Сталин-биографична справка

Докато е жив, Сталин е величан от комунистическите среди и левицата по Света, а след ХХ конгрес на КПСС (1956), когато излизат на яве престъпленията му, за няколко години официално е руган.

След 1964 година, когато идва Брежнев на власт, започва епохата на неосталинизма. За Сталин се говори като за дядото-разбойник, който с престъпления е осигурил богатството на фамилията.

Има известно неудобство, но благодарността е явна.

Перипетиите, по които преминава, за да стигне до всевластието и да изгради системата на тоталитарния комунизъм, са изпълнени с политическо интригантство и жестокост. Сталин громи противниците си с обвинение в идеологически грешки, избива ги, преследва близките им, след което реализира на практика идеите им. Избива невинни хора, други обрича на гладна смърт, трети затваря, милиони - безмилостно експлоатира зад крепостните стени на Империята.

Заради своята власт, жалка и от дистанцията на времето все по-глупава, той не се спира пред нищо, не могат да го спрат неговите партийни противници, пред него са безсилни чуждите компартии. Спира го смъртта.

Проблемът се откроява:

Как и защо е възможно в рамките на едно масово, всечовешко политическо движение, каквото е комунистическото, да се утвърди лидер от неговия тип?

Има ли гаранция, че в други политически движения не биха могли да се наложат подобни нему персони?

Няма.

Тезата, която многократно защитавам, е че причината за допускане до властта на такива лица, власт на различни равнища, е комунистическият синдром, от който не са пощадени и техните противници, на нехайно отношение към другия човек и опиянение от морала на принадлежността.