КОНСУЛТАЦИИ
3 януари 1990 година, 9:30 часа
3 януари 1990 година,
11:40 часа
4 януари 1990 година, 15:00 часа
ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ
Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности
Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС 16 януари 1990 година,
14:30 часа
ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ
22 януари 1990 година,
18:05 часа
12 март 1990 година, 15:15
часа
19 март 1990 година, 15:10 часа 26 март 1990 година, 09:36 часа 27 март 1990 година, 17:10 часа 29 март 1990 година, 13:14 часа 30 март 1990 година, 12:05 часа
|
23 януари '90,
второ заседание
|
Първо пленарно заседание НДК, зала № 6 23 януари 1990, второ заседание, начало 17.00 часа
/продължение/
АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН: Може ли за една реплика само, другарю Луканов, от Съюза на филмовите дейци. АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Да, другарю Вагенщайн, заповядайте.
АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН: Аз искам само реплика, тъй като цял ден чакам да си прочета своите жалки
4 минутки, но няма.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Да ги дадем на другаря Вагенщайн?
Не, не, не ги искам. Искам само реплика. Много по-важно е това, което
ще кажа сега.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Благодаря. Все пак няма ли да чуем 4-те минути. Ние Ви даваме това време,
и двете части. Заповядайте. Имате думата, другарю Вагенщайн.
АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН: Онова беше по-важното, което казах, това вече не е толкова важно.
И аз, като другаря Луканов, бих искал да вярвам в добрия край на тази
лоша приказка, но политиката е не само предвиждане на възможните развития,
но и проиграване, така да се каже, и вариантът, при който предвижданията
няма да се сбъднат. Мисля, че се досещам защо "червените барети" и някои
видове барети могат да се окажат необходими за сигурността, но страховете
на Желю Желев не са неоснователни.
|
Второ. С надеждата, че тази "кръгла маса" ще остави няколко добри и конструктивни щриха в нашата най-нова история, трябва да коригирам д-р Желю Желев, който вчера каза, че Комунистическата партия в България е дошла на власт с помощта на Съветската армия. Доколкото това бе предавано по радиото, не бих искал по-младите слушатели да си представят картината как Компартията ни бе измъкната от политическия сандък с нафталин и окачена на закачалката на властта от армията на Толбухин. Това бе партия, която прекрачи историческата межда, която разделя 8-ми от 9-и септември 1944 г., окървавена, по-точно почти напълно обезкървена от битката срещу фашистката диктатура, която тя води заедно със своите съюзници още от далечната 1923 година. И аз лично, командир на бойна група от "камикадзета", излязох от килията на осъдените на смърт, а не бях разбуден в леглото от съветски войник, който да ми предложи ключовете на властта.
Трагедията настъпи по-късно, когато Комунистическата партия не можа навреме да каже "сбогом на оръжията" и да се преустрои в демократична гражданска партия, когато сталинизмът и неговите агресивни доктрини не спряха да създават образи на врага - от кулака и опозицията, през международния империализъм, и до врага с партиен билет. Какво се случи, е известно. Затова сме тук.
Това са ми двете бележки.
Днес търсим пътища за прехода от тоталитаризма към демократичното общество. Говори се тук много и убедително за дълбоката политическа, етническа и икономическа криза, която ни кара да ходим като по живи въглени, но само отец Христофор Събев, и сега госпожа Елка Константинова, споменаха и за опустошителната криза в духовната сфера, която като тайфун с не толкова женственото и не толкова нежно име "Тодор Живков" дълбоко засегна културата, изкуството, образованието, религията и разбира се не на последно място научната дейност. Във връзка с тази криза предлагам в крайните резултати на нашия диалог, ако ще бъде диалог, да бъдат включени и такива решения, свързани с културата и изкуството:
1. Пълна децентрализация на културната и духовна сфера. Безусловното й освобождаване от идеологическите нормативи, от репресивните или корумпиращи механизми на тоталитаризма.
2. Свободен избор от творците на политическо, морално-етично и естетическо верую и правото те да бъдат изповядвани и проповядвани.
3. Забраняване на всякакъв вид цензура - явна или тайна, обявяването вън от закона и за престъпление срещу цивилизацията и националната култура, преследването на хора заради техните произведения, както и забраняването, тургането по арест или унищожаването на самото произведение на изкуството. Те могат да имат един-единствен съдник - публичната критика.
4. Подлежащи на забрана са само: произведения, които проповядват фашизъм, насилие, расова, религиозна и национална омраза, оскърбяващи или унизяващи достойнството на отделния човек, на други нации или национални малцинства. Не смея да прибавя към този списък от забрани и нравствените нормативи, докато не е известно какво е нравствено и кое безнравствено, кое е еротика, и кое е порнография, кое вреди и кое помага за възпитанието на подрастващото поколение. Такива формулировки, ако не са означени съвсем точно, могат да бъдат злоупотребени от една или друга група и следва да бъдат внимателно проучени и най-стриктно определени.
Във всеки случай, не съветвам днес, когато са се разгорели политически страсти, да забравяме духовната сфера, както забравяме резервното, пето колело в багажника на колата. За него си спомняме веднага щом гръмне гумата, а тя е гръмнала.
Благодаря за вниманието.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Благодаря.
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Аз само едно изречение искам да кажа като реплика. В самата Конституция е записано, че властта е завоювана под ръководството на Българската комунистическа партия с решаващата помощ на Съветската армия - освободителка.
АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН:
С помощта - да, но не Съветската армия постави тази партия на власт. Това искам да кажа. Разбира се, в Европа, даже Париж е освободен с решаващата помощ на Съветската армия, нали знаете това, въпреки че тя не стигна до Париж.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Благодаря много и на другаря Вагенщайн.
Аз искам да кажа по първото му предложение, че с поканването на генерал Семерджиев, за когото се договорихме, ако той приеме разбира се, ние според мен разширяваме неговото предложение. По втория въпрос - за мястото на духовния живот в нашата дискусия около "кръглата маса", в т.12 от процедурните правила, които утвърдихме днес окончателно, е предвидено обсъждане и на проблемите на културата, науката, образованието и екологията. Аз бих помолил другаря Вагенщайн да предаде и текста на неговото изказване в секретариата, за да можем да ползуваме предложенията му. Искам още веднъж да го уверя, надявам се, че от името на двамата съпредседатели, че той е тук като пълноправен и независим участник и може да взима участие, да взима думата, винаги, когато обстоятелствата позволяват и той желае това.
Аз лично, другарю Желев, споделям неговата критичност по отношение на процедурата, но ние трябва да помислим не на процедурните правила. Трябва да помислим по-нататък как по-добре да се организираме. Простимо е в тези първи дискусии да бъдем малко по-обстоятелствени, повече хора да желаят да се изкажат. По-нататък трябва да се опитаме да се организираме така, че да бъдем по-делови и по-бързо да достигаме до етапа на практическо редактиране на евентуални заключения и споразумения.
Но това са бележки, които не ангажират никого. Ние ще ги имаме предвид, надявам се, в по-нататъшната ни работа.
Заповядайте, другарю Желев.
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Аз също в известен смисъл смятам, че беше неизбежна тази външна разпиляност на нашите първи заседания, тъй като много хора просто искаха да заявят своята позиция, идеите си, но смятам, че нататък работата ще стане по-организирана, когато започнат да работят експертни комисии, които да предлагат конкретни предложения,, добре промислени и проекти, върху които ние вече ще разискваме.
Ние имаме вече предложения за групата, която да обобщи досегашните разисквания тук и да ни предложи все пак основните идеи, върху които ще разискваме. Ако нямате нищо против, бих могъл да прочета състава: Петко Симеонов, Христо Пеев, Димитър Луджев, Деян Кюранов, Константин Тренчев, Тони Радков Това е нашата част на тази комисия.
Нашата делегация настоява за още едно заседание, ако е възможно, до конгреса. Да не губим време, защото все пак това е доста време, което би могло да се използува. Има и толкова хора, които са се записали да говорят.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Аз не бих възразил, но ще помоля в такъв случай да бъда извинен лично аз за отсъствие от това заседание. Тоест Българската комунистическа партия ще бъде представена от членове на нашата делегация и аз ще упълномощя някой от тях, или другарката Даскалова, ако тя се съгласи, най-добре да съпредседателствува на това заседание.
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА:
Не възразявам, обаче кога, само петък остава?
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Евентуално за петък.
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Ние за петък бихме могли.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Или в понеделник?
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Тук преобладаващото мнение е за петък.
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:
Хайде да се договорим така: петък, обаче с допълнително уточнение до утре до края на деня чрез секретариата допълнително потвърждение по-скоро на възможността да се участвува, тъй като в отсъствието на по-голямата част от представителите на БКП и БЗНС аз си представям, че едва ли би било съвсем пълноценно това заседание. Ние ще проверим утре какъв е окончателният график на сесията на Народното събрание, и ако има възможност в петък следобяд, да свикаме още едно заседание, за да дадем възможност на всички да се изкажат. Така че предлагам утре до края на деня това да бъде уточнено чрез секретариата. Ориентировъчно да се договорим за петък следобяд, с допълнително потвърждение.
ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:
Добре.
![]() |
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени