ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Аз по въпроса за изказванията бих помолил да не се правят сега, защото това отново би разводнило нещата, а някъде по-нататък в нашите следващи заседания, в подходящ контекст да се направят такива изказвания.
Освен това ние мислим да се ориентираме към по-конструктивно разглеждане на основните въпроси на политическата система и това все пак налага малко по-организирано и сгъстено да движим работите.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Безспорно.
Тогава разрешете да предоставя възможността з въпрос на другаря Александър Димитров от БЗНС.
 
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ:
Другарю Пирински, не сте ме разбрали правилно.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Получил съм бележка от Вас.
 
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ:
Въпросът беше за изказване по повод на 4-те групи от въпроси, които другарят Желев постави като въпроси на демонтиране на съществуващата командно-бюрократична система - деполитизиране, разграждане и т.н.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
простете, Вие значи сме към категорията изказванията, които ще ч чуем на даден етап по-нататък?
 
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ:
Да, в този план.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
В такъв случай да д дам думата на другарю Димитър Димитров, експерт от делегацията, за 3 въпроса, както се е записал.
 
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Имам 2 въпроса към бившето и към сегашното министерство. Те са свързани с толкова чувствителните въпроси за подслушването и за досиетата.
Във връзка с подслушването. Сигурно в бившето министерство е имало, ще използвам един много популярен напоследък в нашето общество израз, "номенклатура" на подслушването. В тази "номенклатура" на подслушването, ако я е имало, каква /ако има някаква градация/ какво място е заемала партийната номенклатура - министрите, секретарите на §К, членовете на Политбюро, и ако те са заемали някакво приоритетно място в р реда на подслушваните, то има ли някаква гаранция, че сегашните министри не се подслушват?
Вие дадохте някакво обещание, че ще подпишете декларация, че Съюзът на демократичните сили не се подслушва.
Имат ли нашите министри и партийната номенклатура, ако такава сега все още има, а и профсъюзите, и Комсомолът, и Отечественият фронт, имат ли те някаква гаранция, че сега те не се подслушват?
 
АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ:
Готов съм да подпиша декларация, ако желаете още сега. Подгответе я, ще я подпиша.
 
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Вторият ми въпрос е във връзка с досиетата. Той се отнася също за досиетата на тази номенклатура - министри, членове на Политбюро, секретари и т.н.
И още един въпрос - бихте ли споделили, срещате ли някаква съпротива и от какъв род е тази съпротива при осъществяване на програмата за преустройство, така да г о наречем, на Министерството на вътрешните работи.
Благодаря ви.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря Ви. Другарю министър, заповядайте.
 
АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ:
По проблема за досиетата нямам какво да добавя. Съображенията, които бяха изложени от мен и много по-компетентно развити от другаря Орманков, се отнасят за всички граждани в Народна република България. Би било недемократично да се прилага различен подход към отделните категории граждани.
Среща ли ръководството на министерството съпротива при реализирането на тази платформа?
С удовлетворение трябва да отбележа, че представящата част от служителите на министерството се отнасят с пълно разбиране към целите и смисъла на дълбоките съкращения и решителната смела реорганизация, която се осъществява, макар че тя е твърде болезнена като операция, засяга положението и интересите на много хора и естествено предизвика даже и драматични преживявания. Разбира се, както във всички части на нашето общество, и тук има хора с по-консервативно мислене, неспособни докрай да оценят реалностите на наето време и потребностите на нашето общество, но не те определят нравствения, политическия климат в нашите среди.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря.
Д-р Желев?
 
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Аз бих пожелал да се предостави думата на д-р Дертлиев, от Социал-демократическата партия.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Думата има д-р Дертлиев. Заповядайте.
 
