Този документ беше обсъждан от експертите в Контактната група и в ръководствата на  СДС  и БСП, но

не е приеман.

(Оригиналният документ)

КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности

18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26  март 1990 година, 09:36 часа

27  март 1990 година, 17:10 часа

29  март 1990 година, 13:14 часа

30  март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

Проект!

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА

Политическите и обществените сили, представени на кръглата маса, са съгласни, че търсенето на изход от сегашното социално-икономическо състояние е национален, надпартиен въпрос, който засяга целият народ. Икономиката ни е една за всички, една за цялото общество. Трябва да се изключи всякаква възможност за монополизирането й от отделни партии. Именно за това са нужни съгласието и подкрепата на всички обществено-политически сили, на всички слоеве на обществото относно целите и основните принципи на предстоящата икономическа реформа. Тази реформа може да се осъществи само в условията на социален мир.

Участниците в кръглата маса са съгласни, че командно-административната система на управление на икономиката на тоталитарната държава трябва да се замени с нова икономическа система, която не бива да се подчинява на партийни интереси и идеологически догми. Тя трябва да се изгражда и функционира в съответствие с изискванията на икономическата логика. Нейното създаване е сложен и продължителен процес с дългосрочни икономически и социални последици. Той не може да се осъществява без интегриране на нашата икономика в световното стопанство.

Българската икономика е в състояние на дълбока криза. Тя не може да се обясни само с грешките на отделни личности и институции. Основната причина за кризата е командно-административната система на управление на икономиката, сътворена в условията на тоталитаризма. Главни форми на проявление на икономическата криза са общата дебалансираност на икономиката, спадането на производството, прекомерното увеличаване на външния дълг, разстроеният потребителски пазар, дефицитът в държавния бюджет, растящите финансови трудности на стопанските организации, засилващият се инфлационен натиск и нарастващата отчужденост в обществото.

Извеждането на националната икономика от кризата налага принципно нова политика на социално-икономическото развитие на страната. Днес всички признават необходимостта от осъществяване на радикална икономическа реформа.

1. Пазарната икономика – цел на реформата

Икономическата реформа се основава на идеята, че пазарната икономика няма алтернатива за развитието на съвременното общество. Основно съдържание на реформата е осъщестяването на преход от централизирано-планирана към пазарна икономика, функционираща по подобие на икономиката във високоразвитите страни.

Участниците в кръглата маса се обявяват за създаване на пазарна икономика със следните основни характеристики:

Пазарът – основен регулатор на производството, размяната и потреблението. Структурата на съвременния пазар се състои от взаимосвързани пазари на стоки, капитали и на работна сила и се основава на мобилност на производствените фактори и развито парично стопанство. В пазарното стопанство конкуренцията е основен двигател на предприемчивостта, на икономическия, техническия и социалния прогрес.

Многообразие на формите на собственост. Всички форми на собственост – частна, общинска, държавна и техните производни - кооперативна, акционерна, на обществени организации, на чуждестранни субекти и смесена са равни прел закона и се ползуват от конституционна закрила. Динамичното съотношение между тях се формира въз основа на икономическата и социалната им ефективност в условията на конкуренцията.

Държавно регулиране на стопанската дейност. То се осъ­ществява посредством гъвкави институционни структури, обслужващи пазара, с помощта на икономически средства, включително смекчаване на неблагоприятни икономически, социални и екологични после­дици. Държавното регулиране се осъществява на законова основа.

Социални аспекти на икономическото развитие. Държавата провежда политика за създаване на равни изходни възможности на хората за реализиране на тяхното право на труд, доходи, жилища, отдих, здравеопазване, образование, достъп до културните ценности, благоприятна трудова и жизнена среда. Държавата осигурява със закони защитата на социално слабите категории от населението, на безработните и създава подходящи механизми за гарантиране на обществено признатия социален минимум.

Интегриране в световните икономически структури. Нацио­налната икономика се развива при интегриране в световните иконо­мически структури - чрез създаване на конкурентноспособен експорт­но ориентиран производствен и научно-технически потенциал, про­веждане политика на поощряване на износа и привличане на чужди капитали, както и на диверсификация на външноикономическите връзки

Фирмите се развиват с отчитане на националните условия и ресурси, като се съобразяват с изискванията на международните пазари, собствените си интереси и осигуряват сравнителни икономи­чески изгоди за страната.

2. Предстоящи реформи за преход към пазарна икономика

Световният опит показва, че мащабна реформа не може да бъде осъществена частично и по строго определени етапи. Тя изиск­ва едновременно реализиране на взаимосвързани и взаимообусловени реформи във всички възлови сфери на икономиката.

Всяка стъпка на икономическата реформа следва да се пред­приема при балансирана и цялостна оценка на нейните последици. Ши­роката общественост и политическите сили трябва да бъдат информи­рани за всички възможни ефекти от реформата. Това изисква алтернативни количествени и качествени оценки, извършвани от правител­ствени експерти и от независими експертни групи.

За бързо и успешно осъществяване на прехода към пазарна икономика е необходимо да се извършат следните реформи:

(Вариант. Незабавно ликвидиране на властта на апарата над стопанските структури на всякакви нива и изключване на възможност за партизанщина в икономиката).

Реформа на собствеността.

Основна предпоставка за създаване на пазарна икономика е премахването на монопола на държавната собственост. Капиталът е равноправен фактор на производството и има право на доход.

За осъществяване на реформа на собствеността е необходимо:

- преобразуване на част от държавната собственост в други форми на собственост. Обектите на изключителна държавна собственост и дейностите, които могат ла бъдат извършвани от държавата или с нейно разрешение, изчерпателно се определят от Конституцията. Държавата има контролиращо участие в определени отрасли и фирми;

- гарантиране стопанска автономия на държавните фирми;

- приватизация на държавни предприятия и части от тях;

- превръщане на държавни фирми в акционерни дружества, с гарантирани от закона възможности за дялово участие на местни и чуждестранни юридически и физически лица. Част от акционерната собственост да се предаде безвъзмездно на социалноосигурителни фондове;

- осигуряване на гаранции и подкрепа на частната собст­веност и частната инициатива;

- закрила на малките и новосъздаваните фирми;

- връщане на кооперациите на одържавената тяхна собстве­ност;

- възприемане на нов подход към интелектуалната собственост, който третира интелектуалния продукт като стока;

- предоставяне под аренда на стопански обекти, земя и основни средства на кооперации, на частни фирми и граждани;

- провеждане на последователна демонополизация чрез разкрупняване на фирми с монополно положение на пазара, особено на потребителския и стимулиране на конкуренцията при откриване на националния пазар.

Аграрната реформа

Земята в България не е национализирана и се намира в държавна, общинска, частна, кооперативна и на други организации собственост. Нейните собственици са държавата, общините, гражданите, които са я внесли в ТКЗС, и техните наследници.

Поради специфичния характер и особената важност на собствеността на земята, този въпрос трябва да се реши с отделен закон за аграрната реформа, който да се приеме след всенародно об­съждане.

При изготвянето на закона за аграрната реформа да се имат предвид следните принципи:

- да се възстанови или потвърди правото на собственост на бившите селски стопани или техните наследници върху внесената от тях земя в ТКЗС и в други селскостопански организации;

- земята да се връща на стопаните, които желаят това и искат да упражняват селскостопанска дейност, а на останалите се заплаща от ТКЗС, от други ползватели или държавата;

- земеделски стопани, които по различни причини след вре­ме няма да могат да обработват своята земя, трябва в определен със закона срок да се освобождават от нея, след което им се отнема възмездно от държавата;

- земя в частна собственост, на безсрочно владение може да се предоставя възмездно или безвъзмездно и на земеделски стопани, които не са внесли земя в ТКЗС, а също и на други граждани, които желаят да осъществяват селскостопанска дейност;

- разрешава се  покупко-продажба на земя - държавна, общинска, кооперативна или частна собственост, по установен със закона ред.

Реформа на парично-кредитната система

Да се създаде съвременна двустепенна банкова система, включваща:

- Българската народна банка, която да се превърне в наци­онална автономна емисионна институция, подотчетна на Народното събрание. Тя провежда паричната и антиинфлационната политика, организира разплащанията и се грижи за стабилността на паричната система;

- специализираните финансови институции: универсални тър­говски банки, инвестиционни, застрахователни, социалноосигурителни, здравноосигурителни фондове, които обслужват фирмите и населението на конкурентна основа. Те могат да бъдат национални, с чуждестранно участие и чуждестранни. Специализираните финансови институции са равноправни партньори на фирмите и не могат да изпълнява държавни функции.

Необходимо е да се формира активен междубанков паричен пазар. Лихвените проценти по депозити и кредити се установяват на конкурентна основа.

Фирмите самостоятелно определят паричните си фондове и начините на тяхното използване, както и обслужваща ги банка.

Въвеждат се в оборот ценни книжа и се създава капиталов пазар с фондова борса.

Да се премине към съвременна система на разплащане и използване на търговски (фирмен) кредит.

Реформа на бюджетната система

Данъчната система да създава условия за възпроизводство и рефинансиране на фирмено равнище.

Да се осъществи данъчна реформа, която да включи:

- единен данък върху печалбата;

- единен прогресивен данък върху личните доходи на гражданите, на база данъчна декларация с отчитане състава на семей­ството на данъкоплатеца;

- данък върху добавената стойност;

- система на счетоводна отчетност, отговаряща на международните стандарти;

- модерна система на данъчен контрол, която да замени съществуващата система на финансов контрол.

Да се усъвършенствува амортизационната политика в съответствие с опита на най-развитите страни.

Подготовката и одобряването на бюджета от Народното събрание да се превърнат а строго регламентиран процес. Да се гаранти­ра реална възможност за контрол на държавните разходи и приходи от страна на парламента, като за целта се приемат ефективни меха­низми.

Рязко да се намалят преразпределителните функции на държавния бюджет, особено на разходите за субсидии и губещи, нискорентабилни и други стопански дейности, финансираните от държавния бюджет капитални вложения в материалната сфера и разходите за управление. Да се преустанови бюджетното финансиране на политически партии и други обществени организации.

Финансирането на бюджетния дефицит да се осъществява предимно с емисия на държавни облигации, а не със заеми от централната банка.

Реформа на ценообразуването

Да се премине към пазарно формиране на цените на стоките и услугите при постепенно ограничаване на държавното им регулиране

Да се премахне системата на материално-техническото снаб­дяване, като се формира пазар на средствата за производство чрез пряко договаряне между производители, доставчици и потребители, включително чрез създаване на стокови борси.

Разширяването на пазарното ценообразуване се съчетава със създаване на необходимите икономически, организационни, правни и други предпоставки за предотвратяване на злоупотребата с моно­полно положение и на нелоялна конкуренция.

Създаване на пазар на работната сила

Работната сила е стока. Формирането на пазар на работната сила да се извърши върху основата на ново трудово и социално законодателство.

Равнищата на работните заплати се определят чрез прегово­ри между представители на заинтересованите страни – правителството, синдикатите и работодателите. Индивидуалната работна заплата се определя в зависимост от конкретния принос на работника, от про­фесионалните качества, търсенето и предлагането на пазара на работна сила.

Да се създадат условия за повишаване мобилността на работната сила, за опростяване на режима на освобождаване на излишните и неефективно използваните работници и за прилагане на ефективна система за пренасочване, преквалификация и социално подпомагане на временно освободените лица.

Реформа във външноикономическата и валутна сфера

Да се осигурят условия за свободен избор и излаз на световните пазари на всички субекти на стопанска дейност, независимо от формите на собственост, при спазване законите на страната, включително на частни фирми без ограничение за видовете дейност.

Националната политика в областта на външноикономическите отношения възприема основните принципи, върху които се гради участието на отделните страни в системата на многостранната търговия.

Да се премине от административно към предимно косвено икономическо регулиране на външноикономическата дейност със средствата на митническата политика, политиката на валутния курс, лихвения процент и други.

Конкретните стъпки към стабилизиране на лева ще създадат предпоставки за пазарно формиране на единен валутен курс и последваща конвертируемост на националната парична единица.

Присъединяването на страната към универсалните междуна­родни валутно-финансови и търговски организации е необходимо условие за интеграция на нашата икономика в световното стопанство.

Страната ще провежда активна политика на участие в регионални икономически групировки. Тя ще съдействува за радикална реформа на Съвета за икономическа взаимопомощ.

Реформа в правораздаването

Да се създаде единна правораздавателна система, включва­ща и стопанските спорове. За целта е необходимо отмяна на Закона за държавния арбитраж и предоставяне на всички спорове във връзка със стопанска дейност от съда или доброволно избран арбитраж.

Реформа в социалната област

Преходът към пазарна икономика ще бъде съпроводен с определена социална несигурност и напрежения, свързани с освобождаване на излишната работна ръка, развитие на инфлационни процеси и намаляване жизненото равнище на определени слоеве от населението.

Държавата и общините с участието на работодателите да осигурят издръжката на временно незаетите лица по установен със закон ред;  организиране на дейността по регистриране, пренасочване преквалификация и изплащане на полагаемата се социална издръжка; разкриване на нови работни места.

Да се развие съвременна система за социална защита, която да включва: пенсионно осигуряване, осигуряване при временна нетрудоспособност или временно намалена трудоспособност; здравно осигуряване; осигуряване при безработица; социално подпомагане; социално застраховане.

Системата за социално осигуряване функционира и се разви­ва с участието на държавата, осигурителите, осигурителните институции и гражданите и решава своите проблеми чрез преговори и съглашения между всички участници в нея като равноправни партньори.

Тя се изгражда върху следните принципи:

- финансовата им организация се извежда от държавния бюджет и се формират обособени социално осигурителни фондове. Свободните парични средства на фондовете могат да се влагат доходоносно (ценни книжа, инвестиции и други) в интерес на осигурените лица

- запазване на задължителността на основната осигурителна вноска, която гарантира минимални осигурителни плащания, въвежда доброволно допълнително осигуряване за сметка на осигурените и осигурителите;

- прилагане на съвременни методи за осъвременяване на социално осигурителните плащания с отчитане на измененията в издръжката на живота;

- въвеждане на стимулиращи механизми при определяне размера на осигурителните вноски в зависимост от условията на труда и екологичността на производството;

- установяване на система за индексация на доходите. Да се създаде отчетност и да се осигури гласност на социалните аспекти и последици на икономическата реформа относно:

- темпа на инфлацията и изменението на цените на дребно на стоките и услугите на всички пазари;

- промените в издръжката на живота и равнището на социал­ния и жизнения минимум от средства за живот по категории от населението;

- измененията на реалните доходи на населението и жизне­ното равнище;

- социалните последици от реформата и инфлацията.

 *

Участниците в Кръглата маса се обръщат към своите съмишленици и целия български народ да подкрепят осъществяването на икономическата реформа за успешно извеждане на страната от кризата.

  23.III.1990 г.      

 РАБОТНА ГРУПА

               НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЕКСПЕРТИ

Бележка:

ТЕКСТА ЗА АГРАРНАТА РЕФОРМА НА СТР. 5, 6

СЕ ЗАМЕНЯ СЪС СЛЕДНИЯ ТЕКСТ:

Поради специфичния характер и особената важност на собствеността на земята този въпрос трябва да се реши с отделен закон, който да се приеме след всенародно обсъждане.

Аграрната реформа да започне с връщането на земята на нейните собственици от преди колективизацията. Ако някой от тях не желае да обработва земята, по определен със закона ред той да се разпореди с нея.  На тази основа да се търси реализация на принципа "Земята - на тези, които я обработват, или желаят ла я обработват".