СТАЛИН

1 2 3 4 5 6 7 8
СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

 

Истинското име на Сталин е Йосиф Висарионович Джугашвили. Той е етнически осетинец.
Баща му е обущар, който често се напива и здраво го бие. Майка му го подтиква към професията на свещеник. Като ученик в началното духовно училище прочита няколко грузински романа. Под влиянието на един от тях, в който се разказва за Коба - безстрашен отмъстител, воюващ с богатите и предателите, Йосиф, или Сосо, харесва името Коба, което ще стане първия му псевдоним. Прави литературни опити. През 1895 година отпечатва шест поеми, подписани с името Сосело. Увлича се от социалистическото движение. Не успява да завърши семинарията в Тбилиси, защото не се явява на последните изпити[1].
На ръст е нисък - 165 сантиметра, лявата му ръка е атрофирана и трудно подвижна, има слепени пръсти на краката и е затруднен в ходенето. За сметка на физическите си недъзи, е агресивен и лесно налита на бой, известен е с грубост, прикритост и хитрост. В семинарията се утвърждава стилът му на мислене: "този на опростенческия катахезис, догматичен, при който досадните повторения, реторичните въпроси и стереотипните отговори изместват аргумента."[2] Вероятно вече се формира понятието му за власт: власт чрез принуда. В неговата среда властта е такава.
       Трудовият му стаж е от 28 декември 1899 година до края на март 1901 година. Повече той не работи. Става професионален революционер под серия псевдоними - Коба, Давид, Бесошвили, Ниерадзе, Чижиков, Иванович, Сато, Мелекиан, Василиев, К. Салин, К. Солин и през 1909 година - Сталин[3].
      Понятията му за власт, за противник, за враг, за съюзник, за предател, за успех или за загуба се оформят в години на конспиративни срещи, на предателства, на затворнически живот, на заточения, на бягства и на полицейско преследване. Неговата игра е ва банк, винаги между живота и смъртта, между свободата и оковите. Светът е черно-бял, доверие никому. Той е Сталин, от руското сталь - стомана, т.е. човекът от стомана.
    Ленин забелязва Сталин. На болшевиките е нужен такъв човек. Сталин е един от ръководителите на Октомврийската революция. От 1917 е комисар (министър) по въпросите на националностите, както и на държавния контрол. През 1922 заема поста секретар на партията, който другите болшевишки вождове възприемат като маловажен. "Секретар" е длъжност канцеларска в техните възприятия на революционери. Затова, за да успокоят Сталин, прибавят думата "генерален" към секретар.
      Благодарение обаче на възможностите, които тази длъжност дава, Сталин овладява апарата на ЦК и кадровите назначения на ключовите постове в цялата страна. От спомагателна служба, секретариатът се превръща в основен политически център.
 


[1] Жан-Жак Мари, Сталин, С., 2002, стр. 11

[2] пак там, стр. 11

[3] пак там ,стр. 12



Copyright ©1997-2012 OMDA Ltd. All rights reserved.