БРЕЖНЕВ
Леонид Илич БРЕЖНЕВ (1906-1982)
Човекът, който управляваше империята, в активните години на моята генерация. Той и неговото обкръжение бяха фактическите гробари на Съветския съюз и комунистическия проект.
Роден е на 6 (19) декември 1906, в село Каменское (сега град Днепродзержинск), Украина.
Започва да работи на петнайсетгодишна възраст. През 1927 година завършва земеделски мелиоративен техникум и работи като земемер в Белорусия. През 1923 година става комсомолец, а през 1931 - член на КПСС. През 1935 година завършва металургически институт и работи като металург в Днепродзержинск.
На партийна работа постъпва през 1938 година, което подсказва, че той неособено бързо се придвижва по кариерата. За Брежнев се говори, че не е бил кариерист и не е предавал другарите си. Още тогава става известен като спокоен, лоялен към колегите и началството си млад човек, който се придвижва напред по-скоро поради настояванията на околните.
Нещо повече. Знаят го като мек и сантиментален. През същата 1938 година неговото придвижване нагоре в службата е заради намесата на близък приятел - секретар на градския комитет на КПСС. Повече от четирийсет години по-късно (1982) този приятел умира. Брежнев присъства на погребението му (тогава е генерален секретар на ЦК на КПСС), хвърля се неочаквано върху ковчега и започва неудържимо да ридае.
В началото на войната Брежнев е полковник, а в края - генерал-майор. Придобил е само едно звание в изключително наситените и драматични години. Успява да получи само пет-шест ордена, нещо скромно за мъжете от неговата генерация. След края на Отечествената война, на Парада на победата, когато Брежнев застанал в строя редом със своите колеги, на гърдите му блестели значително по-малко ордени и медали.
Решителен принос за неговата кариера дава Никита Хрушчов.
Хрушчов го прави първи секретар на обком на КПСС, а през 1950 година - първи секретар на ЦК на КП на Молдавия. През 1952 година на ХІХ конгрес Брежнев е избран за член на ЦК на КПСС. Сталин за пръв път го видял (Брежнев бил на 46 години) и според слуховете казал: "Какой красивый молдаванин." Това възклицание е имало значение.
След смъртта на Сталин Брежнев бил назначен за началник на политуправлението на Военноморския флот на СССР. Станал генерал-лейтенант. В началото на 1954 година, когато започва "усвояването на целината", Хрушчов го изпраща в Казахстан, а през 1956 година на ХХ конгрес става секретар на ЦК и кандидат-член на президиума (политбюро) на ЦК. Брежнев имал задължението да контролира тежката промишлреност, по-късно отбранителната и аерокосмическата. Той се проявява като много изпълнителен, спокоен и верен на Хрушчов човек. У него се формира виждането за приоритетите на държавната власт, които по-късно Горбачов отбелязва с думите "хлеб и оборона"[1].
След като К. Е. Ворошилов, един от "лениновата гвардия", се пенсионира, Брежнев заема мястото му - Председател на Президиума на Върховния Съвет на СССР. По това време той няма други амбиции и този пост, който западни наблюдатели преценяват като поражение в борбата му за власт, го задоволява напълно и неимоверно го радва.
Той вече е "третият" човек в Съветския съюз.
Заобикаля се с близки хора. Единият от тях е Черненко - верният началник на канцеларията му.
През 1963 г. Брежнев прави нова крачка и е избран за секретар на ЦК на КПСС, но е недоволен от това, защото работата на секретаря е свързана с много задължения. В заговора за сваляне на Хрушчов Брежнев не е от главните фигури, но дава съгласието си да застане начело.
Заговорниците го преценяват като "временното решение". И така от 15 октомври 1964 година, за всичките следващи 18 години, Брежнев е първият човек в СССР.
Той и
неговите колеги си представят СССР като
победителя във войната,
суперсилата, от която зависи съдбата на Света.
Този образ е цел, смисъл, протокол и ритуал на властване и управление. Образът се защитава във външна политика, идеология, пропаганда. Във вътрешната политика е добро всичко, което е довело до превръщането на Съветския съюз в суперсила. Така възниква преклонението пред статуквото. Новостите са опасни, младите несигурни.
В идеологията упорито се отстояват догмите за изграждането на държавата и партията. Кадровата политика довежда до драматично застаряване на управленския елит. Пропуска се новият етап в развитието на технологията. Не се случва нищо, аналогично на бума на потреблението на Запад. Процесът на хуманизация на социалните отношения спира до държавната граница. Грижата за природната среда въобще не е тема. Участието на Съветския съюз в надпреварата на въоръженията и поддържането на Студената война продължава, въпреки че не отговоря на потенциала на страната. С огромни лишения за стотици милиони хора не престава играта на супер сила.
Извършва се военна инвазия в Чехословакия. Съветската армия започва безумна авантюра в Афганистан. Преследват се дисидентите - затварят ги по затвори и психиатрични клиники, прогонват ги от страната. Другомислието е престъпно или грешно. Грешката е политизирана.
А кое е правилно и кое - грешно, се дефинира структурно. Властта определя. Тя е всеобщото жури. Тя претендира (силово и админстритивно защитена претенция) да определя смисъла и значението. Невъзможна претенция, която може да съсипе живота на милиони, но не и да промени посоката на историческото развитие.
Брежнев провеждаше неосталинистка политика. По негово време се разказваше:
Въпрос: "Какво са веждите на Брежнев?"
Отговор: "Мустаците на Сталин на по-високо равнище."
В самото начало обаче той, според свидетелства от обкръжението му, бил показал необичайна за предшествениците си неувереност, която смутила членовете на ръководството на КПСС.
