 |
Баща му Антон Дертлиев е основен учител, един от лидерите на Профсъюза на учителите - БУС. В книгата си "Нещо като автобиография" заявява, че е социалдемократ от юноша. Животът му е преминал в стачки, вдигане на трибуни - ту в съюз, ту в противоборство с комунистите. В резултат на това през 1938 г. е следствен за нелегално печатане на материали по време на изборите. Не е осъден. През 1941 г. завършва медицина. През 1945 г. е назначен за асистент в катедрата по анатомия на Медицинския факултет. След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж. Заради опозиционната си дейност през 1946 г. е изпратен в лагер "Росица". Същата година е избран за народен представител във Великото народно събрание. На 1 юли 1948 г. с решение на президиума на Народното събрание е отнет депутатския имунитет на Дертлиев. Осъден е на 10 г. затвор. Следват: лагер "Венчан", два пъти "Белене", Плевенският затвор, наказателното отделение и затворът за рецидивисти в Пазарджик. |
От февруари 1957 работи в продължение на 7 години в тубдиспансера за деца в Трявна и в Перник.
От 1963 г. до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинската академия.
След 10 ноември 1989 г. е един от инициаторите за възстановяването на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ и за включването й в Съюза на демократичните сили /СДС/.
Председател на БСДП от възстановяването на БСДП на 26.11. 1989 г. до кончината си. Участва в работата на Кръглата маса.
1990 г. - депутат във 7-мото велико народно събрание, избран с листата на СДС. Кандидат на СДС за президент на страната, БСП не приема кандидатурата с мотива, че Дертлиев е краен антикомунист. Подписва новата конституция на Република България и не одобрява бойкота на 39-те народни представители от СДС, напуснали парламента.
От излизането на БСДП от коалицията СДС през 1991 г. Дертлиев се стреми към обединяване на извънпарламентарните партии - от напусналите СДС и други умерени политически сили - в политически център, алтернатива на БСП и СДС. През 1993 г. той прокарва и успява да наложи линията на отваряне на БСДП и към лявото пространство, където да се конкурира с БСП за влияние. Привлича бивши членове на БСП /от СДК "Европа"/ в Социалдемократическия съюз към БСДП. Опитва се да сформира силно социалдемократическо ядро, около което да се обедини политическият център, и до голяма степен постига това със създаването на Съвет за сътрудничество с участието на Алтернативната социаллиберална партия, Гражданско обединение за републиката, Зелената партия, Екогласност и др. Винаги е бил категорично против коалиция с БСП.
1994 г. - пръв председател на ротационен принцип на Политически съюз Демократична алтернатива за републиката /ДАР/.
На 21-22 ноември 1998 г. във Варна се провежда Извънреден 43-ти конгрес на БСДП, на който д-р Дертлиев не се кандидатира за председателското място и за председател на партията е избран Петър Агов. Д-р Дертлиев става почетен председател на БСДП и председател на Съюз "Социалдемокрация", в който влизат БСДП и ОБТ.
Женен, има две дъщери и четирима внуци. Едната от дъщерите му живее в Канада. Владее английски, френски и руски.
Издал е две автобиографична книги.Петър Дертлиев почина в края на 2000 г. На негово име е кръстен един булевард в София.
