Истинското име на Сталин е Йосиф Висарионович Джугашвили.
Той е етнически осетинец.
Баща му е обущар, който
често се напива и здраво го бие. Майка му го подтиква
към професията на свещеник. Като ученик в началното
духовно училище прочита няколко грузински романа. Под
влиянието на един от тях, в който се разказва за Коба -
безстрашен отмъстител, воюващ с богатите и предателите,
Йосиф, или Сосо, харесва името Коба, което ще стане
първия му псевдоним. Прави литературни опити. През 1895
година отпечатва шест поеми, подписани с името Сосело.
Увлича се от социалистическото движение. Не успява да
завърши семинарията в Тбилиси, защото не се явява на
последните изпити[1].
На ръст е
нисък - 165 сантиметра, лявата му ръка е атрофирана и
трудно подвижна, има слепени пръсти на краката и е
затруднен в ходенето. За сметка на физическите си недъзи,
е агресивен и лесно налита на бой, известен е с грубост,
прикритост и хитрост. В семинарията се утвърждава стилът
му на мислене: "този на опростенческия катахезис,
догматичен, при който досадните повторения, реторичните
въпроси и стереотипните отговори изместват аргумента."[2]
Вероятно вече се формира понятието му за власт: власт
чрез принуда. В неговата среда властта е такава.
Трудовият му стаж е от 28 декември 1899 година до края
на март 1901 година. Повече той не работи. Става
професионален революционер под серия псевдоними - Коба,
Давид, Бесошвили, Ниерадзе, Чижиков, Иванович, Сато,
Мелекиан, Василиев, К. Салин, К. Солин и през 1909
година - Сталин[3].
Понятията
му за власт, за противник, за враг, за съюзник, за
предател, за успех или за загуба се оформят в години на
конспиративни срещи, на предателства, на затворнически
живот, на заточения, на бягства и на полицейско
преследване. Неговата игра е ва банк, винаги между
живота и смъртта, между свободата и оковите. Светът е
черно-бял, доверие никому. Той е Сталин, от руското
сталь - стомана, т.е. човекът от стомана.
Ленин
забелязва Сталин. На болшевиките е нужен такъв човек.
Сталин е един от ръководителите на Октомврийската
революция. От 1917 е комисар (министър) по въпросите на
националностите, както и на държавния контрол. През 1922
заема поста секретар на партията, който другите
болшевишки вождове възприемат като маловажен. "Секретар"
е длъжност канцеларска в техните възприятия на
революционери. Затова, за да успокоят Сталин, прибавят
думата "генерален" към секретар.
Благодарение обаче
на възможностите, които тази длъжност дава, Сталин
овладява апарата на ЦК и кадровите назначения на
ключовите постове в цялата страна. От спомагателна
служба, секретариатът се превръща в основен политически
център.
