Георги Спасов
 |
|
Георги Спасов
|
|
|
Свързан е със създаването на Независимия профсъюз "Подкрепа" и с организирането на неговата софийска организация. Съосновател на СДС и негов пръв говорител. Участник в Кръглата маса.
Автор на множество декларации, съобщения, изявления и пр. на СДС от периода 1989-1991 година.През годините 1991 - 1997 г. беше политически съветник на президента Желю Желев.
Негови книги са стихосбирките "Вест" (1979), "Добрия човек" (1981), "Свободен пейзаж" (1991), "Вечен живот" (1996), "Памет" (2002), романа "Село на баир" (2002), сборника с афоризми "СъществуваНЕ" (1993). Значителната част от неговото творчество е непубликувано.
Георги Спасов почина от сърдечен удар на 14 май 2001 година.
(Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само адресите и телефоните.)
СПРАВКА
за Георги Атанасов Спасов
Георги Атанасов Спасов е роден на 18.04.1943 година в с. Синитево, Пловдивска област, български гражданин, женен с две деца, с висше образование - специалност "Българска филология", журналист, изключен от БКП, неосъждан, жив. в гр. Пазарджик.
Произхожда от работническо семейство.
Баща му е бил огняр в ДСП "Винпром" - гара Кричим, а майка му - работничка в ДЗС. И двамата са пенсионери, безпартийни, без особени прояви. Има брат и сестра работници. Съпругата му е служителка в цех "Стоян Манчев" - Пазарджик, безпартийна.
Работил е като гл. редактор на вестник "Чапаевски зов" - Белово. Член е на съюза на българските журналисти. През 1982 г. Спасов е гостувал за 30 дни във Франция, като се е срещнал и провел разговори с Ценко Барев и други изменници на родината. До 1986 г. Спасов пред различни източници и свои колеги е изразявал недоволство от социалистическия строй. Считал е, че не е бил оценен като журналист и поет. Търсил е възможности за реализиране и признание на Запад, като за целта е поддържал контакти с някои чужденци и изменници на родината. За тези му прояви през 1985 и 1986 г. със Спасов са провеждани беседи и му е обърнато внимание от бившия Окръжен комитет на БКП и органите на МВР, но съществено изменение в поведението му не е настъпило.
В началото на 1989 година Спасов установи по-близки връзки и се обяви в защита на Петър Манолов - секретар на т. нар. НДЗПЧ, изразявайки морална подкрепа на дейността му и обявената от него гладна стачка.
По-късно Георги Спасов насочва вниманието си и към НПС "Подкрепа".
Заради дейността му в неформалните групи през м. юни т.г. ОбНС - гр. Белово дисциплинарно е уволнил Спасов от длъжността главен редактор на в. "Чапаевски зов", а ОбК на БКП го е изключил от партията. След уволнението му, Спасов търси различни поводи да привлече вниманието на обществеността у нас и в чужбина върху себе си.
В писмо предадено в Бюрото на АПН в София, посветено на т.нар. "Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България" тенденциозно и в черни краски описва "тежкото положение" на българската действителност. Използва съмнителни статистически данни с цел да дискредитира партийното и държавно ръководство. Обявява се против класово-партийния подход и "родовата приемственост на властта". Пледира за създаването на "независими" структури и освобождаване на "трудовите колективи от опеката на държавата". Изявява се като една от най-активните фигури на НПС "Подкрепа", организира изграждането на софийския клон на сдружението.
По време на Европейската екологична среща в София, Георги Спасов се включи в организирането и провеждането на всички изяви на неформалните структури, изяви се като една от най-близките връзки на Румяна Узунова. Беше организатор и инициатор на проведената "Пресконференция" на НПС "Подкрепа". Един от хората, които се стремят към интегриране на всички неформални структури в страната. По време на Екофорума беше провъзгласен за зам.-председател на Българския хелзински комитет. Има намерение да участвува в международен семинар на профсъюзните дейци, организиран от полския профсъюз "Солидарност" в Люблин. Даде множество интервюта пред западни журналисти и взе участие в приема в посолството на САЩ. Утвърден е за главен редактор на бъдещо издание на НПС "Подкрепа".
София, 4.11.1989 г.
Copyright 1998-2019 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
