Казвам всичко това не за да хвърля поредната доза критика срещу Българската
комунистическа партия и да извадя от това съответните политически дивиденти;
както сигурно вече ме подозират, а за да покажа цялата сериозност на
положението, да покажа, че нашата икономика се намира в катастрофално
състояние, от което ние още дълго ще излизаме, доста дълго и трудно.
Държа да подчертая това, защото ме плашат наивните представи на мнозина,
които мислят, че сегашното правителство е в състояние да поправи нещата,
като коригира едни или други елементи на съществуващата икономическа
система. Водени от същите илюзии, някои сравняват икономическите реформи в
Източна Европа днес с онова, което беше направено по плана "Маршал" в
Западна Европа в края на Втората световна война. Трябва да кажем, че тук
изобщо няма място за сравнение. За възстановяване на разрушената Западна
Европа и в частност Западна Германия беше достатъчно да се хвърлят капитали,
без да има нужда да се променя нейната икономическа система.
Ние трябва да сменяме самата икономическа система, която се оказа негодна,
органическа негодна, което в българския език може да бъде най-добре изразено
с думата недъгава. Или, по образното сравнение на един голям съвременен
икономист, ако тогава е било достатъчно да се налее гориво на двигателя, за
да започне той
да работи, сега трябва да се сменя самият двигател. Трябва да се изгради
нормална пазарна икономика, която работи въз основа на реалните икономически
закони. Трябва да сложим нов работещ двигател на нашата икономика вместо
сегашния, който е безнадеждно остарял и в икономическо, и в морално
отношение и който поради това не подлежи на ремонт. Дори основният ремонт не
може да поправи положението. Нужен е нов двигател, построен въз основа на
други принципи.
Тези неща трябва да се казват и повтарят постоянно, за да няма място за
илюзии, че като вземем от Западна Европа нови заеми, ще се поправи
положението на нещата и нашата икономика ще дръпне напред. Напротив, това
може само да удължи агонията и да намали националния доход. Нужна е
радикална икономическа реформа, която да извърши бърз преход от
административно-командната, апаратната, тоталитарната икономическа система,
за която носи отговорност Българската комунистическа партия, към нормална
пазарна икономика. Преход не на части, което би създало още по-големи
диспропорции между различните области на народното стопанство и напрежение,
а наведнъж, по принципа на така наречената шокова терапия, социалната цена
на която в крайна сметка се оказва все пак по-малка, отколкото ако нещата се
правят на части.
Имайки предвид всичко това, както и цялата сложност на икономическата
проблематика поначало, Съюзът на демократичните сили чрез своите
висококвалифицирани експерти е разработил варианти за преход към пазарна
икономика. Разработил е също цял пакет от юридически документи, които биха
могли да съборят изгражданата в продължение на десетилетия законова бариера
пред пазарното стопанство, тъй като без предварителното преодоляване на тази
бариера преходът си остава немислим.
В предложения от правителството проект за програма на
социално-икономическото развитие на страната има неща, които не
удовлетворяват.
1. Няма признание на онова, което днес е очевидно за всички - пълният провал
на икономическата система, изграждана от Комунистическата партия в
продължение на десетилетия. По този начин се заобикаля и въпросът за
историческата вина и историческата отговорност на БКП пред българския.народ,
за тежкото икономическо
състояние на страната, за корупцията, за лишенията, на които са подложени
определени слоеве на,населението, за големите външни дългове и пр.
2. Стремежът на всяка цена да се избегне въпросът за вината, съответно за
отговорността, е лишил авторите на антикризисната програма от възможността
за един задълбочен критичен анализ на миналото и сегашно състояние;на
българската икономика, анализ, който би могъл да даде верни и правилни
отправни точки за една бъдеща икономическа реформа, за нейната радикалност,
последователност, форми и пр.
3. Получило се е разминаване, неяснота или по-точно недостатъчно ярко
очертаване на противоположността и несъвместимостта на двете икономически
системи - планово-централистичната, държавно-монополистичната и
тоталитарната, представена като социалистическа и пазарната либерална
икономика. В това отношение уместно е да напомним думите на един известен
политик на 20 век: "Икономиката не може да бъде повече или пък по-малко
либерално пазарна. Тя или е такава, или не е, както жената не може да бъде
малко бременна. Тя или е бременна, или не е." Несъвместимостта на двете
икономически системи е било редно дебело да се подчертае не от някакви
доктринерски или от спекулативно-пропагандистки съображения, а като добра
отправна точка на теоретичния анализ и същевременно като изходен пункт за
изграждането на една вярна стратегия на предстоящата икономическа реформа.
4. Би трябвало поначало антикризисната програма на правителството да се
основава на една предварително добре разработена теория за икономическата
реформа, тъй като икономическата реформа е по-голямото, по-трайното и
по-дълбокото, върху което трябва да се опре антикризисната програма. Не
казвам, че в предложения от правителството текст не е направена връзка между
едното и другото, не е потърсен начин те да бъдат обвързани, но считам, че
не е достатъчно. Поначало би трябвало да си уточним модела на икономическата
реформа, да се обсъди всестранно и едва въз основа на него да се прави
антикризиената програма. Защото при бързото провеждане на радикалната
икономическа реформа антикризисната програма може да се окаже излишна или
пък, което е по-вероятно, да придобие съвсем друг вид, различен от този,
който ние сега си представяме.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ:
Благодаря Ви и аз, доктор Желев, за Вашето изложение.
С ваше разрешение, другари, и съгласно установения ред ще предоставям думата
по реда, по който са записани другарите в Секретариата на кръглата маса.
Предоставям думата на др. Виктор
Вълков - председател на Българския земеделски народен съюз.
ВИКТОР ВЪЛКОВ:
Благодаря, другарю председател. Аз имах намерение да направя едно кратко
изложение, но един момент от изложението на доктор Желев ме върна към
действителността. Хареса ми този принцип, че трябва час по-скоро с този
принцип "всеки да работи това, което не му е работа" да скъсаме окончателно.
Мисля, че тази дискусия ще спечели, ако час по-скоро поставим третирането на
въпросите в ръцете на специалисти. Моят 15-годишен трудов стаж в областта на
външната търговия не ми дава достатъчно смелост и затова аз ще предоставя
словото на нашия експерт доц. д-р на икономическите науки Иван Грозев.
Благодаря.
Консултации с ръководствата
