КПСС

ВСЕСЪЮЗНА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (болшевики), ВКП (б),

СССР

СТАЛИН

КГБ

КПСС

КОМИНТЕРН

ГУЛАГ

СТАХАНОВ

ПАВЛИК МОРОЗОВ

ХРУШЧОВ

БРЕЖНЕВ

АНДРОПОВ

ЧЕРНЕНКО

горбачов

СУСЛОВ

дзерджински

МЕНЖИНСКИ

ЯГОДА

ЕЖОВ

БЕРИЯ

МЕРКУЛОВ

АБАКУМОВ

ИГНАТИЕВ

 

 

 

ВСЕСЪЮЗНА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (болшевики), ВКП (б), това е името на КПСС (КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ) до ХІХ конгрес през 1952 година. От перспективата на София ВКП(б) е образецът на комунистическа партия.

Болшевишката партия води началото си от 1898 година, когато на основата на различни марксистки кръжоци възниква Руската социалдемократическа работническа партия или РСДРП. Любопитното е, че инициатор за първите марксистки кръжоци в Русия е македонският българин Димитър Благоев, който е студент там. Заради тази си дейност Благоев е изгонен, завръща се в България и създава БРСДП през 1891 година на 2 август.

През 1903 година Ленин оглавява радикалното крило на РСДРП – болшевиките, които се самоопределят като “революционери” и “марксисти”. Партията според Ленин се изгражда от професионални революционери. Нейният член е интегриран в първичната организация и задължително плаща членски внос. Подчинението е строго. Конспирацията е всекидневие. Болшевизмът е “ленинизъм, т.е. марксизъм в епохата на империализма и пролетарските революции”. В изграждането на политическата си организация Ленин не е оригинален. Подобни принципи на организация използват революционерите (в национално-освободителните борби) в цяла Европа. Новото при него е в класовата същност на идеологията и целите.  Той претендира, че освобождава класа, а не народ или вероизповедание.  Безспорна е политическата гениалност на Ленин при вземането на властта.  По време на Октомврийската революция партията наброява около 2000 души. С тях той овладява сто и петдесет милионна Русия.

През 1918 година РСРДП се преименува на Руска комунистическа партия (болшевики), а през 1925 става Всесъюзна комунистическа партия (болшевики).

През двайсетте и трийсетте години Сталин унищожава наследената от Ленин партия, като избива дръзналите да изразяват несъгласие с него, и налага дисциплина от военен тип.  ВКП(б) е превърната в откровена тоталитарна и терористична организация. Тя е наложена като образец на  комунистическите партии по Света, в това число и на БКП.

Нейните основни документи са създадени от Сталин (от краткия курс по История на ВКП(б) до труда му "Въпроси на ленинизма").

Идейното единство на партията се изгражда върху култа на класиците на марксизма - Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Сталин (вождът) е интерпретаторът на истините и земният водач; Ленин е създател на партията, водачът в революцията и гениалният мислител; Маркс е създателят на съставните части на теорията: научния комунизъм, политическата икономия, историческия материализъм и диалектическия материализъм; Енгелс е слабата фигура в светата четворка: той е съратник на Маркс с особен принос в развитието на диалектиката.

Структурирана и формулирана е идейната основа на държавата и обществото, която се развива, утвърждава и защитава от компартията: от социалистическата правна доктрина до социалистическия реализъм в изкуството и културата. Идеите на думи определят нормалното. Навсякъде и във всеки отделен случай меродавният на практика интерпретатор на това дали отделна реалия или личност са правилни, т.е. нормални, е съответният партиен комитет, зад който стои съответният партиен водач.

Създадени са образци и механизми за поддържане на единството и единомислието на партията: демократически централизъм, критика и самокритика.

Създадени са образци на злото: фракционер, опозиционер, троцкист, заговорник, шпионин.

Отработена е процедурата на политическата репресия: политическо обвинение, партийно наказание (за членовете на партията), възмущение на масите, съд, присъда (често смъртна).

През 1952 Сталин преименува ВКП(б) в  Комунистическа партия на Съветския съюз (КПСС). Той подготвя нова мащабна вълна на терор и оцелелите болшевики не са му нужни. Изглежда, че самата дума болшевик му е пречила. Но Сталин умира (5 март 1953) и новото име на партията се оказва подходящо за нейната неосталинизация.

След Сталин начело на КПСС застава Хрушчов. През 1964 година той е свален на пленум и не е убит. Във върхушката на КПСС спират да се избиват при обвинение в допуснати грешки и снемане.

Настава епохата на Брежнев, който е наследен от Андропов, след който пък изгрява звездата на Черненко - поразяващо скован от старостта лидер на Велика сила.

След Черненко е Горбачов. Последният.

Справедлива оценка за КПСС прави Александър Яковлев, член на Политбюро по времето на Горбачов и един от моторите на перестройката:

"Самата партия не бе нито марксическа, нито комунистическа. От партия на идеята, макар и утопична, тя се бе превърнала в партия на властта, а в крайна сметка се изроди в бюрократична структура за осигуряване на диктатурата на "вожда"[1].

Същото с пълна сила важеше и за БКП.


 


[1] Александър Яковлев, Здрач, С., 2005, стр. 590.

 

Copyright ©1997-2012 OMDA Ltd.  All rights reserved.