Кръгла маса 23 януари 1990. Второ заседание

**Кръглата маса** **(3.01.1990 - 14.05.1990)** ***Пълна стенограма***
КОНСУЛТАЦИИ Консултации с ръководствата на обществените организации, творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса *3 януари 1990 година, 9:30 часа* *3 януари 1990 година, 15:00 часа* Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса *3 януари 1990 година, 11:40 часа* *3 януари 1990 година, 17:30 часа* *4 януари 1990 година, 15:00 часа* ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности *18 януари 1990 година, 14:30 часа* Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС *16 януари 1990 година, 14:30 часа* *18 януари 1990 година, 10:00 часа* ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ *22 януари 1990 година, 18:05 часа* *23 януари 1990 година, 10:44 часа* *23 януари 1990 година, 17:00 часа* *29 януари 1990 година, 10:00 часа* *6 февруари 1990 година, 10:05 часа* *7 февруари 1990 година, 09:00 часа* *12 февруари 1990 година, 14:00 часа* ВТОРО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ *12 март 1990 година, 15:15 часа* *15 март 1990 година, 10:05 часа* *19 март 1990 година, 15:10 часа* 26 *март 1990 година, 09:36 часа* 27 март 1990 година, 17:10 часа 29 март 1990 година, 13:14 часа *30 март 1990 година, 12:05 часа* ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ *14 май 1990 година, 18:13 часа*	*23 януари '90, второ заседание* *1 2 3 4 5 6 7 8 9 10*
	НАЦИОНАЛНА КРЪГЛА МАСА Първо пленарно заседание НДК, зала № 6 23 януари 1990, второ заседание, начало 17.00 часа /продължение/ АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Няма за какво да се извинявате, госпожа Константинова. Аз намирам малко неща, с които не бих могъл да се съглася, в т.ч. по отношение на вината, отговорността, привилегиите, незаконно натрупаните богатства и имущества. Бих отбелязал само едно преди да дам думата на следващия оратор, че смисълът на моите бележки тази сутрин беше в следното: социализмът не бива да се отъждествява с тоталитаризма, както и капитализма може да бъде тоталитарен, а може да се развива и в условия на демокрация. Така че тоталитарния режим сам по себе си е възможен при различни социално икономически системи /тук има голям специалист, аз се страхувам да говоря пред него много/, но сталинският социализъм е тоталитаризъм. Неизбежно и автоматически, рано или късно той води до крайни форми на тоталитаризма. Така че аз мисля, че и по този въпрос нашите различия може би не са толкова големи, колкото изглеждат на пръв поглед. Единственото, с което не бих се съгласил е, че имаме днес безпартийна и следователно честна, и партийна, и следователно - нечестна /или не помня как се изразихте/ интелигенция. Това не е така. ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Номенклатурна. АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: Номенклатурна, извинявайте. Аз съм сигурен, че и Вие познавате немалко комунисти, за които бихте казали, че са честни хора. ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА: Много. АНДРЕЙ ЛУКАНОВ: От средите на творческата и научната интелигенция. Бих дал сега думата, ако не възразявате, на представителя на Патриаршията, митрополит Климент, който ще говори извън лимита на двете квоти по време така разбирам, но поиска да изрази мнение от името на гостите. Или имате някакви наистина възражения? Другарю Желев? И веднага след това на вас. ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ: След това да дадем думата на Крум Неврокопски. МИТРОПОЛИТ КЛИМЕНТ: Почитаемо събрание на националната "кръгла маса". На мен е добре известен регламентът, който председателствуващите съобщиха и определиха за участието и ролята на Българската патриаршия в това високо културно, с богата надежда събрание в бъдещето на толкова изискани в нашата родина. Позволявам си да помоля да ми разрешите да оглася новият документ на Българската патриаршия, регистриран в отношенията на патриаршията с народните представители, Народното събрание, в лицето на председателя - господин Станко Тодоров. Уважаеми господин председател, Светото православие в традиционното изповедание на българския народ. Българската православна църква е свързан с историята и развитието на нашия народ. Тя е народностна и демократична църква. Повече от 1100 години църквата ни непоклатно, с усърдие просвещава и възпитава вярващите сънародници в родината и извън нея, с преданост в Светото православие, което е история на църква и народ през вековете. Църквата ни е живяла и ще живее с успехите и трудностите на Родината. Затова тя с пълно одобрение посреща всенародния стремеж за устройствено-обновителен процес на Отечеството, за създаване на високо цивилизована, демократично правова държава. С добра съвест всемерно ще съдействува за постигане на добронамерено национално единство, за духовно, културно, народностно и социално развитие на нацията, за формиране на творчески предани на Родината ни личности.

С нестихваща болка обаче трябва да споделим с Вас и с депутатите от Народното събрание, че в периода, в който народът ни носеше тежкото бреме на духовната, моралната и материалната изнемога, и Българската православна църква не бе пощадена от командно-административната система, установил се у нас. Въпреки че с гражданска съпричастност и обичливо сърце вярващите се трудиха през този период там, където ги е призовавал общественият дълг за добруване на Отечеството, те срещнаха много пречки при удовлетворяване на религиозните си потребности. Бяха създавани пречки със заплаха да не бъдат своевременно реставрирани и поддържани култовите ни сгради, манастири и храмове, в това число и ценни паметници на културата, много от които са в недобро състояние. Наистина някои то църковните обекти при доста трудности бяха реставрирани и ремонтирани от оскъдните средства на Светия синод и епархийското управление, със средства и от държавата, при специализирана синодална строителна организация "Синстро".
Господин Председател,
Убедени сме, че в новата Конституция и в новия Закон за изповеданията, които предстои да бъдат разгледани и приети от Народното събрание императивно ще намерят място в тези основни държавни документи правомерни положения, гарантиращи пълната религиозна свобода и свободата на съвестта. На практика вече няма да има допускане от демократично-правовата и високо цивилизованата ни държава прояви на отрицателен характер.
Както е известно, Светият синод и Българската православна църква, съзнавайки отговорността, която се носи пред историята, искрено се стараят да дават своя по-силен принос. Българката православна църква, за да изпълни своя църковен и патриотичен дълг, в духовно-нравствената сфера на подпомагане на усилията на правителството и тази тъй важна област на духовния живот в духа на цялостно преустройство, демократизация в страната, счита за необходимо:
1. Да се установят регламентирани взаимни отношения между църква и държава, за да не се допуска вмешателство на представители на държавната власт по места в църковните дела.
С оглед подобряване на демократично-съборното начало в Българската православна църква, съгласно Общо православните традиция и канон на историята в църквата се изисква да се свика през 1990 година Църковно-народен събор, да се възстанови напълно установението на светски статут на Рилската света обител, най-голямата наша църковна народна светиня, тачена с обич и висока почит от българския народ и от чужденците. Да бъдат възвърнати в своите църковно-религиозни функции храмове и манастири и сгради към тях, които едностранно са били иззети и превърнати в музея и ползвани нецелесъобразно от Института за паметници на културата и други местни организации.
Неправомерно взетите икони, църковно-богослужебни утвари, да бъдат върнати на църквата, която е техен вековен собствен пазител.
Институтът за паметниците на културата да оказва само методическа помощ, касаеща поддържането и реставрирането на култовите и архитектурните комплекси. Отнетите църковни и манастирски земи да бъдат върнати на първомощните си инвеститори като се съдействува за тяхното правилно и плодоносно пренасяне на приходи от тях.
Да се заделят достатъчно средства от държавния бюджет, предназначени за поддържане, реставриране и консервация на култови и други църковни сгради. Да се възстанови собствената синодална печатница със самостоятелен издателски план, хартия и тираж, както това имат много от съседните православни църкви. Да се основат пред школи за факултативна основа на евангелска религиозно-нравствена просвета. Те ще функционират към енорийските храмове в неделни дни. Да се основат младежки християнски дружества към енорийските храмове на доброволни начала, на които да се изнасят беседи и нравоучителни с църковно-патриотичен характер.
През 1992 г. да се преиздаде Библията в 300-хиляден тираж на висококачествена хартия по искане на убедени библейски дружества, като се използуват съществуващите матрици от направеното издание през 1982 година.
Софийската духовна семинария, която време, вече 40 години, бе настанена на гара Черепиш, в най-неблагоприятни условия и за ученици, и за учители, да бъде върната в София на собствените й сгради.
С оглед задоволяване реалните нужди на Българската православна църква от необходимите кадри - свещеници, монаси, църковни служители, да бъде възстановен в собствената й сграда в град Пловдив прекъснатият по време на бомбардировките учебен процес на Пловдивската духовна семинария.
Да бъдат възстановени закритите социално-благотворителни институции на Българската православна църква както сиропиталища, каквито бяха 8 на времето, старопиталища, каквито бяха 4 на времето, за дейно християнско милосърдие. Свещениците безпрепятствено да посещават болни, затворници, намиращи се в ограничено състояние, за да могат да получат свето причастие.
Да се учредят християнски почивни домове за деца на свещенослужители и добри православни християни.
Духовните лица за канонически и други църковни провинения да бъдат съдени от Духовния съд съгласно Устава на църквата.
Ставропигиалните епархийските манастири се обгрижват от съвършено малък брой монаси и монахини и то предимно от стари хора. Почти всички са на щатни заплати и манастирските управления внасят обществена осигуровка в държавния фонд. Да се промени кодексното определение, че те не подлежат на пенсиониране. Последното за нас е незаконосъобразно, дискриминиращи и е крайно несправедливо. Да не бъдат включвани от пенсионно фонд и изгонвани служителите в по-големите църкви по селата, чиято заплата е 140 лева и настоятелствата правят своите вноски в пенсионен фонд. Числото на такива служители не надминава 30.
Големите християнски и народностни празници, които особено през робските години са били крепост на нацията, са иззети по пътя на асимилация като Коледа и Великден, да бъдат върнати по народните обичаи в радостите на православното изпълнение. Църковните празници Йордановден, Гергьовден, Трифоновден, Стефановден, и някои есенни и земни празници да не бъдат разпределяни и занапред отделно в празнуването си, а да се празнуват заедно.
Установените по време на командно-административната система общо задължителни граждански ритуали, касаещи даване на име, гражданско опело, където кончината на скъпи близки свързана с дълбоко нараняване на душата и безутешна скръб, да нямат императивна валидност за вярващите православни християни. Бракосъчетанието да има задължителна законна регистрация, но не и гражданска ритуалност, за вярващите.
Опрените синодални решения от командно-административната система, касаещи богослужебно-църковни, административно-управленския живот на Българската православна църква, Светият синод да ги предаде за изпълнение и да не се допуска за в бъдеще каквото е била и да било вмешателство от страна на гражданската власт за вътрешния живот на църквата. Тук разбираме нашите ритуални прояви: биенето на камбаните, обхождането на храма при ритуалите, за да може изявата на българското население да достигне оная радост, която тази година се получи в деня на Богоявление, при излизането на реките и морето, да се хвърли Светият кръст.
Благодаря за вниманието.