Кръгла маса 23 януари 1990. Второ заседание

**Кръглата маса** **(3.01.1990 - 14.05.1990)** ***Пълна стенограма***
КОНСУЛТАЦИИ Консултации с ръководствата на обществените организации, творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса *3 януари 1990 година, 9:30 часа* *3 януари 1990 година, 15:00 часа* Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса *3 януари 1990 година, 11:40 часа* *3 януари 1990 година, 17:30 часа* *4 януари 1990 година, 15:00 часа* ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности *18 януари 1990 година, 14:30 часа* Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС *16 януари 1990 година, 14:30 часа* *18 януари 1990 година, 10:00 часа* ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ *22 януари 1990 година, 18:05 часа* *23 януари 1990 година, 10:44 часа* *23 януари 1990 година, 17:00 часа* *29 януари 1990 година, 10:00 часа* *6 февруари 1990 година, 10:05 часа* *7 февруари 1990 година, 09:00 часа* *12 февруари 1990 година, 14:00 часа* ВТОРО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ *12 март 1990 година, 15:15 часа* *15 март 1990 година, 10:05 часа* *19 март 1990 година, 15:10 часа* 26 *март 1990 година, 09:36 часа* 27 март 1990 година, 17:10 часа 29 март 1990 година, 13:14 часа *30 март 1990 година, 12:05 часа* ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ *14 май 1990 година, 18:13 часа*	*23 януари '90, второ заседание* *1 2 3 4 5 6 7 8 9 10*
	НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА Първо пленарно заседание НДК, зала № 6 23 януари 1990, второ заседание, начало 17.00 часа /продължение/ АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Да, благодаря, другарю Ганев. Има ли някакви бележки по прочетения модифициран вариант на процедурните правила, който отчита новата конфигурация на нашата "кръгла маса" и някои изменения, съгласувани оперативно, между страните, в т.ч. и по отношение на времетраенето. ДКМС: Другарю Луканов, Ние бележки по това нямаме, но просто е свързано с това, което се прочете. Ние не сме съгласни с решението на секретариата при отразяването на днешното заседание по Българска телевизия, удължаването на времето за изказване на делегациите на БКП, БЗНС да се компенсира за сметка само на изказванията на Подготвителния комитет за създаването на Демократичен женски съюз и на нашия младежки съюз. Смятаме, че само времетраенето не може да бъде критерий за това нещо. Смятам, че имаше други изказвания, които нямаха конкретен характер и могат да бъдат съкратени, но тези две изказвания да бъдат включени в репортажа на Българска телевизия. Нека сега да не се връщаме към времена, които всички искаме и дано да забравим и да преодолеем, когато доста неща се вършеха за сметка на авторитета на нашия съюз. Но все пак, понеже ние обещахме да бъдем конструктивни, моето второ конструктивно предложение е: нека да дадем 20 минути повече време за делегацията на СДС тази вечер на днешното заседание, за да може за сметка на това повече време да бъдат включени и двете изказвания на двете организации сутринта. АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Ние не сме в течение на този въпрос. Думата има другаря Гиньо Ганев. ГИНЬО ГАНЕВ: Всъщност това не е спор, който трябва да се разисква тук. На базата на споразумението с Комитета за радио и телевизия с участието на двете стани на масата, уточнено е как всеки ден говорителите и упълномощени представители на страните разискват начина, по който ще прави подобният репортаж в кая на всяко заседание, по телевизията. Това се прави и днес. Вярно е, че ми се обади другарят Боков за това, да каже, че за днешното заседание репортажът се очертава около 3 часа и половина и те ще дойдат още веднъж, за да дискутират тези останали открити въпроси. Мисля, че не трябва да се третират тук, на пленарното заседание. Благодаря. АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Аз предлагам да не го разискваме, а да оставим на тези хора, които са упълномощени да действуват от наше има, да съгласуват въпроса. Два часа и половина, не бих искал сега да се произнасям, но може би ще прекалим с търпението на българския народ. Трябва да внимаваме. Сега бих предложил да пристъпим към работа по същество, тъй като има опасност отново да не завършим, да не дадем възможност на всички желаещи, или на основните поне, организации, които желаят да се изкажат, а днес е последният ни шанс. Даже бих помолил тези другари, които смятат, че биха могли да се въздържат, или господа, да го направят, а сега предлагам, другарю Желев, Вие да определите кой от участниците от страна на СДС би желал да вземе думата?

Аз бих дал думата на Елка Константинова, от радикално-демократичната партия.

От името на радикал-демократическата партия, която отделя специално внимание на проблемите на културата, науката и образованието, сега съвсем накратко ще с спра на някои извращения в тази област.
В областта на духа, Българската комунистическа партия извърши най-тежките си престъпления по времето на култа към Вълко Червенков и на култа към Тодор Живков. През цели 4 десетилетия ние бяхме подлагани на постоянен духовен геноцид. Нашият буден и природно интелигентен народ беше съзнателно затъпяван. Ръководителите на държавата ни с всички средства се стремяха да уеднаквят мисленето и възгледите на възгледите на хората, в това число дори на интелигенцията, известна част от която се превърна неизбежно в псевдо-интелигенция.
Крайно ограничената информация за културните постижения на света, прекъснатият достъп през 1944 година до европейските културни центрове и институти, внушаването на страх от западната идеологическа диверсия, фалшификациите на историята, унищожаването на националното ни достойнство чрез изтриването на историческата памет на хората, заличаването следите на културните ни традиции и тъй нататък, такива бяха средствата на монополистичната партийна политика. Нейната тотална вина в духовния живот на България след 1944 година е очевидна.
Да вземем предвид дори само литературният живот на страната от последните 20 години. Той стана сив и безличен, скучен и апатичен, задушаван и манипулиран от една демагожка тоталитарна антикултурна политика. Литературните издания не се различаваха помежду си. Редакторите навсякъде бяха превърнати в цензори. На отговорни постове в културния живот се издигаха главно конюнктурни литератори, кариеристи и нагаждачи. Литературната и театралната критика бяха изобщо ликвидирани и заменени с регистраторска и рецензентска дейност. Всичко доби имитаторски характер. Навъдиха се номенклатурни писатели и хора на изкуството, слаби професионалисти, но партийно ценни другари.
Принципът на Тодор Живков "разделяй и владей" завладя сферата на националния духовен живот. Противопоставяха се българи на етнически малцинства, софиянци на професионалисти, интелигенция на работници и селяни, партийци на безпартийци, научни работници на писатели, художници и музиканти и т.н., а единственото деление, което трябваше да се прави, делението на кадърни и некадърни, на професионалисти, беше без значение. Сееше се недоверие и омраза между хората.
Партийната номенклатура заглушаваше чрез своята задължителна за всички идеология творческото начало у българина, спираше полетът на всяка новаторска идея. Колко книги бяха спрени, колко филми и театрални спектакли не видяха бял свят, колко дръзки художествени решения пропаднаха, колко много таланти бяха смазани?
Партийната политика демагожки насърчаваше, а всъщност задушаваше свободния диалог между професионалистите, забраняваше дискусиите на опасни теми, лукаво тикаше напред послушните бездарници или амбициозните, решени да правят кариера на всяка цена хора на изкуството и литераторите. Издигаше на директорски постове в културните институти свои номенклатурни кадри, най-често полуграмотни хора, а не най-добрите специалисти.
Мога да дам много примери. Например в Института за литература около 10 години беше директор професор Стойко Божков, който не ни завеща нито един литературоведчески труд.
Номенклатурата в областта на културния живот на страната превърна всичко в своя собственост. И миналото на българската култура дори се опита да узурпира. По крайно недостоен начин се корумпираше нашата интелигенция. Купуваха се съвести на писатели, художници, артисти, музиканти, раздаваха им се огромни контрактации, за да се купуват леки коли, да строят апартаменти и вили и в същото това време преобладаващата за щастие част от българската интелигенция се държеше нарочно в нищета.
Такова социално неравенство каквото видяхме при социализма, българското общество изобщо не познава. Недопустимите социални различия бяха и в бита, и в цялостния живот на нашата интелигенция. Те доведоха естествено до нейното разделяне и противопоставяне. Интелигенцията ни и сега е разделена. Разделена е на партийна, или номенклатурна, и нечестномислеща, или опозиционно настроена. Много, много време ми е необходимо, само за да изброя извращенията в културния живот на България от 50-те години до днес.
След 10-и ноември 1989 г. настъпи чувствително размразяване на духовния ни живот, но само в областта на словото, не и в реалното разрушаване на тоталитаризма в областта на културния живот. Ние вече сигурно ще прочетем най-сетне и на родния си език мемоарите на Георги Марков, ще видим "Фашизмът" на Желю Желев и "Лицето" на Блага Димитрова в нови издания. Много забранени книги ще излязат, ще бъдат преиздадени, но докато не се разруши, не демонтира, а именно разруши цялата структура на управленческия партиен апарат в областта на българската култура, нищо съществено няма да се промени.
Преди всичко трябва да се разрушат низовите партийни организации, организациите по месторабота, които навсякъде са вредни, защото пречат на административното ръководство, но тяхното присъствие в творческите съюзи, в научните институти, във всички сфери на културния живот, е пагубно присъствие, и то неизбежно води до монополизация отново на творческия живот.
При изключително тежките условия на работа в културния живот честномислещата българска интелигенция все пак намери сили и кураж да се организира. Най-напред Русенския комитет, после в Клуба за гласност и преустройство и то далеч още преди свалянето на Тодор Живков. Тя успя за удивително кратък срок да се изгради като опозиционна сила, да спечели популярност не само у нас, но и в чужбина.
Мисля, че в никакъв случай не може да се подценява нейната роля и заслуга и за свалянето на режима на Тодор Живков.
Все пак честномислещата интелигенция първа започна да разобличава този режим, а не онези, които участвуваха в неговия близък екип и във висшия партиен ешалон.
Докато не се освободим напълно от идеологическата и управленческата опека на Българската комунистическа партия, както и опеката на която и да било друга партия за в бъдеще, ние никога няма да можем да говорим за истински, нормален духовен живот, за научен и културен напредък.
Ако ми разрешите накрая да отправя една реплика към господин Андрей Луканов? Може ли?
Вие сутринта говорихте за това, че повечето представители на нашия Съюз на демократичните сили обвиняват партията и едва ли не в тотална вина за целия неин 100- годишен период. Това е абсурдно. Никой от нас не може да твърди това. Ние много познаваме историята на Българската комунистическа партия и особено началото, когато тя се появява и се обединява около Димитър Благоев, и когато всички големи български писатели и хора на духа, ако не участвуват в нея, то поне са под силното влияние на идеите на социализма.
Но ние, господин Луканов, сме свидетели особено през последните 2-3 десетилетия на един много трагичен, но реален процес. Най-светлите идеали, идеалите на социализма и комунизма, които според мен са като християнските идеали, най-възвишени, се превърнаха в една доктрина от сталинизма и тодорживковизма, превърнаха се в догма, преминаха своята пълна противоположност и сега ние не можем вече да говорим за социализъм. Социализмът стана компрометирано понятие.
Аз много Ви моля, ако можете да обясните какво Вие разбирате точно под думата социализъм? Вероятно нещо друго и различно от това, което разбирам аз.
Нашата партията, радикал-демократическата изцяло се солидаризира по този въпрос с парламентарната група на БЗНС и особено с борбата, която водим за парламентарна демокрация, а не за България като социалистическа държава.
И още само две думи, господин Луканов.
Вие споменахте, че трябва на всяка цена да водим мирен и цивилизован диалог и преход. Естествено. Ние с всички сили подкрепяме това, но мирният и цивилизованият преход от тоталитаризъм към демокрация съвсем не изключва изискването на отговорност и вина.
Кой носи отговорност за тази криза, в която се намираме днес - икономическа и духовна? Кой точно? Разбира се не всички тези хиляди честни партийци от низовите организации, които нямат никакво участие в ръководството на страната. Още по-малко безпартийните. Но все пак, кой точно? Нима само Тодор Живков и двама-трима от неговата компания? И става дума не за някакво изискване на тежко наказание. Става дума за един мирен преход, при който неизбежно ще се засегнат нечии интереси. Какво разбират под това "Ще се засегнат нечии интереси"? Ще се държи сметка за незаконно натрупано имущество, за привилегии, незаконно постигнати и извоювани по нечестен начин. Става дума изобщо за затягане на интереси и на привилегии, които изключват нашата представа за честна и истинска гражданска позиция, без която според мен не може да има демокрация. Нашата главна задача сега не е демократизирането на нашето общество, а извоюването на демокрация и това става само чрез пълното разрушаване на всички тези структури, които са в момента непобутнати в провинцията. Не казвам за София с такава увереност, защото все пак в живота на столицата се забелязват чувствителни промени, но в голямата част от градовете, особено в по-малките градове, в общините и областите, номенклатурата, която трябва именно да отговаря /тя е, която трябва да поеме чувството за вина/ за престъпленията. Тази номенклатура, която доколкото знам е някъде над 23 000 души в България, тя е непокътната, господин Луканов. Аз обикалях страната и в това съм убедена. А там, където има смени, те са заменяне на един консервативен представител на бившия режим с друг консервативен представител.
Извинявайте и благодаря за вниманието.