възникне и във
Великото народно събрание. Това е нашата мотивация да искаме с по-силни
правомощия изпълнителна власт.
Със
сегашното споразумение ние сме напълно съгласни във вида, в който се
предлага. То дава възможност на президента според постигнатото споразумение
да назначи правителство, което да бъде одобрено само като състав и програма
от Великото народно събрание. От тази гледна точка особено значение
наименованието на държавния глава за нас няма. Като млади хора за нас е
по-важно да бъде гарантиран преходът, особено в икономиката, до приемането
на конституцията. Ние желаем да не се разиграват политически дивиденти за
сметка на икономическата криза, а да имаме и държавен глава, който би могъл,
назначавайки правителството, одобрено от Великото народно събрание, но може
би и непартийно правителство, а отново служебно правителство, което да поеме
икономическото ръководство на страната. Икономическата платформа на такова
правителство би била подкрепена от всички политически сили, ако не са се
ангажирали като политически сили пряко с нея. Разбира се, това е краен
вариант, който ние обаче не изключваме като възможност. Това беше и нашата
мотивация.
Няма
да вземем отношение по това дали ще бъде наричан държавният глава
председател или президент. Може би действително е най-добре да се упомене
мнението на двете делегации. Подобно споразумение бихме подписали. За нас е
важна същността и правомощията на държавния глава.
Благодаря ви.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Благодаря на оратора.
Други
делегации ще изразят ли своето мнение?
Има
думата г-н Кулишев.
Л.
КУЛИШЕВ: Аз се радвам, че вече се очертава споразумение по този въпрос. Ако
действително единственото различие е само по въпроса за наименованието на
държавния глава и по всичко останало в този текст, който е подготвен и който
ни е представен, има споразумение, смятам, че сме на една стъпка от
постигането на споразумение.
Радвам се, че в текста, който ни е представен, функциите на държавния глава
са разумно очертани с оглед да имаме стабилна фигура, една стабилна
институция, която ще осигурява приемствеността на държавната власт. Заедно с
това няма да се предрешават въпроси, които са от компетенцията на Великото
народно събрание.
Струва ми се, че текстът в т. 6 е добре редактиран. Единственият въпрос
остава въпросът за наименованието. Вчера си казах моите предпочитания по
този въпрос. Напълно приемам държавният глава да бъде председател на
републиката. По-важни са функциите, които са изброени. При положение, че две
от делегациите са категорични в своите постановки, в своите становища може
би е разумно да се реши така, както предложи другарят Ал. Лилов. Да се
оставят двата варианта, а допълнително да се оставят двете делегации да
установят контакти и да се споразумеят по този въпрос.
Лично
аз имам съвсем определено становище по него. Ако споразумението се появи в
Народното събрание в този вид, с двете алтернативи, аз ще гласувам за
алтернативата, в която името е по-българско.
Благодаря ви.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Препредавам молбата на Българско радио всеки, който взема думата, да
се представя от коя организация е.
СВ.
СТАВРЕВ: Мога ли да изразя мнението на Конфедерацията на независимите
синдикати в България?
Ж.
ЖЕЛЕВ: Разбира се. Заповядайте.
СВ.
СТАВРЕВ: Тъй като двете основни страни на Кръглата маса са се договорили
относно статута на фигурата държавен глава, т. е. относно неговите функции,
отговорности и задължения, ние считаме, че спорът за наименованието на
държавния глава едва ли ще представлява някакъв особен интерес за
обикновените хора.
В
същото време не можем да вникнем в скритата мотивация на спорещите страни по
наименованието на държавния глава. Считаме, че наименованието председател
осигурява нужния континюитет на прехода от една форма на управление към
друга форма на управление. Това е дума, с която българският народ е свикнал
в много по-голяма степен, отколкото с думата президент. В този смисъл
предпочитанията вероятно на по-голямата част от хората ще бъдат към
българското наименование.
По
принцип не възразяваме срещу президент, защото това е крачка в бъдещето. По
всичко изглежда, че вероятността новото Велико народно събрание да
конституира органа президент на страната ще се осъществи. Спорът за нас е
несъществен. Но предпочитанията ни са към българското наименование.
Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Между другото вчера беше направено от Земеделския съюз и друго
предложение. То също може да бъде обсъждано.
Имате
думата.
ИВ.
ГЛУШКОВ: Считаме, че тук главният проблем дали да бъде президент или
председател в момента не може да решим. Не може да предрешаваме решенията на
бъдещото Велико народно събрание. Може би трябва да се споразумеем по това,
че ще има държавен глава. А как ще се нарича той и какви прерогативи ще има,
това ще реши бъдещото Велико народно събрание. Дотогава като компромисен
вариант това, което вчера предложихме, може да запазим Държавния съвет в
неговите сегашни компетенции. Възможно е да се направят и някои изменения:
да се дадат на председателя на Държавния съвет някои компетенции и функции,
по които Кръглата маса вече постигна съгласие. Това са два варианта. По
принцип, при всички случаи, окончателното решение за държавния глава какъв
ще бъде и с какви компетенции, как ще се нарича, очевидно това решение
трябва да бъде прието от Великото народно събрание.
Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Има думата Михаил Иванов.
М.
ИВАНОВ: Аз съм представител на Независимия комитет за национално помирение.
Става ясно, че спорът е за държавния глава по време на преходния период
–
до приемането на новата Конституция.
Радващо е, че по въпроса за функциите на държавния глава е постигнато пълно
споразумение. Става дума само за названието. Спорът не е по въпроса за
държавния глава, след като новата Конституция бъде приета. Това ще се реши
от Великото народно събрание.
В
такъв случай как ще се нарича държавният глава
–
президент или председател, това е несъществен спор.
Аз се
присъединявам към тези, които изказаха това мнение.
Връщане назад към идеята за Държавния съвет, след като има споразумение по
въпроса за функциите, също е неуместно, тъй като Държавният съвет е една
компрометирана институция.
Що се
отнася до названието
–
въпрос на лично предпочитание. Бих апелирал към делегацията на БКП
–
наистина българската дума председател е добра дума. Тя би звучала добре за
целия български народ. Ако ме питате мен, мисля че държавният глава оттук
нататък винаги трябва да се нарича председател. На чуждите езици това пък е
президент.
Благодаря за вниманието.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Има думата Крум Неврокопски от БЗНС „Никола Петков".
КР.
НЕВРОКОПСКИ: Уважаеми колеги, г-н председателю, всъщност в бележките, които
поднесе на вниманието ви г-н д-р Ж. Желев беше изяснена в известна степен
категоричната позиция на СДС. Като излагам становището на Земеделския съюз
„Никола Петков", то е в съзвучие с това, което току-що каза
председателстващият.
При
това обаче искам да спра вниманието ви на един въпрос. Тук спорът не е само
до това и толкова и само заради това
–
какво да бъде наименованието на бъдещия държавен глава
–
президент или председател на републиката, както нашата делегация предлага,
макар да има съществено и важно политическо и психологическо значение с
оглед на възприемането на институцията от българския народ, от тези, които
ни слушат. На този въпрос ще се спра след това.
Известно е на всички нас какъв е статутът на Националната Кръгла маса. Той
всъщност е фиксиран ясно и определено. Макар да не стои над Народното
събрание, формално някои дори ни обвиниха преди това в една позиция, която
будела недоумение защо и лично аз съм я поддържал. Фактически обаче
Националната Кръгла маса (аз имам куража да заявя от името на нашата
делегация) стои над Народното събрание, макар да не може да кове сега закони
по причини, които са известни. Знаете защо Народното събрание има тези
функции, тази възможност и тези правомощия. Но щом ние сме се съгласили и
сме се споразумели, че Кръглата маса като институция, която обединява едва
ли не волята на българския народ дотолкова, доколкото това е възможно чрез
неговите представители, които стоят на Кръглата маса, трябва да приемем
категорично, че ние не само няма да не влияем на сегашното Народно събрание,
но и му подаваме порции. В този смисъл тези три закона бяха забавени и
затова стигнахме до една рекапитулация, която сочи споразумение. Но когато
опира до наименованието, не се споразумяваме.
Вярно
е това, което току-що справедливо отбеляза г-н Лилов
–
председател на Висшия партиен съвет, че България ще продължи да съществува.
Няма никакво съмнение. Тя съществува и сега. През този път, през този живот
трябва да има институция, която според вас, а и според нас (ние споделяме
това становище), да бъде гарант за известна стабилност. Институцията да бъде
гарант за известно спокойствие, за известно равновесие. Това е всеизвестно.
В света и в Европа това върши висшият държавен орган в лицето на президента,
монарха или председателя на републиката. Това още повече е необходимо при
българските специфични условия при възникващи и евентуално възможност да
възникне някаква специална ситуация, която може да бъде наречена и
взривоопасна не в такава степен, гарант, арбитър може да бъде председателят
на републиката, президентът или монархът в друга страна.
Всичко това, което казвате г-н Лилов, ние го възприемаме. Защо пък да не
може всичко това като арбитър, като гарант, като уравновесител на всичко
това, за което току-що говорих, да не може да го върши председателят на
републиката. Очевидно вашето желание да бъде наименован държавният глава
президент на републиката подсказва за други намерения или за друго убеждение
според вашите разбирания. То е необходимо да бъде сложено само и само
единствено във функциите на президента.
Във
връзка с това искам да кажа, че точно такива разбирания, каквито вие
предлагате, ние не възприемаме за президентската институция. Тук не става
въпрос за президентска демокрация и за парламентарна демокрация. Това са
други проблеми. Те бяха разисквани вчера. Не става въпрос за това. А става
въпрос за президентска демокрация каквато съществува в Съединените щати и в
други латиноамерикански страни, където в едно лице се обединява и
министър-председателят, и президентът на републиката. Тези власти се
упражняват от едно лице. Става въпрос, че на президентската институция
трябва да се сложи малко повече, отколкото е един председател на
републиката. В предложението са посочени какви са неговите прерогативи,
какви са неговите права. Тук младежът отбеляза, че ние едва ли не не трябва
да връзваме Великото народно събрание. То може да определи на тази
институция дали е председател на републиката или президент, какви функции и
прерогативи да има. Не в това е въпросът. Въпросът е в следното. Ние
предлагаме следното. Щом не приемаме порцията и разбирането, да остане в
споразумението държавен глава, като се фиксира, че становището на СДС остава
като такова да бъде наименованието на тази институция
–
председател на републиката, а вашето становище
–
да бъде президент. Не в това е спорът. Спорът е в друго. Ние искаме да
остане изрично записано, че държавният глава ще бъде председател на
републиката. И още нещо, което е по-важно. В споразумението да залегне
изрична клауза, че сегашното Народно събрание да не може нито да изменя
функциите му, да прибавя повече и да не променя наименованието му. Нашият
спор с вас е в две направления.
Първо, ние държим да се нарича председател на републиката.
Второ, сега Кръглата маса да съобщи своето становище, да се обвържем или да
се споразумеем с една ясна клауза в споразумението, което се предлага на
всички нас – Народното събрание да не може да променя името му. Сега ще
кажем държавен глава. Вашето становище е той да бъде президент, а нашето е
председател. Народното събрание ще гласува и ще каже: аз обявявам да се
нарича президент, като му поставям такива и такива функции. Това означава,
че се пренебрегва волята на Кръглата маса. Тогава за какво цяла седмица
стоим на Кръглата маса. За някои може би това не е уморително, за други е
уморително. Тези, които ни слушат, очакват от нас становище. Тези, които ни
слушат, биха казали: „Брей, та те се споразумяха почти по всичко!" Това е
съществен и много важен въпрос. Ние държим на неговото наименование. И което
е особено важно – споделяме вашето становище за Велико народно събрание.
Многократно нашето становище беше изразено от председателстващия в момента
Националната кръгла маса и председателя на СДС д-р Ж. Желев. А то е:
обединява ни идеята за върховенството на Великото народно събрание като
институция, в която ще фокусира волята на народа и тя ще решава всичко. Но
въпросът не е в това. Въпросът е, както вече посочих, Народното събрание да
не може да измени или да стои над нас
–
ние тук да дискутираме, да решаваме, да предлагаме и най-накрая Народното
събрание да обяви президент на републиката и да му постави функции, каквито
ние не приемаме.
Г-н
председателю, дами и господа, ние смятаме, че едно споразумение, което се
прави честно и открито, е джентълменско, политическо и морално споразумение.
Ние не сме от тези, които казват, че в политиката не трябва да има морал.
Трябва да заложим морални позиции. Ако позволим сега със задна дата или през
задната врата да решим нещо, да оставим вратата отворена, че се
споразумяваме държавният глава, въпреки нашите различни становища, за
наименованието, да позволим на Народното събрание да реши въпроса как да се
нарича и какви функции да има, тогава е очевидно, че Националната кръгла
маса се дискредитира, подронва се нейният престиж. Тогава питам: „Как така?
Какъв е статутът? Или само високопарно декларираме, че статутът на
Националната кръгла маса обединява волята..." Не е необходимо тези неща да
повтаряме. Знаем как е избрано сега действащото Народно събрание.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Позволявам си да призова към по-кратки изказвания.
КР.
НЕВРОКОПСКИ: Завършвам, г-н председател.
Знаем
как е избрано сегашното Народно събрание. И едва ли не да се поставим в
положение сегашното Народно събрание едва ли не да минира усилията,
намеренията и волята на Националната кръгла маса. Смятам, че това ще бъде
несправедливо.
Изразявам становището на делегацията на БЗНС „Никола Петков", а заедно с
това и становището на СДС. Ние имаме единно становище. Моля ви да го имате
предвид.
Благодаря.
Консултации с ръководствата
