Ж.
ЖЕЛЕВ: Благодаря ви и аз. В този смисъл Луджев иска да каже няколко думи.
Д.
ЛУДЖЕВ: Мисля, че предложението, което прави БЗНС е доста сериозно. То има
доста резон. Би могло да реши проблемите. Това е предложение, което се
обсъждаше и в нашата делегация
–
СДС. Ние можем да формулираме няколко пункта, които да бъдат предмет на
внимание като едно алтернативно решение. В общи линии те да съдържат
следните четири пункта:
-
запазва се Държавният съвет с някои ограничени функции, които са от значение
за нормалния ход на държавния живот, но не ограничават Великото народно
събрание. Например от чл. 94, т. 9, 10, чл. 95 - точката за условията на
война, чл. 93 - напр. т. 25, и т. н. Това са някои функции, в резултат на
които колективно са вземани някои важни решения;
-
държавният глава да бъде председател на Държавния съвет;
- на
председателя на Държавния съвет като държавен глава се делегират или
получават тези компетенции, за които сме се договорили;
-
поправките в глава
V
за държавния глава остават до новата Конституция без промяна.
Това
е основа за търсене на алтернативно решение в момента действително при
всички изказани досега становища.
Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Ако не можем да се споразумеем за президент или председател на
републиката, предложението на БЗНС е действително алтернативно решение,
което заслужава да се обсъди.
Р.
КАРАДИМОВ: Струва ми се, че беше записано, че президентът или председателят
не могат да бъдат народни представители. Целият Държавен съвет в момента се
формира от народни представители от сегашното Народно събрание. Мисля, че
този подход е крайно неудачен. Нашата делегация не би била склонна да го
дискутира с оставане на Държавен съвет. Не говоря за компрометираността на
институцията. Всички членове на сегашния Държавен съвет са народни
представители.
Благодаря ви.
Ж.
ЖЕЛЕВ: В споразумението това изискване не фигурира. Касае се за един
ограничен период от време.
А.
ЛИЛОВ: Нашата делегация се нуждае от разяснения. Доколкото разбрах позицията
на БЗНС включва два варианта. Казаха, че те вчера са дали един вариант, но
че са готови да приемат и този вариант, който беше предложен току-що от вас,
г-н Желев, когато вие направихте своето първо обобщение. Дали съм разбрал
правилно позицията на БЗНС или не?
РЕПЛИКА: Правилно сте разбрали позицията.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Има думата Емилия Масларова.
ЕМ.
МАСЛАРОВА: Преди да започне нашата Кръгла маса, западните специалисти ни
посъветваха, когато започнем да зацикляме, да си кажем по нещо добро.
Нека
най-напред да кажем: „Сърдечно благодарим на тези юначни български жени и
мъже експерти и политици, които успяха да ни доведат, както казва др.
Кулишев, на една крачка пред подписването на такива важни документи."
Изказвам одобрение за това, което е поднесено. Струва ни се, че след като
функциите на държавния глава са определени, наименованието за краткия
период, през който ще действа държавният глава, не е толкова фатално. Струва
ми се, че в случая БКП ще прояви добронамереност и ще се направи този
компромис, за да можем действително днес да не оставяме Народното събрание с
пръст в уста, както пише днес на първа страница на „Работническо дело". Не е
добър атестат за нашата Кръгла маса такава работа. След като толкова огромна
работа е свършена и стои зад гърба на всички, които присъстваме тук, нека да
проявим малко повече в случая разбирателство и съгласие.
Струва ни се още веднъж, че това не е фатално. Важното е, че са определени
функциите на държавния глава. Връщане към Държавния съвет, моето лично
мнение, е, че това е крачка назад. По този въпрос вече има споразумение.
По-добре е вече да се откажем от тази институция, да вървим и гледаме
напред.
Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Има думата д-р Петър Дертлиев.
П.
ДЕРТЛИЕВ: С много от вас доскоро се наричахме другари. И аз не зная как да
се обърна към вас. Може да се обърна към вас и с „господа" и „другари". Може
и господа, може и другари, както обичате, фактът, че думата другари стана
необичайна като контакт с вас, говори за много променени неща.
Ние
сме странна институция – ни законна, както щете, така вземете. С какво ще
останем в народната памет? Ние подготвяме нещо наистина изключително
–
Велико народно събрание.
В
моята мисъл това Велико народно събрание има само еднозначно едно друго
Велико народно събрание. Това, което строителите на нашата свободна България
създадоха с нейната Търновска конституция. И нека точно за това, със същата
любов и същата отговорност се отнасяме към това Народно събрание. Говоря
това, защото ние сега правим още един велик поврат в нашата история
–
ликвидиране на едно друго робство – тоталитарния режим. Едно робство, в
което има не само външни форми, а и вътрешни форми. Вътрешни форми по
съдържание и по емоции. Вътрешни форми, при които и самата институция
–
Велико народно събрание, не се оценява с нейната огромна значимост. Преди
няколко дни чухме едно внушение към Народното събрание, при което не зная
дали бих употребил думата „гавра" или някаква друга дума. Каза се така:
„Няма значение дали това е Велико или Обикновено събрание. Може да го
наричаме и величайшо. Това е една парадна демокрация." Не искам, освен за
този, който каза, да тълкувам тези думи.
Чухме
и друг бисер. Ако тук се стигне с пропорционална система до две партийни
управления, ще имаме двуполюсен тоталитаризъм. Изглежда, че Англия е
тоталитарна държава, защото има двуполюсно управление.
Идвам
до конкретния въпрос на нашата дискусия. Президент
–
да, или председател. Равнозначни ли са? Правилно ли са означени с
постановките, които тук даваме. Ясно определените елементи
–
те са равнозначни. Но защо един от защитниците му сложи акцент: силна
изпълнителна власт. Но нали властта президент или председател е определена
от тези елементи, които са включени в него. Но той каза : „Президент
–
това означава силна изпълнителна власт." Това е в неговото собствено
съзнание. А какво е в съзнанието на нашия народ? Точно в това е въпросът.
Твърде много опорочихме понятия, за да не бъдем предпазливи. В настоящия
момент думата президент говори за сила, за силна власт
–
простете, не искам никого да обиждам, но това е елемент на тоталитаризъм. Ще
дойде време и това няма да го има. Ще дойде време, когато тази дискусия ще
бъде абсолютно безпредметна. Но днес тя носи своя емоционален оттенък. И
нашият народ ще го приеме като елемент точно, както го каза Росен
–
силна изпълнителна власт. Прекалено дълго имахме такава изпълнителна власт.
Твърде много теглихме от нея. На нея противопоставям моето уважение към
Великото народно събрание и следващото го Народно събрание. С това искам да
бъда разбран. Комунистическата партия има своите аргументи в силата на това,
че има равнозначност в постановките в правните постановки на двете
предложения. Но в съзнанието на нашия народ, в мисълта на нашия народ... Бих
се обърнал към вас и с това. Правят се героични усилия от страна на
Комунистическата партия да се отърве от онова наследство, което не е много
приятно. Сама тя разгражда официално, на места и неофициално много от
тоталитарните структури. Спомена за тях го избегнете. То ще чувства точно
така –
че искате да запазите под някаква форма точно тази голяма и изпълнителна
тоталитарна власт. В името на нашето общо единство, в името на голямото
нещо, което е и ваше и наше, смятам че в този период има една единствена
формулировка
–
председател на Българската република.
И още
нещо, което бих предложил. Това е извън контекста на тази дискусия. Ние ще
избираме (няма значение) председател, президент. У нас винаги това се е
свързвало строго партийно. Правя лично мое предложение
–
нека този председател (той ще бъде избран от партия, ще носи своя партиен
белег) в момента, когато се облече в тази национална функция, да престане да
бъде член на която и да било партия, още по-малко на нейното ръководство.
Дали той ще бъде комунист, земеделец, какъвто и да е, председателят престава
да бъде член на партията. Той става лице на нашия народ, става представител
на цялата нация. Надявам се, че това мое предложение ще бъде прието.
Благодаря ви.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Благодаря на д-р Дертлиев. Има думата Елена Кирчева
–
експерт на БЗНС.
ЕЛ.
КИРЧЕВА: Вземам думата, за да внеса известни уточнения в нашето предложение.
Още от вчера няколко пъти неправилно се интерпретира в какво се състои
напето предложение?
Ние
не държим на социален архаизъм. Моля тези от вас, които считат, че ние
настояваме да остане Държавният съвет такъв, какъвто е, да не мислят така.
Ние не само знаем, че той е компрометиран. Нещо повече. Всички с вас сме
съгласни, че теорията за единство на властта, чиято изкристализирала форма е
Държавният съвет, отричаме.
Ние
предлагаме:
-
първо, без да се отменя цялата глава
V, озаглавена „Държавен съвет", да се
отменят само тези разпоредби от нея, които са фрапиращо несъвместими с
процеса на демократизация у нас.
Моето
мнение е, че такова уточнение в един работен порядък могат да направят
експертите за по-малко от един час;
-
второ, на основание чл. 96, ал. 2 от Конституцията с особен закон да се
възложи на сегашния председател на Държавния съвет да осъществява всички
правомощия, по които тук страните не спорят, както и някои други характерни
за всеки държавен глава правомощия. Някои от тези правомощия сега се
съдържат в чл. 93 от Конституцията и те са в компетенцията на Държавния
съвет като колегиален орган
–
да ги възложим с особен закон на държавния глава;
-
трето, за Държавния съвет като колегиален орган да останат само някои от
сега посочените в чл. 94 от Конституцията правомощия.
Делегацията на БЗНС има готовност да излъчи свои участници за уточняване на
различни правомощия
–
текст по текст в работен порядък. По наше мнение това ще отнеме много малко
време.
С
това уточнение мисля, че вече сме наясно по нашето предложение.
Благодаря за вниманието.
Б.
ДИМИТРОВ: Експерт съм на Комитета за защита на националните интереси.
Натоварен съм да кажа, че одобряваме споразуменията, които бяха постигнати
досега. Определено и ние не разбираме скритата мотивация на спора
председател на републиката или президент на републиката. Струва ни се, че
спорът е чисто филологически. Но все пак от гледна точка на
представителството на това лице, което ще бъде президент или председател на
републиката, настояваме или мислим, че е по-добре да се нарича президент на
републиката. И Вацлав Хавел беше избран за президент на републиката. Това е
от гледна точка на външни представителни функции пред света. От само себе си
се разбира, че функциите, които той ще изпълнява ще бъдат определени от
Народното събрание. Считаме, но без да бъдем много твърди, че е редно
президентът на страната да се избира от народа чрез всеобщо тайно гласуване.
Време е да окажем доверие на българския народ.
Ще
направя една реплика по повод изказването на г-н Дертлиев. Аз бях този,
който каза, че съществуват опасения, че може да дойде на власт в България
двуполюсен тоталитаризъм. Няма да дойде, г-н Дертлиев, ако бяхме твърдо
убедени, че всички, които стоят от тази страна на масата, са убедени
демократи. Но ние не сме убедени, че всички, г-н Дертлиев, са убедени
демократи. Специално за вас не става дума. Аз съм убеден за вас, че вие сте
убеден демократ. Благодаря.
П.
ДЕРТЛИЕВ: Бих се радвал да вярвам същото и за вас.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Като човек, който се е занимавал малко с тоталитаризма ще си позволя
да направя само една забележка. Тоталитаризмът винаги е еднопартиен.
Двупартиен, двуполюсен тоталитаризъм няма. Има ли два полюса, това е
невъзможно.
Б.
ДИМИТРОВ: Ако си спомняте, в изказването си отбелязах, че една голяма част
от хората, които седят от другата страна на масата, са бивши комунисти и то
от по-стария период, именно затова се опасявам.
Благодаря.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Има думата Ал. Каракачанов за реплика.
АЛ.
КАРАКАЧАНОВ: Ще кажа своята реплика. Аз също съм бивш комунист. Бих попитал:
„Как мислите тогава за сегашните комунисти?" Това е между другото. Нека
просто да не се репликираме, а да си кажем това, което искаме.
Б.
ДИМИТРОВ: Аз съм комунист от три години. Продължавам да оставам комунист.
Имам надежда, че това са нови хора. Това е само надежда.
АЛ.
КАРАКАЧАНОВ: Надеждата крепи човека.
Б.
ДИМИТРОВ: Именно. И миналия път казах, че в БКП влизаха всички хора, които
искаха да направят нещо в този живот, нещо повече над средното равнище.
Самият аз –
не. Аз бях вече старши научен сътрудник, бях кандидат на науките и десет от
12-те си книги бях написал преди да стана комунист. Именно за това си мисля,
че голяма част от компетентните и кадърните хора в момента са членове на
комунистическата партия. В тях ми е надеждата, че те ще реформират тази
партия и че тя ще бъде една демократична социалистическа партия в бъдеще.
Ако не успее, г-н Каракачанов, ще дойда и аз при вас.
АЛ.
КАРАКАЧАНОВ: Само една забележка. Не забравяйте, че кадърните хора бяха и
преди 10 ноември 1989 г. в комунистическата партия. По вашата логика излиза,
че кадърните хора провалиха България.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Именно те направиха, според мен, 10 ноември.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Не желая да става разговор. Давам думата на Каракачанов за реплика.
Моля да си свърши репликата и ще му отнема думата.
АЛ.
КАРАКАЧАНОВ: Извинявам се за това. Ще продължа по моята реплика.
Тук
стана ясно, че различията са само в думите. Както потвърди това г-н Лилов
нееднократно, че различията са само в думичката президент. Това е, за което
се хващаме всички.
Искам
да отбележа, че думичките не са без значение. Всяка думичка означава нещо. В
случая има определено значение, особено в правото. Тя обозначава една
институция, която има огромни правомощия, обаче в рамките на установена вече
президентска република, която, както всички се съгласихме, включително и г-н
Лилов, че това може да бъде от компетенция на Великото народно събрание.
Също
така съм съгласен, поддържам и г-н Лилов, че не бива да го подозираме, че
той се старае зад тази думичка да прокара нещо зад нея, както вече беше
заподозрян. Съгласен съм с това мнение. Не бива да го подозираме.
В
крайна сметка не мога да разбера. Много моля г-н Лилов да обясни защо
толкова много държи на тази думичка. Това е всъщност моят въпрос.
А.
ЛИЛОВ: Благодаря за вашия интерес към моето отношение към думичките. За мен
е важно в България да има една институция, която да осигури тази година и
половина, за която ние всички говорим, до когато ще бъде приета новата
конституция от Великото народно събрание, която ще направи и бъдещата уредба
на България. Дотогава разрушителните сили в България трябва да бъдат
усмирявани. Дотогава този народ трябва да бъде осигуряван с всичко, което е
необходимо, за да живее. Дотогава България трябва да изглежда пред света
една стабилна държава, за да има основание да се разговаря с нея, за да се
ползва с уважение и престиж навън, поради което трябва цяла Европа
–
без всякакво изключение. Ние предлагаме тя да има президентска власт,
държавният глава да се нарича президент. Когато дойде турският президент, да
може да каже на нашият държавен глава: „Господин президент", или когато
дойде гръцкият или френският президент, или който и да било друг. В
европейската уредба, а и в световната уредба, дори в ислямските страни се
избират президенти. Оттам идва, г-н Каракачанов, моята любов към думичката
президент.
АЛ.
КАРАКАЧАНОВ: Т. е. въпросът не е в думичката, а в институцията. Вие искате
институцията.
А.
ЛИЛОВ: Това е описано в документа, че България се нуждае от държавен глава с
тези правомощия, които са описани тук. Да има държавен глава с определени
правомощия, описани заедно с вас на базата на вашия документ. Този държавен
глава предлагаме да се нарича така. Вие предлагате да се нарича председател.
При
това положение предлагаме един компромис. Да запишем в споразумението в т.
6, която гласи: „Същевременно да се определи статутът на държавния глава."
Тук да спрем. Всички, които имат особено мнение по въпроса, биха могли да го
изразят в подписа си. Може да отбележат, че подписват споразумението, но
настояваме държавният глава да се нарича председател. Аз смятам, че това е
добър компромис за изход от създалото се положение, когато ние наистина
твърде много спорим за неща, които са уточнени с правомощията на държавния
глава.
Ж.
ЖЕЛЕВ: Благодаря. Това е един от възможните варианти. Аз мисля, че не бива
да подценяваме и това, което предложиха като вариант нашите колеги от
Земеделския съюз. Понеже това може да се окаже най-приемливото при
непримиримостта на двете позиции, не е лошо да направим работна група, която
да прегледа този вариант. Той може да се окаже за самото Народно събрание
по-приемлив.
Има
думата г-н Кулишев.
Консултации с ръководствата
