ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Аз все пак мисля, че ние трябва да дадем възможността и на други, които са кандидатствували за въпроси.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Съгласен съм. Бих Ви помолил да се въздържите, другарю подполковник.
 
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Извинявам се.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Няма за какво. Другарката Даскалова желае думата?
 
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА:
Аз исках да разведря атмосферата с един казус, ако ми се даде думата.
Първо, че поддържам д-р Дертлиев, че в известен период в нашата страна шпиономанията беше на голяма мода. И да кажа случая с моя собствен съпруг - д-р Владимир Вампирски, който беше държан 3 години в Държавна сигурност, беше обвинен, че е шпионин, той накрая не издържал и признал, че наистина е шпионин - шпионирал е и издавал "данните" за билките в България като лекар. И по този начин и не стигна до процес.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря Ви.
Мисля, че въпроси има нашата квота. Записал се е инженер Вячеслав Спасов - член на Координационния съвет на Общонационалния комитет.
 
ВЯЧЕСЛАВ СПАСОВ:
Аз бих искал от своя страна да заостря вниманието върху това, което каза другарят Орманков и се обръщам към генерал Семерджиев със следния въпрос:
Какви са гаранциите от страна на органите на МВР, че други обществени и политически организации, в нарушение на Конституцията, няма да се опитат да използват средства от различен характер, включително и технически средства, за подслушване срещу свои политически противници?
Благодаря.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря Ви. Другарю министър? Заповядайте, другарю полковник.
 
ПОДПОЛКОВНИК НИКОВ:
Другарки и другари, дами и господа,
Искам да ви кажа, че когато се преработва цялата правозащитна система, ние много внимателно се мъчим сега да видим как са устроени нашите органи и какви функции конкретно са възприели в една такава многопартийна плуралистична обществена система. И това, което прави впечатление - още в статута във всички западни органи, като задача номер едно на службите за защита на конституцията, а ние искаме да имаме и да дадем на България една съвременна служба за защита на конституционните права - и на всеки гражданин, и на конституцията като цяло, е записано, че основна задача, това е равнопоставянето на политическите сили. От тази гледна точка в всички по-нататък се базират на онази част от националните законодателства, които регламентират както наличието на различни политически сили, така тяхната дейност и взаимоотношения.
Или, за да можем да говорим реално за гаранции, ние трябва, първо, да имаме законът за политическите партии. Тогава вече включително няма да бъде грешка, другарю Семерджиев, ако отново се явим на "кръглата маса" и видим какви гаранции искат от нас всички политически сили.
За да бъде обаче конституционният ред, така да се каже, в неговата пълнота, очевидно е, че всички партии трябва да им се осигури равенство пред законите на страната.
Благодаря ви.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря.
Заповядайте, д-р Желев.
 
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Старши научен сътрудник Димитър Луджев, от Федерацията на клубовете за гласност и демокрация, би искал да зададе въпроси.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Моля.
 
ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ:
Имам следните въпроси към министъра.
Към ЦК на БКП имаше орган, наблюдаващи дейността на МВР и с чието съгласие се решаваха по-важни кадрови и други въпроси. Как стоят нещата сега?
Друг въпрос: подавляващото мнозинство от офицерския състав на МВР са членове на БКП. Върху тях може да се въздействува по различен начин. Самите те или част от тях проявяват политически пристрастия. Може ли да се запази това положение при претенцията за надпартийност на МВР?
Следващият ми въпрос е: има ли съветници от Съветския съюз в Министерството на вътрешните работи и други министерства?
Четвърти и последен въпрос: какво мислите по въпроса да се създаде съвместна комисия на "кръглата маса" по поставените тук въпроси, и други въпроси, както и по това, комисията да вземе отношение, желателно е по-влиятелно отношение за хода на реорганизацията в МВР и подготвяния закон за Министерство на вътрешните работи, както и по въпроси като списъка за държавни тайни и пр.?
Накрая искам да кажа, че това което ни се каза тук за архивите към Министерство на вътрешните работи и този правилник, който ни се показа, беше един просто начин да се заобиколи въпроса, може би за пред некомпетентни хора. Аз съм специалист и знам как стоят нещата, но не искам да занимавам публиката.
Благодаря за вниманието.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря.
 
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Берон иска да допълни към същия въпрос.
 
ПЕТЪР БЕРОН:
Допълнителен въпрос: тъй като сега се повишава ролята на парламентарния надзор, ние знаем, че председател на парламентарната комисия по надзора над въоръжените сили на генерала Велко Палин, който в продължение на 15 години /аз не зная точно колко, но може и повече/ завеждаше отдел "Национална и социална сигурност" към ЦК на БКП и се занимаваше именно с изграждането на тази система, която сега се мъчим да разграждаме. Смята ли това положение за нормално?
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря.
Другарю министър?
 
АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ:
Всички структурни и кадрови въпроси на министерството се решават без участието на какъвто и да е орган от страна на §ентралния комитет на партията.
На тази практика е сложен край.
Докладите за утвърждаване на новите структурите, те са действително нови структури, нови по функции, по характера си, се правят непосредствено от м министъра на вътрешните работи до председателя на Държавния съвет, утвърждават с еот него и се въвеждат в действие със заповед на министъра.
Бившият отдел "Социална и национална сигурност" е изключен от тези процедури.
действително по-голямата част то служителите на Министерство на вътрешните работи са членове, или бяха членове на Българската комунистическа партия. С разпускането на партийните комитети и партийните организации, на тях им се предоставя правото да членуват в политически организации и обществени движения според собствената им съвест. В Указа за разпускане на партийните организации на въоръжените сили и в органите на Министерството на вътрешните сили изрично е указано, че во тях не се разрешава създаването и функционирането на каквито и да е политически организации.
Възниква законният въпрос - това че тези организации са разпуснати, къде е гаранцията, че служителят - бивш комунист, няма да счита за свой дълг и провежда линията на политиката на българската комунистическа партия?
нашата позиция и в този случай е ясна и категорична: гарантираме приоритета на професионалния дълг.
Самият аз съм убеден, без да се отказвам от своите идейни убеждения, че друг път няма. Трябва да се осигури първенството на конституцията, на закона, на професионалния дълг и онзи, който не е готов да застане на тази позиция , не би трябвало да има място в системата на Министерството на вътрешните работи.
Проблемът за съветници. Съветски или представители на съветските специални служби в нашата страна има, но не в качеството на съветници, а като едно звено за връзка и координация на действията ни, когато има необходимост от съвместни действия за пресичане на особено опасни престъпления.
 
ЙОРДАН ОРМАНКОВ:
Както и наши звена има в Москва.
 
АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ:
Този въпрос е уреден на реципрочна основа. Доскоро междувпрочем, така бяха уредени взаимоотношенията между специалните служби на Съветския съюз и останалите държави -участнички във Варшавския договор.
В Полша, в Чехословакия, доколкото ми е известно, този въпрос се обсъжда, но не се ликвидира тази система на взаимно представителство.
Четвъртият въпрос. Предлага се създаването на комисия по "кръглата маса". Такава комисия е създадена от парламента и не смятам за целесъобразно да се изземват нейните прерогативи.
Що се касае до ръководството на тази комисия, идейният състав, това е въпрос на Народното събрание.
Не мисля, че министърът на вътрешните работи има право да произнася по това, кой трябва да бъде председател на тази комисия, или не може и не бива да изпълнява тези функции.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря Ви.

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележка

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието