Понятието "национална държава" е възникнало в Западна Европа. То е специфично завоевание на този континент и се отнася предимно или почти изключително за европейските държави. На европейския континент преобладават и националните държави, а не многонационалните държави и това трябва да се каже и в нашата Конституция, че България е национална държава. Защо "правова", преди "демократична"? Защото правовата държава, именно това е новото, което ни даде епохата на просвещението, епохата на 19-и век, всички знаем, че е имало демократични държави и в античността, които са били тирания на мнозинството, но те не са били правови държави. Затова понятието "правова държава" трябва да бъде пред понятието "демократична държава".
Властта на народа също трябва да бъде осъществявана в рамките на законите. Трябва да бъде подчинена на правото.
Относно чл.3. Предлагаме принципите, изложени в чл.3 да бъдат подредени по начина, по който това е извършено във Виенските споразумения, тъй като изтича срокът за съобразяване на българското законодателство с въпросните споразумения, а именно: на първо място, държавата служи на българския народ като: защитава неговите интереси. Това е четвърти принцип от Виенските споразумения. На следващо място: организира защитата на националната независимост, държавният суверенитет и териториалната цялост на страната. Съответствува на пети принцип от Виенските споразумения.
На трето място: гарантира правата на човека и закриля неговото достойнство. Съответствува на 13-и принцип на Виенските споразумения.
След това: създава условия за обществено-икономическото развитие на страната.
Следващото: развива и укрепва дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със съюзните държави.
В проекта е казано: "Съветският съюз и другите социалистически страни". Мисля, че е разумно да се отбележи като "съюзните държави".
И следващото: води политика на мир и разбирателство с всички страни и народи.
Относно чл.5. Основни принципи върху които се изгражда и действува политическата система на обществото са: народният суверенитет, националният интерес, правата на човека, законността и разделението на властите. Ще се обоснова.
Народният суверенитет и демокрацията са идентични понятия. Демокрацията означава власт на народа. Съответно понятието "демократизъм" не би трябвало специално да се отбелязва. Защо "националният интерес"? От Съединените щати до Гърция, до Турция, до Италия - всички тези страни, когато провеждат някаква политика, изрично се позовават на доктрината за националния интерес. Този принцип, принципът на националния интерес според нас би трябвало да заеме своето място след принципите, от които се ръководи обществото в Народна република България.
Накратко ще се спра на някои от главите в Конституцията, тъй като няма време за подробно излагане на нашите съображения, които ще предоставим писмено.
Относно глава втора: "Обществено-икономическо устройство". Предлагаме да се изчисти всичко противоречащо на новопредложената алинея 2 на чл.14 - всички видове собственост в Народна република България се ползуват с еднаква закрила и със защита от държавата. В текста на глава втора: "Обществено-икономическо устройство" все още има доста фрази, които противоречат на така прокламираното равенство на всички видове собственост и тяхната еднаква закрила и защита от държавата.
Глава четвърта: "Народното събрание. Председател на република".
Глава шеста - за Министерския съвет и глава осма - за съда и прокуратурата.
От тези глави да се изчисти всичко противоречащо на строгото разделение на трите власти и на суверенността на всяка една от тях.
Според нас няма място за думи, че примерно "Народното събрание е върховен представителен орган" и други подобни неща, които определят върховно място на Народното събрание спрямо другите две власти. Тези 3 власти трябва да бъдат ясно разграничени и техните права трябва да бъдат регламентирани.
Относно чл.68. Предлагаме Народното събрание да се състои от 100 народни представители, избрани от равен брой жители. Причините са следните:
Първата и основна причина - икономическата. Малка България с по-малко от 9 милиона души не може да си позволи да издържа 400 или дори 300 народни представители, при условие, че страна като Великобритания примерно има 572 депутата в Камарата на общините на 55 милиона души. Количеството на депутатите в сегашния български парламент е непропорционално голямо и несъответствуващо на числеността на населението.
Второ - историческият прецедент. Народният събор в Първата българска държава се е състоял от 100 души. И досега има страни, примерно Алтинга в Исландия, или кметствата в Израел, където числеността на народните представители не се е променяла от хилядолетия и се спазва определена традиция в това отношение. Според нас е разумно да се възстановят традициите поне донякъде и в българската държава.
Относно т.16 няколко думи във връзка с Върховния съд. Мисля, че е разумно да се отбележи следното относно Върховния съд - може, както и в САЩ, да се помисли членовете на Върховния съд да се предлагат от председателя на републиката и да се утвърждават от Народното събрание, а не както досега да се избират от Народното събрание еднолично.
Освен това чл.78 т.17, която гласи, че Народното събрание упражнява върховен контрол за спазването на Конституцията и законите, според нас е разумно тази власт да бъде делегирана именно на Върховния съд, както е в други страни, по-специално в САЩ, моделът за разделението на властите.
Относно чл.85. Народното събрание осигурява законите да не противоречат на Конституцията. Само то решава дали ...
 

РЕПЛИКА:

Д-р Желев, може ли по-кратичко?
 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

И аз предупредих и ми е крайно неудобно да прекъсвам.
 

КИРИЛ ХАРАМИЕВ:

Да, извинявам се. Ще помоля за още няколко минути, ако нямата нищо против.
 

РЕПЛИКА:

Все пак правим конкретни предложения. Доста хора говориха изобщо. Моля Ви.
 

РЕПЛИКА:

Има едно процедурно правило - изказванията да бъдат в размер на 10 минути. Смятам, че всички участници на "кръглата маса" трябва да се съобразяват с това процедурно правило.
 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Понеже преди това други хора не се съобразиха и на мен ми беше неудобно да прекъсвам. Но аз наистина апелирам ...
 

КИРИЛ ХАРАМИЕВ:

Да, благодаря Ви. Още за две минути моля уважаемите присъствуващи.
Относно председателя на републиката. Мислим, че е разумно председателят на републиката да бъде избиран с пряко гласуване, както според излъченото наскоро по телевизията социологическо обсъждане е желанието на 88,4% от българския народ, без долна възрастова граница или поне да бъде намалена на 35 години, както и в САЩ.
Няколко от функциите на председателя на републиката, които сега му са делегирани съгласно проекта за Конституцията, да бъдат прехвърлени на Народното събрание. Именно: 8-ма, 18-а и 19-а, не се спирам подробно, всеки може да погледне текста на Конституцията.
И последното, една реплика по повод едно от изказванията на един от присъствуващите в залата. Относно това, че ако България се е развивала еволюционно след 1944 г. тя може би е щяла да се развива според шведския модел. Едно такова изказване показва невероятна икономическа и историческа некомпетентност на изказващия го. В най-добрия случай България щеше сега да е на равнището на Гърция и Португалия, което е много по-добро от сегашното икономическо състояние на България, но съвсем не е това на Швеция. А по-точно: тези две страни са на последно и предпоследно място в европейската общност по жизнено равнище. Тук има икономически експерти от страната на Съюза на демократичните сили. Ако аз греша по този въпрос, нека те вземат отношение доколкото такова изказване може да се счита за компетентно.
Благодаря ви за вниманието.
 

ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ:

Да, благодаря. Има думата за 4-минутно изказване Петър Берон.

Начало на тази страница

Обратно към уводната бележка

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието