От
една страна, нито ние да решим сега въпроса, нито да се обърнем към онзи в
крайна сметка, който следва да го реши, това е народът, нито пък да се
пристъпва към приемането на онези закони, от които всички се нуждаем жизнено
– и Закона за партиите, и Закона за изборите, и Закона за изменение на
Конституцията, т.е. да тъпчем на едно място. Кой ще ни чака? Нито страната,
нито икономиката, нито нашите международни ангажименти. Така че ми се
струва, че въпросите, които г-н Ганев зададе, той много добре знае
отговорите на тях. Присъединявам се към предложението на г-н Сендов да
възприемем една много по-делова и много по-конструктивна процедура.
Благодаря ви.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Да, благодаря, г-н Пирински. Аз съм съгласен с вас, като смятам, че в
това съгласие влиза и съгласие с акад. Сендов, с Е. Константинова. И точно
отговаряйки на вашия въпрос, аз искам да предоставя думата на Д. Луджев,
който да формулира ясно основните неща, по които ние имаме еднакво мнение и
там, където ние вече от изложеното се различаваме.
Г.
ПИРИНСКИ: Винаги с удоволствие водим разговора с Д. Луджев.
АЛ.
ЛИЛОВ: Мога ли да взема думата точно в този момент, г-н Желев?
Аз
приемам апела на г-н Сендов, когото много уважавам, но се боя, че ако ние
сега започнем отново тази дискусия, възможно е да не успеем да намерим
решението. Дали не е разумно да помислим как да направим това? Аз бих
направил следните три предложения.
Първо, мисля, че ще бъде добре да се възложи на двамата съпредседатели да се
обърнат към председателя на НС в утрешния ден на сесията, която вече е
насрочена, и както и да оценявате това НС, не може да бъде отменена, да се
обсъждат други точки от дневния ред, а не тези три законопроекта, които ние
сега обсъждаме на КМ, за да имаме още един ден на разположение. Това е
първото ми предложение, ако го намирате за целесъобразно, разбира се.
Второто ми предложение е да се опитаме чрез допълнителни консултации от
двете страни, независимо от състава, който ще бъде излъчен от двете страни,
да намерим практическото формулиране вече на нещата, а не инвентаризация на
това, което са нашите сегашни становища. Да намерим формулата на решението,
а не да опишем различията. Това е най-лесното, но не най-умното, струва ми
се в сегашния момент.
И
трето
– предлагам утре следобед по някое време, ако успеем да постигнем този
така желан от всички ни, особено от нашата делегация, бих желал това да
декларирам, да се съберем в удобно за двете страни време и да вземем
решение. Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Да, благодаря и аз.
РЕПЛИКА: Д-р Желев, може ли преди да дадете думата във връзка с това, което
беше току-що казано, ако позволите?
Ж.
ЖЕЛЕВ: Моля ви се, аз като съпредседател трябва да отговоря, понеже се
поставя тук процедурен въпрос.
Аз
смятам тези предложения за разумни, още повече, че е време да привършваме.
Мисля, че ще бъде полезно нашият колега Луджев да регистрира, не става дума
за инвентаризация, точно тези неща, които са важни в случая и по които ние
впоследствие бихме могли да разискваме.
АЛ.
ЛИЛОВ: Аз не възразявам, но сигурно др. Пирински ще иска думата и ще започне
отново дискусията. И може дори да загубим шанса да не изглеждат така остри
различията, както изглеждат тук, около КМ, когато всички сме пред камерата и
пред микрофона.
Е.
КОШЛУКОВ: Простете, само за една реплика. Има ли вярна информация? Аз си
спомням, че преди известно време се проведе конгрес на една партия, на една
от многото и заради него беше прекъсната започнала сесия на НС, а тук са
всички партии в момента. Нека да уточним нещата. Благодаря.
АЛ.
ЛИЛОВ: Както често се случва на мен, възрастния човек, аз не разбрах младия
колега за какво става дума.
РЕПЛИКА: За вашия конгрес става дума...
Е.
КОШЛУКОВ: Ще се поясня отново.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Намекът е за отлагането на една от сесиите на НС по повод на конгреса
на КП. Т.е., не би ли могло ние да отложим тази сесия, тъй като предполага
се, че КМ има достатъчно висок статут и с нея би трябвало да се съобразяват.
В.
МРЪЧКОВ: Г-н Желев, държа да внеса едно уточнение. Младият колега отново не
е на ти с фактите. Тогава сесията на НС заседаваше два дни и прекъсна
заседанието си, защото не бяха готови другите въпроси от дневния ред, а не
че е отложило заседанията си сесията на НС. Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Всъщност, ние сме склонни да приемем направеното предложение...
ГЛАС
ОТ ЗАЛАТА (прекъсвайки председателстващия): И съвпадението беше случайно,
нали?
Е.
КОШЛУКОВ: Може би трябва да уточня, г-н Желев, или?
(Смях
в редиците на СДС.)
П.
СИМЕОНОВ: Блажени верующи... Сесията беше прекъсната, вярно е, но доколкото
знам, беше прекъсната поради, отново ви напомням за конгреса на една партия.
Сега сме много партии тук. Мисля, че е по-висок статута на тази КМ тук.
В.
МРЪЧКОВ: Въпросът за дневния и реда на работа на НС го решава самото НС,
съгласно Конституцията
Ж.
ЖЕЛЕВ: Моля разговорът на тази тема да се прекъсне. Моля.
В
такъв случай да се договорим... преди да дам думата на Луджев да каже съвсем
накратко, буквално за 2-3 минути, това, което ние имаме да кажем като
обобщение на всичко направено на заседанието през тези два дни, смятам че
тези неща са приемливи, които бяха предложени тук и да се надяваме, че ще
стигнем все пак до някакво договаряне, до някакво споразумение.
АЛ.
ЛИЛОВ: Споделям вашата надежда, д-р Желев.
Д.
ЛУДЖЕВ: Извинявайте, аз не бих се намесил, но все пак трябва да има известна
равнопоставеност. Трактовката на г-н Пирински съдържаше известно
пристрастие по мое мнение. Мисля, че Стоян Ганев не критикуваше позициите на
делегацията на БКП в контактната група, а това предложение, което е
направено и внесено в законодателната комисия в НС, коренно се различава от
това, за което говорихме, и това ни поставя под въпрос какво се цели с това
нещо. Аз знам, че НС е крайно независимо напоследък от БКП, но все пак
съществуват известни подозрения по този въпрос. Едно се говори в контактната
група, друго се внася в НС. Това са съвсем различни неща. Аз мога да изброя,
да цитирам точно за какъв статут сме водили преговори. Ние не сме се
договаряли.
Аз
мисля, че действително предложението на акад. Сендов беше разумно, но още
вчера ние горе-долу се постарахме да направим някакъв баланс какво може и
какво не може да се договорим и мислим че има на какво да стъпим.
Г.
ПИРИНСКИ: Това само показва, че изоставаме, бе другарю Луджев, ние в нашата
работа и ни надбягва даже и парламентът.
Д.
ЛУДЖЕВ: А, дали ни надбягва, или се връща в обратна посока, това е друг
въпрос, това е съвсем различен въпрос. Това, което парламентът ни предлага
тук, намирисва на опит за въвеждане на някакъв нов вид диктат, в друга посока.
Г.
ПИРИНСКИ: Недейте, защото наистина ще трябва да осъмнем тука.
Д.
ЛУДЖЕВ: Да, да не спорим повече. Става дума за следното. Понеже днес ме
изненадахте с това ново и доста добре измислено предложение за референдум...
(Оживление.)
М.
ДРЕНЧЕВ: Едно предложение. Вие до утре ще се занимавате с тези неща.
Прощавайте, няма да вземам повече думата.
Изненадан съм от откритието на Е. Константинова за голямата точност и
мъдрост на акад. Сендов, че бил неутрален тука. Не мога да разбера. Не мога
да разбера толкова ли ум, интелигентност и неутралност трябва, да се
разбира, че трябва работа и то каква работа, а не да глаголстваме. Ако ние
така отиваме, до 10 юни ние още няма да сме готови, да имаме решение за
изборите.
Какво
значи това господа и другари? Какво значи това всеки риторика да прави тук и
постоянно да прави реплики, толкова ли е трудно това, дето казва г-н Сендов,
да решим и да решим нещо. Тук се чука на отворени врати от всекиго, без
изключение. Тук се чука на това и се говори това, което всеки го повтаря и
го дъвка, без да се държи сметка за времето и за резултатите какви ще бъдат
– и от едната, за съжаление и от другата страна. Какво сме решили ние днес в
четири часа и половина? Нищо. А много говорим, много говорим. Защо? Толкова
ли е трудно да си каже всеки думата по избирателния закон кратко и ясно?
Толкова ли е трудно да се каже какво да бъде
– Велико или не НС? Много лесно
е да се каже и от един само грамотен човек в политическо отношение, а не
повече. Тези неща не представляват трудност. Защо ни е това, аз лично
се
разбирам. И ви казвам, лично за себе си, че ако ние продължаваме така, аз
няма да седна вече на този стол. Това няма смисъл. Какъв смисъл има?
Ние
чакаме не след 2-3 месеца, както каза някой, аритметиката не му беше точна,
ние нямаме и три, два месеца. Ние нямаме нищо, никаква подготовка. Не става
въпрос за нас, че нямаме материална база и други. Ние нямаме никаква
подготовка за изборите. Какви избори ще правим ние да получим народната
воля, да се отрази, като нищо не сме направили досега. Просто за учудване е.
Дали има изборна аритметика едната, и другата страна, това е друг въпрос.
Спори
се дали да бъде името „Велико", или не. Просто позволявам си да кажа две
думи и за това. Налага се не само да се нарече, но и съдържанието да бъде
велико. Дали ще бъде 500, 400 или нещо друго, това е от по-малко значение.
Не може да се спори тук за това, как да се избира президентът преди ние да
имаме изработена Конституция. Как ще преустройваш едно общество тогава,
когато ти нямаш Конституция. Ние всъщност сега нямаме Конституция.
Конституцията ще е тази, в която ще се отбележи дали да бъде президентско
управление, защото има разлика, или председател на републиката. Кой да го
избира
– дали народът, или пък парламентът. Тя ще каже това.
Вземам съображенията на противната страна, дето каза, че ние ще трябва да
имаме парламент, който да движи не само текущите въпроси, но и решително
законодателство, което може би да има и дълбоки реформи. Да. Добре се е
стигнало до това мнение, че едно, макар и Велико НС, може да движи текущите
законодателни въпроси и да взема решения със задължителна сила, както би
било и друго едно Народно събрание. Излишно е да се спори какъв мандат да
има
–
дали година, две и т.н. Това Велико Народно събрание, което то ще реши
кога е свършило своята работа и само ще се разпусне и ще насрочи други
избори при най-благоприятна обстановка. Какво има повече. Нека се кажат
мненията
–
за, против и някои съображения. Ние обсъждаме тук едни и същи
въпроси. Всички се повтарят, и гледища еднакви, а се защитават от различни
позиции. А гледища еднакви...
Аз не
смятам, че някой си прави политическа аритметика с това, пак бих повторил,
дали да бъде мажоритарна, или пропорционална избирателна система. Не смятам,
че ако е мажоритарна някой е сигурен, че ще спечели с това. Не смятам също,
че ако е пропорционална, другият ще загуби, а другата страна ще спечели. Но
се присъединявам само към едно мнение, че малките партии, малкото гласове,
които ще бъдат дадени за някой избираем, няма да бъдат отразени добре при
една мажоритарна система. А при една пропорционална ще има по-точно
представителство на волята на народа, по-добре е. В този смисъл аз смятам,
че е по-демократична пропорционалната система, а мажоритарната, разбира се,
не дотам, защото ще има доста гласове, които не са така без значение за
нашата общественост, няма да дадат резултат и няма да бъдат представени в НС. И затова моля, 10 часà минава, утре имате НС, което трябва да реши тези
неща. Ние не можем да отидем... Та малко ли бяха 4 часа тук, за да се обсъди
дали един въпрос, който много пъти е обсъждан и да се стигне до съгласие или
пък до несъгласие, но да се стигне до нещо.
И
затова ви моля, всички страни, поздравявам акад. Сендов за неговото
изказване, но то не е толкова трудно да се разбере и да се осъзнае. Ние
разделихме с него няколко мисли тук и съгласувахме, стигнахме до съгласие,
това, което той изложи, но се учудвам как може някои чак сега да го
откриват, че можело такова нещо да съществува и да се вземе такова решение.
Чак сега го откриват? И се чудя защо някои като им кажеш, че трябва да бъдат
по-кратки, не тук словоизлияния само да правим, защо трябвало да бъдем
кратки? Ето защо трябва да бъдем, защото досега нищо не сме свършили, а
трябва да свършим нещо. Благодаря за вниманието и се извинявам на
председателя, аз съм записан, че нямах търпение и взех думата, без да ми е
дадена.
РЕПЛИКА: И други са се записали...
Ж.
ЖЕЛЕВ: Лошото е, че всички сме нетърпеливи. Аз все пак предоставям думата на
Д. Луджев и го моля съвсем накратко да изложи основните пунктове на нашето
виждане.
Д.
ЛУДЖЕВ: Съвсем накратко, има две основни различия всъщност. По всичко
останало може да се постигне договореност и, общо взето, се изрази с
различни намеци, подхвърляния и пр., и пр. се изрази тази възможност.
Различията са по системата на изборите, която мисля, че също не е чак
толкова трудно да се преодолее, да се вземе решение. И второто, което е
по-основното, е свързано с президентския институт. Няма да го решим този
въпрос. Ние приехме тези предложения за процедурата. Но трябва да отбележим,
че има едно друго становище, което неведнъж сме го казвали и сега пак да го
заявим. Това е нашето становище по въпроса.
Няма
да се обосновавам, тъй като е ясно, че ние считаме, че само Великото НС
трябва да определи, с Конституцията да се определи статутът на президента,
неговият мандат и т.н. и след това да бъдат произведени избори за (извинете,
употребяваме думата председател или президент) при условие, че Великото НС
въобще приеме, че такава институция трябва да съществува в тази страна.
Друг
е въпросът, че нашата политическа позиция е, че разделението на властите
изисква съществуването на подобна институция и че най-добрият начин на
избирането е да стане пряко. Но нека това да го реши, в края на краищата,
Великото НС, което избираме и според Конституцията, което то произведе.
Дотогава, разбирайки., изхождайки от съображенията за липса на необходимост,
за известен преход към плуралистична система, за разделение и баланс на
властите, като нуждата от един важен, стабилизиращ фактор в страната,
приложната ситуация, пред която сме изправени, ние предложихме съвсем
накратко да се премахне сегашният Държавен съвет и да се постигне:
Първо, национално съгласие на КМ за статута и правата на държавен глава,
които да се предоставят на сегашния председател на Държавния съвет,
респективно може да се мисли и говори за председател на републиката.
Говорехме също този статут да се предостави в срока до изборите за Велико НС,
може да се говори и в периода на изработване на новата Конституция, след
което бихме могли да постигнем национално съгласие по това веднага след
приемането на Конституцията. Тук слагам една скоба, ние говорим за определен
срок
–
до една година, евентуално, за изработването на тази Конституция, да
се произведат избори както повели Конституцията, за президент. А също така
ние бихме могли да се съгласим действително да потърсим някакво споразумение
за едно правителство на националното съгласие, едно правителство, с оглед на
това, действително за този период на известна нестабилност, която така или
иначе ще преживее страната, това правителство да осигури възможността за
вземане на оперативни, важни решения, от които страната се нуждае. Това
съвсем накратко е една позиция, от която може да се водят разговорите и една
перспективна позиция, която не е по-малко перспективна и мисля, че създава
достатъчно условия за стабилност в периода, докато се изработи новата
Конституция, отколкото едни преждевременни, абсолютно незрели избори,
създадени при една обстановка, при която изборите за Велико НС ще бъдат
повлияни, деформирани, ще бъдат поставени и проведени при една изключително
напрегната ситуация и то с решения на един орган с висок статут, но и не с
по-висок, отколкото ще бъде статута на НС. Това, накратко, е нашата позиция
по тези два основни въпроса, за които не сме постигнали споразумение.
Оттук
можем да тръгнем да търсим някакъв диалог по тези въпроси, пак повтарям
–
системата на изборите и въпроса с държавния глава. Благодаря.
КР.
НЕВРОКОПСКИ: Един процедурен въпрос, може ли?
Ж.
ЖЕЛЕВ: Да.
КР.
НЕВРОКОПСКИ: След като виждаме, че позициите са изяснени, правя следното
предложение. Утре сутринта да се определи един час, от двете страни
представители, и то на високо равнище, да се срещнат и да вземат политическо
решение, което да даде възможност след това на пленарното заседание да
стигнем до някакво общо решение. Без контактните групи, защото в контактните
групи ние знаем, че въпросите са изяснени. Няма какво да изясняваме повече.
Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Да, благодаря ви за конструктивното предложение. Аз не знам какво
мисли нашата делегация. Има ли други съображения? В такъв случай, ако
отсрещната страна е съгласна, би могло да стане една такава среща в малко
по-съкратен състав и да се разговаря по някои от посочените въпроси,
разбира се, на неутрален терен.
АЛ.
ЛИЛОВ: Разбира се, че сме съгласни. Нали току-що предложихме това.
Ж.
ЖЕЛЕВ: А кога бихме могли, в такъв случай, отново да се съберем на пленарно
заседание, защото крайно решение все пак ще се вземе на КМ?
АЛ.
ЛИЛОВ: Аз бих предложил да е някъде по-късно следобед, за да имаме време,
все пак. Въпросите са трудни. Ако ви е удобно, да речем, този същия час, в
който днес започнахме, бихме могли да го имаме предвид.
Ж.ЖЕЛЕВ: Пет часà.
АЛ.
ЛИЛОВ: Да. Или 15.00 часа, ако предпочитате, но все пак...
РЕПЛИКА: Не е ли по-добре 15.00 часа?
АЛ.
ЛИЛОВ: Моля? Добре, 15.00 часа.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Добре, в такъв случай за 15.00 ч. се уговаряме.
Р.
КАРАДИМОВ: Д-р Желев, може ли едно процедурно предложение? Ако обичате, все
пак, понеже миналият път пак така стана, очевидно време не стига за всички,
които желаят, бихте ли дали на съпредседателя поредността на заявките на
изказвания, все пак да има някакъв приоритет в утрешното пленарно
заседание?
Ж.
ЖЕЛЕВ: Да, разбира се, аз пазя списъка на всички, които са дали заявка и на
които, за съжаление, не можахме да дадем думата.
Особено много съжалявам, че на БЗНС не можахме да дадем думата, тъй като от
тях никой не можа да се изкаже.
РЕПЛИКА: За жените не съжалявате ли?
Ж.
ЖЕЛЕВ: Закривам заседанието
(22.20 часа)
Консултации с ръководствата
