СУСЛОВ

СУСЛОВ Михаил Андреевич (1902-1982).

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

Съветски политик, който трябва да бъде споменат, най-малкото защото присъства като гост от ВКП(б) на Петия конгрес на БКП. Той дава указания  на място как да върви процесът на съветизация на страната.

Смятан е за фактически първия човек в КПСС по времето на Брежнев. Главен теоретик на партията, отговаря за идеологическата правоверност в страната.  Водач на партийната номенклатура, която има конкурентна във властта дубъл структура - апарата на КГБ.

Роден в селско семейство, член на ВКП(б) от 1921, завършва рабфак, след което - от 1929 започва да преподава политикономия. Забелязан е с "активната си борба" против "троцкистко-зиновиевската опозиция". Започва да работи в Централната контролна комисия на ЦК на ВКП(б). Проявява се в многобройните чистки. Работи в партийния апарат в Ростов, Орджоникидзе, Ставропол. В Ставропол работи по времето на сталинските чистки през 1939 година, от там е земляческата му връзка с Горбачов. 

Суслов е старателен партиен работник, който така вижда причините, поради които СССР ще победи Германия във войната: "Огромните човешки загуби на Източния фронт изискават нови и нови попълнения, а  Германия е два пъти по-бедна на човешки ресурси..."

Натоварен е да организира партизани в тила на немците, но най-сериозните му прояви са свързани след оттеглянето на немците, когато репресира хиляди селяни, защото не са станали партизани. Следващата му крупна проява са репресииите срещу други хиляди селяни, които в условията на следвоенен глад и разруха не подкрепят старателно колхозния строй, а са заинтересовани на първо място от прехраната си. По собствена инициатива участва в изселването на каракачаевския народ, като обезпечава "идеологията" на репресията. 

В огласени през 1995 година документи  за него се казва:

Арест, 1936

"Участник в масовите репресии в качеството си на секретар на Ростовския обком. Той не само възразявал срещу освобождаването на невинно затворени лица, но и настоявал за нови арести. Пряко назовавал лицата, които трябва да бъдат арестувани. В резултат в ръководения от него район през 1939 и 1940 година се усилват репресиите. Като председател на бюрото на ЦК на ВКП(б) за Литва носи непосредствена отговорност за репресиите и незаконно изселване на големи групи хора от Прибалтика. Инициатор и организатор на репресиите срещу множество видни представители на съветската интелигенция."[1]

Поста на Суслов е бил свързан с водене на заседанията на Секретариата на ЦК на КПСС. Според очевидци, при неговото председателство обсъждането на един въпрос е отнемало 5-10 минути, максимум - 20[2]. От това следва, че на заседанието само се е оформяло предварително взетото решение и че той е бил изключително активен в кабинетната политика[3].

По твърдения и на други очевидци акцентът в дейността на Суслов е била задкулисната политика. Там е неговата сила. И тъй като за почти две десетилетия той е най-силният човек в КПСС, без колебание можем да кажем, че неговата игра е в основното поле на съветската  политика. В кабинетите, зад кулисите се  определя политиката на КПСС.

Суслов въпрепятстваше преиздаването на съчиненията на Достоевски в трийсет тома (излезли от печат от 1972 до 1990), като настоявал да отпаднат "Бесове". Той стоеше в центъра по разгрома на редакцията на списание  «Новый мир», изгонването от СССР на А..И.Солженицин, заточението на  А.Д. Сахаров и др., по подготовката и приемането на ретроградната  конституция на «развития социализъм» – Конституцията на СССР от 1977 година. Той е пряко отговорен за застоя в духовната сфера и културата в Съветския съюз и Лагера. Той е член на малката група, взела решение за нахлуване в Афганистан. Той оглавява комисията, която определя политиката на СССР (значи - целия Лагер) към Солидарност и разбунена Полша. 

Според слуховете, той беше: необразован, суров, ограничен, педантичен и амбициозен. Персонален образ на политическата система.

За непосредствено познаващите го той е: аскетичен, умен, бързо схваща същността, не търпи приказливци, не обича сантименталностите, държи събеседниците на растояние, говори със всички вежливо и официално[4].

В личния си живот е скромен - два пъти в годината извиквал при себе си счетоводителя на ЦК на КПСС, отварял чекмеджето на бюрото си, където държал заплата си и връщал по-голямата част в партийната каса. Винаги ходел с черен костюм по модата от предвоенно време. Помежду си апаратчиците го наричали "Чёрный патер". Скромен, скромен, но той е висш имперски чиновник - живее в шикарната дача «Сосновка-1», където е на пълна държавна издръжка.(6)

В медицинското заключение за смъртта му се казва, че е страдал от склероза на мозъчните съдове. На погребението му петнайсет старши офицери носят зад ковчега му петнайсет възглавнички с неговите ордени и медали. По броя на тези възглавнички го бие само Брежнев.

Очевидно голямото вълнение в живота на този мракобесен индивид е било - принадлежността към Партията; личната му власт в нея; признанието от Партията за ролята, която играе.

Виктор Топоров пише:

"Однажды, проснувшись в купе «Стрелы», проходящей уже мимо Останкинской башни, и услышав от попутчиков о том, что ночью скоропостижно скончался серый кардинал Кремля, я сгоряча выпалил: «Умер Суслов Михаил. Жаль, что очень долго жил!»

Соседи-подполковники меня чуть не повязали. " (5)

Суслов като млад вожд