КОНСУЛТАЦИИ
3 януари 1990 година, 9:30 часа
3 януари 1990 година,
11:40 часа
4 януари 1990 година, 15:00 часа
ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ
Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности
Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС 16 януари 1990 година,
14:30 часа
ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ
22 януари 1990 година,
18:05 часа
12 март 1990 година, 15:15
часа
19 март 1990 година, 15:10 часа 26 март 1990 година, 09:36 часа 27 март 1990 година, 17:10 часа 29 март 1990 година, 13:14 часа 30 март 1990 година, 12:05 часа
|
27 март '90
|
Второ пленарно заседание НДК, зала № 6 27 март 1990 г., вторник, начален час – 17:10, край – 22:02
Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на М. Романов за хубавата реч. Давам думата на проф. Ал. Янков – от БКП. АЛ. ЯНКОВ: Благодаря ви, г-н председател. Уважаеми колеги, аз бих искал да изразя своето отношение по трите основни въпроса. Тук беше изтъкнато, че много аргументи бяха изложени – това е вярно, но и много аргументи предизвикват действително размисъл и предизвикват също сериозни аргументи. Спирам се първо на въпроса за характера и според мен – мандата на НС. Известни са двете основни съображения, които бяха изложени. Позволете ми все пак аз също да изразя своето мнение по изказаните тук съображения за предимствата на Велико НС, с определен мандат само за приемане на Конституцията, временно по времетраенето на своя мандат. Посочиха се много аргументи. Тук не е важно наименованието. Може да се нарича „Велико НС", може да се нарича „обикновено НС". Основният въпрос е какъв трябва да бъде при сегашната обстановка мандатът на НС. Според мен има неотложни въпроси, които никаква конституция – и най-добрата, и най-идеалната конституция – няма да може да реши сама по себе си. Аз не отричам ролята на конституцията и на конституционното устройство. Напротив – конституцията може да бъде много добра и надеждна база за добро законодателство и за грижа за човека. Но същевременно това НС няма да оправдае очакванията на народа час по-скоро да се решат с демократични средства, с парламентарни средства да се разрешат неотложните задачи. Затова въпросът за ефективност, въпросът за бързо реагиране на парламента, е въпрос от особено важно значение, жизнено значение. Не може да се пренебрегва – каквито и аргументи да се посочват тук, колкото и далечни екскурзии да се правят в българската и в световната история. Ние сме изправени тук пред една дилема – възможно е НС, дали ще бъде наречено Велико или обикновено, но то трябва непременно, паралелно с определен приоритет, да решава както конституционните задачи, така и да решава насъщните потребности. Тук като аргумент беше посочена числеността. Числеността сама по себе си може да бъде, до известна степен, аргумент за представителност, но в никакъв случай не е аргумент, срещу който не може да се противопостави също така и съображение за намаляване на ефективността. Не бих искал по същия начин, както някои колеги, да правим сравнение със света, със световните парламенти, със съотношението между броя на населението и броя на депутатите, включително и тогава, когато приемат конституция. Това оставям за историците. По въпроса за числото на депутатите. Би могло да бъде въпрос на един разумен спор, стига само главният въпрос – въпросът за мандата, да бъде решен правилно, в интерес на нашата страна и в интерес на неотложните изисквания, които икономическото и социалното развитие на нашата страна поставят. Ние не можем да искаме също и от външния свят да гласува достатъчно доверие и да се ангажира със сериозни международни аргументи в една държава, в която парламентът е временен, правителството е временно и държавата като че ли нехае за решаването на насъщните проблеми, много от които имат и международно значение. Толкоз по този въпрос, макар че бих могъл да добавя и още някои съображения. Що се отнася до характера на избирателната система – и този въпрос, уважаеми колеги, нито е теоретичен, нито е исторически, нито е въпрос на българската история, нито на световната. Както виждате, като се огледаме, в световната конституционна практика ще намерим какво ли не. Трябва да видим кое е най-подходящо за нашата страна. Тук дори се изказаха и такива съображения, че това е най-евтината система. Аз не знам кой е правил калкулациите за това, как мажоритарната система може да бъде по-скъпа от пропорционалната система, но това оставям за реплики, а тук искам да обърна внимание на нещо много по-сериозно. |
Трябва да се намери разумно, компромисно решение, при което при една избирателна система основни са два критерия.
Първо, изборите да бъдат представителни, т.е. избирателите да могат най-близо и най-отблизо да оценят качествата – и морални, и политически, и делови, и професионални на лицата, които избират, и второ, изборите да създават условия за оптимална свобода в избора на избирателите.
В този смисъл мисля, че несправедливо не се оценява жестът, който направи и разумното предложение, което се направи от страна на БКП – да не се върви изцяло нито към едната, нито към другата система, да се даде възможност и на малките партии, и на малките политически сили също така да намерят своето място, но в никакъв случай да не се измества основното право на избирателя чрез своя вот да определя кой е предпочитаният от него кандидат за депутат.
В този случай мисля, че не трябва също така да се пренебрегнат не обещания, а една сериозна декларация, която се прави от БКП за коалиционно правителство. Такива изявления аз не чух от другата страна. Надявам се, че може и това да стане и това би трябвало да стане, защото всъщност декларацията за коалиционно правителство е също така израз на една морална готовност да се отговори на интересите на страната в тези условия. По-малко тогава ще има и партизанщина. По-голяма грижа ще има за това да има един дееспособен, постоянно действащ парламент.
Тук даже, не искам да засегна никого, но някои от колегите от отсрещната страна толкова се увличаха във въздигането на пропорционалната система, че не усещаха как дават аргументи в полза на мажоритарната и на смесената система. Но това е въпрос за отделен разговор.
И накрая по въпроса за президент и за президентската институция. Тук се говори за постепенност на демокрацията.
Защо в демокрацията става важен аргумент постепенността? Демокрацията е или истинска демокрация, или не е демокрация. Ако ние сме съзрели, че имаме път да намерим верния способ за решаване на този проблем за равновесието на политическите власти, защо трябва да се откажем от тази алтернатива? И това не е риторичен въпрос. Въпросът за пряк избор на президента – много указателно беше това, че в редица обществени организации, особено след 10 ноември, твърде категорична беше тенденцията за избиране на ръководителите на съответните организации направо от цялата избирателна маса. И не само това.
Пряко избор на президента от народа – това означава много по-голяма отговорност на този президент пред народа. Това означава много повече той да използва всичките свои прерогативи, за да служи като арбитър на нацията, а нацията има нужда от такъв арбитър. Опитът на редица страни, включително и западни страни, показа, че независимо от достиженията, които имат във функционирането на демократичните институции, се нуждаят от такъв арбитър и това може да бъде президентът.
Затова мисля, особено пък предложението, което се направи – нека чрез референдум да се реши. Нали всички сме за демокрация, за избора на народа? Да дадем възможност на народа да се произнесе по този въпрос.
Ето това са, г-н председател, някои от съображенията, които исках да изложа.
Благодаря ви за вниманието. . .
Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря, проф. Ал. Янков.
За реплика давам думата на Петър Стайков.
П. СТАЙКОВ: Г-н Янков се опитва да ни обясни неща, в които ние просто сме дълбоко убедени. Никой от нас не смята, че Великото НС ще построи стъклена кула, в която то ще си мъдри конституцията и ще остави нещата да вървят на самотек. И, ако той е чел нашите предложения – и в публикувания проект, и в статия, която беше публикувана, и в други изяви – той би трябвало да знае, че в нашето предложение Великото НС ще се занимава с неотложни законодателни мерки, които именно ще гарантират възможността за развитието на страната, за усъвършенстването на икономическата система, въобще – за прехода към пазарна икономика, за прехода към една демократична страна.
Аргументът, че никое правителство не би се ангажирало с едно временно Велико НС, една временна власт – просто е несериозен. При една демократична система всичко е временно. Вечна е само демокрацията. Защото, дали парламентът ще има 4-годишен мандат, дали президентът ще има 7-годишен мандат – той е временен. Даже Т. Живков възнамеряваше да управлява само до 2006-а година. Значи и той нямаше намерение да бъде вечен.
Така че по този въпрос моля да не се спекулира именно с този временен характер. Ясно е, че всичко е временно. Въпрос на разумна договореност е какъв мандат трябва да има Великото НС, какво точно то трябва да свърши, в какъв срок трябва да свърши тези свои задачи и именно това е нашата задача – да се договорим именно върху тези неща, а не да си разменяме общотеоретични аргументи.
Благодаря ви.
АЛ. ЯНКОВ: Може ли една реплика, понеже беше отправено лично?
Ж. ЖЕЛЕВ: Добре – за реплика, след което мисля да дам почивка, като се допитам и до съпредседателя.
АЛ. ЯНКОВ: Г-н председател, съвсем накратко. Аз уважавам аргументите на колегата Стайков, уважавам го и изобщо в течение на нашето взаимно познанство. Не се сърдя от това, че той се опита да репликира, но нека да ми разреши да кажа следното: въпросът за срока, за времетраенето не е въпрос философски в дадения случай. Ако едно НС, независимо от наименованието, както казах аз, за да може то да реши тези назрели, неотложни задачи, то не може да се ограничава в понятието за микровреме, така да се каже. Трябва да бъде нормално и по времетраене, и по своя мандат, за да може да изпълни своята мисия. Това исках да ви отговоря. Както аз, така и вие ще запазим своите възгледи за себе си.
Ф. БОКОВ: Може ли един въпрос, г-н председател?
Колко време ще заседава Великото НС според предложенията на СДС?
П. СТАЙКОВ: Това е въпрос на едно, според мен, разумно договаряне. Аз понеже взех думата само за реплика, няма да аргументирам тук нашето становище. Може би после, в последващия разговор ще аргументирам точно колко време смятаме ние да продължим, но неговата основна задача е да приеме Конституцията и да изработи, разбира се, избирателен закон. Съобразно с тази задача трябва да бъде пресметнат и този срок, за който се надявам да се договорим.
Д. ЛУДЖЕВ: Извинявайте, аз мисля, че пределно ясно казах нашето становище за двата възможни варианта, единият от които сега се ползва от вашата страна. Единият вариант е Великото НС да приеме Конституцията и да реши дали да продължи да действа като приеме статута, който му предвижда новата Конституция, в срока, който предвижда новата Конституция. Другият вариант, който също беше поставен на разглеждане със своята аргументация, е то да си има мандат, разумен мандат, примерно – до две години, в който мандат то, да кажем, както ние се договаряме, до една година изработва Конституцията, а през останалия период провежда предвижданите от Конституцията промени в системата и т.н., и т.н. Смятаме, че в границите на този мандат е с възможности да се направят и избори за ново събрание, и избори за президент, евентуално. Съответно, предвижда се в нашите договорки и промяната на местните органи на властта и т.н., и всичко, което се налага.
Това са двата варианта, които горе-долу могат да се разглеждат сега, доколкото разбирам, и те си имат своите разумни основания. И действително не бива в момента, пак така, от височайша гледна точка да се пренебрегват тези неща, които поне участниците в контактната група пък много добре знаят как се аргументират от нашата страна. Ако трябва, по-широко ще ги изложим, а също и в печата са изложени.
Ж. ЖЕЛЕВ: Аз предлагам, ако е съгласен уважаемият съпредседател, да направим почивката, след което да продължим нашите разисквания. И без това имаме записани доста хора.
АЛ. ЛИЛОВ: Да, съгласен съм, г-н председател, но ви моля да се съобразите с моята молба, която направих в началото и да дадете думата на двамата представители на Министерството на вътрешните работи, защото, както сами знаем – те имат доста сериозни задължения.
Ж. ЖЕЛЕВ: За сега ли става дума? След почивката.
АЛ. ЛИЛОВ: Може и сега, ако е кратко тяхното изявление, за да можем да продължим след това по нашите въпроси – може би това е най-разумното.
Ж. ЖЕЛЕВ: Добре, съгласен съм. Предоставям думата на представителите на МВР.
ХР. ВЕЛИЧКОВ (н-к на ДНМ): Благодаря ви, г-н председател.
Уважаеми дами и господа, имам честта да представлявам органите на Народната милиция и като държавна институция, и в изпълнение на закона, сме призовани да водим борба с престъпленията и да осъществяваме обществения ред на територията на страната.
Обективните реалности в обществения живот в нашата страна наложиха осъществяване и на сериозни промени и в нашата организация, структура, и в кадровото окомплектоване на нашия състав.
Откровено трябва да призная, че както и сред останалото наше общество, така и нашите служители нямаха необходимата предварителна подготовка да посрещнат адекватно засилените масови прояви по градовете и селата на нашата страна. Възможно е в тази своя дейност ние да сме допускали и грешки, за които аз поднасям моите извинения.
Наред с това ние срещаме и много сериозни затруднения с поведението на някои участници в масовите прояви, което, под въздействието на емоции, нерядко е на ръба на закононарушенията и общоприетите норми на цивилизовано общуване.
Ние сме убедени, че това поведение не е линия на съответната организация или нейните лидери, но следва да заявим, че организаторите на тези прояви твърде често не обръщат достатъчно внимание за мерките, които следва да гарантират реда и което би могло да доведе в отделни случаи до сериозни и неприятни последици.
Бих искал съвсем накратко да информирам участниците в КМ за реакцията на нашите органи по случаите, които д-р Желев е изнесъл на заседанието на Националната КМ на 19 март, по време на масови мероприятия, провеждани от СДС.
И по четирите случая, за които е станало дума тогава, нашите органи са реагирали съответно. Образувани са предварителни производства и са докладвани материалите на прокуратурата. В два от случаите все още не са установени извършителите, тъй като това е станало в маса от хора. В другите случаи извършителите са известни и срещу тях се води съответно предварително производство.
Искам да използвам случая и да уверя всички вас, че органите на Народната милиция ще предприемат всички мерки за създаване на най-благоприятни и равноправни условия на всички политически партии за предизборна дейност и, заедно с това, за строго спазване на обществения ред както в периода до изборите, така и по време на произвеждането на самите избори.
Във връзка с въпроса, който стана, за лагерите в Ловеч, ако разрешите, г-н председател, да вземе отношение официалният говорител на МВР полк. Орманков.
![]() |
Copyright 1998-2012 ® OMDA Ltd. Всички права запазени