СССР

В състава на СССР влизаха днес независими държави - Русия, Белорусия, Украйна, Литва, Латвия, Естония, Молдавия, Азърбайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Тюркменистан, Узбекистан, Киргизия, Таджикистан.

Основната идея при създаването на СССР е, че това е само първата крачка в създаването на Световен съюз на съветските социалистически републики, който ще възникне чрез Световната комунистическа революция. В този смисъл - днешна Русия, макар в международното право да е наследник на Съветския съюз, е и най-голямата жертва на съветската епоха.

СССР беше творение на международния комунизъм. Той беше създаден от международни авантюристи - Ленин, Сталин, Дзерджински... Вярно е, че Москва поддържаше различни компартии в чужбина, но без тях тя не беше Световната комунистическа сила. Това бяха нейните градители и воини. Не Русия създаде тоталитарна България като провинция на Империята - тя беше създадена от нашенци. Защо окупираната от съветската армия Австрия не стана сателит на Кремъл?

След Втората световна война Съветският съюз е свръхсила, с безспорно лидерско място в Света. СССР предлагаше на човечеството алтернативна на либералния модел визия за Света – Комунстическия проект. Това оказа значимо влияние върху развитието на социалните идеи, науката, техниката, разбирането за държавата и международната сигурност.

Болшевишката революция и съществуването на комунистическа империя бяха страшилището, което стимулираше социалната еволюция на либералния капитализъм. Една от причините капиталистическият свят да приеме на всеоръжие правата на човека беше уязвимостта на комунизма по въпроса. А съперничеството във военната област, особено по времето на Студената война между двата блока, създаде серия от новости - от хеликоптера и ракетата до флумастера (нужен на щабните офицери за бележки по картите).

Съветският съюз притежаваше (включително и по време на отказа от комунизма) ядрен арсенал, с който можеше да унищожи всеки противник, разбира се с риска да бъде сам унищожен. Съюзът изстреля първия изкуствен спътник на Земята (4 октомври 1957), първият човек, който летя в Космоса, беше руснака Юрий Гагарин (11 април 1961). Това държавно обединение, заемащо гигантска територия в Евразия (22 милиона квадратни километра, т.е. една шеста от земната суша), поддържаше, често с желязна ръка, реда и съвместния живот между десетки народностни групи. Подтискане на малцинствата, русификация, разселване и принудително заселване (немци, евреи, татари, чеченци, българи и др.) са практика в обширната империя.

Основното поражение върху народите, попаднали под властта на комунистическия тоталитаризъм ,беше, първо, в културното, моралното и духовното подтискане на индивидуализма, при което се налагаше стандарт на личност, приемаща за върховна инстанция на живота държавата-партия при неизброими последствия от това и, второ, борбата с религията и Вярата в Бога, с което се изтръгваше основният морален саморегулатор и опора във вътрешно-психичния живот и в социалната активност на стотици милиони хора от Евразия.

Невероятните проблеми при разпада на комунизма и прехода към либерален капитализъм бяха резултат на тези поражения.

Някои от народностните групи в Съветския съюз бяха заварени от Октомврийската революция на примитивен стадий на живот. Благодарение на амбицията и твърдостта на Комунистическия проект те, ако не друго, бяха принудени да погледнат вън от тесните рамки на своето всекидневие. Макар и по деформиран начин, при тях започна процес на модернизация. В Съветския съюз възникнаха и се утвърдиха, поне в неговите граници, литературите на неизвестните за писмеността народи – абхазки, аварски, адигейски, балкарски, башкирски, бурятски, дагестански, даргински, евенски, ескимоски, кабардински, калмишки, мансийски, морийски, мордовски, осетински, татарски, тувински, удмурски, уйгурски, чеченски, чувашки, чукотски и др. Само този факт на прописване подсказва, че съществуването на СССР не може да се разглежда еднозначно.

Съветският съюз се саморазпусна през септември 1991 година в резултат на Беловежките споразумения, инициирани от Борис Елцин.

Образът на Съветския съюз заема централно място в идеологическата система и политическото говорене. В десетилетията систематично се създаваше митът за благоденстваща, огромна, могъща, морално образцова страна. Някои заглавия в българския печат ориентират за внушенията:

"Съветският съюз - страната с най-прогресивната култура" (Раб. дело, 24 май 1950)

"Съветските деца - най-щастливите деца в света" (Раб. дело, 27 май 1950)

и пр. и пр.

Ето урок за Съветския съюз в авангарден български учебник от 70-те години: