СТАХАНОВ

 Александър Григориевич СТАХАНОВ (1906-1977)

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

Миньор в шахтата Централная-Ирмино в Кадиевка, Донбас.

На 30 срещу 31 август 1935 година, подпомаган от други работници, за които по-нататък нищо няма да се спомене, той добива фантастичните 102 тона въглища за 5 часа и 45 минути. Нормата е седем тона. Успехът му се дължи на подобрена организация на труда, за което той има принос. Дотогава миньорът копае, извозва и укрепва участъка. Стаханов разделя оперциите - той  копае, други разчистват и извозват, трети укрепват.

По това време страната е залята от репресиите след убийството на Киров (1 декември 1934). Враговете са навсякъде, включителано и в политбюро. През януари 1935 са осъдени висшите функционери на ВКП(б) - Зиновиев и Каменев.  Започнали са серия от политически процеси. Следват незабавни разстрели. 

Като основна ценност на съветския гражданин е издигната бдителността.

Трудовият рекорд на Стаханов е планиран на местно равнище, но идва  навреме. Значи Съветският съюз има врагове, но има и герои.

Освен бдителност е нужно съревнование.

Сталин се ангажира лично. В следващите години Стаханов ще бъде един от неговите любимци.

Започва стахановското движение:  "На 3 септември някой си Дюканов извлича 115 тона за шест часа, на 4 септември Терекин - 119, на 5 септември Концедалов - 125 тона, на 11 септември Изотов - 240 тона, на 13 Артюков - 311 тона."[1]  Последната дума обаче е отново на Стаханов - 324 тона.

Под грохота на пропагандата в целия Съветски съюз започва кампания за повишаване производителността на труда и по-добро използване на техниката. Завишават се нормите. Кампанията е ознаменувана с производствени рекорди в различни отрасли на промишлеността, транспорта и селското стопанство. Стахановското движение обхваща всички материално-производствени дейности - има зъболекари-стахановци, има театри-стахановци...

Стахановското движение - гонене на трудови рекорди от работника, е знак за активизъм на политическите структури в условията на лоша организация на труда. Менаджерите са заинтересовани от ритмично изпълнение на плана, а партийните секретари от рекорди, които да доказват, че владеят трудовия ентусиазъм.

Каскадата от "рекорди" създава мирновремените герои. На индивида в тоталитарната държава се поднасят  образците за подражание.

Започва  създаването на работническата аристокрация. 

Те заемат важна ниша в пропагандата на тоталитарната система. Те са част от номенклатурата. Нейното доказателство за това, че властта е "работническо-селска". Пропагандният им образ е на самоотвержени изпълнители. Те са награждавани, ползват привилегии, стоят по трибуните при манифестациите, участват в конгреси, показват ги по кинопрегледи, говорят по радиото, за тях пише по вестниците, те връзват връзките на пионерчетата, раздават членските книжки на комсомолците...

Те са фигуранти в политическия процес - никакво решение, вън от техните лични въпроси, не зависи от тях.

Самият Стаханов получава значителни материални облаги и е първият пример за работническа аристокрация в страната.

Стаханов! Висок 185 сантиметра, тежък 105 килограма, с юмрук като детска глава. Полуграмотен селянин, но иначе интелигентен и добродушен. Започва от най-нискоквалифицирана работа. Когато го питат дали е готов да тръгне на рекорд (той е внимателно подбран за целта), отговаря като предлага нова организация на труда. Издига се до депутат във Върховния съвет на СССР (от 1937 до 1946). В Москва живее в сградата, където са настанени членовете на правителството. В дома му непрекъснато гостуват познати миньори, дошли за ходатайство, което той не отказва. Учи задочно, Сталин лично му преглежда писмените работи,  носи на пленниците-немци, участващи във възстановяването на Москва, храна (защото им съчувства и съжалява), често участва  в запои и скандали. Сталин го предупреждава, че ако не спре - ще се раздели с прочутото си фамилно име и ще заживее с друго.

През 1957 година Хрушчов го изселва и Стаханов наистина заживява разделен от името си. Говорят за стахановци, провеждат конференции - дори не знаят жив ли е.

Умира през 1977 година при нещастен случай в болница.

След 9 септември 1944 година стахановското движение  имаше и своята българска съдба.