Д-Р ДЕРТЛИЕВ:
Радостен съм от изказването на министъра на вътрешните работи по въпроса за шпионажа. България е една. Тя не е нито на комунистите, нито на антикомунистите, нито на леви, нито на десни. Всички сме длъжни да я пазим.
Радвам се, че това схващане е така добре прието, така добре изказано от господин министъра на вътрешните работи.
Заедно с това за н ай-позорното деяние от позорните деяния - шпионажът, трябва да си припомним, че беше време, когато то да се даваше всекиму, пори всеки повод, за всеки неудобен политически противник.
И е време, обръщението ми е към министъра на правосъдието, хората, които невинно десетилетия живяха с това клеймо върху тях, с това позорно клеймо, тези хора - те и децата им, да бъдат освободени от този тормоз.
Беше време, когато да знаеш чужд език те правеше вече подозрителен за шпионаж.
Бих могъл да ви разкажа неща, които са невероятни в днешна обстановка. На един конгрес на БКП двама деятели, които после станаха големи и видни личности, няма да кажа имената им, защото за тях ще бъде неудобно, единият поглежда към делегата от Африка и казва: "Гледай го тоя, вратът му е дебел като черковен дирек. Как са го изпуснали нашите разузнавателни служби?"
Друг е обявен за шпионин за това, защото пуши лула.
Това е една атмосфера на шпиономания, която съществуваше тогаз и трябва да ви кажа, че по онова време само Сан Марино нямаше шпионин в България.
Това позорно деяние стигна дотам, че ние в затворите се смеехме с това: "Какъв си ти?" - "Аз съм шпионче"...
Разбирате ли до какво ниско нравствено положение се стигна там?
И аз моля да се даде възможност на всички граждани, които са претърпели тази обида, да бъдат освободени от нея.
Вторият ми въпрос е е за друго едно разузнаване - за вътрепартийното разузнаване. От такова разузнаване, от инфилтрирането на чужди агенти най-много е теглела комунистическата партия. Но, и точно тази комунистическа партия най-много инфилтрира своя агентура в другите партии, на първо място, в БЗНС и Социал-демократическата партия. Такива хора отиваха, ставаха информатори - било по корист, за нещастие някои от тях, минали през затворите и лагерите, репресирани, капитулираха и те бяха най-опасните.
Неотдавна умря мой не другар, а приятел, който ми призна преди да загине /името мога да го дам само на м министъра ако пожелае, публично - не/, каза ми: "Аз десетилетия бях прикачен към теб, за да давам сведения. При второто ми следствие капитулирах и аз б бях информатор".
Такива информатори проникваха и проникват във всичките структури на опозиционните партии.
Веднага след 9-ти септември това стана институция. руси №ристозов оглави една институция, на която помощник бе Гаврил Савов - Гъльо, старите другари го знаят. Те знаеха всяка стъпка, всеки ход на своите противници.
Още не бе решена срещата в Бачковския манастир за даване оставка на министрите на БЗНС, и което най-куриозно, чрез десницата, ч чрез буржоазията, чрез приятели от т.нар. "ОФ", търговци, индустриалци, това беше една голяма агентура на №ристозов, и се знаеше всичко.
Говорим за чиста, нравствена атмосфера. Разузнаването на външния агент е абсолютно право на всяка една държава. Криенето на този разузнавач е абсолютно право на всяка държава, но за нравствената атмосфера вътре в страната, за тази нравствена атмосфера нужни ли са информатори сред партиите?
Трябва да ви кажа, предполагам, че ще ми се отрече това, че ние сме дълбоко убедени, че и днес тази практика продължава.
Право или криво, следствените органи и затворниците са горе-долу колеги. Те са в една институция и те се учат един от други. Ние много добре знаехме и видяхме хора, които се казваха и по стълбицата нагоре само за това, защото бяха информатори.
Апелирам, в името на тази чиста атмосфера, тази нравствена атмосфера, да прекъсне тази практика. И даже бих казал би било огромен жест, ако тези хора бъдат просто обявени. Защото тук не се касае за интерес на държавата. Касае се за здрав обществен живот.
Едно пожелание, бих казал: бях в западна страна и един момък с една неописуема гордост каза: "Знаете ли, брат ми го назначиха полицай?". Така го каза, че все едно той е ако не министър, поне академик. Нека да стигнем в тези служби, да можем да създадем такава институция, при която да не бъде една каста. Извинете, днес хората от милицията са една каста, една прослойка, която живее помежду си. И вие дори наборът на хората правите е почти винаги, 90% може би, около тази прослойка. Разтворете я. Нека това да бъде една общонародна институция. Нека това да бъде една уважавана професия, каквато е лекарят, каквато е инженерът. Но това е една много трудна задача.
Първо. Не е достатъчно да обявим, че е деполитизирана. Тя е политизирана по силата на своите институции, по силата на хората, които са вътре. Всички до един са партийни членове. Има ли начин да се излезе от това? - Потърсете го.
Маса хора има, запасни офицери - не са минали Симеоново, не са партийци. Разводнете малко този политически състав, за да може хората наистина да повярват, че нещо ново е станало.
Ще завърша с мисъл на моя учител Златаров: "България ще бъде свободна, когато минавам покрай участъка, без да ми се свие сърцето!".
Благодаря Ви за вниманието.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря Ви.
Другарю министър?
 
АТАНАС СЕМЕРДЖИЕВ:
Господин Дертлиев,
Изслушах Ви с голямо вътрешно удовлетворение и съм готов да се подпиша под всяка Ваша дума.
Много ми допада Вашият апел за създаване на една нова, нравствено чиста атмосфера.
Уважаеми господин Павлов, както виждате, пак съм емоционален, но съм развълнуват от думите на господин Дертлиев. Затруднява ме само Вашето искане да бъдат съобщени имената на информаторите.
Искам да Ви уверя, че сега няма и няма да има информатори на която и да е партия в други политически или обществени сили и съм дълбоко убеден, че тази моя позиция се споделя от всички б български политически дейци. Това ми дава увереност да действувам в това направление.
Благодаря ви.
 
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ:
Благодаря.

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележка

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието