Затова ние настояваме за следното:
Първо. Разсекретяване архивът на МВР, архивът на Министерство на външните
работи, Централния партиен архив и други ведомствени архиви за всички специалисти
без разлика на партийна принадлежност.
Второ. Създаване на парламентарна обществена комисия за разследване
на всички действия, довели до грубо незачитане суверенитета на българската
нация от страна на ръководни структури на БКП, БЗНС и другите политически
партии - действия, утвърдили националния нихилизъм във всички сфери на
обществения живот.
По останалите точки на раздела "Политическа система" кратко отношение
ще вземе Кирчо Харамиев, член на експертния съвет към комитета.
По първа точка - "Демонтиране на тоталитарната система" - мисля, че всички
присъстващи на тази "кръгла маса" трябва да изхождат от два принципа.
Когато се извършва демонтиране на тоталитарната система по никакъв
начин това де не води до демонтиране на българската държава, на българската
национална държава, т.е. всяка реформа в политическата сфера по никакъв
начин не трябва да застрашава териториалната цялост и суверенитета на България,
или това, което е останало от него.
Вторият принцип: всички реформи в политическата сфера трябва да бъдат
съобразени с необходимостта от изграждане на съвременно пазарно стопанство.
Икономическата реформа трябва да бъде изведена извън политическа борба.
Ние всички искаме да стане България икономически развита и демократична
страна. За да стане това нещо, трябва да се избегне една реставрация на
политическата система отпреди 1934 година. Тази политическа система се
характеризира с една свръхполитизация на обществения живот, при което са
абсолютно безсмислени, абсолютно невъзможни каквито и да е икономически
реформи, които биха дали тласък за икономическото развитие на страната.
Ние трябва да решим какво ще изберем: дали да бъдем демократична и
икономически развита страна, каквито са страните в Западна Европа и Северна
Америка, и Източна Азия, или ще бъдем една демократична страна от типа
на тези, които виждаме в Латинска Америка и Индия. Именно затова ние трябва
да използуваме не само нашия и опита на развитите страни, но трябва да
погледнем и съвременния демократичен опит на нашите балкански съседи Гърция,
Турция и Румъния, макар Румънския опит да е сравнително кратък, едномесечен,
но той е доста интересен. Ако перифразираме една фраза на известния български
философ на историята Стефан Попов, наскоро починал, ние трябва да имаме
предвид, че България е балканска страна, който иска да стане европейска.
Тези две реалности - нашето балканско съществуване, нашата балканска реалност
и нашето желание да бъдем европейци - трябва да бъдат нашето ръководно
начало. Ако не се съобразяваме с едното или с другото, ние ще загубим своите
реални шансове да бъдем икономически развита страна.
По втория въпрос - за политическите партии. Мисля, че точка 7 от Декларацията
на Народното събрание по националния въпрос, която гласи: "В страната не
се допуска съществуването на политически и други обществени организации
както и организирането и осъществяването на действия, които са насочени
против териториалната й цялост, единството на нацията и целят раздробяване
и обособяване на части от нейната територия на основата на религиозни,
етнически или друг принцип", трябва под една или друга форма да бъде включен
в проекта на бъдещата Конституция. Също в този проект би трябвало да се
предвиди и възможност, при възникване на сепаратистки тенденции в някои
административни райони, да се предвиди възможност за временно въвеждане
на централно управление във въпросните райони. В това отношение е добре
да се изучи опитът на страни като Великобритания, като Съветския съюз и
Индия, макар и двете последни - Съветският съюз и Индия, да са федерални
държави.
Относно сегашния чл.53, който забранява използуването на религията
за политически цели, мисля, че в една или друга форма този текст трябва
да съществува и в бъдещата Конституция. Вчера беше поставен въпросът за
ликвидиране на сегашния Комитет по вероизповеданията към Външното министерство.
Принципът за пълно отделяне на църквата от държавата е един много хубав
принцип, възникнал при конкретните условия на християнската религия в Западна
Европа, но този принцип, когато се прилага в България, трябва да бъде съобразен
с конкретните вероизповедания, които съществуват в тази страна.
В тази страна съществува не само християнско вероизповедание. Съществува
и ислямско вероизповедание. В това отношение мисля, че е разумно внимателно
да изучим опита на единствената светска страна между мюсюлманските страни,
а именно Турция. Съгласно разбирането по този въпрос, което господствува
в Турция, ако на Запад е достатъчно пълно разделение на църквата от държавата,
то в Турция, при нейните конкретни условия, е необходим известен контрол
от държавата върху религията, тъй като цитирам от ... към турското законодателство,
учебник от 1987 г., "Ислямът е не само вяра, но също и закон, социална
и политическа идеология и начин на живот". Във връзка с това трябва да
отбележа, че опасността идва не толкова и не само от Исляма, а и като се
има предвид тежката икономическа и духовна креза в България, и това, че
тя може да се задълбочава в бъдеще, нашата страна трябва да бъде застрахована
от различни секти от типа на печално известната "Храм на народа", който
избиваше своите членове в Бояна, и секти от типа на тази на преподобния
Мун, които всички знаем какви поражения вършат на Запад.
Поради това мисля, че е разумно в България да съществува един орган
на светската власт, подчертавам, на светската власт, на светската държава,
а не на сегашната атеистична държава и разбира се не към Министерството
на външните работи, който да служи като гарант против злоупотреби с религията
за политически цели.
Изхождайки от нашите балкански традиции, може да е разумно всички политически
партии съвместно да обсъдят въпроса, доколко правата на техните членове
са регламентирани, доколко те са защитени от произвола на техните ръководители,
доколко вътре в самите партии съществува известно разделение на властите,
в система от пиратски противотежести, което е характерно за развитите страни,
и доколко в тях съществува сменяемост на ръководителите. Това може би не
е разумно да се регламентира в самия закон за политическите партии, но
това би трябвало да бъде тема за една широка дискусия между политическите
организации и политическите движения.
По въпроса за деполитизацията. Мисля, че е разумно да се обсъди въпросът
да не съществуват младежки партийни организации сред хора, които не са
достигнали да избирателната възраст. Не знаем още каква ще бъде тази възраст.
В Търновската конституция е 21 години. Това ще бъде определено в бъдеще,
но едно разширяване на младежките организации сред младежи, които са в
училища и други образователни институции, едва ли ще допринесе за повишаване
на качеството на образованието у нас.
Също е разумно да бъдат деполитизирани и профсъюзите, т.е. законодателно
да бъдат ограничени изключително до икономическата сфера. Недопустимо е
тяхната потенциална и както вече виждаме доста реална мощ да бъде използувана
за политически цели.
Относно Българската телевизия и Българското радио. Мисля, че основното
към което трябва да бъде насочена на тези институции е към тяхното демонополизиране,
към създаването на конкурентни радио и телевизионни станции, а не към разделянето
на сегашните монополни организации - Българска телевизия и Българско радио,
разделяне на тяхното време между различни политически организации. И сега
има достатъчно журналисти, работещи в тези организации, които биха могли
да участвуват в създаването на конкурентни радио и телевизионни станции
провеждащи и продаващи информационен продукт.
Относно разделението на властите. Мисля, че трябва ясно и изчерпателно
в бъдещия проект на Конституцията да бъде регламентиран суверенитетът на
трите власти : изпълнителна, законодателна и съдебна. Такова ясно и изчерпателно
регламентиране не съществува в Търновската конституция, още по-малко в
Конституцията от 1971 година. В това отношение може би е разумно да се
използува като образец опитът на тази страна, където разделението на властите
съществува в своя класически вид, а именно Съединените щати. Знаем, че
суверенитетът на съдебната власт, нейната пълна самостоятелност спрямо
други власти във всички страни, е заимствана именно от там.
Също е недопустимо да се говори, че сме разделение за властите и същевременно
да проповядваме подчиняване на някои от тези власти, например изпълнителната,
на законодателната власт.
Другарю Харамиев,
Аз бих помолил да завършвате вече, тъй като лимитът е надхвърлен.
Приключвам, извинявам се за надхвърлянето на лимита.
Последното, което искам да кажа е няколко думи относно проекта за нова
Конституция.
По-специално имам предвид следното:
В преамбюла на сегашната Конституция се очертава известна приемственост
с традициите, свързани с Деветосептемврийското въстание от 1944 година.
Мисля, че ще бъде разумно да се обсъди - в преамбюла на бъдещата Конституция
да бъде очертана приемственост за цялата 13-вековна история на българския
народ и по-специално уникалната историческа роля на християнството за образуване
на българската култура, на българската културна общност и непреходната
роля на християнските ценности, на християнската етика, които са станали
вече ценности на цялото цивилизовано човечество.
Благодаря Ви.
Консултации с ръководствата
