Да
минем към споразумението, което трябва да подпишем. Безспорно часът напредна
и трябва да се движим по-оперативно. Това споразумение предвижда обществен
съвет. Според мен това е типичен рецидив от тоталитарното мислене, отново да
създаваме, да учредяваме и да разпускаме съвети, учреждения, инстанции. Може
би болшевишките режими са известни в света по своята управленческа дейност
със създаване и разпускане на всякакъв тип институции. Но след като се е
предложил, просто да подходим конструктивно. Ние няма да опонираме на
идеята. Доколкото виждам, той е натоварен с такива правомощия, че няма да
пречи, да кажем, за контрола на изборите. Но би трябвало да се дефинират
някои неща малко по-ясно. Този обществен съвет има доста права. Той може да
получава информация, на него трябва да му бъде оказвано съдействие, както и
той да оказва съдействие на общинските народни съвети, на избирателните
комисии, дори на секционните и т.н. Неговите представители са допускани по
време на гласуването, при преброяване на гласовете. Но според мен този
обществен съвет, освен че ще получава информация, ще има тези правомощия,
трябва да оказва помощ и подкрепа и да подава информация на евентуалните
граждански сдружения, които ще осъществяват контрол върху изборите. Такъв
текст не е включен в споразумението. Би могло да се обсъди. Или е въпрос на
тълкуване, но това не е толкова съществено. Трябва да се изясни позицията.
Втората ми забележка към споразумението е на стр. 4 в новия текст, това е
някъде към средата: „Поканване на отделни личности със статут на гости за
изборите се прави чрез Министерството на външните работи по взаимна
договореност на политическите партии и изборните коалиции." Има един текст
малко по-късно за нотифицирането на тези гости: „Пристигналите в страната
чуждестранни гости се нотифицират пред ЦИК." Този текст е достатъчен. Ако
пристигнат официални гости отвън, достатъчно е те да се нотифицират пред
ЦИК, за да имат статута на гости по смисъла на закона и да могат да
действат. Но безспорно аз съм напълно съгласен, че определен тип гости
–
представителни, или цели организации, или отделни личности, би трябвало да
бъдат поканени чрез Министерството на външните работи, на правителствено
ниво, защото такъв е редът и протоколът. Доколкото знам, доколкото ми беше
съобщено от посолствата на западните страни в София, такива вече покани са
отправени. Външното министерство е поканило наблюдатели. Може би ще трябва
да поговорим за това как ще бъдат разпределени тези наблюдатели. Аз лично не
бих желал да бъдат напъхани в чисто седесарски градове и да оставим една
тъмна и глуха провинция без наблюдатели. Но това е
предмет пак в работен порядък, който ще трябва да изчистим.
Ние
ще представим списък, както е по смисъла на споразумението, до десет дена с
организациите, които смятаме да поканим за изборите. Но бихме също така
желали да имат достъп и отделни лица, да кажем студенти от чужди страни,
които ще съдействат на българските сдружения за
контрол и за свободни и честни избори или пък на съответните западни
организации. Не е много ясно според споразумението дали поименно трябва да
се даде списъкът на тези хора, или организации ще отговарят за тях. Защото,
ако трябва да се даде поименно, а ние възнамеряваме да поканим доста хора,
това е просто невъзможно. Разбира се, в контролните групи, ако го
оставим, за да не спираме работата к КМ, и това може да бъде изчистено.
Просто фиксирам проблемите.
В
този текст, на стр. З, се казва, че общественият съвет предлага на ЦИК
представители на кои от регистрираните граждански инициативи и сдружения въз
основа на тяхно искане могат да присъстват като гости в деня на изборите по
смисъла на чл. 54 и 62. Такива регистрирани сдружения вече има и не виждам
пречката, не виждам причината те да не бъдат обявени и евентуално да се
споразумеем на КМ, може и в обществения съвет да стане, разбира се, и да ги
оторизираме, да им дадем това право да присъстват по време на изборите със
статута на гости. Тук, при мен, са уставите на две такива сдружения. Едното
е сдружението с нестопанска цел „Гражданска инициатива за свободни и
демократични избори". Ако не се лъжа, председател е Леда Милева. А другото
сдружение е „Българско сдружение за честни избори" с председател Кеворк
Кеворкян. Макар че имам известни забележки относно устава на второто
сдружение, като например чл. 11, в който се казва: „Учредители и членове на
сдружението могат да бъдат всички дееспособни лица, които не са избрани в
ръководни органи на политически партии и сдружения." Това допуска партийно
членство, това ме кара да се съмнявам в неговата безпристрастност, докато
чл. 4 от устава на Българското сдружение за честни избори е категоричен: „Не
участват в учредяването на сдружението и не се приемат допълнително за
негови членове лица, членуващи в каквито и да било политически партии, като
единствените такива представители са представителите на неговия обществен
съвет", където има членове на компартията, доколкото виждам
–
акад. Илчо Димитров и мисля, че има и други, Тези сдружения трябва да бъдат
разгледани. Ако има някакви забележки относно тях, може би не на КМ, може би
в обществения съвет, но те трябва да започнат своята дейност и да знаят кого
могат да канят и как могат да го канят. В споразумението за честни избори,
което трябва да подпишем, този прерогатив се дава изключително на
обществения съвет, който трябва да формираме. Мисля, че и сдруженията, които
бъдат признати за такива, трябва да имат правото да канят чуждестранни
гости.
Сега
искам да внеса едно разяснение по-скоро за българските данъкоплатци,
отколкото за КМ. Тези, които са поканени от външното министерство на
правителството, вероятно ще бъдат поети, по тълкуването на речника на
смисъла гости, изцяло
–
и техните издръжки, и таксата им за пътуване. Но ние сме готови да поканим
на наши разноски и по-скоро на техни разноски доста организации, които
изявиха желание да участват. Това няма да струва нито стотинка на
българските данъкоплатци, няма да е в тежест на държавата, а знаем колко е
трудно икономическото ни положение, това са хора, готови да дойдат със
собствени пари, просто за да помагат и да бъдат наблюдатели.
Това
са моите забележки относно споразумението за свободни избори. Имам и няколко
забележки относно другите два текста, които трябва да се подпишат, но нека
да решим дали да ги правя сега или да обсъдим това, за да приключим с него и
да продължим нататък.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Ние се договорихме, че ще обсъждаме и трите текста
едновременно. Така че бихте могли да направите и останалите бележки.
Е.
КОШЛУКОВ: Отнех ви доста време, нека някой друг вземе думата, а по-късно
отново ще се включа. Просто да не съм само аз.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Кой желае думата?
П.
СИМЕОНОВ: Ал. Йорданов искаше думата и аз ви помолих да му я дадете.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Извинете, аз не съм ви разбрал добре.
АЛ.
ЙОРДАНОВ: Благодаря за вниманието. Струва ми се, че ние от самото начало на
КМ, става дума за нашата делегация, на Радикалдемократическата партия,
винаги сме поставяли въпросите в тяхната свързаност, в тяхната цялост, във
връзките, които съществуват помежду им. Ето защо и днес, когато обсъждаме
един толкова важен документ, какъвто е документът за споразумението за
провеждане на изборите, за нас този документ не е самоцел. Ние не гледаме на
него като на нещо само по себе си, а като на част от общия демократичен
процес, който заедно всички ние трябва да придвижим с още една крачка
напред. За нас самите избори дори не са самоцел. Животът нито е до изборите,
нито е само след изборите. Ние всички заедно ще продължим, аз се надявам, че
именно така ще бъде, да живеем в тази същата страна, сред същите тези хора,
да бъдем по някакъв начин заедно. И нека добре да помислим за свързаността
на проблемите. И на нас не може да ни бъде безразличен именно начинът, по
който ние ще придвижваме този демократичен процес, начинът, по който отиваме
към изборите. И дори на мен ми прави изключително вътрешно тягостно
впечатление самият факт, че ние вече три часа тук обсъждаме възможността да
се фалшифицират изборите, обсъждаме възможността за измама на изборите.
Говорейки непрестанно за честност, създавайки сдружения за честни избори,
ние носим в себе си презумпцията за нечестност, че в нашата страна има
нечестност, има нечестни хора и може да се манипулира общественото мнение.
За съжаление става точно така. Ето пред мен са две листовки. Идвам от Варна
и ги нося оттам. В едната от тях се казва: „Мъка, пълна безнадеждност, липса
на бял ден или спокойна старост." Естествено спокойна старост предлага БСП,
а „мъка, пълна безнадеждност и липса на бял ден"
–
не знам кой, може би филанкишията, както казват хората. Другото обръщение:
„Майко, българска майко, шок значи стопански удар, а това е равно на
безработица, на липса на пари, на храни, на облекло. Шок значи празна
тенджера." Това са глупости, които са недостойни за хора, които имат
претенцията да живеят в края на
XX
век. И отгоре на това написано отдолу „Сполука за България". И буквите С и П
червени, и „България" червена. Аз не бих казал каква ще бъде България, но
във всички случаи тя трябва да стане нормална страна, а не да шарим отсега
още буквите „СП" и да отъждествяваме отново социалистическата партия с
държавата, с България.
За
нас, ако сме нормални и достойни хора, България стои над всякакви партийни
интереси, над всякакви КМ и над всякакви политически амбиции на този или
онзи.
Трябва в този смисъл да се разгледат нещата в тяхната свързаност. Не трябва
в предизборния период да се създава впечатление, че понеже една партия у нас
в момента действително разполага с по-големи финансови възможности, с
по-добра структура, може би и с повече привърженици, ако гледаме как всеки
ден „Дума" изчислява привържениците и те все нарастват непрекъснато, че в
края на
XX
век да се стига до този момент, да се засягат обикновените, битовите неща на
живота за политически цели. Прави се митинг на една партия във Варна и се
раздават неща, които липсват на пазара
–
прах за пране, „Веро", водка и т.н. Моля ви се, та това дори не е Съветският
съюз. Ние сме по-напред и ако там няма сапун за пране, тук поне има. И нека
не спекулираме с елементарни неща, с тенджерата, с хляба, с праха за пране.
Животът ще продължи и след изборите. И аз мисля, че едно момиче и едно момче
ще се обичат, независимо от това дали ще има демократичен социализъм или
някакъв друг вид общество. По същия начин ще си говорят нежните думи, че се
обичат, както са си ги говорили и преди сто, и преди двеста години. Нека не
спекулираме с идеологиите и с чувствата на обикновените хора.
Много
моля тук госпожата, която се изказа, да не намесва децата, да не намесва
своите лични, майчински и т. н. чувства. Аз мога да намеся моите бащински
чувства. Но така доникъде няма да стигнем. И ако сме наистина достойни и
нормални хора, ние знаем, че в България предстоят много проблеми, сложни
икономически проблеми и с тези проблеми не трябва да се спекулира.
Отиваме към избори. Очевидно това е един за първи път, може да се каже, в
нашия живот момент, в който ние имаме възможността да бъдем различни.
Изборите са една възможност да бъдем различни, да не бъдем такива, каквито
бяхме досега. Аз мисля, че хората наистина ще почувстват тази съдбовност и
това различие на момента и че ще се отнесат към него с голяма сериозност. И
аз ви призовавам наистина да прекратим и от едната, и от другата страна тези
безсмислени спорове, според мен за мастила, за фалшификации, за възможни
мародерства и с цялата отговорност на хора, които в тази зала се събираме
вече близо половин година, да се обърнем към хората, към обикновените
трудови хора и да им кажем само едно: да ни вярват, да вярват на себе си,
пенсионерите да знаят, че никой няма да им вземе пенсиите, децата да знаят,
че ще имат своето мляко и че изобщо животът ще продължи да тече все така,
както е бил досега, и същевременно много, много по-различен, защото ще бъдем
в едно друго общество, в едно демократично общество, в такова общество, в
каквото досега не сме били всички ние
–
и едната, и другата, и третата страна. Може да ви се стори малко дълга тази
пледоария, но аз наистина идвам от провинцията и видях, че наистина хората
са разтревожени, хората не са наясно просто за какво става дума.
П.
СИМЕОНОВ: Г-н Йорданов, моля ви, малко по-кратко, защото все пак часът
напредна доста.
АЛ.
ЙОРДАНОВ: На тях им се внушават катастрофически мисли, че нещо може сложно,
опасно, лошо да стане след тези избори. Нищо подобно. Ако някой мисли такова
нещо, аз смятам, че не му е мястото тук на КМ.
Ето
моето предложение конкретно: да се ориентираме по-бързо към приключване на
тазвечершното заседание, да прегледаме отново документите, да обърнем
особено внимание на СМИ, на телевизията главно, където по неизвестни причини
все повече нараства делът на развлекателните и забавни програми в ущърб на
политическите предавания. Ние искаме да влезем в едно ново общество с хора,
които гледат само естрадни програми и, както сега им се предлага, френска
телевизионна програма. Защо френска? Ами питал ли е някой например
българските телевизионни зрители искат ли френска телевизия? Може да искат
например италианска, може да искат испанска. Ако питате тези от „Люлин" може
да искат сръбска. Или някой се бои примерно от сръбската телевизия, ама няма
защо от нея да се бои, защото в нея всеки ден многобройни са политическите
предавания. Аз мисля, че не трябва така директно Българската телевизия да
отива да сключва договори с други страни за цели канали, програми и т.н.,
без да е сондирала обществения интерес. Защо не телевизията на
Великобритания? И това впечатление е масово. Хората искат в момента
политически предавания, искат предавания върху българската икономика, върху
българското село. Елементарни неща не са разяснени на хората от
телевизионния екран. А същевременно вървят по 26 серии някакви бразилски
филми със съмнително качество. Повтаря се отново филмът „Октопод", който
навява зловещи асоциации за кръв, отмъщение, жертви, мафия и т.н. И всичко
това се прави в един момент, в който уж всички сме съгласни, че трябва да се
повиши политическата култура на българския човек. За мен всичко това е
парадоксално, то говори за доста неясноти в политическото съзнание и в
политическата пропаганда на определени кръгове в нашето общество. Благодаря
за вниманието.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: И аз ви благодаря, г-н Йорданов. Споделям вашата тревога
за телевизията. Но в никакъв случай не мога да приема вашето обвинение, че
митингите на БСП се занимават с търговия със сапун. Това е доста несериозно,
г-н Йорданов. Кой желае думата? Има думата г-н Неврокопски.
КР.
НЕВРОКОПСКИ: Вземам думата не за изказване, а просто да добавя нещо. В
текста на споразумението за участие на НКМ в създаването на гаранции за
произвеждане на изборите, в чл. 2, ал. 2 да отпадне „както и други
представители". Става въпрос да се включат до 15 души общественици.
Аргументът е следният. Достатъчно представителен е органът НКМ. Той е
достатъчна гаранция чрез негови представители да бъде оформен съставът на
обществения съвет, както и други представители на обществеността с признат
личен авторитет
–
има още и други подобни думи. Това е стара трактовка, която изобщо
съществува. Така че предлагам след запетайката, „в изборите..." да отпадне.
Достатъчно е представителен нашият орган и от него да бъдат избрани тези 15
души.
На
стр. 4, т. З, ал. 3. Смятам, че имаше дискусия на НКМ как тези чужди
представители да бъдат наречени
–
гости или наблюдатели. Отсрещната страна поддържаше, че е обидно да се
наричат наблюдатели. Ние не споделяхме и сега не споделяме това становище,
но тогава смятам, че се обединихме около това, да не се употребява понятието
гости, защото никак то не е точно на качеството, което те ще имат, когато
пристигнат и присъстват по време на изборите в нашата страна. Бих предложил
да бъде „поканването на чуждестранните представители...". Те са
представители на чужди държави и не е необходимо да се обвързва с гости и
наблюдатели. Смятам, че това е конструктивно.
На
трето място, независимо от това, че времето е дълго, това не е оправдание,
аз бих помолил двамата съпредседатели да не позволяват на КМ да има
изказвания по техническа проблематика, макар и свързана с изборите. Още
повече, че предложихме на контактната група, в която да участват и експерти.
Тук се занимаваме с въпросите на механизма на изборите по една или друга
методика. Първо, нас не могат да ни убедят тези, които говорят, а може би
ние сме лаици в тази област и не сме се запознали, а пък тези, които слушат
тази проблематика, може и да ни се смеят. Смятам, че е абсолютно недопустимо
и вас като председател ви моля, а също и нашия съпредседател, тази тематика
и тази проблематика да бъде предмет на разисквания зад нас. Когато става
дума за политически проблеми, естествено, ние винаги, сме се
противопоставяли, и то не да бъде в контактната група и комисии да се
занимават, а на КМ, която е достатъчно авторитетна и трябва тук да се
решава. Затова моля да не давате думата на хора, които желаят да ни
занимават с технически проблеми във връзка с произвеждането на изборите и
начините. Това е абсолютно недопустимо. Благодаря.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Аз възприемам вашата бележка и моля участниците да се
съобразят с нея. Но аз не зная предварително кой по какъв проблем ще говори.
Що се
касае до наименованието на гостите, то е решено от КМ и ние възприехме
понятието представители и сме подписали специален документ по този въпрос.
Тук вероятно е редакционна грешка.
Кой
бе желал да вземе думата? Да, заповядайте.
Е.
КАПУДАПИЕВ: Член съм на Радикалдемократическата партия. Искам да започна още
от самото начало със споразумението за телевизията. Първото изречение в него
трябва да е „Българската телевизия е национален културен институт". Тя не е
нито партийна, нито надпартийна, нито извънпартийна. Тя е такава, каквато е
страната ни. Тя по един културен начин трябва да отразява процесите, които
стават в нея, по един културен начин трябва да им въздейства и да ги
регулира. И доколкото съвременните политически процеси в цял свят протичат
през телевизионния екран, доколкото за тяхното присъствие изобщо се съди по
това, има ли ги или ги няма на малкия екран, дотолкова и нашата телевизия не
може да стои настрана и да бъде извън политическите процеси. Те буквално
стават, раждат се на нейна територия. Усилията на работниците в телевизията
трябва да са насочени единствено към: правенето на телевизията да е
културно. Политическите процеси в България трябва да бъдат телевизионни
политически процеси
–
ни повече, ни по-малко. Някои казват, че тъжно било това, което става на
малкия екран. А нима навън, в живота, нещата са по-весели? Друг е въпросът,
че и телевизионните работници трябва да се извисят над грубото пристрастие,
да се стремят към финес и култура на диалога. Но какво да правим, 90-95 на
сто от ръководните кадри в телевизията са членове на БСП. Те правят
телевизията такава или онакава. Доколкото знам, един-единствен ръководител в
телевизията е безпартиен. Това е Кеворк Кеворкян, който прави най-гледаното
предаване в България „Всяка неделя".
От
друга страна, не искам да бъда обвинен в пристрастия, въпреки че се чудя как
човек, работещ 20 години в телевизията, може да бъде безпристрастен по
проблемите на телевизията, но въпросът е не кой. Все още не сме стигнали до
момента на персонифицираната телевизия, а засега какво се прави на малкия
екран и как се прави то? Ставащото на малкия екран в момента е малко,
количествено малко. То не отговаря на небивалия досега процес в страната. И
нещо много важно, именно това предизвиква, разпалва, разбунва политическите
страсти по не най-добрия начин, т.е. политическият живот в страната ни не е
адекватно отразен на малкия екран. Досега правеното предизборно студио е
тясно, малко, то не задоволява търсенето, не удовлетворява жаждата на
българския народ. Именно тук е ролята на телевизията да укроти страстите, да
облагороди амбициите, да освежи старите методи, да бъде на висотата на
изискванията. Нашият народ, уви, няма достатъчна политическа култура.