Брежнев е имал сравнително трезва преценка за себе си. Едва ли е страдал от "комплекс за малоценност". По-скоро е бил "реалист". Съзнавал, че не му достигат много качества и знания, за да управлява Великата сила. Околните, за да го успокоят и да му вдъхнат увереност, започнали да го ласкаят и ласкателството постепенно става част от ритуалите около него.
Създадоха се широко популярни митове около биографията му. Уж вземал решаващо участие в най-възловите сражения на Отечествената война. Неговите спомени, за едно от сраженията, излязоха в книжка със заглавие "Малая земля". Тя беше наградена с държавна награда на СССР за литература. Малката мемоарна книжка се четеше по телевизията от един от знаковите артисти на Съветския съюз - Тихонов. Рецитираха я по тържествени събрания и концерти. Нормалните хора се червяха от срам или си правеха майтап. Зависеше от конкретната ситуация.
След Сталиновите чистки и смутителните за апарата реорганизации на Хрушчов, приветливият сангвиник Брежнев е онзи, който осигурява на съветската номенклатура нужното й спокойствие. Не ги избива или затваря. Като се провали някой, става посланик. Неслучайно неговият девиз е “Бережное (игра на думи - "внимателно, но внушава “брежневско”) отношение к кадрам”.
Той бил добродушен, избягвал конфликтите в политиката и в личните си отношения. Не обичал екстремните решения, въпреки че той е взел решението за нахлуването в Чехословакия. Но и то беше белязано с пипкавост, двоумене и опит да се заобиколят проблемите, които бяха породили реформистката вълна в Прага.
Склонността
обаче на Брежнев към ордените и медалите е нещо изумително. След
като оглавява СССР, той се самозасипва със звания, ордени, медали,
плакети и други подобни. В края на живота си Брежнев има повече
награди от Ленин, Сталин и Хрушчов взети заедно. Най-много
харесвал военно-бойните ордени - четири пъти е обявен за Герой на
Съветския съюз (по статус званието се присвоява до три пъти),
десетки пъти е Герой на другите социалистически страни (на
България два пъти, плюс издигнат паметник в градинката при
Паметника на съветската армия), десетки са другите военни ордени,
с които сам се награждава. През 1976 година сам се произвежда в
чин - маршал. (До този момент е генерал-лейтенант.)
Разказва се следната комична случка: на поредната среща на ветераните от 18-та армия, където е служил, Брежнев влиза, заметнат с плащ и командва: "Внимание! Влиза маршал!" Отмахва плаща и показва на ветераните новата си маршалска униформа. Сочи с пръст маршалските знаци и трогнат (с насълзени очи - той умееше това) казва: "Дослужился!".
Сиреч - дослужих,
дочаках, доживях, признаха ме накрая...
По време на погребение на съветските ръководители беше прието в погребалната процесия да се носят ордените им на плюшени възглавнички. На една въглавничка - орден или медал. Възглавничките се носеха от строеви старши офицери. Брежнев имал повече от двеста ордена и медали. Принудили се на една възглавничка да поставят по няколко ордена и медали (покрай това подреждане е имало големи протоколни спорове). Успели да ограничат почетния екскорт на погребалния ковчег, състоящ се от офицери с възглавнички, на четиридесет и четири души.
В последното десетилетие по телевизията и по кинопрегледите Брежнев беше трудноподвижен, тромав човек. Не такова е впечатлението на онези, които непосредствено са се срещали и работили с него. Вили Бранд и Кисинджър го определят като изящен, жив и енергичен. Спонтанен, емоционален и с чувство за хумор.
В съзнанието на народите от Съветския съюз и Източна Европа обаче младият Брежнев, който вероятно е бил жив и енергичен, беше изцяло затъмнен от образа на тежко болния, трудноподвижен и неразбираемо артикулиращ старец.
Сериозните проблеми със здравето на Брежнев започват през 1969-70 година. Оттогава той е постоянно придружаван от медицински екипи, а в местата, където живее и работи, били оборудвани медицински кабинети за всякакви случаи. През 1976 година Брежнев изпада в клинична смърт. Спасяват го и оттогава той е неотлъчно придружаван от реаниматори с необходимата апаратура. В последните шест години от живота преживява няколко инфаркта и инсулта, на няколко пъти е изваждан от клинична смърт. Накрая изпитва трудности при изпълнение на елементарни протоколни задължения. Той умираше буквално пред очите на цял Свят.
Ествествено, че не е могъл да бъде пълноценен ръководител.
На заседанията на Политбюро, според спомените на Горбачов, картината е тягостна. Брежнев говори, но забравя темата, по която се изказва[2]. Елитът не се безпокои. В действие е неогласен "обществен договор": на партийните секретари по региони се дава неограничена власт, но те трябва да подкрепят генералния секретар и да го славят като вожд. Към това споразумение е интегрирано и правителството[3]
Видната му безпомощност беше възможно най-негативната пропаганда за силата и мощта на Съветския съюз. Но точно такъв е бил необходим на висшия елит на КПСС, потънал в корупция и престъпления, чиято грижа е била как да опазят себе си и позициите на своите семейства. Брежнев олицетворява и закриля всички тях.
Брежнев спира да разбира какво става около него. Непрекъснато растящият брой на лични помощници и секретари само усложнява управлението. Виждаше се как го водят под ръка, за да покажат, че го има, а той едвам местеше краката си.
На 10 ноември 1982 година Брежнев умира въпреки невероятните усилия отново да го съживят.
Ако в началото на шейсетте години, когато Брежнев идва на власт, водещата представа в съветския елит е "супер силата, от която зависи Света", то при смъртта на Брежнев, по оценката на Горбачов: "преобладава очакването на големи промени"[4].
