ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Аз ще им дам думата, но желая да направя една кратка
бележка, една кратка реплика. Вие неправилно тълкувате позицията на нашата
делегация. Нашата делегация не отхвърля приемането на такава декларация, щом
вие настоявате за нея. Обаче ние правим предложение да се позовем на
решаването на този въпрос, тъй като този въпрос, както чухме много добре,
пределно ясно от секретаря на ЦИК, е решен. Аз повтарям и подчертавам това
съобщение. Този въпрос е решен и тази прокудена емиграция може да дойде още
утре в България. Единственото, което трябва да направим сега, е да приемем
една политическа декларация, доколкото аз разбирам, и нашето предложение се
състои в това, да се позовем на решението, което е взето от компетентния
държавен орган. Нищо повече. Странни неща понякога чувам на нашата КМ. Много
странни.
П.
СИМЕОНОВ: Напълно съм съгласен с вашето предложение, да се позовем на този
документ.
П.
КОРНАЖЕВ: Г-н председателю, всъщност вие предложихте това, което ние
предлагаме.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Нямам нищо против да бъде това, което вие сте предложили,
ако е така. Така го и напишете, моментално го приемаме.
П.
КОРНАЖЕВ: Искам да кажа още нещо. Ние не създаваме права. НКМ няма право да
създава права. Проф. Янков тук е прав. Ние прокламираме нещо, което вече
съществува в нашето законодателство. То има само уведомителен и
психологически ефект. Това е нашето разбиране.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Нека да се договорим да се позовем на решението на
комисията и да смятаме въпроса за приключен. Дали сте съгласни с това нещо?
П.
СИМЕОНОВ: Напълно сме съгласни.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Вие, г-н Попов, желаете думата.
Д.
ПОПОВ: Всъщност вие отивате към едно решение, което ние, без да сме си го
поставили така мащабно, приехме. И го приехме в следния аспект, че
българските граждани, които принадлежат към нашата политическа емиграция,
ако желаят, могат да се върнат в страната и тук да упражнят своето право на
гласуване. За съжаление те вече са изгубили възможност да упражнят и другото
право –
да бъдат избирани, тъй като сроковете са изтекли. И ние тъкмо в аспекта на
Решение № 31, чл. З, от Закона за избиране на ВНС, като приехме, че те имат
това материално право да участват в избирателната кампания като български
граждани, могат преди всичко да упражнят това си право на територията на
своята родина.
Искам
да ви кажа и нещо друго. Голяма част от тях се обадиха. Не голяма част, а
известна част, и ни изложиха чисто практически съображения. Някои от тях,
предимно живеещи в САЩ, не притежават двойно гражданство, тъй като това би
им създало редица технически проблеми не свързани с нашата страна, а със
страната, на която вече са граждани. Но онова, което вие предлагате на
базата на нашето решение като един политически акт или жест, ако така
позволите да се изразя, е в унисон с нашата позиция и е приемливо. Всъщност
аз не виждам, без да бъда в ролята на арбитър, никаква съществена разлика
между двете позиции.
Кое е
всъщност онова, което има емоционална стойност? То е фактът, че този жест е
свързан с изборите за ВНС.
Благодаря.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Благодаря на всички. Да смятаме, че въпросът е приключен
положително.
П.
СИМЕОНОВ: Г-н съпредседателю, думата искаше Кошлуков и Ст. Стоянов. Това са
представителите на студентите и на Демократичната партия.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Заповядайте.
Е.
КОШЛУКОВ: Сега трябва да напомняме, че вече не сме със студентите, дори
поправяхме г-н Боков няколко пъти за това, че в СДС нещата вървят
по-различно.
Въпросът с българите, живеещи в чужбина, беше изяснен от ЦИК. Тази
декларация не е проблем, но е проблем начинът, по който ще бъдат съставени
списъците. Според решение на ЦИК, имат право да гласуват всички, които
удостоверят своята самоличност с паспорт дори и с изтекъл срок, може да е
бил издаден от Негово величество царя преди 9-ти септември. Но данните,
които ми бяха съобщени от нашите представители в ЦИК за българите, живущи в
чужбина, ме карат да се съмнявам относно начина, по който ще бъдат съставени
списъците. Разберете ме правилно, ние не разчитаме на тези хиляда, две
хиляди или три хиляди човека. Ако ще печелим изборите, аз твърдо вярвам, че
ще е така, ще ги печелим тук, но това има политическа стойност
–
както и тази декларация. Може да са двама, но с тази емиграция ние се
надяваме да работим в бъдеще, това са хора с голяма позиция, заможни, хора,
които ще помогнат на родината си. Макар и изгонени от комунистическия режим,
те могат да вложат инвестиции и средства. Това са хора, които са българи все
пак. Така че този въпрос ще трябва да бъде обсъден. Кой подава данните за
българите, живеещи в чужбина, въз основа на какви статистики се правят
списъци и т.н.? Аз не обвинявам ЦИК, тя също разполага с данни, но е
любопитно да се провери откъде идват. Например за българите, живеещи в Азия
и Турция включително, беше посочена цифрата под 2000, ако не се лъжа, 1648,
нещо такова беше. Сега, извинете, но аз мога да ви кажа, че са повече, поне
тези, живеещи в Турция.
Има
още един проблем относно отношението Обществен съвет, по смисъла на това
споразумение, и ЦИК. Има един въпрос, който аз не поставих умишлено, за да
не разводнявам дискусията, но той е съществен, той е политически, а не
технически. Ако се приеме, че Общественият съвет ще работи в тясно
взаимодействие, ще бъде някаква малка КМ спрямо ЦИК, при положение, че се
налага да се взимат такива решения, няма да го поставям, но тъй като не е
ясно, функциите на този Обществен съвет не са ясни, в този смисъл искам да
го чуете. Това е въпросът за определяне на квотите по пропорционалните
листи. Няма тълкуване в закона. Т. е. мандатите, спечелени по
пропорционалните листи, на национално ниво ли ще бъдат разпределяни или по
райони? Само го фиксирам. И от одеве само фиксирам въпросите, а сега ще
взема отношение по един, който е съществен. Г-н Симеонов застъпи една
принципна позиция, в тая връзка пак с един от документите, които подписваме,
Етичния кодекс, че не бива да се ровим толкова навътре, колкото се ровеха
досега и че трябва да спазваме политическата култура и тъй като според в.
„Дума" той завежда Шести отдел на ДС, а аз май се явявах зам.-завеждащ на
Шести отдел, искам да съобщя само, че аз също разполагам с филм и уважавам
репликата на г-н Боков да не навлизаме в детайли, говоря по принцип, филм от
МВР –
Симеоново, ще ви предоставим копие на видеокасетата, който (иронично
усмихнат) не фиксира нарушения, който ни фиксира нас. Любопитен е начинът,
по който е заснет. Това е филм, който се използва за учебни цели,
предполагам, тъй като така пише и на него: МВР
–
Симеоново. Не знам още ли ни разглеждат. Ще имате касетата, за да я
разгледате постепенно и за да се запознаете с него. Разполагаме и с други
данни, разбрахме, че тук няма да ги говорим, но тъй като аз съм един от
ветераните на тази КМ, относно когото кампании или тази срещу мен започна
през декември, чудя се как запазих самообладание толкова дълго време и
виждам, че е било за нещо, виждам, че това е спомогнало да се намали тонът.
Искам да
заявя своята позиция
–
българската преса тепърва ще пожълтява, ние не сме свикнали на предизборна
преса. Това е нормално. Жълта преса има в много страни и в предизборните
периоди този процес се наблюдава дори в страни като САЩ (спомняте си Гари
Хард и онова момиче от Маями). Обаче между жълта преса, любопитни истории,
бих казал, пикантни и злонамерени клюки, нечисти, невъзпитани статии, има
огромна разлика. България няма закон за печата, но в България има
Наказателен кодекс и ако не се лъжа, членът беше 148, а мога и да се лъжа, а
в България има изборни длъжности, макар че те са назначавани сега, но може
би ще дойде време, когато някои хора ще отговарят пред закона и пред съда за
това, което са правили. Сега едва ли ще го постигнем, но ще дойде ден,
когато съдилищата в България ще съдят обективно. Аз не заплашвам, аз бих
искал да изглеждам много добре в момента, но това са въпроси, които трябва
да бъдат изчистени рано или късно. Държа да ви уведомя, че разполагам с
материали срещу доста от ръководителите на БСП, които ще представляват
(усмихва се иронично) интерес за голяма част от българските избиратели, бих
казал, ще бъдат много любопитни, но възпитанието на СДС и нашата позиция не
ни позволява да ги публикуваме, което не означава, че няма да ги
публикуваме. Просто изчакваме да видим докъде ще стигнат границите. Разбира
се, възпитанието е нещо, което или го има, или го няма, ако съдя по в.
„Дума", но не искам да навлизам на този етап на това ниво на реплики. Но ако
съдя по в. „Дума", него го няма. Искам само да ви напомня, че има определени
граници. Нека да се придържаме към тях, към апела на г-н Симеонов, към апела
на г-н Лилов. Много уважавам лидера на Социалистическата партия и бих искал
да го чуе лидерът на партийния официоз, за да не се стига дотам, че да
изкарваме неща, които ще бъдат не само невъзпитани, но неприятни и гнусни.
Нужно ли е да напомням като факт, само да ви насоча в тази област, че някои
от сегашните водещи комунисти, извинете, социалисти, когато бяха репресирани
(всички сме били репресирани на тази маса, едни по затворите, други по
вилите си), но във формулировките за тяхното освобождаване имаше текстове,
които касаеха по-лични неща например. Затова ви моля, нека да спрем дотук.
Аз изтраях около 5 месеца вече с непрекъсната кампания. Бяха направени
документални филми, излязоха опровержения, статии и какво ли не, не съм
повдигал до този момент нито за секунда въпроса, но нека да се свърши с мен.
На 24 години това бързо се израства и се забравя, освен това аз имам големия
тренинг на социалистическите затвори. Нека да спра дотук, защото в един
момент ние също ще прехвърлим границата. И тези материали са депозирани на
три места... Не е заплаха, това е приканване, но тъй като Етичният кодекс
няма никаква юридическа стойност, той е само сбор от пожелания, аз искам да
го поставя по-ясно. Прощавайте, ако съм ви засегнал, не съм го целял. Съвсем
сериозно говоря, съвсем откровено в момента, не съм го целял. Благодаря ви.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Вярвам на вашата откровеност, г-н Кошлуков, и няма никакви
причини вие да не използвате материалите, съобразно вашето решение или
възпитание, както решихте да се изразите сега. Това е ваша работа и вие
можете да постъпите както желаете.
П.
СИМЕОНОВ: Извинявайте, извинявайте, г-н Лилов...
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Да.
П.
СИМЕОНОВ: Аз понеже бях изненадан от изказването на г-н Кошлуков, искам да
кажа, че в страната съществува определено напрежение, политическо
напрежение, което никой не отрича. Политическото напрежение може да се
успокои или може да премине в по-остри форми. Това до голяма степен зависи
от нашето поведение едни към други. И онова, за което говори г-н Кошлуков, е
свързано точно с това
–
напрежението да се отлее в спокойни, мирни форми. Немирните форми на
напрежението, или напрежението прераства в немирни форми тогава, когато
расте броят на междуличностните конфликти. Даването от нашите печатни органи
на личностни атаки е модел за поведението надолу по социалната йерархия, за
поведение на всички останали звена. И когато някъде някой личностно засегнат
премине неговата граница на търпение, той се чувства принуден да действа по
един немирен начин и оттам вече пламва този детонатор на социалното
напрежение, на социалното брожение, нещо, което ние не бихме искали да има.
Затова просто думите на Е. Кошлуков ме наведоха, ме подсетиха за тези неща.
Искам да обърна внимание, че това са съвършено сериозни работи, те не са
просто „правете, каквото искате".
Много
ви моля да дадете думата на представителя на Демократическата партия Ст.
Стоянов.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Заповядайте.
СТ.
СТОЯНОВ: Благодаря все пак. Получавайки думата малко по-късно, аз съм до
известна степен улеснен, тъй като някои от бележките, които имахме по
споразумението за провеждане на свободни избори, на тях вече обърна внимание
г-н Кошлуков. Към споразумението за статут на БТ и БР считам, че е уместно,
тъй като от текстовете в това споразумение е видно, че се визира един
по-дълъг период, там има например комисии, за които пише, че се отчитат
ежегодно, уместно е да се включи такъв текст: „Настоящото споразумение се
отнася само за националните радио и телевизия. Органите за контрол,
предвидени в това споразумение, не са компетентни да решават въпроси,
свързани с дейността на радио- и телевизионните станции, собственост на
други физически и юридически лица."
Освен
това искам да направя някои възражения по някои от изказванията, които чухме
тук, тъй като считам, че някои от тях са принципни, а други са важни за
организацията, която аз представлявам.
На
първо място, това е изказването на г-н Неврокопски. То може да хвърли
неправилна светлина върху оценката, която дава СДС за възможностите, които
имаме в предизборната борба. Г-н Неврокопски счита, че една от тук
представените политически сили била на предни позиции. Искам да го уверя, че
аз считам, че никакъв тираж на партиен орган не може да заличи
компрометиращо минало и безброй доказателства за некомпетентност.
По
изказването на г-н Боков за това, че били удовлетворени исканията на
организации от СДС за тираж на вестници и други подобни. Вижте, наистина има
известно удовлетворяване на нуждите на организации в СДС, но това се отнася
главно за левицата в СДС. В СДС има организации, които не се ползват с
материалните облаги, които бяха предоставени на други организации също
членове на СДС. В частност, що се касае до хартия, в. „Знаме", който е орган
на Демократическата партия, има скромни възможности в това отношение, излиза
веднъж седмично в тираж 30 хиляди и неговото бъдеще съвсем не е осигурено,
въпреки че постъпки за хартия са правени при това нееднократно.
Много
неприятно впечатление ми направи изказването на г-н Танев, който говори за
етичност. Тук се говори за това, че Желю и Берон били в Европа да канят
наляво и надясно, всички тези неща щели да затруднят нашата работа и т. н.,
и т. н. Освен това, г-н Танев, вие споменахте думите Партията, БЗНС и т. н.
Това, че една политическа партия в определен период от своята дейност си е
поставила задачата физически да ликвидира другите партии, да промени
граматиката, като пише тази дума с главна буква, съвсем не дава основания и
в днешни дни да говорим по този начин. Аз лично се чувствам обиден да се
говори за Партията, когато тук има представители на доста много партии.
И
имам също така и друг въпрос към един от тези, които говориха преди това.
Някой може да каже, че това е заяждане на дребно. Вижте, това не е заяждане
на дребно, това е съвкупност от доказателства, които показват дали все пак
хората, представляващи една политическа сила, са се променили, или не.
Г-н
Лилов, вие казахте, че има упадък на политическия морал. Аз питам
–
кога? Преди 7, 8 месеца или преди една година
–
тогава по-добър ли беше политическият морал?
И още
един път да повторя, да не ме разберете грешно. Това не са дребни неща за
нас. Това, което на вас ви се вижда дребно, за нас са доказателства, че все
пак промените не са с тази скорост, с която вие, вашата партия прокламира,
че ги извършва. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Ако желаете вие, можем да започнем дискусия за нашето
отношение към миналото, но аз ви предлагам да го спестим това време и ви
насочвам към документите, в които ние сме определили нашето отношение към
морала на вчерашния ден. Моята мисъл за упадъка на морала беше подкрепена от
фактите, които аз наблюдавам с голяма тревога и безпокойство в предизборната
борба и мисля, че ако този процес не бъде спрян, то ние може да стигнем
такова равнище на политическия морал и на политическата култура на нашия
народ, на нашето общество, които да затруднят много сериозно градежа на
демократично общество в България. Това, господине, имах предвид, когато
исках да привлека вниманието на КМ върху упадъка на политическия морал.
Това, което ние защитаваме сега, е не отново да издигаме лозунги и да
поставяме въпроса за бъдещите съдилища на този или на онзи, който отгоре на
всичко се споменава тук като участник на КМ, не да надзъртаме в тези или
онези дворове или къщи, или, както се изрази тук нашият колега, по интимни
части на къщите, а да се опитаме да работим заедно, да работим с национална
отговорност, да работим с политическа зрялост в името на това, което тук
всички прокламираме, в името на изграждането на демократична България. Ние
предлагаме да се опитаме да затворим страницата на насилието, да се затвори
страницата на отмъщението, да се опитаме да свалим градуса, както се изрази
моят колега съпредседател, на това ожесточаване на политическите нрави в
политическата борба. Ето мисълта, която изразих. Ако желаете, можем да
преминем в областта на компаративистиката и да започнем да сравняваме този с
онзи, с по-раншния период и т. н. Намирам, че нашата КМ има по-сериозни
задачи от тази, която ни предлагате.
Кой
друг желае думата?
П.
СИМЕОНОВ: Искам да отбележа нещо забележително, г-н съпредседателю. Ние
регистрирахме един от рекордите. Вече заседаваме второ денонощие. (Смее се.)
Аз
предлагам да изчакаме подготовката на документите в една почивка и да вземем
да ги подпишем, наистина да сме свършили някаква работа.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: Ето едно предложение, което приветствам.
Позволете ми да дам думата на йеромонах Събев.
ХР.
СЪБЕВ: Благодаря ви. Искам да ви подкрепя, г-н Лилов, в това, което казахте,
като апелирам към двете страни по-малко да атакуват противната страна,
показвайки отрицателните й страни в предизборната борба и повече да се
стремят да покажат предимствата на това, за което искат да се гласува. И
като пример за това аз ще посоча, че например нашият християнски съюз
„Спасение" смята да проведе съвсем аполитично 24 май именно пред тази
сграда, съответно без всякакви политически неща и с един мирен дух. Това
апелирам към всички, да се придържаме към този мирен и ненасилствен дух в
предизборната борба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛ. ЛИЛОВ: И аз благодаря и предоставям думата на Ф. Боков.
Ф.
БОКОВ: Благодаря, другарю съпредседател. Само едно пояснение във връзка с
това, което каза г-н Стоянов за тиражите на вестниците и за тиража на в.
„Знаме". Аз не съм точно в течение на взаимоотношенията в СДС и кой се
причислява към левица, кой към десница и как се разпределят там хартии и т.
н., но той не може да не знае, че на 4 май г-н П. Симеонов се е отказал от
100 тона вестникарска хартия, която беше предложена от Робърт Максуел на
България за сметка на отпечатването на предизборни плакати на СДС. Тази
хартия, според мен, би могла да се използва за в. „Знаме", но това са ваши
вътрешни взаимоотношения. Аз пред себе си имам един факс от 4 май т.г.,
подписан от г-н Симеонов и г-н Михаил Тачев от фондацията „Св. Св. Кирил и
Методий", в който се казва, че от тези 1000 тона, които Максуел предложи да
бъдат дадени, СДС се отказва от 100 тона, а за сметка на това иска да му
бъдат отпечатани в печатницата на фондацията 400 хиляди плаката.
Благодаря.
ПРЕДС. АП. ЛИЛОВ: Желае ли още някой думата или наистина да приемем
предложението на г-н Симеонов?
ГЛАС:
Предложение в едно изречение...
П.
СИМЕОНОВ: Много ви моля, ние така можем да говорим много дълго, много дълго.
ГЛАС:
Конкретно по текста...
П.
СИМЕОНОВ: Ами по текста можем да говорим, контактувайки с контактните групи
и секретариата. Затова да направим една почивка, да изчакаме документите да
излязат, за да можем да ги подпишем.
ПРЕДС,
АЛ. ЛИЛОВ: Аз предлагам да приемем предложението на г-н Симеонов. Това е
разумно предложение.
(0.45
часа)
Консултации с ръководствата
