Нека
да си кажем откровено: политици, личности с изявени политически качества от
двете страни почти няма. И като плод на цялата наша досегашна история и
ситуация, години наред всички, които имаха някакви, може би, дарби или
възможности, или желание да се проявяват и да се развиват в тази насока,
бяха спирани
–
меко казано. Ние напълно разбираме, че е необходимо време, в което такива
личности да се появят, да се изявят, да покажат на какво са способни, но
няма време до изборите. За два месеца едва ли ще стане по-ясно кой какъв е и
колко струва. Тепърва ние ще работим в съвършено ново положение
–
по някоя демократична конституция, която още не сме създали, при наличието
на демократични институции, които още отсъстват. Тепърва ще се види как може
да действа един човек не при монополна власт, не при безотговорна власт, с
която той разполага, не с благословията на една монополна партия, а в едно
нормално демократично състезание, което съществува при всички демократични
общества –
една отговорност на всички нива, един пълен публичен контрол и т.н.
Ние
също знаем, че в България има личности, подготвени личности или хора, които
имат качества да бъдат държавници. Има почтени и честни хора. Но проблемът е
точно този –
те още не са се откроили.
Едно
от предимствата на пропорционалната система, която ние предлагаме, е, че тя
дава възможност партиите и политическите организации да извършат известна
селекция, известен подбор, известен контрол. Не бива (аз мисля, че умишлено)
непременно да се отъждествява пропорционалната система с някакъв стремеж към
партизанщина.
В
момента, що се касае до демократичните организации, ние имаме по-скоро
организации, които познават хората си, опознават хората си и могат да
осъществяват контрол върху подбора на тези хора при създаването на своите
партийни листи, с които ще се явят на изборите.
Същевременно важен момент е, че при сегашната ситуация е твърде важно и ще
бъде твърде важно обстоятелството, че кандидатите ще се явят като
кандидати-носители на определени идеи, на определени платформи. Те ще стоят
на платформата, в случая
–
на СДС. Те се обвързват с определена програма за бъдещето. Това дава
известни гаранции за тяхната бъдеща дейност.
Казвате „ярки личности". Добре, но при сегашната ситуация не се ли боите, че
едно състезание на личности може напълно освободено или с приоритет на
мажоритарното състезание между личности, да даде повече път на демагозите?
На тези, които могат повече да говорят, да спекулират, да издигат по-красиви
лозунги, да обещават големи неща, да плашат народа с катастрофи, със страшни
последствия, ако, видите ли, не дойдат тези, които години наред са
управлявали и имат някакъв голям опит и т.н, и т.н.?
Също
така, не мислите ли, че при това междуличностно състезание ще имат
предимство тези личности, които разполагат с власт по места, разполагат с
някакви материални възможности да въздействат, да спекулират, да купуват
гласоподаватели и т.н.?
Тук
трябва да ви кажа, че мажоритарната система е доста по-скъпичка. И във всеки
случай изборната кампания на един политически кандидат за НС по
мажоритарната система струва доста по-скъпо, отколкото при пропорционалната
система. И аз разбирам, че някой може да плати по-скъпо, а някой не може да
си позволи този лукс. А въобще, като цяло, мажоритарната система в първия
вариант, който се предлага
–
с два тура, определено ще излезе доста по-скъпо на българската нация,
отколкото пропорционалната система
–
в един тур, в една опростена форма на провеждане.
Тук
искам да кажа, че ние, изхождайки от съзнанието за необходимостта да откроим
личностите и действително да зачетем възможностите за избор на народа да
избере кандидати, които предпочита, се ориентираме не въобще към
пропорционална система, а към така наречената „усилена пропорционална
система". Аз няма да се спирам подробно на този въпрос, само ще ви посоча:
ние се стремим максимално да персонифицираме, т.е. да изведем личностите в
партийните листи. Затова ние предлагаме в нашия вариант, с който вчера бяхте
запознати, 50, а може би 100 избирателни района, което означава съответно 10
или 5 кандидата в листа. Мисля, че това не е толкова голямо число кандидати
по райони, за да не могат хората да се ориентират и да ни познават
–
тези, за които става дума.
По-нататък. Ние сме за свободна листа или, така да се каже, застъпваме
преференциалния принцип в неговия най-опростен вид
–
избирателите да могат да подчертават имената на тези, които те предпочитат и
по този начин да дават предпочитанията си към определени личности.
Същевременно ние мислим, че в Закона за изборите може и ще се направи всичко
възможно да се осигурят равни възможности или относително равни възможности
за кандидатите, така наречените „независими кандидати", които няма да бъдат
кандидати на партиите
–
да
бъдат поставени в условия да могат да бъдат избирани от избирателите, които
ги предпочитат пред партийните кандидати.
С
тези и с някои други добавки, с допълнителни механизми, ние смятаме, че
фактически твърде много и достатъчно за нашите условия даваме възможност за
изява на личността, на нейните качества, за съчетаване на партийния принцип
с борбата на личности в предизборната борба.
И
като последно в тази насока да ви кажа
–
в края на краищата, каква ще бъде избирателната кампания, предизборната
борба? Тя няма да бъде между някакви фикции. Тя ще бъде борба между хора,
между представителите на отделните партии. Те ще пропагандират идеите на
партиите, те ще защитават техните концепции.
Като
заключение във връзка с това, което се каза за изборите за Велико НС, искам
да кажа, че тук всъщност ни се поднесе една формула, която делегацията на
СДС защитаваше и, доколкото си спомням, формулира в контактната група, а
именно, че Великото НС да има правото след изработването на Конституцията да
прецени дали да се разпусне и да се проведат нови избори, или да премине по
статута на обикновено НС съобразно новоприетата Конституция. Така че ние
приветстваме една такава позиция, по която можем да постигнем съгласие. Но,
доколкото се спомена, че ние сме за година и половина, две мандат на
Великото НС, ние не държим твърдо на това. Имаше такава идея и ние също я
имахме предвид като вариант, и тя пак е с оглед именно на това
–
това наше разбиране, че във Великото НС все пак, поради особените
обстоятелства, ще влязат хора с немного ясни политически, граждански
характеристики и действително, може би, е необходимо, както в Чехословакия,
да има един период, в който те ще проявяват своите възможности, ще изработят
съответните законодателни норми, ще действат като обикновено НС, но след
този период, при една вече много по-установена гражданска и политическа
ситуация в страната, при много по-установени все пак демократически порядки,
при много по-откроени личности да се проведат избори за обикновено НС, в
което се надяваме, че ще влязат най-добрите, най-компетентните и
най-почтените граждани на тази страна.
Така
че и двете формули заслужават своето внимание, и двете форми са били
позицията на СДС, и ние можем да се споразумеем по този въпрос.
Благодаря ви.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Благодаря на Д. Луджев.
Бих
си позволил, като председателстващ, да дам думата и на другия наш
специалист. След това ще дам думата на двама души от другата страна
последователно.
АЛ.
ЛИЛОВ: Няма проблеми.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Давам думата на С. Ботушарова
–
наш експерт.
С.
БОТУШАРОВА: Благодаря.
Оказва се, че един от съществените въпроси, които предстоят да бъдат решени
и регламентирани, е този за изборите. Въпросът се оказва, че е свързан с
това, какво НС ще избираме и след като основната задача на това НС е да
приеме Конституция, следователно основният въпрос е да се определи
конституционният строй на демократична България
–
демократична България такава, каквато всички я искаме и се надяваме тя да
стане. Но, ако някои от политическите сили са склонни на известни и наричани
вече „козметични" промени, т.е. да се разкраси, но не да се промени,
демократичните сили в страната, обединени и все още обединяващи се, но
нарастващи, тъй като преодоляват страха, в името на демокрацията,
сигурността и свободата търсят идеите, разработват платформите, изискват
мерките, които да ни изведат от непрекъснато влошаващото се икономическо
състояние на страната. Ето защо само широкопредставително НС би могло да
отрази богатството на идеите и платформите, богатството на българската
политическа и интелектуална мисъл и да ги обедини в едно.
Затова въпросът за формирането на този компетентен състав на НС, е въпрос и
на избор на избирателна система. Така че изборът на избирателна система е
въпрос на политически избор.
Предлаганата избирателна система, чийто вариант е залегнал в законопроекта,
внесен в НС, е политическият избор на все още фактически ръководещата КП.
Каквито и юридически аргументи да се посочат в защита на тази система, това
не може да даде сигурност в безпристрастната й оценка за политическата
ситуация, както и против извода, че предлаганата избирателна система в
най-голяма степен ползва една политическа сила.
По
отношение на внесения законопроект бих искала да очертая някои моменти.
Най-напред, предлаганата система не е смесена, тъй като при нея има само
един избор на отделен кандидат. Следователно, това е една мажоритарна
система, с особеност, че се прилага пропорционален коректив. Няма избор на
основата на пропорционалния принцип, а разпределение на мандата по
национални партийни листи, съобразно подадените гласове за кандидатите.
Освен
това, остава открит въпросът за така наречените „независими кандидати",
които, след като участват в мажоритарния избор, те няма да бъдат включени
при пропорционалния коректив на разпределение на мандатите. Следователно,
една голяма част от подадените гласове ще останат нереализируеми. Тоест – ще
пропаднат.
