| КОНСУЛТАЦИИ
3 януари 1990 година, 9:30 часа
3 януари 1990 година,
11:40 часа
4 януари 1990 година, 15:00 часа
ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ
Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности
Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС 16 януари 1990 година,
14:30 часа
ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ
22 януари 1990 година,
18:05 часа
12 март 1990 година, 15:15
часа
19 март 1990 година, 15:10 часа 26 март 1990 година, 09:36 часа 27 март 1990 година, 17:10 часа 29 март 1990 година, 13:14 часа 30 март 1990 година, 12:05 часа
|
15 март '90
|
|
Второ пленарно заседание НДК, зала № 6 15 март 1990 г., начален час - 10:05 (продължение) ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: заседанието. Как мислите, д-р Желев?
/б.ст. - след почивката./
Предоставям думата на г-н Емил Кошлуков от Федерацията на независимите студентски дружества. Заповядайте г-н Кошлуков.
Благодаря за предоставената дума. Ние ще се съобразим с принципа за повече професионализъм и ще направим съвсем кратко изказване, за да не губим времето на участниците на кръглата маса, като след това ще предоставим на нашия експерт в работните групи да защити позициите ни. След краха на плановото социалистическо стопанство всички са убедени в необходимостта от преминаване към пазарна икономика. Такива азбучни истини на марксистко-ленинската политикономия като превес на тежката индустрия над леката, или приоритет на производството на средства за производство, или такива принципни положения от теорията, които са залегнали в Манифеста, имам предвид Манифеста на Маркс и Енгелс, а не на компартията на България, където се казва, че с премахването на частната собственост и с качествена промяна на производствените отношения се премахва и експлоататорската класа, нещо, което не се получи, а се появи нова, много по-чудовищна класа, много по-опасна - номенклатурата, която не беше позната в световната история. С всички тези неща се доказа, че типичната социалистическа икономика всъщност никога не е била издържана в научен план - нито теоретично, нито практически приложима. Но това, което засяга пряко нас, по-младите хора и студентите конкретно, са рефлекси на този принцип, неща, които ще се отразят утре върху нас като бъдещи граждани на страната, като поколението, което ще поеме до голяма степен удара,евентуалната криза, в която страната навлиза, и като поколение, което ще изплаща данъците, което ще изплаща лихвите на това до голяма степен некадърно управление до този момент. Бих искал да нахвърлям само няколко проблема, няколко аспекта, които касаят пряко студентите и изобщо младежите във връзка с предстоящите икономически реформи. Един от тях е проблемът за социалната реализация на младите хора. Безспорно ще има безработица в България, това е очевидно и никой не може да го избегне, но тази безработица ще обвърже най-вече. студентите, тъй като ние сме потенциални безработни. Ако другите работници ще бъдат уволнявани, то ние изобщо няма да бъдем назначавани. Дори в момента сключени договори със стипендии за определени студенти не се изпълняват, разбира се, по тези договори може да бъде изплатена неустойка, но това не решава проблемите. Според мен трябва да се регламентира правно, със съответните нормативни актове социалната реализация на завършващите своето образование студенти. Да са изнасят задължително на трудовата борса работни осигурява необходимата работа, съответно за ценза и места, да се специалността на завършилия млад специалист. Това е един въпрос, който ще създаде големи проблеми в България в най-близко бъдеще, безработица сред студентите, завършили своето образование. |
Втори въпрос е състоянието на студентите като една особено социално слаба категория в страната. В пакета документи, който беше предложен от правителството, аз видях, че се предвижда индексиране на доходите, обвързване с индекса на инфлация на социално слабите групи, но никъде конкретно не се говори за студенти. Съгласете се, че когато едно яйце на пазара струва един лев, стипендия от 60 лева не е много. Мисля, че трябва да се предвидят специални гаранции за правата на студентите. В една бъдеща икономическа криза наемите на жилища ще отскочат неимоверно. А студентските общежития в момента са крайно недостатъчни. Такива сектори от народното стопанство като строителството ни касаят също съвсем пряко. Става въпрос за студентски общежития и за бази за студентите, както и за цялата младеж. Имам предвид почивни бази, спортни площадки, общежития, изобщо решаването на социално-битовите проблеми. Бюджетът на страната, който отново е определен централно, с традиционните принципи на централното планиране и който обхваща 90 процента от националния доход, току-що беше критикуван от експерта на Съюза на демократичните сили. Аз няма да взема отношение по този проблем, но бих искал да се помисли дали други фондове, например УБО, за които са предвидени 40 милиона от бюджета, според документите, издадени от правителството, не биха могли да съкратят своите разходи за сметка на студентите? Студентските общежития са крайно недостатъчни, социално-битовите условия, в които живеят студентите, са под всякаква критика и те са с тенденция да стават все по-лоши и по-лоши. Дори в момента базата, с която би трябвало да разполага младежта в страната, не е чак толкова зле. Като пример само ще дам прочутите лагер-школи за секретари на учкоми, които всъщност бяха лагер-школи за производство на номенклатура. Тези бази, които са предимно почивни, би трябвало да бъдат предоставени на цялата младеж, за да може да се ползват те адекватно.
Вероятно ще трябва да бъде създадена една допълнителна комисия по въпросите на младежта и тук аз се обръщам към Росен Карадимов като представител на Българска демократична младеж, ние сме готови да излъчим своите експерти в нея, вероятно и те ще имат хора, предвидени за такава комисия, която да обсъжда именно положението на младите хора в рамките на предстоящата реформа, тъй като тя ще се отрази пряко върху тях.
А сега ми позволете да дам думата на експерта по конституционно-правните въпроси, к.ю.н. гл. асистент Стоян Ганев, представител на движението Демократически център.СТОЯН ГАНЕВ:
Искам да спра вниманието ви съвсем накратко на някои неотложни промени в законодателството, отнасящо се до стопанския живот. Тъй като ние бихме могли да начертаем много добри реалистични икономически програми, но ако не предприемем неотложни юридически мерки, те просто биха си останали едно пожелание. Затова
аз смятам, че всички ще се обединим около една констатация, че са необходими неотложни промени в Конституцията и в другите закони, които развиват съответните конституционни разпоредби, отнасящи се до стопанския живот и създаващи на този етап, бих казал, непреодолими пречки за развиване на една пазарна икономика, за осигуряване на възможности на свободната инициатива, шанс за свободната инициатива. Проектът, който е внесен в Народното събрание за изменение и допълнение на Конституцията в частта му относно глава втора - стопанските отношения, икономическата система, е крайно незадоволителен, но имаме надежда, че това може да се преодолее чрез работата, която се върши сега тук, на Националната кръгла маса, в работната група. Съюзът на демократичните сили, конкретно и Демократическият център, правят радикални предложения за изменения в конституционните разпоредби, които да дадат възможност за разгръщане на свободната стопанска инициатива. Но не само промените в Конституцията трябва да имаме предвид. Неотложни са и някои изменения в други закони и аз тук бих казал на първо място закона за собствеността. В него има редица разпоредби, които трябва да бъдат отменени просто, тъй като те са една юридическа пречка за развиването на такава инициатива. Аз бих тук посочил и някои конкретни разпоредби, но смятам, че не е мястото тук да навлизам в детайли.ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
Освен това Ви моля да искате думата, когато се изказвате, тъй като аз предоставих думата на г-н Кошлуков.ЕМИЛ КОШЛУКОВ:
Той е експерт от страна на Федерацията именно по нормативните документи, които трябва да регламентират реформата и затова...ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
Да, разбира се, но иначе може да се получат доста неудобства в работата на нашата кръгла маса, ако всяка представена тук партия даде думата на всички участници в кръглата маса. Затова ви моля за една по-голяма коректност в работата на кръглата маса.СТОЯН ГАНЕВ:
Бих ли могъл да продължа?ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
Разбира се, само че по-кратко, Ви моля.СТОЯН ГАНЕВ:
Законът за собствеността е необходимо също така да се промени, както казах. Освен това там има някои разпоредби, които просто на този етап са една бариера за развиване на елементарни елементи на пазарната икономика.
Необходимо е да се внесат промени в Указа за стопанската дейност и в Правилника за приложението му, промени, които ние правим като конкретни предложения от Съюза на демократичните сили в една, бих казал национална комисия, която предлагам да се създаде към Националната кръгла маса с надпартиен характер, състояща се от висококвалифицирани юристи и икономисти, които да разработят тези неотложни законодателни мерки, както и мерки от нормативен характер, под законов характер и не само това. Те да продължат след това да работят върху трайната стопанска уредба, тази, която предстои да се осъществи,след като започне да работи парламентът. Но ние дотогава не можем да стоим със скръстени ръце. В този смисъл предлагам на вниманието на участниците тази идея, която в известен смисъл вече беше загатната и от Венцислав Димитров, за конструирането на Националната кръгла маса на една национална комисия, състояща се от такива експерти, която да има прерогативи, предоставени й от Националната кръгла маса, да работи конкретно по посочените въпроси.
Смятам, че паралелно с анализа, с икономическия анализ, с икономическите платформи, които тук се разглеждат, трябва да мислим и за съответните юридически способи, юридически начини за преодоляване на икономическите проблеми. Благодаря за вниманието.ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
Благодаря Ви.
Предоставям думата на др. Емилия Масларова от Демократичния съюз на жените.
|
|
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени