Свидетели бяхме в най-близката ни история, когато с разгромяването през 1947 г. на организационните структури на Българския земеделски народен съюз обединен "Никола Петков" и последвалото го разрушаване на организациите на Българската работническа социалдемократическа партия, всъщност започна и утвърждаването на господството на Комунистическата партия в целокупния икономически, политически и духовен живот на нацията.
Известно е на всички, че опора на всичко това бе репресивния апарат и неговите органи, и преди всичко органите на Държавна сигурност, прочута със своята печална слава.
Добре се знае днес от всички, че с обесването на големия син на българския народ Никола Петков се отвори широко вратата на безумието и насилието и започна преследването на неговите десетки хиляди привърженици и последователи, и изпращането им в концлагери и затвори. Извършено бе едно тежко и непростимо политическо престъпление, чиято жестокост всички днес чувствуваме, виждаме и осъждаме. Затова отменяването на позорния и антинароден закон в миналото, днес с който бе възстановена политическата дейност на Българския народен земеделски съюз "Никола Петков" се посреща от българската общественост със задоволство и удовлетворение.
Във връзка с това ще ми позволите да се спра по-конкретно върху най-належащия от въпросите, според нас, опиращ както посочих до политическата система, в нейното съграждане, това е въпросът за репресивните структури, които планомерно и целенасочено, със средствата на насилието и принудата осигуряваха всевластието и всемогъществото на тоталитарната система, на основата на поддържания всемерно вледеняващ страх в народа, в който се крепеше и растеше режимът и системата.
Следователно на тази основа апаратът, наричащ себе си "Държавна сигурност" се открояваше като насилнически, служещ си със средства и методи, стигащи до жестокост и безчовечност. По същество тъкмо този апарат, а не някой друг, гарантираше съществуването на авторитарната деспотична система. Тъкмо репресивния апарат организираше погромите срещу нас и издевателствата върху беззащитно арестуваните, и обявяваше същите неоснователно и безпричинно като врагове на народа и лепваше щампата "контрареволюционери". А днес е знайно, че последователите на Никола Петков попаднаха в клещите и душегубките на Държавна сигурност, на репресивните органи, само заради демократически убеждения и безпределната си преданост към идеалите на свободата, демокрацията и народовластието.
Повдигнатият въпрос за деполитизацията на тези органи, на структурите въобще в рамките на политическата система, според нас, на първо място, заслужава внимание следното:
Освобождаване на тези институции от партийния контрол и ръководство в практически план. Защото трябва да подчертаем и сега, тук, на "кръглата национална маса", че досега, а и сега, понастоящем те продължават да бъдат звена от тоталитарната система, подчинени единствено и изключително не на друг, а на партията, макар и променена след 10-и ноември 1989 година. Тук водачът на нашата делегация отдаде значимото на оня раздел, на онова дело, с което се туриха първите стъпки на проблясъците на изграждане на ново демократично общество, за което ние ратуваме и милеем.
С оглед на това именно възниква въпросът как обаче да се извърши самата деполитизация на тези органи? То не е само приказка и лозунг. Деполитизация на органите на МВР, на структурите им, на органите им, на Министерство на народната отбрана, на съда, но практически как трябва да стане и то в рамките на репресивния апарат? Според нас какво трябва да стане:
Като се започне с изграждането на наново, из основа на нови структури в системата на Министерство на вътрешните работи въз основа на принципите на така наречена "политическа неангажираност". В случая ние не боравим с понятието "независимост", на независимост на тези органи, нито с понятието "политическа независимост" на същите.
Според нас не би могло да не се съобразява, че в едно силно политизирано общество, с демократично възпитание, може да се очаква, че тези органи могат да бъдат аполитични и стоящи вън от обществото. Това най-малкото би било несериозно. Ето защо те не могат да нямат убежденията си, тези органи, политическият мироглед и симпатиите си към една или друга политическа формация, без наличието обаче на политическа ангажираност, която по същество ще представлява формално не членуване в която и да е политическа партия или организация. Просто според нас ще съществува забрана да се членува в каквато и да било политическа структура.
В светлината на такова разбиране, със служенето в такива органи, политическата принадлежност на българските граждани е без значение и трябва да бъде без значение щом става дума за служба в интерес на цялата нация и целия народ. Принципите на политическата неангажираност ще могат с известна доза надеждност да отстранява пристрастието и толерирането на когото и да било, независимо от неговата принадлежност и произходът му. Политическата неангажираност на тези органи, на органите на Министерство на вътрешните работи, след като се освободим от Държавна сигурност, ще осигурява при това положение при всяка политическа ситуация, която може да настъпи, да могат те да играят положителна роля за вътрешна сигурност и стабилност в обществото.
В практически план, в заключение, задачата е да се започне и то незабавно с разформироването на органите на Държавна сигурност, тъй като техните функции отпадат в основни линии при демократизирането на обществото, още повече когато независимостта и държавният суверенитет са надеждно гарантирани от Народната армия.
Разбира се тук трябва да се подчертае, че деполитизацията на Българската народна армия трябва също да започне в духа на нашите национални и демократични изяви за благото на народа и Родината.
Деполитизацията на съдебните и прокурорските органи е друга тема, поради особеното положение, което те заемат като специализирани органи в държавните структури. Изискват специално внимание и проучване, което в рамките на пленарното заседание, тук, не би могло да стане, а това може да се осъществи в съответните комисии, които ще бъдат създадени и да се открие дискусия по този въпрос.
И една бележка в заключение. Заедно с този въпрос, който ние смятаме според нас да бъде споделен от националната "кръгла маса" като необходимост да се пристъпи към реорганизация, към ликвидация, към освобождаване от тези репресивни органи, смятам, че в блока "политическа система" на второ място по значимост делегацията на Българския земеделски народен съюз "Никола Петков" поставя премахването на партийните организации, с една бележка: на местоработата. Някои от участниците, за наше учудване, просто не взеха позиция, по понятни причини, някои отбягнаха, а други застанаха на една очевидно правилна позиция - представителите отсреща на Българския земеделски народен съюз. Ние обаче искаме с две думи да кажем нашата позиция. В практически план - демонтиране на партийните организации на място е приказка. Според нас най-силният белег за така прокламираното отричане от вас, представителите на Българската комунистическа партия, за необходимостта да се премахне срастването на междупартийната номенклатура, ако щете между партийната власт, ако щете между партийните органи и държавните структури, е необходимо във всички случаи да се премахне това болестно състояние - съществуването на партийните организации по места. Не е необходимо да ви убеждаваме, че в източноевропейските страни, където демокрацията направи по-решителни стъпки по известни нам всички причини, тук у нас се поставя дискусионно все още. Та кого вие бихте могли да убедите, или ние, българският народ, щом ще останат на място партийните организации, които са най-сигурният белег за срастването, а вие си спомняте, че в доклада на първия сегашен държавен ръководител, председателя на Държавния съвет - Петър Младенов, го казва, че най-опасната язва за нашето общество /мисля, че и представителят на делегацията каза/ срастването на органите на Държавна сигурност и партията са именно по време на живковизма, а сега това съществуване може да се излекува с едно: като това болестно състояние се премахне по много лесен начин - да се прекрати тяхното съществуване.
Благодаря ви за вниманието.
 

АНДРЕЙ ЛУКАНОВ:

Благодаря. Сега предлагам, другарю Желев, да дам думата на двама оратори от другата квота, ако не възразявате?
 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Не възразяваме, още повече, че ние пресрочихме.
 

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележка

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието