Феликс Дзержински

Като дете, при игра с оръжие, застрелва сестра си (според други твърдения - това е направил брат му). Случаят е прикрит от родителите. На младини бил фанатик-католик. Желаел да постъпи в ордена на йезуитите.

През 1895 става член на Литовската социалдемократическа организация, през 1900 - членува в Социалдемокрацията на Кралство Полша и Литва (СДКПиЛ). Заема се с партийна работа - действа в Полша, Литва и Русия.

От 1906 е представител на СДКПиЛ в ЦК РСДРП. Нееднократно е арестуван, два пъти бяга, няколко пъти освободен при амнистия. В каторга и на заточение прекарва общо 11 години.

Тази му снимка е на затворник

През 1917 става член на РСДРП(б), като му се зачита пратийният стаж от 1895. От август 1917 е член на секретариата на ЦК на болшевишката партия. По предложение на Ленин на 7 (20) декември 1917 е назначен за председател на "Всероссийская Чрезвычайная Комиссия при СНК РСФСР по борьбе с контрреволюцией и саботажем" (ВЧК).

ВЧК получава изключителни пълномощия, включително и за произнасяне и изпълнение на смъртни присъди. Дзержински е фанатичен комунист, който (според негови съвременици) гледа с горещи от вяра немигащи очи. Той създава изключително действена и безжалостна система за разправа с реални, набедени и въображаеми противници на болшевизма: разстрели без съд и следствие; вземане на заложници; масов "червен терор" по "класов признак"; създаване на концлагери. Плакат на железния Феликс

Неговият израз «чекистът е човек с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце" е приет като парола за органите на сигурност в СССР и сателитните му държави.

Дзержински е аскетичен тип. Скромен, изключително трудолюбив, инициативен, докрай предан на партията. Работи деноношно. Не си ходи в къщи. Няма почивка и свободно време. Спи и яде на работното си място.

Участва в гражданската война на различни фронтове, включително и в Полша. Ръководи ликвидирането на детската безпризорност.

Подкрепя Ленин при въвеждането на НЕП-а (някои пазарни реформи), но не отстъпва от позицията за физическо ликвидиране на противниците на режима. Той е един от организаторите на прогонването от Русия на елитните й умове. Централна фигура при репресиите срещу свещениците и монасите. Категоричен противник на опитите органите на държавната сигурност да зависят по някакъв начин от институциите на правосъднето.

От 1922 година е привърженик на Сталин във вътрешнопартийните борби за власт. А в средата на 20-те години създава механизма, при който органите за сигурност са под контрола на вожда.

Той тук спи и се храни

Той оглавява комисията по погребението на Ленин и подкрепя Сталин за балсамирането на умрелия, въпреки възраженията на вдовицата му Крупская. Ръководи строителството на мавзолея.

От февруари 1920 година в задълженията му влиза и ръководството на народното стопанство. Продължава линията на пазарни реформи - допуска свободни цени, прекратява натиска върху селяните за изземване на техната продукция.

Умира през 1926 година от инфаркт по време на заседание.

След смъртта му е идеализиран от пропагандата. Превърнат е в един от символите на болшевизма. Наричан е "железния Феликс", "рицар на революцията". Изобразяван е като - кристално честен, хуманен, романтичен.

Паметникът му в Москва на Лубянка е съборен през август 1991 година - при потушаването на пуча. Символ на края на тоталитарния комунизъм в Русия.

Ползвана литература:

Зубов Н., Ф. Э. Дзержинский. Биография, 3 изд., М., 1971.
Феликс Эдмундович Дзержинский. Жизнь и деятельность в фотографиях и документах. М., 1972;
Избр. произв., 2 изд., т. 1-2, М., 1967; Дневник заключенного. Письма. [М.], 1966.
Млечин Л. КГБ. Председатели органов госбезопасности.
Рыцарь революции. Воспоминания современников о Ф. Э. Дзержинском, М., 1967;
Софинов П. Г., Страницы из жизни Ф. Э. Дзержинского, М., 1956;
Тишков А. В., Первый чекист [Ф. Э. Дзержинский], М., 1968;
Тишков А.В. Дзержинский. М., 1976;
Большая советская энциклопедия
http://slovari.yandex.ru/dict/krugosvet

Официален сайт на ФСБ