Освен
това, друг аргумент, който не е в полза на предложената система
–
обвързването на вота за централна листа, с гласуването за конкретен кандидат
означава, че избирателят не може свободно да избира и двете. Той трябва да
предпочете или свободно да избере даден кандидат, или да даде гласа си чрез
кандидат за съответна партия. Така че на практика не е налице свободен избор
на съчетаване на кандидат с определена политическа сила.
Още
един аргумент, който не е в полза на тази система. Характерните недостатъци
на мажоритарната система се удвояват с въвеждането на пропорционалния
коректив. Освен това пропорционалният коректив се отнася за по-малък брой
депутати –
1/3 от общия брой на гласовете, което в никаква степен не компенсира
достатъчно нереализираните подадени гласове, а освен това води и до различна
тежест на подадените гласове и тяхното разпределение.
Още
едно съображение. Освен привидната простота при гласуването с един бюлетин
за съответен кандидат, предложената система води и до усложняване, до
провеждането на втори тур, в случай, че при мажоритарния избор нито един
кандидат не получи достатъчно гласове. Въвеждането обаче на избор с
относително мнозинство не съответства на демократичните принципи и не е
достатъчно демократично гарантиран, и също така, предложената система не
дава възможност на малките политически сили да бъдат представени в НС.
Следователно, предложената система
–
мажоритарна с пропорционален коректив, не гарантира най-добър личностен
избор, създава предпоставки за борба не за програми, а за определени лица и
няколко гласа могат да се окажат решаващи за изборната победа, което вече не
е гаранция за адекватно представителство на политическите сили в НС, а
адекватното представителство е една абсолютна предпоставка в този преходен
период към демокрация с оглед на правните актове, които трябва да бъдат
разработени и приети,.а също така това не създава и гаранции за стабилно
правителство. Наред с посочените дотук аргументи, би могло да се каже още,
че и предложената система ще създаде условия за разгръщане на дейност не за
кандидатите, а против кандидатите, за тяхното дискредитиране.
Сегашната политическа ситуация у нас е характерна с формирането на различни
политически организации, сдружения, движения
–
партийни и безпартийни. Наред с тях има и едно богатство на идеи и програми.
Заедно с това се формират и израстват, и изявяват бъдещите политически
ръководители на демократична България.
Следователно, избирателната система трябва да осигури посоченото
многообразие на идеи и на личности в българския парламент, за да може той да
обедини и реализира най-рационално в тях, да гарантира нашата сигурност сега
и за в бъдеще.
С
мисълта за това СДС предлага изборите да станат на основата на чиста
пропорционална избирателна система.
Бих
привела някои данни.
Пропорционалната избирателна система се прилага в много страни. От 18
западноевропейски държави само в 2
–
Франция и Великобритания, се прилага мажоритарната система. Смесената
система се прилага във ФРГ, а останалите страни прилагат пропорционалната
система. Разбира се, има разнообразие при техническото провеждане на
системите, но това не променя техния същностен характер.
Също
така пропорционалната система, и то в много кратък период, бе въведена и в
досегашната ГДР. Системата исторически е позната и у нас
–
прилагана е преимуществено до 1951 г., с провеждането на съответната
избирателна реформа, когато бе въведена мажоритарната избирателна система с
един народен представител от избирателен район.
Пропорционалната система има много разновидности, които са свързани с
техническите й особености, но те не влияят и не затрудняват избирателя, тъй
като той трябва да избере и да гласува с една бюлетина, съдържаща партийна
листа. Когато партийната листа не е многобройна, например от 5 до 10
кандидата, това е напълно реална възможност избирателят да извърши и
личностна преценка, а наред с това, допусканата възможност, ако той пожелае,
да изрази и предпочитанието си относно подреждането на кандидатите в
бюлетината, е още една допълнителна възможност и за личностен избор.
Овен
това, излъчването на народните представители в сравнително неголеми
избирателни райони поставя в същите условия и така наречените „независими
кандидати", тъй като избирателната квота, която се образува, е еднаква за
всеки отделен кандидат, независимо дали е издигнат от името на партия или от
група избиратели. Това е съобразно предлаганата от СДС изцяло пропорционална
система.
Условно би могло да се приеме, че независимите кандидати формират отделна
листа или пък да се включат към партийна листа, но това са правила, които
законът ще формулира.
Пропорционалната система, съобразно това, как ще регламентира нещата, в
равна степен гарантира участието и на партиите, и на безпартийните в
кандидатирането и в изборите им.
Вчера
бе предложен един вариант на ясен и несложен модел на изцяло пропорционална
система. Този модел дава възможност точно да се изразят съотношението на
политическите сили, участващи в изборите, както и за личностен избор чрез
начина на формиране на избирателните райони, относително неголемия брой на
мандатите, които те дават и с възможността избирателя да номерира
кандидатите в бюлетина. Разпределението на мандатите съответно ще става
пропорционално на подадени за листите гласове.
Накратко, моделът е за Велико НС, състоящо се, примерно, от 500 народни
представители. Предлагат се два варианта за формиране на избирателните
райони.
Първият се основава на окрупняването на досега съществуващите 400
избирателни района, по които се избираше досегашното НС. Това могат да бъдат
например 50 избирателни района с еднакъв брой жители, които ще избират по 10
народни представители.
Вторият вариант взема за основа общините, като се допуска обединяване или
разделяне на общини, така че да се получат избирателни райони със
сравнително еднакъв брой жители, които да избират минимум 5 и максимум 10
народни представители. Тук се отчита обстоятелството и за техните естествени
териториални граници на населените места и формирането става съобразно точно
определена квота. В този случай организацията на изборите се улеснява, тъй
като общините имат свой апарат и органи.
Без
да навлизам в подробности в техниката на разпределението на мандатите, след
като избирателите са гласували с една от няколкото бюлетини, съдържащи
определения брой кандидати, накратко бих посочила фазите, през които
преминава окончателното разпределение на мандатите.
След
като се е гласувало в избирателните секции, резултатите се определят за
всеки избирателен район, от който се избират 10-те или съответния брой
народни представители. Най-напред се установява кои от листите могат да
участват в разпределението на депутатските места. След това се определят по
колко мандата се падат на всяка избирателна листа и накрая се установява кои
кандидати получават мандатите припадащи се на тяхната листа. За това
разпределение е важно да се определи методът.
Световната практика познава няколко основни системи. Тази, която предлагаме,
е ясна и несложна и не предполага някакво специално обучение или особена
квалификация на лицата, които ще го извършват.
Тъй
като предложеният метод допуска да останат неразпределени мандати във всеки
избирателен район и остатъчни, незачетени гласове, се извършва едно
допълнително, вторично разпределение на национално равнище. Мислимо е
въвеждането на 4-процентна бариера, която ще определи правото на участие в
разпределението
–
било на незаетите места на централно ниво, било за разпределението на
мандатите изцяло за страната
–
за онези партии, които са надхвърлили съответната бариера.
При
вторичното разпределение на остатъчните мандати и неизползваните гласове се
съставят централните партийни листи, които предлагаме да се състоят от
неизбраните кандидати, заемащи следващите места след избраните от
съответната партийна листа. По този начин се оползотворяват изцяло
подадените за листите гласове.
Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-жа Ботушарова.
Ф.
БОКОВ: Господин председател?
Ж.
ЖЕЛЕВ: Да?
Ф.
БОКОВ: Една реплика, ако обичате.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Ф. Боков има думата, да направи реплика.
Ф.
БОКОВ: Да, благодаря.
На
мен ми се струва, че в позицията на СДС специално по въпроса за
избирателната система се съдържа известно противоречие. В половината от
аргументацията се обосновава твърдението, че никоя политическа сила в
България не разполага с личности, които да може да предложи на избирателите,
а в останалата половина от аргументацията, и ние току-що чухме една лектория
по този въпрос, се твърди, че се предлага система, която да гарантира
избирането на личности.
Искам
обаче не да оборвам твърденията на експертите на СДС, а да кажа, че ние не
можем да приемем твърдението, което беше отправено в няколко изказвания, че
в България не съществуват личности в момента. Такива личности има. Някои от
тях са известни, а други от тях ще станат известни в хода на предизборната
борба. И това, че в България няма личности, според мен може да бъде само
мнение на СДС, но дали има или няма такива фигури в нашия политически живот,
ще покажат бъдещите избори, т.е. ще каже думата си народът.
Искам
да обърна внимание върху проучванията на общественото мнение, които бяха
направени наскоро. Там има личности, които събират по 70% от гласовете на
анкетираните лица. Така че едва ли това твърдение може да бъде вярно.
След
това. Нас не ни обиждат твърденията, че в нашата страна няма личности или
пък инсинуациите, че тук седят демагози, които поради тази причина могат да
спечелят изборите. Това го възприемам като една предварителна застраховка
–
ако някой от Компартията спечели изборите, той да бъде наречен „демагог". И
това, разбира се, като предизборна тактика е напълно приемливо, но не знам
доколко отговаря на истината.
Квалификациите, според мен, за нас не могат да бъдат обидни. Те би трябвало
да бъдат обидни за тези, които ги правят.
Благодаря, г-н председател.
Консултации с ръководствата