Телевизията днес трябва да я създаде и да я възпита. Но ако това е възможно,
трудно или лесно, но все пак възможно, искам да обърна внимание на
уважаваната аудитория, на извънстоличните радио-телевизионни центрове. За
тях това е невъзможно. А те имат собствени проблеми, регионални, местни, но
в днешната ситуация няма дребни проблеми. Всичко е важно и значимо. Но още
по-сложно е с местните радиоуредби
–-
градски и селски, училищните, заводските, комбинатските, войнишките. Те са
във владение на началниците на пощата, на директорите на заводите, на
командирите на поделенията. Те не са склонни да ги предоставят на опозицията
или, представете си, дават ги под наем по цени на националното радио
–
4 лв. на минута. Ни повече, ни по-малко. Началникът на пощата в гр. Грамада
ни поиска 4 лв. на минута. Това е сериозен пропуск на това споразумение. И
той тук трябва да се отстрани.
Друг
много важен, актуален въпрос е сигурността на моите колеги при изпълнение на
служебния им дълг. До този момент жертви още операторите не са дали, но
камерите на Николай Йотов и Мирослав Русинов са строшени по един
безпрецедентен начин. При това далеч не от несъвестни, случайни или глупави
хора. В първия случай извършител е др. Ашминов, директор на СО „Рила", а във
втория –
добре известният Методи Зайков, човек от изтъкната банскалийска фамилия.
Това са само два отделни случая, но все пак трети не бива да има. За целта
настояваме извършителите да бъдат съдени и присъдата обявена ясно, гласно
чрез БТ, за да можем да се надяваме, че уважаваните, извее граждани ще спрат
да гледат на нашите камери като на територия за доказване на силово право,
няма утре да преминат направо към операторите.
Искам
да възразя по-конкретно по чл. 17, глава 3, стр. 4 на споразумението за
радиото и телевизията. Не е ясно там какво значи „неполитическо предаване".
Официалната правителствена хроника не е ли политическа декларация, не е ли
политическо предаване?
Искам
да възразя срещу правенето по-нататък и на този доста подозрителен рейтинг,
който се прави в седмичното политическо предаване „Панорама". Извън
съмнителните методи, по които този рейтинг се провежда, той се прави
телевизионно непрофесионално. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Благодаря ви, предоставям думата на др. Танев.
Т.
ТАНЕВ: Г-н Йорданов засяга въпроси, които оценява едностранчиво по моя
преценка,
защото бях свидетел на някои от техните митинги и съм присъствал на
тях. Виждам и чувствам какво е
настроението, какви лозунги се издигат, от които те не се
разграничават. Бях и на митинга на Радикалната партия в градинката пред МВР
онзи ден, наблюдавах и лозунгите, и публиката, и отношението, кое те имаха
към останалите, които не бяха от тяхната, така да се каже, публика и слушащи
с търпение и много голяма етичност всичко това независимо от децибелите,
които бяха пуснати и оглушаваха цели район, където беше проведен митингът
им. Не зная дали г-н Йорданов е влизал в контакт с тези
групи които са на пл. „Славейков" и на други места в София, за да
види какви лозунги се издигаха и
какви. закани се отправят. Мога да цитирам няколко такива случая.
Днес дори, когато идвах насам към КМ, там имаше три-четири групи от техните
членове, които носеха значките на СДС, които деляха българите на червени и
на българи. Не зная защо, когато те говорят за нарушенията и претендират за
етика, не са осъдили нито една вандалска проява срещу партийни и други
клубове. Всичко това ме учудва, защо те апелират към нас, когато към себе си
не проявяват никаква самокритичност. А вие знаете, че се политизира нашето
общество, че градусът на политическото напрежение нараства с всеки ден, дори
и в клиповете, които гледаме и слушаме в тези предизборни студия, има доста
неща, които не отговарят на самата действителност и биват опровергавани и от
гражданите, които са представяни там от стари архивни филми, какъвто беше
случаят с този блок в кв. „Младост", или пък в монтажа, който беше даден на
Гергьовден с хората от „Коньовица". Те не са от т. нар. „Факултет", а са тук
от района, където беше онзи ден и митингът им. Защо не показаха къщата на
този, който правеше изявление пред телевизията, която е триетажна, а дават
бордеите, и т.н. Аз считам, че когато ще говорим за етичност по тези
въпроси, трябва да бъдем взаимно етични и взаимно да се уважаваме. Или да
кажем, тук в етичния кодекс, в който има специална точка, че не бива да се
пречи на други клубове (цитирам) „че не трябва да се пречи да се създават,
така да се каже, трудности пред сгради, които са ангажирани вече от други
политически партии", аз считам, че и в тази насока този кодекс се нарушава
предварително не от партията, не от БЗНС или от някоя друга организация, а
пак от митингите, демонстрациите и другите музикални и тем подобни прояви,
които са организирани пак от СДС. Аз считам, че поне в този пункт и на тази
КМ, на това заседание, когато се приемат документите за честни, за
демократични избори, трябва да имаме и самоотговорност.
П.
СИМЕОНОВ: Г-н съпредседателю, аз ви моля чрез мен за нашата страна да се
дава думата.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Точно така постъпвам.
П.
СИМЕОНОВ: Сега искам да кажа няколко неща, които са свързани с току-що
чутото изказване. Аз благодаря за него. Има в предизборната борба неща, от
които не можем да избягаме. Естествено е да се повиши градусът, естествено е
хората да спорят повече, отколкото преди са спорили. Политизирането влече
зад себе си естествено разграничаване между хората.
Заедно с това аз съм съгласен, че страстите трябва да се сдържат. И ние
всички трябва да положим усилия за това нещо, за да влезем в бъдеща
демократична България наистина мирно, спокойно, цивилизовано. На нас ни
предстои труден период. Страната ни се намира в много трудно положение. Ние
трябва да бъдем готови за тези трудности.
Заедно с това аз не мога да се съглася с изказаното тук съждение за това, че
виждате ли, СДС и привържениците на СДС били правили различни осъдителни
прояви, докато БСП през това време не реагирало или най-малкото се държали
доста примерно в очите на обществеността. Ние разполагаме с много
показателна филмова информация, например случая пред централния избирателен
клуб на БСП, пред сградата на БСП. Разполагаме с много показателен филмов
материал за начина, по който е предизвикана там свадата, която беше показана
по телевизията, от страна на БСП. Но ние не го показахме, за да не
нагорещяваме по-нататък страстите. Просто имаме филмов материал за умишлено
провокационно поведение на привърженици на БСП. Имаме филмов материал, в
който са показани сцени за опит за физическо насилие, прилаган от
привърженици на БСП, върху оратори на СДС. Ние това не сме го показали и
нямаме намерение да го показваме.
Въпросът е: дайте заедно и от двете страни да проявяваме по-голяма
сдържаност в това, което показваме. Наистина има неизбежни и логични неща за
една предизборна борба. Аз възприемам някои неща, които се правят в
телевизионното студио на БСП и в техните листовки. В един милион е само една
тяхна листовка, а не всичките им листовки. Приемам ги въпреки клеветите,
които съдържат, като нормални за тази политическа организация и като
неизбежни за положението, в което тя се намира. БСП ще продължи с тези
листовки, ще продължи с подобен род неща. Няма какво да се каже. Ние няма
защо да протестираме. Ние знаем какви са възможностите на БСП.
Въпросът е от наша страна да проявим достатъчно търпение, достатъчно мъдрост
и ако нашите партньори също вървят по този път, ние наистина ще стигнем до
едни свободни избори, до едни честни избори и наистина ще влезем мирно в
бъдеща демократична България.
Това
споразумение, което сега обсъждаме, в общи линии е напълно задоволително.
Работната група сега работи върху него, ще го дооформи в неговия окончателен
вид и аз съм сигурен, че ние ще го подпишем и строго ще се придържаме към
него.
Имаше
един въпрос, който беше свързан със споразумението при обсъждането в
Координационния съвет. Ние предлагаме
–
то е казано тук, съставът на обществения съвет се определя от двамата
съпредседатели след консултации с ръководителите на основните политически
сили –
но нашето предложение е съставът да бъде поравно от двете страни на КМ, така
както от самото начало всички документи, всички комисии и комитети, които са
съставени, е бил поравно от двете страни на КМ.
Аз
съобщавам решението на Координационния съвет, като съм готов да внеса отново
разискването на въпроса за БЗНС
–
официален, за неговото присъствие в обществения съвет. Готов съм.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Моля ви, аз бих желал като съпредседател да коментирам
въпроса, който беше повдигнат, и намирам, че вие правилно постъпихте като
коментирахте този въпрос. Аз приветствам вашия призив за повече мъдрост, за
повече спокойствие, за повече здрав разум сред всички политически партии и
сили в страната в предизборната политическа борба. Това е абсолютно
необходимо и аз бих могъл да разширя въпроса и да ви призова за по-висока
политическа култура, тъй като ние градим демокрацията в България. И така,
както го правим сега, очевидно много бавно и трудно ще стигнем до едно
наистина демократично българско общество.
И
второ, би трябвало да се обезпокоим от този упадък на политическия морал,
който наблюдаваме сега в политическата борба, тъй като се оказва, че не
съществуват граници за нападки между партиите, не съществуват скрупули в
това отношение и се посяга много често, прекалено често не само към
позициите, но и към личното достойнство на противника, на опонента, нещо,
което ще бъде много опасно по-нататък, защото нали ние, които сега така
тежко, безпощадно и без всякаква мярка цапаме един друг своите партии и себе
си, нали утре трябва да седнем във ВНС и заедно да градим демократичното
общество в България.
Така
че като се присъединявам към този ваш призив и го намирам за много
навременен и много необходим, аз бих искал да възразя на това, че БСП е
агресивният образ на партия сега, в предизборната борба, а СДС е партията
или политическата коалиция на здравия разум, на мъдрото спокойствие. Аз
смятам, че и вие, и ние има върху какво да мислим, за да издигнем равнището
на политическата борба и в политическо, и в морално отношение. Смятам, че е
неудържима позицията, която би представила само една от силите в положението
на спокойна, мъдра, уравновесяваща сила и че другата е главната заплаха за
демокрацията. Този подход е толкова познат, а и всички ние сме пред погледа
на целия народ, че е напълно излишно да убеждаваме и себе си, и народа, че
едната страна е само правата, безукорната и че всички злини са в другата
страна на масата.
Благодаря ви.
П.
СИМЕОНОВ: Разбира се, аз съм съгласен с вас, г-н Лилов. Това са думи, които
би могъл да каже всеки от тази страна на масата.
М.
НЕДЕЛЧЕВ: Г-н Симеонов, само една реплика, ако може.
П.
СИМЕОНОВ: Г-н Михаил Неделчев настоява да му дадете думата.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Да.
М.
НЕДЕЛЧЕВ: Настоявам, тъй като беше отправено конкретно обвинение спрямо
празника на Радикалдемократическата партия. Не зная с какви очи г-н Т. Танев
е наблюдавал този празник. Той се състоеше от три части. Първата част беше
един религиозен ритуал, когато беше направен водосвет и беше осветена една
икона, посветен на св.св. Кирил и Методий. Втората му част, следобед, беше
едно музикално шоу. Третата му част беше изпълнение на класическа камерна
музика в една зала. Аз не видях намусено лице по време на този празник.
Освен това никой на този празник не се конфронтираше, говореше се за
култура. Аз не видях човек, който да не беше усмихнат на този празник. Това
само показва, че някои хора не са в състояние въобще да наблюдават своите
сънародници по нормален начин. Благодаря.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Много ще ви моля да не се правим поне на ненормални. Не
разбирам тази любима дума, която толкова често чуват тук в тази зала. Много
ви моля, все пак нас ни наблюдава българският народ.
П.
СИМЕОНОВ: Има желание за реплика г-н Корнажев.
Консултации с ръководствата
